Присъда по НЧХД №3632/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 45
Дата: 11 февруари 2025 г. (в сила от 10 юли 2025 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20233110203632
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 28 август 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 45
гр. Варна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Ж.а
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Ж.а Наказателно дело
частен характер № 20233110203632 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ И. П. И. – роден на ***г. в гр. Враца, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН
**********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 16.11.2019 година, в гр.Варна причинил лека телесна повреда на Г. И. Ц., роден на
***г., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК вр.чл.78а, ал.1 от
НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно
наказание „ГЛОБА" в размер на 1 000 /хиляда / лева.

На осн.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия И. П. И.
да заплати на частния тъжител Г. И. Ц., роден на ***г. обезщетение за претърпените от
1
същия неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК в размер на 2 000
/две хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането /деликта/ -
16.11.2019 година, като отхвърля предявения граждански иск за разликата над сумата от 2
000 /две хиляди/ лева до пълния му предявен размер от 9 000 /девет хиляди/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. П. И. да заплати на
частния тъжител частния тъжител Г. И. Ц., роден на ***г. сторените по делото разноски в
размер 2 600.00 /две хиляди и шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение, 902,00
/деветстотин и два/ лева, съставляващи внесени депозити за изготвяне на експертизи,
държавна такса за образуване на производството, държавна такса за издаване на
удостоверения и такси за медицински прегледи.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. П. И. да заплати
сумата от 350,00 /триста и петдесет/ лева, явяваща се направени по делото разноски в
полза на Районен съд - Варна, както и сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща
държавна такса върху уважения гражданки иск в полза на Държавата.

Вещественото доказателство по делото – 1 брой CD-R диск с надпис 105820-
279/02.09.2020г., екз. 2, съдържащ звукозапис и електронни картони от „Национална система
112“ ДА ОСТАНЕ към материалите по делото след влизане на присъдата в сила.

Присъдата подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред ВОС.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви
към Присъда № 45/11.02.2025г.
по НЧХД № 3632 по описа за 2023 година
на Варненския районен съд, наказателна колегия
На 20.03.2020год. в РС-Варна е постъпила частна тъжба вх.№ 22855/20.03. 2020г.
от Г. И. Ц., роден на ***г., ЕГН **********, с адрес в град Варна, ул. „Капитан Райчо
Николов“ №30, депозирана чрез адв. Ю. Г. от ВАК срещу И. П. И., роден на ***г. в гр.
Враца, ЕГН **********, с оглед данни за обстоятелства на престъплениe, коeто се
преследва по частен ред.
Въз основа на така депозираната частна тъжба и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК
/изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ на 02.06.2020г. е образувано
производството по НЧХД №2039/2020г. по описа на ВРС.
С Решение №214/07.08.2023г. по ВНЧХД №3632/2023г. на ВОС присъдата по
НЧХД №2039/2020г. по описа на ВРС е била отменена и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ВРС поради допуснати съществени процесуални
нарушения.
С оглед горното, с Разпореждане №6345 от 07.09.2023г. делото е насрочено за
разглеждане в съдебно заседание.
Производството е образувано с оглед данни за извършено престъпление, както
следва:
Престъпление чл. 130, ал.1 от НК , за което в тъжбата се твърди, че е
извършено от И. П. И. на 16.11.2019г. в гр.Варна .
В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск,
предявени от частния тъжител Г. И. Ц. срещу подс. И. П. И. за сума в размер на за
сума в размер на 9 000 /девет хиляди/ лева срещу подсъдимия И. П. И.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на
деянието по чл. 130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2019г.
В съдебното производство, частният тъжител е конституиран и като граждански
ищец и се представлява от повереник- адв.Ю.Г., който поддържа тъжбата.
Във фазата по съществото на делото адв. Ю.Г. поддържа повдигнатото с тъжбата
обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Счита, че обвинението и
авторството на деянието са безспорно доказани от събраните в хода на съдебното
следствие безспорни. Акцентира на съобщеното от частния тъжител на тел.112, че
негов съсед му е нанесъл побой. Изтъква, че тезата на подсъдимия се опровергава от
показанията на св.К., която в с.з. на 23.04.2024г. е заявила, че е видяла синини по
частния тъжител, който я помолил за помощ, защото комшията му го е ударил. Сочи,
че в самото медицинско удостоверение № 153/2019г. е посочено, че тъжителят е
нападнат от непознат съсед , а в своето заключение вещото лице д-р Г. е откроила
множество наранявания. Поради това счита, че механизмът, който описва частният
тъжител кореспондирал с посоченото в заключението на вещото лице , че травмите
могат да бъдат причинени с юмруци, но констатира и че има такива причинени от
други предмети, които са с ръбеста повърхност, каквато може да бъде стената на
входния коридор на жилищната кооперация така, както обяснявал и частният тъжител.
Счита, че тези доказателства, съчетани и с показанията на полицейските служители,
1
сочат с категоричност кой е автор на деянието.
С оглед горното моли подс. И. да бъде признат за виновен. Моли да бъде уважени и
предявения гр. иск. Претендира и за присъждане на направените от частния тъжител
разноски по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. Бр. Б., в пледоарията си по съществото на делото,
пледира за оправдателна присъда спрямо подсъдимия. Счита за безспорно, че частният
тъжител е човек, от който се оплакват всички в района, човек който многократно се е
съдил с кого ли не, човек който е пускал жалби срещу кого ли не, което говорело, че
враговете които има и хората, които са недоволни от него са много. Другият безспорен
факт бил, че на въпросната дата, за която твърди, че му е нанесена телесна повреда, а
именно 16.11.2019г. около 17.00 часа, някой бил нанесъл телесни увреждания на
частния тъжител, които били описани в медицинското свидетелство макар и извадено
в един по-късен момент, но нямало безспорни данни това да е направил подсъдимият.
Нямало свидетелски показания извън твърденията на частния тъжител, че тези телесни
повреди му били нанесени. Акцентира и на показанията на св.С., който заявявал, че
във въпросния ден около 17.30 часа били пристигнали от местоработата си извън
чертите на гр. Варна с подсъдимия, че са били в дома на подсъдимия и пушейки навън
на балкона са чули, че в близост до неговия балкон има някаква разправия като това
място съвпада с мястото, за което частният тъжител твърдял, че му е бил нанесен и
побоя. С оглед на това, моли да бъде постановена оправдателна присъда, да бъде
отхвърлен гр. иск и да бъдат присъдени в полза на подсъдимия направете по делото
разноски.
Подсъдимият И. И. взе лично участие в процеса, като в обясненията си дадени
пред съда в хода на съдебното следствие твърди, че няма нищо общо с описания в
тъжбата инцидент.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител Г. И. Ц. е роден на ***г. в гр.Варна. Ц. не е семеен. Той е
пенсионер, като живее в гр. Варна, на ул. „Капитан Райчо Николов“ №30, ет.4.
