№ 12554
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110148659 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 12 от Регламент /ЕС/ 261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. вр.с чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. П.
П., ЕГН **********, и К. М. И., ЕГН **********, срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“ -
клон България КЧТ, ЕИК *********, с която са предявени искове за признаване на
установено, че ответникът дължи на ицщите сумата от 102,99 евро, представляваща
извършени от ищците, в качеството им на пътници на полет W6 ***, предварителни разходи
за хотелска резервация за една нощувка, която сума съставлява имуществена вреда за тях, в
резултат на отказан достъп до борда на самолета, изпълняващ полет W6 *** от 17.07.2023 г.
по направление летище София- летище Копенхаген, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 16.01.2024 г., в съда до окончателното й плащане,
за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2971/2024 г. по описа на
СРС, 164-и състав.
Ищците Б. П. П., ЕГН **********, и К. М. И., ЕГН **********, твърдят, че с
ответника са имали сключен договор за въздушен превоз полет W6 *** по направление
летище София- летище Копенхаген, планиран по разписание на 17.07.2023 г., резервация №
***. Твърдят, че са се явили навреме за полета, но им е бил отказан достъп до борда на
самолета, за което ответникът им изплатил дължимите обезщетения съгласно чл. 7 от
Регламент /ЕС/ 261/2004 г. В тази връзка ищците закупили самолетни билети за друг полет
на следващия ден, за които суми им е бил издаден изпълнителен лист. Твърдят, че са имали
резервация за две нощувки в Копенхаген, в хотел „Cabbin City“, като за всяко анулиране,
получено на датата на настаняване, се начислявала такса в размер на 100 % от стойността на
резервацията. Стойността на хотелската резервация за една нощувка била в размер на 102,99
евро, с оглед което ищците претендират заплащане на посочената сума, представляваща
1
обезщетение за сторените разходи за хотелски престой, която не е била използвала в резултат
на отказан достъп до борда на процесния полет. Молят за уважаване на исковата претенция.
Претендират присъждане на разноски.
С исковата молба ищците прилагат писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“ - клон България
КЧТ, ЕИК *********, депозира отговор на исковата молба, чрез адв. К. И., с който оспорва
исковата претенция като неоснователна. Оспорва да дължи процесната сума, доколкото
представлява предварително сторен разход за хотелски престой, попадащ в изключението на
чл. 17.1.6 от Общите условия за превоз на ответника, представляващи неразделна част от
договора, сключен между страните за процесния полет, и влезли в сила на 01.03.2023 г.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба представя писмено доказателство, което моли да бъде
прието по делото.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 12, т. 1 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент
и на Съвета от 11 февруари 2004 г. (Регламента) вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
С доклада по делото, съдът е обявил за безспорно между страните, че между тях е бил
сключен договор за въздушен превоз, за полет W6 ***, осъществяван от ответника, по
направление летище София- летище Копенхаген, планиран по разписание на 17.07.2023 г., на
който полет е бил отказан достъпа до борда на самолета на двамата ищци.
С приетия за окончателен доклад, без възражения от страните, съдът е разпределил и
доказателствената тежест между тях по отношение на приетите за релевантни за
основателността на иска, факти и обстоятелства, като е указал, че е в тежест на ищцовата
страна да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните въз основа на договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който
ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения полет до съответната
дестинация, в това число и закупуването от страна на ищците на самолетни билети за
полета, че ищците са претърпели имуществени вреди, предвидими при сключване на
договора за въздушен превоз, като са сторили разходи за хотелска резервация за една
нощувка на съответна стойност. При доказване на възложените в тежест на ищците факти,
на ответника е възложено да докаже възраженията си, в това число твърдението си, че
ищците са приели Общите условия, съдържанието на същите и че са били налице
предпоставките, предвидени в същите ОУ, по силата на които не следва да отговаря за
претендираните суми, тъй като същите съставляват изключение по см. на чл. 17.1.6 от
Общите условия за превоз на пътници, одобрени от ответника и приети от ищците, при
сключване на договора за превоз.
От представените от ищците и приети по делото писмени доказателства, в т.ч.
