№ 8088
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110108371 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
П. В. Г. е предявил срещу м осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 142, ал. 1, т. 2 Зм за заплащане на сумата в размер на 4320 лева, представляваща левова
равностойност за неосигурена храна, полагаща се на ищеца като служител в структурата на
м, за периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 16.02.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че от 24.07.2008 г. работи в м, първоначално в д „р, а считано от
септеми 2011 г. бил назначен в „з“ - м. Посочва, че след изменението на Зм, влязло в сила на
01.02.2017 г., служебното му правоотношение се преобразувало в служебно правоотношение
по ЗДСл, на основание § 69 от ПЗР към ЗИДм (обн. ДВ, бр.81/14.10.2016 г.), считано от
датата на влизане на закона в сила, а съгласно нарочна Заповед, издадена на основание чл.9
от ЗДС и § 69 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДм е бил назначен на
длъжност „държавен инспектор“ в „з“. Посочва, че след тази дата - 01.02.2017 г., ответникът
спрял да му осигурява безплатна храна или нейната левова равностойност, но счита, че
същата му се дължи, тъй като попада в приложното поле на чл. 181, ал. 1 Зм като държавен
служител в структурата на м. По така изложените доводи предявява разглеждания иск и
моли да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва твърденията за наличие на служебно правоотношение
между страните и положения от ищеца труд. Твърди, че на ищеца не му се дължи
допълнително (отделно) заплащане на левова равностойност за неосигурена храна, тъй като
през исковия период статутът му не се уреждал от Зм. Посочва, че разпоредбата на чл. 181
Зм не се отнася до всички служители на м, а само такива, чийто статут се регулира изцяло от
м, а правоотношението на ищеца било преобразувано като такова по Закона за държавния
служител, с оглед на което същият не се ползвал от посочените привилегии. Твърди, че на
ищеца била определена индивидуална основна заплата, включваща и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 Зм. По така изложените доводи счита
предявеният иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира и разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
1
Съгласно чл. 181 Зм на служителите на м се осигурява храна или левовата
равностойност. Следователно основателността на иска се обуславя от установяване от
ищеца наличието на служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия период,
по силата на което ищецът е работил при него като държавен служител, основанието за
дължимост на претендираната сума и нейния размер.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява наличието на служебно правоотношение между тях, в рамките на което в
периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2023 г. ищецът е заемал длъжността „държавен инспектор“
в „з“ при ответника, както и че е полагал труда си при него. Така посочените обстоятелства
са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, поради което и
съдът приема същите са установени.
Основните спорни по делото въпроси са 1. дали обстоятелството, че в процесния
период ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДСл означава, че
статутът му се урежда единствено от ЗДСл или ЗДСл се прилага единствено, доколкото в
специалния Зм не са предвидени изключения, касаещи статута на лицето, заемащо служебно
правоотношение и 2. кои са служителите на м, на които се следва храна или левовата
равностойност съобразно правната уредба на Зм /в сила от 28.11.2014 г./ и подзаконовите
нормативни актове относно прилагането на Зм.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че статутът на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 Зм се определя изключително от ЗДСл. Действително в чл.
142, ал. 4 Зм е посочено, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се
урежда със ЗДСл, но тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 1 Зм, който има
характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона и съгласно който Зм
урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на м и статута на
служителите в него. Разпоредбата на чл. 1 Зм представлява общо положение, като
разпоредбите на закона в отделните глави и раздели следва да се тълкуват с оглед и във
взаимовръзка с нея. Следователно и ЗДСл е приложим относно статута на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 Зм само и единствено при липсата на изрично специално
правило в Зм, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на статута на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 Зм от приложното му поле би противоречало на
основните принципи на управление на държавната служба в м, посочени в чл. 141 Зм.
На следващо място съдът намира, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 Зм не съдържа
ограничение относно служителите от системата на м, на които следва да се осигури храна
или левовата равностойност. Съгласно чл. 181 Зм на служителите на м се осигурява храна
или левовата равностойност – т. е. на всички служители на м. Не обуславя извод в обратен
смисъл Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на м. В чл. 1 от същата е посочено, че с нея се
определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата равностойност на
служителите на м по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 Зм и по § 86 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗИД на Зм. Законът обаче не делегира на министъра на вътрешните работи да
определя кои лица следва да получават храна или парична равностойност, а единствено
възлага с подзаконов нормативен акт да се определят условията и редът за предоставяне на
сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1–3 Зм /ал. 4 на чл. 181 Зм/. В този смисъл за
определяне кои лица имат право на безплатна храна или левова равностойност съдът следва
да изходи единствено и само от Зм.