Към месец ноември 2019г. подсъдимият И. П. И. работел в „Булинсект“ ЕООД-
гр.Варна, като живеел в жилище собственост на племенника му, намиращо се първи
жилищен етаж в кооперация на ул. „Капитан Райчо Николов“ №30, гр.Варна.
През 2019г. свидетелката А. А. К., работела в салон за красота „Поля“, намиращ се
„Капитан Райчо Николов“ №28. Салонът бил в непосредствена близост до адреса, на
който живеели подсъдимият и частният тъжител. Св.К. познавала подсъдимия, тъй
като той бил неин клиент, когото подстригвала. Тя имала впечатления и от частния
тъжител, като за него знаела, че е конфликтна личност.
Около 17:00ч. на 16.11.2019г. частният тъжител Ц. и подс.И. се срещнали във
вътрешния двор на кооперацията, в която живеели. Помежду им възникнал конфликт,
като по делото не е установена причината за неговото възникване. Тогава подсъдимият
нанесъл няколко удара с ръце в лицето на пострадалия, блъскал го към околните
повърхности, съборил го на земята и му нанесъл удар по тялото - ребрата / в долната
част на гръдния кош вдясно/. В този момент във входа на блока влезли неустановени
лица, поради което и подсъдимият преустановил нападението си над Ц. и се прибрал в
2
дома си.
Веднага след като И. се прибрал, Ц. отишъл в салона, където работела св.А. К., за
да потърси помощ. Споделил с К., че се е скарал със съсед от блока и че е бил удрян
от него. Поискал телефон, за да се обади на единен номер 112 и да съобщи за
случилото се. Св.К. видяла, че Ц. има синини по лицето си и телефонирала на тел.112
от мобилния си номер **********. Разговорът с ЕЕН 112 бил регистриран в 17:08ч. на
16.11.19г., като св.К. съобщила за инцидента. Понеже операторът поискал подробности
за случая св.К. предала телефона на частния тъжител. На оператора той обяснил, че
съседът му от първия етаж го е ударил, че го е блъскал и тръшкал. Посочил, още че го
е ударил в ребрата и че го боли, че има кръв по лицето и нужда от екип на полиция и
бърза помощ.
След подаване на сигнала на тел.112, частният тъжител изчаквал пристигането на
полицията пред адреса, когато подсъдимият излязъл от дома си и тръгнал към
магазина. Между двамата отново възникнал спор, който бил възприет от св.К..
Последната излязла от салона като помолила частния тъжител и подсъдимия да не се
карат. Тогава подс. си тръгнал, а тъжителят продължил да чака полицията.
Около 17:15ч. на мястото на инцидента пристигнал екип на Първо РУ-Варна в
състав свидетелите В. П. Д. и Г. И. П.. Органите на реда заварили Ц. изплашен, с
посинено око. На органите на реда пострадалият обяснил, че е бил ударен от съсед,
като им посочил и апартамента, в който живеел съседът. Полицейските органи отишли
до жилището на подсъдимия и установили неговата самоличност, като констатирали,
че той е сам в дома си. Пред органите на реда подс. отрекъл да има съпричастност към
деянието, за което бил подал сигнал от Ц., като посочил, че не е излизал от дома си.
Данните на проверените лица по повод подадения сигнал органите на реда
обективирали в съставената от св.Д. докладна записка, в която били вписани имената и
ЕГН на подателя на сигнала /частния тъжител/ и имената и ЕГН на лицето
/подсъдимия И./, посочено от частния тъжител като лице нанесло му удари.
От служителите на реда частния тъжител Ц. бил насочен към спешна помощ, като
му била разяснена и възможността да депозира жалба по случая.
Веднага след заминаването на полицията частният тъжител Ц. посети Спешния
център на МБАЛ „Св. Анна –Варна“АД, като в 17:55ч. му бил извършен медицински
триаж. При извършените му медицински прегледи в Спешния център в часовия
интервал от 21:00ч. до 22:25г. било констатирано следното : Основна диагноза
контузио капитис ет торацис , нанесен побой, травма на глава с рана по чело, травма на
гръден кош. В анамнезата било вписано: бит по главата, гр. кош, не е губил съзнание,
не е повръщал контактен, адекватен. Била му извършена рентгенография гр. кош череп
фас и профил, които не визуализирали промени по костни структури.
На следващия ден /17.11.2019г./ на Г. Ц. била извършена съдебно медицинска
консултация обективирана в Медицинско удостоверение /МУ/ № 159/17.11.2019 год.,
издадено от Амбулатория за индивидуална практика по съдебна медицина, съдебен
лекар- д-р Г.. В предварителните данни от прегледа на частния тъжител , съдебният
лекар вписал, че на 16.11.2019г. към 17.30ч. във входа на ж.к. където живее е бил
нападнат от непознат съсед, който му нанесъл удари с юмруци в областта а главата,
бил съборен и ритан. Не е губил съзнание. След инцидента посетил на МБАЛ „Св.
Анна Варна“ АД, проведени клинични преведи, образни изследвания, първична
хирургична обработка на рана. Клиничния преглед от съдебния лекар установил
следните увреждания : Клепачите на дясното око са отекли, мораво кръвонаседнали.
3
По долния клепа на лявото око личи червеникаво кръвонасядане. По лигавицата на
долната устна в лява половина се установява рана с неравни ръбове, диаметър около 5
мм. покрита с белезникав налеп. По кожата на брадата в лява половина личи
червеникаво ивицесто кръвонасядане с ширина около 1 см. ориентирано вертикално. В
областта на лявата долночелюстна става е налице значителна палпаторна болезненост.
Движенията в същата са ограничени и болезнени. Задната повърхност на лявата ушна
мида е мораво кръвонаседнала. Зад нея, на площ с диаметър около 3-4 см. се
установяват оток, палпаторна болезненост, червеникаво кръвонасядане. В областта
пред лявата ушна мида и областта на ушния израстък, личат рани с неравни ръбове,
диаметър по около 1 см. неравни ръбове, обработени с тъканно лепило. Ръбовете са
спокойни По предностраничната повърхност на дясната гръдна половина, на нивото на
7-9 ребра, по предна мишнична линия, се установява значителна палпаторна
болезненост засилваща се при дишане.
В заключението на медицинското удостоверение вещото лице вписал, че се касае за
кръвонасядания и травматични отоци в областта на лицето, контузия на лявата
долночелюстна става, разкъсно контузии рани в лявата лицева половина, контузия на
гръдния кош, като други травматични увреждания не били установени. Според
заключението описаните травматични увреждания били резултат на действието на
твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В
своята съвкупност тези травматични увреждания обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
По случая била извършена проверка от органите на Първо РУ-Варна, като
материалите по същата били изпратени в РП-Варна по компетентност. Там била
образувана пр.пр. №970/2020г., като с постановление от 21.02.20г. на основание чл.213,
ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК прокурор при ВРП отказал да образува ДП, като приел,
че се касае за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което се преследва на основание
чл.161 от НК с тъжба на пострадалия до съда.
На 20.03.2020г., в 6-месечен срок по чл.81 НПК, частният тъжител сезирал ВРС с
частна тъжба срещу подсъдимия. Въз основа на последната било образувано и
настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначената по делото и приета от съда като обективна,
компетентна и безпристрастно дадена съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/
изготвена от съдебен лекар д-р Г. /л.79-85/: при съдебномедицинското
освидетелстване от 17.11.2019г., свързано с описания в тъжбата инцидент, са отразени
наранявания в следните области от главата и гръдния кош на частния тъжител Ц.:
-хематом на клепачите на дясно око, кръвонасядане по долния клепач на лявото ;
-повърхностна ограничена рана (5мм) по лигавицата на долната устна в ляво,
ивичесто кръвонасядане по кожата на брадата в ляво (1,0 см), контузия в
областта на лявата долночелюстна става;
-кръвонасядане по кожата на лявата ушна мида и областта зад нея (3-4 см в
диаметър);
-хирургически обработени чрез лепене рани (по 1 см) по кожата пред и по ушната
мида;
-контузия на гръдния кош, изразяваща с болка при палпация и дишане в дясно
(на ниво 7-9 ребра ).
В резултат от образно изследване, проведено на 18.11.2019г. са отразени суспектни
4
данни за дискретна фрактура на десета ребрена дъга в дясно по мишничната линия с
локално задебеляване на плеврата в тази зона.
Според експертизата, изброените наранявания, документално регистрирани чрез
клиничната диагноза „контузио капитис ет торацис“(контузия и гръдния кош) и
описани в последствие при съдебномедицинското освидетелстване имат
характеристиките да са получени в частната тъжба време на инцидента.
Експертизата дава заключение, че травматичните увреждания описани в
медицинската документация в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установените увреждания били резултат от действие на твърди тъпи предмети. По
дадената им локализация в най-общ вид можело да се разграничат пет различни
области, в които са осъществени механичните въздействия- четири в областта на
главата и поне едно в долната част на гръдния кош в дясно.
Кръвонасяданията в областта на клепачите, евентуално контузията на гръдния кош
може да се разглеждат като резултат от нанесени удари с предмет притежаващ
нехарактерна травмираща повърхност, вкл. ръце/ юмруци.
При ивичестото кръвонасядане на брадата и раните пред и по ухото се касаело за
действие на изразено ръбести или неравни контактни повърхности, включително
разположени на по-широка плоскост. Към, възможните механизми за възникването на
подобни наранявания се включвали и удари върху околни предмети при падане или
притискане страничната лява част на лицето към неравна повърхност.
Според експертното заключение описаните в тъжбата механизми за получаване на
уврежданията са възможни начини за възникване на наличните по тялото наранявания
по вид и локализация. Налице били едновременно хематоми по кожата на лицето,
който могат да се обяснят с нанесени удари с ръце и рани от удари в ръбести неравни
форми в резултат на падане/блъскане към околни повърхности или терен.
Периодът за възстановяване от подобен вид травми бил от порядъка на 3-4 седмици.
За наличните рани била приложена съответната хирургична обработка с тьканно
лепило.
Обичайното протичане на възстановителния процес не налагал специфично или
поддържащо лечение. Възможно било в първите няколко дни пострадалият да има
необходимост от болкоуспокояващи медикаменти.
В съдебно заседание вещото лице Г. поддържа заключението по назначената
експертиза. На въпроси на повереника пояснява, че описаните в съдебномедицинското
удостоверение увреждания съответстват да са получени в соченото в частната тъжба
време.Механичните въздействия определяли и броя на евентуалните удари. Вещото
лице е категорично, че ударите реализирали констатираните увреждания са най-малко
пет, като четири от тях са в областта на главата.Една част от уврежданията, тези
разположени в ляво, съответствали да са от удар в някаква релефна или по-твърда
повърхност. Това конкретно били раните, които са в областта на ухото и малко пред
него, а останалите нямали такава особеност, за да се определи конкретната
повърхност.
От приетите по делото справки съдимост /л.130/ за подс.Ил.И. е видно, че същият не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият И. П. И. е роден на ***г. в гр. Враца. Той е българин, български
гражданин, със средно образование, не е женен, работи и притежава ЕГН **********.
5
В хода на съдебното разследване бе приобщена справка с характеристични данни за
подс.И. /л.125/, която разкрива добри характеристични данни за подсъдимия. Видно от
нея същият работи като охранител. Няма данни за противообществени прояви по
местоживеене, а сред съседите си се ползвал с добро име, като не бил конфликтен.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от
гласните доказателства по делото: отчасти обясненията на подсъдимия И.,
включително и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК, от
показанията на свидетелите В. П. Д. и Г. И. П., включително и приобщени по реда на
чл.281, ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелката А. А. К. , включително и
тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК; от
показанията на А. К. С., в кредитираните от съда части, от показанията на вещото
лице Д. Г.; от писмените доказателства: заключението по назначената СМЕ,
изготвена от д-р Г., от справка за съдимост ведно с бюлетин, справка с
характеристични данни, заверени за вярност копия от лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/спешното отделение на името на частния тъжител
Ц. от 16.11.2019г. и от журнал за прием на пациенти в спешен център за дата
16.11.2019г. ; Медицинско направление от 17.11.2019г., Медицинско удостоверение №
159/17.11.2019 год., издадено от Амбулатория за индивидуална практика по съдебна
медицина, съдебен лекар- д-р Г., 3 броя искания за клинико-лабораторни изследвания
от 16.11.2019г., лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок
/спешното отделение, , рентгеново изследване от 18.11.2019г., писмо рег. №105820-
279, екз.2 от 02.09.2020г. на МВР, Дирекция „Национална система 112-МВР",
Регионален център „112-Варна"; справка относно сключени трудови договори на името
на свид. С., изготвена служебно от ЕИСС на дата 10.02.2025г. , справка от Управителя
на „Булкарго" ЕООД /на л.267 от НЧХД № 2039/2020г. по описа на Районен съд -
Варна, 2 състав/, разпечатка от деловодната система за движението на НЧХД
№3105/1999 г., съдебно удостоверение от 22.12.2021 г. от РС Варна за участие на Г. Ц.
