Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 13.05.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На седемнадесети април,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.
При секретаря: КАТЯ Х.
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
69 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №18-0356-000480/06.12.2018г
на Началника на РУ на МВР-Тетевен.
Жалбодателят излага,че атакува наказателното постановление
в частта,в която за нарушение по чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева.В жалбата прави искане да бъде отменено в тази му част
наказателното постановление,тъй като счита,че те е извършил съзнателно
визираното нарушение.
В съдебно заседание жалбодателят не се явява,защитникът му
адв-К. моли да бъде изменено наказателното постановление,като се намали размера
на наказанието „глоба“ до минимално предвидения размер.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание.В съпроводителното писмо,с което е изпратена адм.преписка на съда
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена
без последствия и се потвърди наложеното наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл
се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по
степен, място и материя орган.
От писмените и гласни доказателства-П.П.,В.Х. и А.Л., се
установява по безспорен начин,че на дата
07.11.2018г. жалбодателят А. е управлявал МПС-лек автомобил марка „А“ с рег.№хххх,като
е бил спрян за проверка в района на м.“ххх от полицейските служители-разпитаните
по делото свидетели.
В хода на проверката е
установено,че свидетелството за управление на МПС на жалбодателя,издадено на
13.06.2016г., е било отнето на дата
17.10.2018г. с АУАН №234478 на РУ Угърчин,до заплащане на дължима глоба,на
основание чл.171,т.1б.“д“ от ЗДвП,чрез прилагане на принудителна
административна мярка.Този факт се установява от приложената по делото справка
за нарушител-водач,като не се оспорва от жалбодателя.Установено е било също
така,че жалбодателят управлява МПС,което не е представено на технически
преглед,както и управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно
постановление,незаплатено в срока за доброволно заплащане.
На жалбодателя е бил
съставен акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/,№499/07.11.2018г,в който са посочени за нарушени нормите на
чл.150а,ал.1,чл.147,ал.1,чл.190,ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на акта е
издадено и атакуваното наказателно постановление,с което за нарушение на
чл.150а,ал.1 и на основание чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП на жалбодателя е наложено
административно наказание глоба“ в размер на 300 лева,за нарушение на
чл.147,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева,а за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗдвП и на основание чл.185
от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Жалбодателят не обжалва
наказателното постановление,в частта,в която на основание чл.185 от ЗДвП и за
нарушения на чл.147,ал.1 от ЗДвП и на чл.190,ал.3 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на по 20 лева и в тази част
наказателното постановление е влязло в сила.
Жалбодателят А. е с
влошено здравословно състояние94% трайно намалена
работоспособност-пожизнено,както и с ниски доходи.
Съобразно цитираните писмени доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин,че жалб.А. на сочената в акта за установяване на
адм.нарушение и наказателното постановление дата е управлявал МПС- лек
автомобил, след като свидетелството му за управление на МПС е било временно
отнето,на основание чл.171,ал.1,б.“д“ от ЗДвП.За нарушението по чл. 150а от ЗДвП законодателят е предвидил наказание в чл.177ал.1,т.1 от ЗДвП- глоба от 100 лева до 300 лева. Т.е. на
жалбодателя е наложено наказание за посоченото нарушение в максимално установения
размер.
Съдът счита,че административно-наказващият орган не е
съобразил наличието на смекчаващи вината обстоятелства-подбудите за извършване
на нарушението,възрастта и влошеното здравословно състояние на жалбодателя,данните
от справката за нарушител/водач,имущественото състояние на жалбодателя,като е
определил размера на административното наказание не според изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
Съдът счита, че наложеното на жалбоподателя административно наказание,на
основание чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП следва
да бъде при превес на смекчаващите обстоятелства,в минимален размер на 100
лева.В този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено,като
съдът приема,че така определените от него наказания ще изпълнят задачите и
целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0356-000480/06.12.2018г на Началника на
РУ на МВР-Тетевен,издадено въз основа на Акт аз установяване на административно
нарушение №499/07.11.2018г,с което за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП на Т.М.А.,ЕГН:********** *** наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лева,като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание на 100.00/сто/лева.
В
останалата част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи
на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :