№ 30772
гр. С., 20.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110104778 по
описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Ю. Б.“ АД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М. В. М. за заплащане на сумите, както
следва: сумата от 2634,14 лева, представляваща главница по Договор за
кредитен лимит за издаване на кредитна карта № ********* от 27.05.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
26.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 532,32 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 29.08.2022 г. до
20.01.2024 г., сумата 285,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 29.08.2022 г. до 14.03.2024 г., сумата 134,54 лева, представляваща такси за
периода от 08.08.2022 г. до 10.03.2023 г., сумата 96,00 лева, представляваща
обезщетение за уведомяване за период от 02.11.2023 г. до 05.02.2024 г., за
които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №
17634/2024 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Ю. Б.“ АД твърди, че по силата и при условията на Договор за
кредитен лимит за издаване на кредитна карта „VISA CLASSIC” № *********
от 27.05.2022 г. е предоставил на М. В. М., револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит в размер на 1000 лева по кредитна карта „VISA CLASSIC”,
който кредит картодържателят може да усвоява по начините, уговорени в чл. 3
до чл. 7 от договора, като последният декларирал, че е запознат условията по
договора и ги приема, като за това положил подписа си под тях. Излага, че
претендираната главница била формирана като сума от всички усвоявания,
които картодържателят е правил, като от тях са приспаднати направените от
длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 5, ал. 4
от договора. Според предвиденото в чл. 5, ал. 1 от Договора, картодържателят
1
можел да погаси задълженията си, възникнали при използването на картата, в
срок до датата за издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без
начисляване на лихва, или на части. При изплащане на задълженията на части,
усвоената и непогасена част от кредитния лимит се олихвява с
възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 4 от договора, като
приложимият лихвен процент бил в размер 18,90 %. В случай, че
картодържателят избере да погасява задължението си на части, то трябвало да
изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения,
за които е в забава и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит.
При неплащане на задължителната минимална месечна вноска на падежа,
картодържателят дължал на картоиздателя обезщетение за забава (мораторна
лихва) в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен
лимит – общата дължима сума, която се посочва от банката в издаваните
месечни извлечения по арг. от чл. 5, ал. 7 от Договора. За предоставянето на
платежния инструмент и другите услуги, свързани с картата, които се ползват
от картодържателя, същият заплаща на картоиздателя възнаграждение,
включително но не само лихва, посочено в Тарифа за таксите и комисионните.
При изплащане на задълженията на части се начислява лихва от датата, на
която плащанията са осчетоводени по картовата сметка или от датата на
сделката (за сумите, отпускани в брой), като приложимият лихвен процент се
посочва в месечните извлечения, а действащият в момента на подписване на
договора лихвен процент се посочва в Тарифа за таксите и комисионните.
Освен дължимата лихва, в договора били изброени и дължимите такси.
Претендираната от заявителя сума в общ размер на 134,54 лева – такси по
Договора, представлявала сбор от: 8 бр. такси за надвишаване на кредитен
лимит на обща стойност 76,54 лв., начислени на основание на Тарифа за
таксите и комисионите; 1 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит на
стойност 15,00 лв., начислена на основание на Тарифа за таксите и
комисионите; 3 бр. такси за теглене в брой от банкомат на друга банка в общ
размер на 43,00 лв., начислени на основание на Тарифа за таксите и
комисионите. Длъжникът не е изпълнил договорните си задължения, относно
погасяване на дължимите суми, съгласно чл. 5 и чл. 6 от договора: не заплатил
най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения за които е
в забава и всяка сума, с която е превишил кредитния лимит; не заплатил
дължимите на банката възнаграждения, включително лихви и такси, съгласно
договора и тарифата към тях; не заплатил дължимите на банката по процесния
договор такси. Поради неизпълнение от страна на картодържателя на
договорните му задължения, банката упражнила правото си да прекрати
договора, поради неплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно
29.08.2022 г. и 29.09.2022 г. и обявила цялото задължение на длъжника-
картодържател за незабавно изискуемо и дължимо. Изявлението на кредитора
за обявяване на предсрочна изискуемост било обективирано в покана -
уведомление чрез ЧСИ С. Х. и достигнало до длъжника на 20.01.2024. Сумата
от 96 лева представлявала разходите на банката във връзка с уведомяването.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
2
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. В. М. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Бланкетно
заявява, че оспорва истинността на договора и съпътстващите го документи,
но не твърди същите да не са подписани от него. Твърди, че е бил подведен за
сключването на процесния договор за кредит от страна на трето лице, което
знаейки за заболяването му от дискалкулия, характеризиращо се като
специфично разстройство на аритметичните умения, се е възползвал от
влошеното му здравословно състояние. Навежда доводи относно наличието на
порок при формиране на волята му за сключване на договора поради
установени зрително-пространствени дефицити и наличието на дислексичен
синдром (визуално-пространствен тип). С оглед на изложеното релевира
възражение за нищожност на сключения договор за потребителски кредит
поради липсата на съгласие, евентуално прави възражение за унищожаването
на същия поради сключването му от недееспособен, евентуално поради
наличието на грешка или измама. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната
доказателствена тежест:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието
на валидно облигационно правоотношение по договор за банков револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит между него и ответника с твърдяното
съдържание, в т.ч. размер на договорната възнаградителна лихва по договора
и нейния размер; че е спазил всички преддоговорни задължения и изисквания
по ЗПК и ЗЗП при предоставяне на потребителски кредит, както и реално
изпълнение по същия респ. получаване на паричната сума от
кредитополучателя; че е предал на ответника пластика – кредитна карта, чрез
която са усвоявани процесните суми за главница; настъпване на падежа на
задължението респ. надлежно обявена предсрочна изискуемост; както и
наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираните парични суми за такси на сочените
основания и техния размер.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на
неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По възражението на ответника за унищожаемост на договора по чл.
31, ал. 1 ЗЗД като сключен от дееспособно лице, което при сключването му е
било в състояние на интелектуално затруднение и психично разстройство, в
тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да
3
установи следните обстоятелства: сключване на атакуваната сделка;
невъзможност да разбира или да ръководи постъпките си към датата на
сключване на сделката.
По доказателствата и исканията на страните:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат събрани като писмени доказателства по делото.
На ищеца следва да бъде указано, че описаното под номер 3 писмено
доказателство – извадка от Тарифа, не е приложено към исковата молба и да
му се предостави възможност да го представи с препис за насрещната страна.
Следва да се приложи за послужване ч. гр. д. № 17634/2024 г. по описа на
СРС, 119 състав.
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза
със задачите, поставени в исковата молба.
Следва да се допусне поисканата от ответника експертиза, тъй като касае
установяване на обстоятелства, които са относими към предмета на доказване
и изискват специални знания, като съдът намира, че експертизата следва да
бъде съдебно-психиатрична, а не психологическа с оглед представените от
ответника амбулаторни листове и епикриза, издадени от психиатри.
Исканията на ответника по чл. 186 ГПК следва да бъдат оставени без
уважение, доколкото няма да допринесат за изясняване на спора от
фактическа и правна страна.
На ответника следва да бъдат дадени указания да уточни искането си за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели
в режим на довеждане, като посочи конкретните факти и обстоятелства за
установяването, на които е направил доказателственото искане, както и дали
свидетелите са поискани за установяване на едни и същи обстоятелства или на
различни с оглед разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по
делото доказателства.
По искането за спиране на делото:
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за спиране на
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на прокурорска
преписка по депозиран сигнал с вх. № ****** от 17.07.2023 г. по пр. пр. №
******/2023 г. по описа на СГП.
Настоящият съдебен състав приема, че за да бъде спряно производството
на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, е необходимо при разглеждане на
гражданското дело да се разкрият престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът по гражданския спор. Спирането на
делото на това основание има за цел, когато в производството по гражданския
спор се разкрият факти за престъпление, да се изчака наказателната присъда
относно същите факти, която да бъде съобразена по гражданския спор по реда
4
на чл. 300 ГПК. Спирането е допустимо само ако фактът на престъплението не
може да бъде установено по реда на гражданския процес, но спорното право е
обусловено от тези факти.
Гражданският съд може да спре производството при наличие на висящо
наказателно производство в съдебна фаза, за да изчака влизане в сила на
присъдата, както и ако при разглеждане на гражданското дело се разкрият
престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по
гражданския спор. Висящността на производството по преписката по сигнала
или образуване на досъдебно производство, е правно ирелевантно за
гражданския процес. Доколкото в случая липсват данни за разкрити в хода на
делото престъпни обстоятелства, а са налице единствено твърдения на
страната за такива в отправения сигнал до СГП, то предпоставките на чл. 229,
ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на исковото производство съдът приема, че не са
налице. В този смисъл следва да бъде изяснено, че съгласно константната
практика на ВКС, наличието на прокурорска преписка, по която се извършва
проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране
на гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК (в този
смисъл са Определение № 733 от 11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. по описа
на ВКС, IV ГО и изброените в него Определение № 604/22.10.2012 г. по ч. т. д.
592/12 г. по описа на ВКС, I ТО, Определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д.
692/12 г. по описа на ВКС, I ТО и др.). За да се приложи нормата на чл. 229, ал.
1, т. 5 от ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да
установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези
обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство. В случая
няма разкрити обстоятелства от гражданския съд, от които да може да се
прецени, че има данни за извършено престъпление.
На следващо място, съдът намира, че от установяването на твърдените от
страната престъпни обстоятелства, не зависи изходът по гражданския спор,
доколкото не се твърди насрещната страна по делото да е знаела или да не е
могла да не знае за съществуването им, а невярната представа относно други
обстоятелства във връзка със сделката, не я опорочават, нито поради измама,
нито поради грешка.
С оглед гореизложените съображения съдът приема, че не са налице
основания за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от
ГПК, поради което и искането следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 08.10.2025 г. от 16.30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба от ответника ведно с
5
приложенията.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на
настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до
приключване на прокурорска преписка по депозиран сигнал с вх. № ****** от
17.07.2023 г. по пр. пр. № ******/2023 г. по описа на СГП.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 101 ГПК, че описаното под номер 3
писмено доказателство – извадка от Тарифа, не е приложено към исковата
молба и му предоставя възможност да го представи с препис за насрещната
страна в едноседмичен срок от получаване на препис от определението. При
неизпълнение на указанията, съдът ще приеме процесуалното действие за
неизвършено.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 156 и чл. 159 ГПК, в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението да посочи
конкретните факти, за установяване на които иска събиране на гласни
доказателства, както и дали свидетелите са поискани за установяване на едни
и същи обстоятелства или на различни. При неизпълнение на указанията
съдът ще остави без уважение това доказателствено искане.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба и
отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 17634/2024 г. по описа на СРС, 119
състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвянето на ССчЕ в размер 400 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение.
Да се уведоми вещото лице за поставената задача и да се призове с
указания да работи след представяне на платежен документ за внесен
депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-психиатрична експертиза със
задачи, поставени в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвянето на СПЕ в размер 800 лева, вносими
от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р П. М. М., адрес: гр. С., ул. Ц. Ш., бл. 35,
ет. 1, ап. 1, тел. **********.
Да се уведоми вещото лице за поставената задача и да се призове с
указания да работи след представяне на платежен документ за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 186 ГПК.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
6
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, като им предоставя възможност да изразят допълнителни
становища в тази насока и да ангажират доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, в
което е обективиран проектът за доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7