като страна по наказателни дела и съдебни актове на РС Варна: Определение от
26.08.2019 г. по ЧНД №3737/2019 г., Протокол от с. з. от 20.11.2010 г. по НЧХД
№411/2019 г., Разпореждане от 03.01.2020 г. по НЧХД №5559/2019 г., Присъда
№260019 от 01.02.2021 г. по НОХД №3738/2020 г., ведно с Решение №187 от
09.08.2021 г. по ВНЧХД №581/2021 г. по опис на ОС Варна, Определение №2713 от
27.11.2009 г. по ЧНД №5990/2009 г., Присъда №531 от 17.11.2008 г. по НЧХД
№6125/2008 г. /л.269-282 от НЧХД № 2039/2020г. по описа на Районен съд - Варна, 2
състав/; Справка от Националната агенция за приходите относно подс.И. И. /л.311-312
от НЧХД № 2039/2020г. по описа на Районен съд - Варна, 2 състав/, материалите по
пр.преписка № 970/2020г. на ВРП/послужила като ориентир за съдебното следствие/;
от веществените доказателства: 1 бр. СД-Р диск с надпис 105820-279/02.09.2020г,
екз.2, съдържащ 1 брой звукозапис с № ********* и 4 броя файлове, съдържащи
електронни картони, предоставен „Национална система 112“ гр. Варна и др., като в
своята съвкупност така посочените доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.
В хода на съдебното следствие подс.И. П. И. даде обяснение по повдигнатото с
частната тъжба обвинение. Принципно обясненията на подсъдимия представляват
годно доказателствено средство съгласно разпоредбата на чл. 115 НПК. Като устно
доказателсвено средство те имат двояка природа – източник на доказателства и
средство за защита. Давайки обяснения по предявеното обвинение, подс. има
възможност да изрази своето отношение към обвинението, да го отхвърли и изясни
6
истината за своята дейност, да защити своите права и законни интереси. Последица от
визираното обстоятелство е и правото му да не дава обяснения, както и да избере
момента, в който да депозира такива.
В случая подсъдимият И. избра да даде своите обяснения по повдигнатото
обвинение към края на съдебното следствие. С тях той изрази своето отношение към
обвинението, като отрече да има каквато и да било съпричастност към описания в
тъжбата инцидент. Неговите обяснения предвид двояката им природа, в частност като
израз на неговата защитната позиция подлежат на внимателна проверка и анализ.
Предвид констатираните противоречия с обясненията му дадени пред друг състав на
ВРС при предходното разглеждане на делото, съдът чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.1, т.3 от НПК ги приобщи към доказателстваната съвкупност по настоящото
дело.
На първо място от обясненията му пред настоящия състав, съдът не кредитира тези,
в които подс. твърди, че е работил в едно и също дружество, заедно със св.С., тъй като
този факт се опровергава категорично от писмените доказателства по делото - справка
за трудови договори, изискана и приобщена от ТД на НАП-л.312, НЧХД №2039/2020г.
на ВРС, приобщена и по настоящото дело.
Напълно нелогични са и обясненията му, в които същият сочи, че полицейските
служители , пристигнали в дома му в процесния ден, са изискали от него единствено
личната му карта, без да му кажат какъв е поводът за проверката им и без да го
попитат за процесния случай. Горното е в тотално противоречие с показанията на
органите на реда, и най-вече с тези на св.Д., който сочи, че подс. е споделил, че е спял
по време на инцидента с частния тъжител. Нещо повече, напълно нелогично и
юридически необосновано е от една страна служителите на реда да посещават сигнал с
данни за нанесен побой, да им бъде показан от потърпевшия домът на лицето нанесло
побоя и те единствено да установят самоличността му, без да изяснят участието му в
инцидента.
От друга страна, следва да се подчертае, че обясненията му депозирани пред
настоящия състав и тези депозирани при предходното разглеждане на делото са
противоречиви, което наложи и прочитането на тези депозираните пред друг състав на
съда. Пред настоящия състав подсъдимия отрече изобщо да познава и да е виждал
частния тъжител. В обясненията му от 29.06.2021г. , обаче, подс. твърди, че частният
тъжител го срещнал пред блока и го питал дали той го е бил. Абсолютно нелогично е,
при положение, че тъжителят е подал сигнал на тел.112, с посочване на извършителя
на деянието- съсед от блока, да пита подс. дали именно той го е наранил.
На следващо място, в обясненията си при предходното разглеждане на делото подс.
сочи , че видял лица да се бият пред входа на блока, а пред настоящия състав на съда
отрече да е възприел биещи се лица, а посочи, че е чувал единствено шум пред блока,
но не видял какво се е случило, в какъвто смисъл са и показанията на св.С..
Твърденията на подсъдимият, че излизайки до магазина в процесния ден „една
жена“ го попитала кой е бил съседа им, са в тотално противоречие с показанията на
св.К., която е категорична, че след подаване на сигнала на тел.112 е възприела подс. и
частния тъжител да се разправят, както и че впоследствие е питала конкретно подс.,
защо е бил Ц..
Поради констатираните по-горе противоречия и вътрешна противоречивост в
обясненията на подс., съдът не кредитира в тези им части обясненията на подсъдимия,
като ги възприе за житейски нелогични, некореспондиращи с останалите кредитирани
7
от съда гласни , писмени и веществени доказателства, установените обективни
находки, отразени в медицинските документи, както и със звукозаписите от тел.112.
Затова в тази им част, обясненията на подсъдимият съдът възприе като защитна тези.
В останалата им част обясненията на подсъдимия кореспондират с
доказателствения материал по делото и съдът ги кредитира.
По отношение на показанията на свидетеля А. К. С., съдът отчете подразбиращото
се съмнение в тяхната безпристрастност предвид обстоятелството, че свидетелят е
доведен в съдебно заседание , за да свидетелства именно от подсъдимия. На следващо
място, съдът при преценка на показанията на този свидетел съобрази и че съобразно
доказателствата по делото към момента на процесния инцидент подс. не е работел с
него във фирма „Бул Карго“ ЕООД, а в дружество „Булинсект“ ЕООД- гр.Варна,
съобразно официалната справка за трудови договори, изискана и приобщена от ТД на
НАП-л.312, НЧХД №2039/2020г. на ВРС. Съобрази и фактът, че свидетелят не можа
да посочи за коя година се отнасят показанията му –дали за 2018г. или за 2019г..
Прецени и обстоятелството, че същият твърди , че е придружил подсъдимия в дома
му около 17:00ч.-17:30ч., но полиция не била идвала да го търси. От друга страна
органите на реда са категорични, че при посещението в дома на подсъдимия, тъй е бил
сам, а в изготвената от св.Д. докладна записка е вписан като час на посещение на
сигнала , подаден от Ц. -17:15ч.. Съобразно константната съдебна практика /например
Решение № 113 от 12.07.2011 г. по к. н. д. № 584/2010 г., н. к., ІІ н. о./ докладната
записка следва да се възприеме като писмен източник на информация по смисъла на
чл. 127 от НПК от категорията „други документи“, когато в нея полицейските
служители са отразили времето и самоличността на проверявани от тях лица по
конкретен сигнал - защото от една страна такава проверка е в тяхна компетентност, а
от друга, няма друг документ, освен докладната, в който те да са задължени да
удостоверяват това, нито друг начин, предвиден за такова удостоверяване, освен при
съставяне на актове и др., за което има специални формуляри. Следователно,
отразеното в тази докладна записка относно времето на проверката и самоличност на
проверените лица, сред които е бил и подсъдимият елиминира по категоричен начин
твърденията на св.С., че в процесния ден и процесния час същият е бил в дома на
подсъдимия. Нещо повече, св.С. сочи, че е посещавал дома на подсъдимия повече от
веднъж, така че напълно възможно е ситуацията , за която съобщава –чут скандал пред
блока на подсъдимия , да се от нася за друг ден и час. Поради това и съдът приема, че
единствената цел на този свидетел е да създаде алиби на подсъдимия, че не той, а
някой друг е бил участник в процесния инцидент, нанасяйки удари на частния
тъжител. Поради това и съдът не кредитира показанията на този свидетел, като ги
прие за неправдоподобни и в тотално противоречие с останалите безспорни и
кредитирани от съда доказателства.
Като логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи и
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни , писмени и веществени
доказателства, съдът кредитира показанията на свидетелката А. А. К. , включително и
тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. За тези
свидетелка съдът не установи основания, поради които да я счита за предубедена или
заинтересована пряко или косвено от изхода на делото. Тя е случаен очевидец на
състоянието на пострадалия след процесния инцидент ден / с насинено око, търсещ
помощ/, на споделеното от него, че се е скарал със съсед, който го е ударил. Същата е
възприела случайно и разправията между подс. и Ц. пред жилищната кооперация, след
подаване на сигнала на тел.112, видяла е, че частния тъжител бяга от подсъдимия,
8
помолила ги е да спрат да се разправят. Възприела е, че именно подсъдимият е
лицето, от което се е оплаквал, че му е нанасял удари частния тъжител, когото тя
познавала като свой клиент. Нещо повече, в показанията си , депозирани пред друг
състав на съда по НЧХД № 2039/2020г. по описа на ВРС, депозирани на 30.03.2021г.
/една година и четири месеца след процесния случай/ в отсъствието на подсъдимия,
приобщени чрез прочитането им по делото по реда на чл.281, ал.1 от НПК, св.К. е дала
описание на лицето, за което е депозирала показанията си, което описание напълно
съответства на външния вид възприет от настоящия състав в хода на съдебното
следствие. На следващо място , в съдебно заседание по НЧХД № 2039/2020г. по описа
на ВРС на 05.04.2022г. К. е депозирала показания, приобщени чрез прочитането им по
настоящото дело в присъствието на подс.И., като в нито един момент от разпита й , тя
не е отрекла показанията й да се отнасят именно за него /за И./. Така , че за настоящия
състав няма никакво съмнение, че показанията на св.К. относно споделеното с нея от
Ц. , за лицето нанесло му удари се отнасят именно подс.И.. Нещо повече самата
свидетелка сочи, че е провела разговор с И. и го е питала, защо е бил частния
тъжител, при което той заявил, че не го е бил. Ето защо и съдът намира, че нейните
показания се отнасят именно за подсъдимия. Съдът отчете и обстоятелството, че при
разпита й пред настоящия състав , св.К. бе афектирана, че следва да дава показания за
пореден път пред съда, както и предвид обстоятелството, че бе доведена принудително
от органите на РД „Охрана“, което наложи и прочитане на показанията й от
предходното разглеждане на делото. Въпреки горното нейните показания бяха
ориентир за съда относно кредитиране на обясненията на подсъдимия.
Като достоверни, добросъвестни и логични съдът оцени и показанията на
служителите на реда В. П. Д. и Г. И. П. депозирани пред съдебния състав и приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК. Техните показания
съответстват на останалите гласни, писмени и веществени доказателства приобщени
по делото, в това число кореспондират и с показанията на Св.К., както и като цяло на
установената фактическа обстановка. Показанията на св.Денев и П. съответно за вида
на пострадалия и за споделеното от него напълно кореспондират с останалите
кредитирани от съда гласни доказателства по делото, кореспондират и с приобщените
медицински документи и със заключенията СМЕ. Съдът намира, че двамата
свидетели са непредубедени и са случайни очевидци на фактите, които споделят.
Между тях и подсъдимия от една страна и частния тъжител от друга не са установени
предходни отношения, които да хвърлят съмнение върху непредубедеността им.
Напротив тези свидетели, които са служители на реда, са изпълнявали служебните си
задължение. Те са били изпратени на мястото на инцидента, където са осъществили
вменените им задължения по охрана на обществения ред, чрез събиране на данни за
инцидента и участниците в него.
Съдът отчете, че посочените по-горе свидетели като служители на реда, които
ежедневно има сблъсък с подобен род прояви е напълно логично и житейски
правдоподобно да не помнят в подробности посетен сигнал през месец 11.2019г. към
момента на с.з. в които са разпитани по настоящото НЧХД , а и пред предходния
състав на ВРС.
Като компетентно, обективно и безпристрастно, съдът кредитира и заключението
на назначената и приета СМЕ , изготвена от д-р Г. относно ч.тъжител Г.Ц..
Като компетентни и обективни, кредитира и показанията на вещото лице Д.Г.
депозирани в с.з. във връзка с поставените от страните и съда въпроси.
9
Като кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка, съдът
напълно кредитира звукозаписа предоставен от Дирекция „Национална система 112-
МВР“, възпроизведени в с.з. на 23.04.2024г., съхраняван на оптичен носител - СД-Р
диск с надпис 105820-279/02.09.2020г, екз.2, последният приобщен като веществено
доказателство по делото. Съдът намира, че в случая се касае за случайно създаден
звукозапис, изготвен при регистрирано обаждане на единен тел.№ 112. Съобразно
константната практика на ВКС, например Решение № 269/2013г. на ВКС ІІ н.о. и
Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о., в които детайлно е изследван въпросът за
случайността на записи или снимки, както и Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ
н.о. решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС, напълно
възможно е към доказателствената съвкупност да се приобщят случайно създадени
записи, като материалните им носители бъдат приети като веществени доказателства,
след като обаче бъдат изискани или предадени от съответната институция, лице,
дружество. В случая по делото са изискани, респективно представени от РЦ 112-Варна
при Дирекция „Национална система 112“-МВР звукозаписът от обаждането, с което
частният тъжител Ц. е съобщил за процесния случай на 16.11.19г.. Поради това и
съдът сита, че се касае за именно случаен запис по смисъла вложен в съдебната
практика. Ноторно известно е освен това за всички, че обажданията на този телефонен
номер се записват. Нещо повече, в чл. 15, ал.1 от Закона за националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 е регламентирано, че входящите и
изходящите повиквания в центровете 112 се записват автоматично в електронен
регистър на спешните повиквания. Ето защо и този звукозапис, приобщен по
настоящото дело, е годно доказателствено средство и като такъв, тъй като не бе
оспорен от страните, бе ценени от съда от към автентичност и съдържание.