приложените към ч.гр.д. № 2971/2024 г. по описа на СРС, се установяват твърденията на
ищците, че между тях и ответника е имало валидно сключени договори за въздушен превоз,
за полет W6 ***, който е следвало да бъде изпълнен от ответника на дата 17.07.2023 г. по
направление от Летище София до Летище Копенхаген, на който полет на ищците е бил
отказан достъп до борда на самолета, въпреки тяхното навременно явяване на летището, в
деня на полета. Тези обстоятелства са извънсъдебно признати от ответника, като последния
доброволно е изплатил на двамата ищци по 400 евро, обезщетение за недопускането им до
борда, на осн. чл.7, ал.1 от Регламент 261/2004 г. Плащането на това обезщетение не се
оспорва, а изрично се признава и от ищците.
2
Със заявлението по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано и ч.гр.д.
№2971/2024 г. по описа на СРС, заявителите /настоящия ищци/ освен горепосоченото
обезщетение по чл.7, ал.1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета, са заявили за плащане, а съдът е уважил претенцията им, за заплащане от ответника
и на допълнително претърпените от тях имуществени вреди, представляващи предварително
сторените от тях разходи за хотелска резервация, за първата нощувка, съвпадаща с деня на
полета /17.07.2023 г./ на обща стойност от 102,99 евро или по 51,50 евро за всеки от
заявителите. Последните твърдят, че тези разходи са предварително извършени от тях, като
невъзможността за осъществяване на полета им на 17.07.2023 г., обстоятелство, за което те
не са били уведомени своевременно, ги е лишило от възможност да отменят резервацията
си, без да дължат неустойка и така от хотела са им удържали цялата стойност на нощувката
за 17.07.2023 г. в размер на 102,99 евро. Тази сума ищците считат, че за тях се явява вреда,
която е пряка и непосредствена последица от отказания им от ответника, достъп до борда на
самолета на 17.07.2023 г., тъй като нито са успели да се възползват от нощувката в хотела,
нито да я отменят своевременно.
Наличието на потвърдена резервация, в посочения в ИМ хотел в Копенхаген,
направена чрез сайта на „Booking“ и заплащането на нощувките от страна на ищците, се
доказва от приетите по делото писмени доказателства /на л.15-20/, като същите не са
оспорени от ответника.
Спорът между страните се очертава около въпроса претърпели ли са ищците
имуществени вреди, предвидими при сключване на договора за въздушен превоз, като са
сторили разходи за хотелска резервация за една нощувка на стойност от 102,99 евро /по
51,50 евро за всеки от тях/ и следва ли тези вреди да се обезщетят от ответника?
От правна страна, съдът достигна до следните изводи:
Регламентът урежда правото на парично обезщетение на пътниците на които е отказан
достъп до борда на самолета, против тяхната воля /чл.4 от Регламента/, като е предвидено
опериращият въздушен превозвач да ги компенсира незабавно по член 7 и им предостави
необходимата помощ по членове 8 и 9.
Съгласно чл. 3, § 2, б. "а" от Регламента, същият се прилага при условие, че пътниците
имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в случай на отмяна по чл. 5, се
представят на гишето за регистрация, както е предвидено, и в час, посочен предварително и
в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент, или ако не е предвиден час - не по - късно от 45 минути
преди обявения час на излитане. Посочените обстоятелства подлежат на доказване чрез
представяне на издадените на съответния пътник превозни документи - потвърдена
резервация и бордна карта или багажен етикет. Тези обстоятелства в случая не се оспорват
от ответника, като последния доброволно е заплатил дължимото на всеки от ищците
обезщетение по чл.7 от Регламента, в размер на по 400 евро.
Понятието "допълнително обезщетяване", посочено в чл. 12 от Регламента, трябва да се
тълкува в смисъл, че позволява на националния съд да присъди, при предвидените в
националното право условия, обезщетение за вредата, причинена от неизпълнението на
договора за въздушен превоз. Целта на обезщетението, предоставено на пътниците във
въздушния транспорт на основание чл. 12 от Регламента, е да допълни предвидените в
Регламента мерки по такъв начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която
са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни
задължения. От това следва, че вредата, подлежаща на обезщетяване въз основа на чл. 12 от
Регламента, може да бъде не само имуществена, но и неимуществена такава.