Освен буквалното и граматическо тълкуване на чл. 181, ал. 1 Зм следва да бъдат взети
предвид и принципите на управление на държавната служба в м и най-вече тези за забрана
за дискриминация и обективност. Приемането на тълкуването на закона, посочено от
ответника, би поставило дългогодишни държавни служители от системата на м в
неравностойно положение спрямо другите служители, които са назначени по трудово
правоотношение, респ. – по служебно правоотношение по Зм. Така, възможно е сходни
длъжности да се заемат, както по трудово правоотношение, така и по служебно по чл. 142,
ал. 1, т. 2 Зм. Не би отговаряло на принципите и духа на закона тълкуване, при което за
сходни длъжности на лицата по трудови правоотношения, се осигурява храна или изплаща
левова равностойност, а на тези по служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 Зм – не.
Нещо повече - съгласно § 69 от ПЗР на Зм (в сила от 1.02.2017 г.) служебните
2
правоотношения на държавните служители в м, за които се прилага § 86 от ЗИД на Зм и
които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители
с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на м и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. На тези
служители, на които по силата на закона правоотношенията се преобразуват на служебни
такива по ЗДСл, също се дължи левова равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 Зм – така,
изрично § 69, ал. 6 от ПЗР на Зм. Следователно Зм изрично урежда, че в хипотези на
преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по чл.
142, ал. 1, т. 2 Зм се дължи левова равностойност за неосигурена храна. Същото следва да
бъде и разрешението при сключването на служебно правоотношение по чл. 142, ал. 1, т. 2 Зм
след проведен конкурс, предвид разпоредбата на чл. 181, ал. 1 Зм и справедливото и равно
третиране на работниците и служителите в системата на Зм. Ето защо съдът намира, че на
ищеца в качеството му служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 Зм се дължи храна или левовата й
равностойност.
Не се установява от събраните по делото доказателства обаче ответникът да е
предоставил храна или изплатил нейната левова равностойност на ищеца за процесния
период. Не обуславя извод в обратен смисъл твърдението на ответника, че стойността на
същата е включена в получаваното от ищеца възнаграждение. Нещо повече - в приложените
към отговора на исковата молба заповеди за определяне на възнаграждението на ищеца и
представените фишове за заплати за процесния период не е налице отбелязване за
начисляване отделно на други допълнителни възнаграждения, посочени в § 69, ал. 6 ПЗР на
Зм. Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на м, Заповед № 8121з-1464 от 31.12.2019 г. на
министъра на вътрешните работи, Заповед №8121з-1410 от 30.12.2020 г. на министъра на
вътрешните работи, както и Заповед № 8121з-1723 от 31.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи касаят единствено служителите на м по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от
Зм. Доколкото обаче съдът намира, че се дължи левова равностойност за неосигурена храна
и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 Зм и предвид липсата на правна уредба относно
нейния размер, следва по аналогия съответно приложение да намерят именно правилата на
посочените подзаконови нормативни актове. Ето защо и на основание чл. 4 от Наредбата от
01.07.2015 г. във връзка със заповедите на министъра на вътрешните работи, на ищеца за
процесния период се дължи ежемесечно левова равностойност за неосигурена храна в
размер на 120 лева. Между страните не се спори, а и от доказателствата по делото се
установява, че през исковия период ищецът е полагал труд. Следователно дължимото
обезщетение за неосигурена храна за процесния период от 10.02.2020 г. до 10.02.2023 г.
възлиза на сумата в размер на 4320 лева.
При това положение така предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер. Като законова последица върху главницата следва да
се присъди и претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
16.02.2023 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът,
като в негова полза следва да бъдат присъдени претендираните такива за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. Същото е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото и цената на иска, поради което е неоснователно наведеното от
ответника възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС дължимата държавна такса в размер на 172,80 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА м, с адрес гр. София, ул. „6-ти септеми“ № 29, да заплати на П. В. Г., ЕГН
********** и адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 711, вх. Б, ет. 8, ап. 60, на основание чл.
181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 Зм за заплащане на сумата в размер на 4320 лева,
представляваща левова равностойност за неосигурена храна, полагаща се на ищеца като
служител в структурата на м, за периода от 10.02.2020 г. до 10.02.2023 г., ведно със
законната лихва 16.02.2023 г. до окончателното плащане на вземането, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 500 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА м, с адрес гр. София, ул. „6-ти септеми“ № 29, да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 172,80 лева -
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4