Съдът напълно кредитира и останалите писмените доказателства по делото,
приобщени по чл. 283 от НПК и веществените доказателства , които не се оспорват от
страните, непротиворечиви са по отношение на фактите, подлежащи на доказване и
допринасят за изясняване на обективната истина.

След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в
тяхната съвкупност и така установената фактическа обстановка, при решаване
на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за установено от правна страна
следното:

Подсъдимият И. П. И. - роден на ***г. в гр. Враца, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********, е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл. 130, ал.
1 от НК, тъй като на 16.11.2019 година, в гр.Варна причинил лека телесна повреда на
Г. И. Ц., роден на ***г., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
С частната тъжба на подс.Ил.И. е повдигнато обвинение за нанасяне на удари с
ръце /юмруци/ в главата , събаряне на земята, нанасяне на удари с ръце и крака по
главата и тялото, хвърляне от едната до другата страна на входа.
Настоящият съдебен състав намира, че от събрания доказателствен материал и след
обсъждането му поотделно и в съвкупност, се налага извода за доказаност на
причинените на тъжителя Г. И. Ц. описани по- горе в медицинските документи и
10
заключението на СМЕ травматични увреждания. На първо място за това са налице
обективни факти, които не поставят под съмнение, че Г. И. Ц. е претърпял
увреждания, като по вид, давност и механизъм на причиняване е възможно да бъдат
причинени по твърдяния в частната тъжба начин. Макар по делото да не са налице
преки свидетели очевидци на инцидента, то относно случилото се на 16.11.19г., около
17:00ч. в двора на кооперацията, в която живеят подс. и частния тъжител е налице
верига от множество косвени доказателства. В тази връзка са показанията на св.К.,
която е категорична при всичките и разпити пред съд, че в салона, в който е работила е
влязъл частният тъжител, който е бил с насинено око, молещ за помощ посредством
обаждане на тел.112. Категорична е , че същият е заявил, че след спор със съсед от
блока е бил удрян от последния. На следващо място от показанията на тази свидетелка
се установява безспорно и че след подаване на сигнала на тел.112 между подс. и
частния тъжител е имало спор пред кооперацията, поради което и за нея е станала
достояние кой всъщност е съседът , за който се отнася оплакването на тъжителя.
Показанията й относно обстоятелството, че е впоследствие е питала подсъдимия ,
защо е бил частния тъжител, а той отговорил, че последният е луд, също указват
обстоятелството, че именно подс. е човекът, който е нанесъл ударите на частния
тъжител в процесните ден и час. Безспорно , като подкрепящ обвинението повдигнато
с тъжбата , съдът отчете и звукозаписът от тел.112, в който , в 17:08ч. на 16.11.19г.
частният тъжител сочи, че е нападнат от свой съсед от първия етаж, че е удрян, че е
блъскан, тръшкан, удрян в ребрата, че има кръв по лицето. Все в посока подкрепа на
повдигнатото обвинение с частната тъжба са и показанията на полицейските
служители, които са заварили частния тъжител уплашен и с насинено око , на които
той споделил, че е бил нападнат и удрян от съсед, като посочил и жилището
/апартамента/, в който живеел нападателят му. Именно в посоченото от частния
тъжител жилище е бил установен и подсъдимият, като неговите данни /имена и ЕГН/
за били обективирани в изготвената от св.Д. докладна записка, относно която съдът по-
горе в мотивите си изложи своето виждане, защо я кредитира относно времето на
посещението на сигнала и установената самоличност на подателя на сигнала и лицето,
срещу което е подаден.
Отделно от това налице са и обективни констатации, отразени в медицинското
свидетелство, сочещи на обстоятелства, съвпадащи с установените чрез показанията
на свидетелите относно начина на извършване на деянието. В този смисъл показанията
на посочените вече свидетели не са единствен източник на доказателства относно
авторството на престъплението. Освен тях и посочените вече доказателствени
източници, факти за това се съдържат и в СМЕ, изготвена от в.л. Д.Г., които
обосновават достоверността на твърденията на пострадалия относно механизма на
причиняване на телесното увреждане.
По правило експертните заключения не представляват доказателства за
авторството, тъй като експертизата е особен способ за събиране и проверка на
доказателствата. В разглеждания, обаче, случай разглежданите доказателствени
исзточници, преценени поотделно и в съвкупност, сочат на логическа взаимовръзка
помежду си и навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод за
авторството на деянието. В този смисъл от събраната доказателствена маса следва да
се направи несъмнения извод относно авторството на деянието, поради което
настоящия състав приема за безусловно установено, че именно подсъдимият Ил.И. с
неговото поведение спрямо личността на пострадалия Г.Ц. е причинил увреждане на
последния. Обстоятелството, че частният тъжител е конфликтна личност и че е водил
11
множество дела срещу различни лица, неяма как да елиминира установените по
делото безспорни факти, които не налагат съмнение, че именно подсъдимият е лицето
нанесло побой на Ц..
За това и съдът намира, че с деянието си подсъдимият Ил.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер по чл. 130,
ал.1 НК.
От обективна страна на 16.11.2019 г. , около 17:00ч. в гр.Варна, във входа /вътрешния
двор/ на кооперацията, в която живеели подсъдимият е причинил на пострадалия лека
телесна повреда. Увреждането е причинено чрез директни удари с ръце в лицето,
блъскане го към околните повърхности, събаряне на земята и удар в тялото.
От действията на подсъдимия, пострадалият Ц. е претърпял травматични
увреждания:
1.хематом на клепачите на дясно око, кръвонасядане по долния клепач на лявото;
2.повърхностна ограничена рана (5мм) по лигавицата на долната устна в ляво,
ивичесто кръвонасядане по кожата на брадата в ляво (1,0 см), контузия в областта на
лявата долночелюстна става;
3.кръвонасядане по кожата на лявата ушна мида и областта зад нея (3-4 см в
диаметър);
4.хирургически обработени чрез лепене рани (по 1 см) по кожата пред и по ушната
мида;
5.контузия на гръдния кош, изразяваща с болка при палпация и дишане в дясно (на
ниво 7-9 ребра ).