Чл. 12 от Регламент № 261/2004 г. предвиждащ „Настоящият регламент се прилага,
без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване“ не може да бъде
пречка за възможността увреден пътник да бъде обезщетен за присъща нему вреда,
3
доколкото националното или международното право му предоставят право на такова
обезщетение, при условие че то допълва предвиденото в този регламент фиксирано
обезщетение.
Предвиденото обезщетение в твърд фиксиран размер в чл. 7 от Регламент №
261/2004 г. /което се признава, че е заплатено от ответника и получено от
ищците/презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, вкл. такива, свързани с
нарушение на първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния превозвач
не е лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7, като всеки пътник, който е
претърпял вреди над този размер има право да получи допълнително обезщетение по
общия ред.
Основателността на предявения иск по чл. 12, т. 1 от Регламента вр. чл. 82 вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяването на следните предпоставки: 1/ наличието на валидно
договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/ виновно
неизпълнение (пълно или частично) на договорното задължение; 3/ вреди (ефективни, преки
и предвидими), настъпили от неизпълнението и 4/ причинна връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди. Тези правопораждащи вземането на изправния кредитор факти трябва да
са налице кумулативно, като липсата само на един от тях е основание за отпадане на
договорната отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 ЗЗД.
От доказателствата по делото несъмнено се установява, а и не е спорно между
страните по делото, че между ищците и ответника е бил сключен договор за въздушен
превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни полет номер
W6 *** по направление София (България) – Копенхаген (Дания), планиран за изпълнение на
17.07.2023 г. от 18:30 ч. Не е спорно също така, че резервацията на полета № *** е приета и
регистрирана от въздушния превозвач, както и че ищците, в качеството им на пътници на
процесния полет, със закупени самолетни билети, са се явили навреме за полета и са спазили
всички необходими предпоставки с дължимата грижа, като въпреки това не са били
уведомени от превозвача за причините за отказания им достъп до борда на самолета.
По делото не са установени, а и не са посочени от ответника, наличието на
освобождаващи отговорността на превозвача обстоятелства или извънредни такива, при
които последния не дължи обезщетение.
На следващо място, от приетите писмени доказателства се установяват и направените
от ищците допълнителни разходи във вр. с изпълнението на процесния полет, а именно
предварително направената за 17.07.2023 г. резервация за нощувка в Копенхаген, където
ищците са очаквали да пристигнат по разписание вечерта на 17.07.2023 г. Видно от приетите
доказателства, стойността на една нощувка, в стая за двама, е 102,99 евро, а съгласно
условията на резервацията и политиката за анулиране, ищците са имали възможност да
анулират резервацията без да плащат нищо до 14.07.2023 г., а всяко анулиране след тази дата,
получено в рамките на 1 ден преди датата на пристигане ще коства начисляване такса за
целия престой. При анулиране , получено в деня на пристигане, се начислява такса в размер
на 100 % от стойността на резервацията. По делото безспорно се установява, че на ищците е
отказан достъп до борда на самолета в деня на полета, след явяването им на Летище София,
което обективно е осуетило възможността да анулират своевременно резервацията си за
нощувка на 17.07.2023 г., без да бъдат таксувани със 100 % от стойността на същата.
Следователно, удържаната им от хотела стойност за 1 нощувка /за 17.07.2023 г./ в
размер на 102,99 евро, съставлява за ищците имуществена вреда, която е в пряка връзка и е
непосредствена последица от отказания им достъп до борда на самолета.
Ето защо при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира,
че за превозвача /ответник/ е възникнало задължението за допълнително обезщетяване на
ищците, по смисъла на чл. 12 от Регламента, извън вече доброволно извънсъдебно платеното
обезщетение по чл.7, ал.1 от Регламента.
4
Неоснователно се явява възражението на ответника за освобождаването му от
отговорност на основание чл. 17.1.6 от Общите условия за превоз на пътници и багаж,
съгласно които: „Освен ако друго не е предвидено от Конвенцията или каквито и да е
задължителни условия на какъвто и да е приложим закон, ние не носим отговорност за
загуба на приходи, косвени или последващи щети “. На първо място в случая не е налице
първото условие на чл. 17.1.6 от цитираните общи условия, тъй като в чл. 12 от Регламента
изрично е регламентирано правото на пътника за допълнително обезщетяване. На следващо
място, не е налице и второто условие на чл. 17.1.6 от общите условия, тъй като сторените от
ищеца разходи са пряко свързани с процесното пътуване и са в причинна връзка с
неизпълнението от ответника на договорното му задължение да изпълни полет с номер W6
***, насрочен за
17.07.2023г. от 18:30 ч. В този смисъл са и мотивите на решението по дело С-402/07 на Съда
на ЕС, в които изрично се подчертава, че задължението за парично обезщетение по
Регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник
има сключен договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с
полет, който не би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. В допълнение към
изложеното следва да се отбележи, че съгласно чл. 12 от Регламента, същият е приложим,
без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението,
предоставено по този Регламент, може да се приспадне от такова обезщетение. Т. е. освен
предвидените в Регламента обезщетения пътникът има право на пълно обезщетяване за
претърпените от него вреди в съответствие с националното законодателство. В този смисъл
е и решение по дело № С-83/2010 г. на СЕС от 13.10.2011 г., с което е прието, че е целта на
обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт на основание член 12
от Регламент № 261/2004 е да допълни предвидени в този регламент мерки по такъв начин,
че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради
неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл
посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да
обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен
превоз, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, тоест по-специално при
условията, предвидени от националното право. Вредата, подлежаща на обезщетяване, въз
основа на член 12 от Регламент № 261/2004, може да бъде не само имуществена, но и
неимуществена.
В заключение, ищците имат право да претендират обезщетение по реда на чл. 79, ал.
1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за претърпените от тях имуществени вреди (в този смисъл са
Решение № 4098 от 20.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10018/2021 г., Решение № 3816 от
15.12.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 13295/2021 г., и др.).
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че всички предпоставки
от фактическия състав на чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2
от ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД са доказани по делото, поради което предявените искове за сумата в
общ размер на 102,99 евро или по 51,50 евро за всеки от ищците, са основателни и следва да
бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква
единствено за ищеца.
От представения Списък по чл.80 от ГПК се установява, че в хода на производството
ищците са извършили съдебни разноски в общ размер от 825,00 лв., от която сума 25 лв.
доплатена държавна такса и по 400 лв. всеки от ищците заплатено адвокатско
възнаграждение. В хода на заповедното производство, ищеца е сторил разноски в размер на
850 лв., от която сума 50 лв. заплатена държавна такса и по 400 лв. адвокатско
5
възнаграждение.
Ответникът с ОИМ е заявил възражение за прекомерност на заплатените от ищците
адвокатски възнаграждения, което съдът намира за основателно.
Доколкото настоящото производство е продължение на заповедното такова, а защитата
на ищците /заявители/ се осъществява основно в исковото производство, то на всеки от тях
се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което да възмезди положения от
пълномощника им труд и време за двете фази на производството. За подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК, което е по образец, на заявителите следва да се признаят
разноски за адвокат в минимален размер от по 50 лв. Така общия размер на дължимите на
всеки от ищците разноски за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от 450,00 лв., до който размер ще следва да се уважат и претенциите им за
присъждане на съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете им.
Мотивиран от горното, и при уважаване възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на
ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците се следват съдебни разноски за двете
фази на производството до размер от 500,00 лв. на всеки от тях, от която сума 50,00 лв.
държавна такса и 450,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „УИЗ ЕЪР
Унгария“ Црт, със седалище и адрес на управление: ***, **********действащо на
територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт - клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, дължи на Б. П. П., ЕГН **********, и
К. М. И., ЕГН **********, на основание чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД следните суми: по
51,50 евро, представляваща извършени от ищците, в качеството им на пътници на полет W6
***, предварителни разходи за хотелска резервация за една нощувка, която сума съставлява
имуществена вреда за тях, в резултат на отказан достъп до борда на самолета, изпълняващ
полет W6 *** от 17.07.2023 г. по направление летище София- летище Копенхаген, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 16.01.2024 г., в съда
до окончателното й плащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 2971/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.5 от ГПК „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, със
седалище и адрес на управление: ***, **********действащо на територията на Република
България чрез „Уиз Еър Унгария Црт - клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на Б. П. П., ЕГН **********, и К. М. И., ЕГН
********** сумата от по 500,00 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, дължими за заповедното и исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6