Тези увреждания следва да се квалифицират като разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, обусловило временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Съобразно т. 15 на Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум
на ВС, под „ разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна
повреда, законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до
болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно
опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се
в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-
леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието“. В
случая претърпяното увреждане е с разстройство на здравето и следва да се
квалифицира по ал.1 на чл. 130 НК, като в тази насока ВРС се съобрази не само с
константната съдебна практика, но и с правната доктрина. Според "Наказателно
право, Особена част, Престъпления против правата на гражданите", доц. А. С.,
издателска къща Сиела, 1997 г., стр. 95: „Лека телесна повреда с разстройство на
здравето са например одрасквания, охлузвания на кожата, контузните рани, които
причиняват оток и посиняване ….. и други подобни.“.
Телесната повреда е една, независимо, че уврежданията са няколко /в случая пет/ на
различни части по тялото. Съобразно т.18 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на
Пленума на ВС когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни
по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се
квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.В случая най-тежкия резултат се изразява
именно в причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на на чл.
11, ал.2 НК. Подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието-
12
неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Знаел е, че причинява на
пострадалия телесно увреждане от вида на действително претърпяното и независимо
от това е насочил всичките си усилия към постигане на общественоопасните
последици, с пълното съзнание на настъпването на негативния резултат.
По тези съображения ВРС призна подсъдимия И. И. за виновен в извършване на
престъпление от частен характер по чл. 130, ал.1 НК.
Степента на обществена опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени
отношения, свързани със телесната неприкосновеност на личността, като
непосредствен обект на засягане са обществените отношения, свързани с телесната
цялост на същата. Престъплението е включено в глава ІІ НК- “Престъпления против
личността”, раздел І НК.
Степента на обществена опасност на дееца е сравнително ниска предвид липсата на
други осъждания и наличните добри характеристични данни.

Относно вида и размера на наложеното наказание:
При определяне характера на отговорността на подсъдимия, съдът съобрази, че по
отношение на същия намира, са налице всички кумулативното предвидените в закона
предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана процедура по
освобождаване на обв. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с
налагане на административно наказание по реда чл.78а от НК и същият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като бъде ангажирана
административнонаказателната му такава.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че за престъплението по чл. чл.130,
ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода до две години” или
„Пробация”, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Не са налице отрицателните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
Поради изложеното, съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като
му наложи административно наказание „Глоба”, съгласно размерът предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона, действаща към момента на
извършване на деянието.
Степента на обществена опасност на деянието по чл.130, ал.1 от НК по принцип е
висока. Засегнати са обществени отношения, свързани със телесната
неприкосновеност на личността, като непосредствен обект на засягане са
обществените отношения, свързани с телесната цялост на същата. Престъплението е
включено в глава ІІ НК- “Престъпления против личността”, раздел І НК.
Степента на обществена опасност на дееца е ниска предвид липсата на други
осъждания и наличните добри характеристични данни.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на
каквито и да било данни за други противообществени прояви, трудова ангажираност
на подсъдимия, добрите характеристични данни извлечени от справката с
характеристични данни.
Отегчаващи вината обстоятелства по настоящото дело, съдът не констатира.
13
Като причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът отчете
незачитането от страна на подсъдимия на телесната неприкосновеност и здравето на
личността.
Съдът, като взе предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние и
на дееца, които се преценяват като не високи, като съобрази и имуществено състояние
на дееца, при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, както и
като съобрази изминалия значителен период от време от деянието до реализиране на
наказателната отговорност за него /повече от 5 години/, за което подсъдимия няма
вина, определи наказанието „Глоба” в минималния размер, предвиден в чл. 78а от НК,
в редакцията на разпоредбата към момента на извършване на деянието, а именно в
размер на 1 000 /хиляда/ лева. Съдът намира, че така отмерен размера на наказанието
„глоба“ ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от
НК– генералната- ще се въздейства предупредително спрямо другите членове на
обществото, и индивидуалната превенция - ще се въздейства възпитателно и
възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други престъпления. С оглед на това
съдът счита, че посоченото по-горе административно наказание глоба е справедливо и
съответно на обществената опасност на деянието и дееца, а налагането на по-голям
размер на глобата би се явило несправедливо и несъразмерно тежко в конкретния
случай.


По отношение предявения граждански иск:
В случая е безспорно доказано наличието на противоправно деяние от подсъдимия
– безспорно е установено, че той е причинил на пострадалия лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно : хематом на клепачите на дясно око, кръвонасядане по долния клепач на
лявото; повърхностна ограничена рана (5мм) по лигавицата на долната устна в ляво,
ивичесто кръвонасядане по кожата на брадата в ляво (1,0 см), контузия в областта на
лявата долночелюстна става; кръвонасядане по кожата на лявата ушна мида и областта
зад нея (3-4 см в диаметър); рани (по 1 см) по кожата пред и по ушната мида, които са
били хирургически обработени чрез лепене;контузия на гръдния кош, изразяваща с
болка при палпация и дишане в дясно (на ниво 7-9 ребра ), обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, съставляващо престъпление по чл.130,
ал.1 от НК срещу личността на частния тъжител и гр.ищец Г. И. Ц. , за което съдът го
призна за виновен. Безспорна е причинната връзка между поведението на подсъдимия
и настъпилото травматично увреждане. Затова ВРС счита, че гражданският иск е
допустим и основателен. Претендира се гражданска отговорност за причинени в
резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т. е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не
се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение от страна на подс.,
в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна
връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. В процесния случай е
безспорно установено наличието на деликтно поведение у подсъдимия И.. Поради това
именно в случая е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй
като наказаният подсъдим е причинил виновно неимуществени вреди на частният
тъжител и гр.ищец Ц.. Поради това и гражданският иск е основателен.
14
Претендираните вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с
пари и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа
на справедливостта. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да
овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в
резултат на деянието. За един период от време пострадалият е търпял болки и
страдания, доколкото е бил нарушен телесният му интегритет, изпитвал е дискомфорт
и неудобство при ежедневните си дейности. Същевременно възстановителният процес
е в рамките на около три- четири седмици /съобразно заключението на СМЕ/, което е
продължителен период. Не без значение е и фактът, че телесната повреда е нанесена в
хода на блока, в който частния тъжител живее и е станала достояние и на работещите
в обектите на блока. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че телесната повреда
е причинена чрез нанасяне на най-малко пет удара , съгласно СМЕ. Поради
изложеното съдът намери, че тази искова претенция е доказана по основание. Чл. 52 от
ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. От правилото на чл. 52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и
основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т. 13 от Пост. № 7/59
г. на Пленума на ВС/. Изискването за определяне на обезщетение за неимуществените
вреди по справедливост не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на
обективни обстоятелства като характера на увреждането; начинът на извършването му;
обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания и др. /Постановление № 4 от
23.ХІІ.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства
в конкретния казус, описани по горе съдът по справедливост оцени, че нанесените
неимуществени вреди могат да бъдат овъзмездени от сумата от 2 000 /две хиляди /
лева за изпитаните болки и страдания, физически затруднения и дискомфорт, както и
стрес, съпътстващ деянието и оздравителния процес, поради което и осъди
подсъдимия да ги заплати в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от
деня на увреждането /деликта/ - 16.11.2019 година. Над тази сума до пълния размер на
претенцията от 9 000 /девет хиляди/ лева, съдът намери иска за недоказан, поради
което и го отхвърли.
По отношение на разноските по делото::
Според разпоредбите на чл. 187 от НПК разноските по наказателното производство
се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, освен в
посочените от закона случаи. По дела за престъпления, които се преследват по тъжба
на пострадалия до съда, разноските се внасят предварително от частния тъжител, а ако
не са внесени, дава му се седемдневен срок да ги внесе. По дела за престъпления,
които се преследват по тъжба на пострадалия до съда, разноските по направените от
подсъдимия доказателствени искания се поемат от бюджета на съда.
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът
го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и
разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, ако са направили
такова искане.
Като взе предвид горните разпоредби съдът осъди подсъдимия И. П. И. да заплати
сумата от 350, 00 /триста и петдесет/ лева, явяваща се направени по делото разноски
за експертизи / по НЧХД №2039/20г./ и изслушване на вещо лице – д-р Г., в полза на
Районен съд – Варна. Предвид уважаването на гражданския иск в размер на 2 000 лв.,
в съответствие с чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
15
съдилищата по ГПК, съобразно който за граждански иск по наказателно дело се събира
такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50. 00 лв., съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на Държавата и сумата от 80,00 /осемдесет/ лева
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс. И. да заплати на частния
тъжител Г. Ц. сумата от 902,00 /деветстотин и два/ лева, съставляващи внесени
депозити за изготвяне на експертизи, държавна такса за образуване на производството,
държавна такса за издаване на удостоверения и такси за медицински прегледи.
В производството пред настоящата инстанция, повереникът на частния тъжител и
гр.ищец адв.Ю.Г., в пренията по съществото на делото, е поискал присъждане на
направените по делото разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция,
както и при предходното разглеждане на делото от ВРС и ВОС. Видно от материалите
находящи се в кориците на делото, по делото са представени и пълномощни /л.11
НЧХД №2039/2020г. на ВРС, л.27 от ВНЧХД №818/2023г./, по силата на което
частният тъжител е упълномощил адв.Ю.Г. да го представлява като повереник по
настоящото НЧХД. От друга страна в с.з. 05.02.22г. по НЧХД №2039/2020г. на ВРС, в
с.з. по ВНЧХД №818/2023г. и в с.з. на 03.12.2024г. по настоящото НЧХД повереникът
е представил и договори за правна защита и съдействие, по силата на които на
упълномощения от частния тъжител адвокат е изплатено възнаграждение в размер на
1 000,00 лева за съдебното производство по НЧХД №2039/2020г. на ВРС, 1 000,00 лева
за съдебното производство по ВНЧХД №818/2023г. и 600, 00 лева за съдебното
производство по настоящото НЧХД или обща сума в размер на 2 600, 00 лева . Видно
от съдържанието на договорите за правна защита и съдействие, ведно с цитираните по-
горе пълномощни, в тях изрично е отбелязано, че е за процесуално представителство
на частния тъжител Ц. по НЧХД и ВНЧХД, както и че е договорено плащане на
адвокатско възнаграждение в размер на общо 2 600 /две хиляди и шестстотин/ лева е
заплатено в брой. При това съдържание на договора за правна защита и съдействие и
с оглед задължителните указания на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г.
от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, ВКС, следва да се приеме, че тези
разноски действително са направени, а договорите за правна защита и съдействие се
явяват документи, удостоверяващи извършването на плащането. Съгласно посоченото
тълкувателно решение, когато е договорено заплащане по банков път, то следва да
бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането, а когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, тъй
като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната
не само е договорила, но е и заплатила адвокатското възнаграждение. С оглед на това,
при съобразяване на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, в конкретния случай в
полза на частния тъжител Г. И. Ц. се следва сумата от 2 600 /две хиляди и шестстотин/
лева, тъй като в този размер възлизат реално направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение във връзка с производството по делото, а заплащането на
тази сума съдът възложи в тежест на подсъдимия И. П. И..
Макар от страна на подсъдимия и неговия защитник да не бе ангажирано
становище относно искането на повереника за присъждане на сторените по делото
разноски под формата на адвокатско възнаграждение, съдът за прецизност следва да
обърне внимание, че в наказателното производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от
ГПК, предвиждаща възможност за намаляване на претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение поради прекомерност, не може да бъде прилагана. Това е
16
така, тъй като НПК предвижда възможност за субсидиарно прилагане на ГПК
единствено относно реда за разглеждане на гражданския иск, съгласно чл. 88, ал. 1 от
НПК, но не и по въпроса за произнасянето и присъждането на разноски в
производството по наказателни дела. Отделно от това посоченият по-горе въпрос не
съставлява част от реда за разглеждане на гражданския иск, а възниква за решаване
едва след произнасянето на съда по основателността на исковата претенция и е
последица от това произнасяне. Ето защо, няма как да се приеме, че на основание чл.
88, ал. 1 от ГПК в наказателното производство може да се прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК
и на това основание съдът да намалява размера на претендирано адвокатско
възнаграждение. При положение, че към настоящия момент законът не овластява
наказателния съд с подобно правомощие, то няма как такова правомощие да бъде
упражнено дори при направено искане на страните. Касае за законодателна празнота,
която не би могла да бъде преодоляна от съда чрез анализ и тълкуване на
процесуалните норми, а единствено от законодателя чрез иницииране на законови
изменения и допълнения. В този смисъл е и Становище от 11.02.2016г. на Общото
събрание на наказателната колегия на ВКС, в което върховните магистрати са
посочили, че в наказателното производство е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5
от ГПК и следователно не следва да се обсъжда въпросът за прекомерност на
разноските.

По отношение на веществените доказателства по делото:
Съдът постанови вещественото доказателство по делото: - 1 брой CD-R диск с
надпис 105820-279/02.09.2020г., екз. 2, съдържащ звукозапис и електронни картони от
„Национална система 112", на основание чл.112, ал.4 от НПК да остане към
материалите по делото.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:
17
Съобщи за изтекли лични данни