Определение по дело №644/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 166, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

Производството е образувано по жалба с вх.№ 4703/01.08.2025 г. подадена от Б. И. Б. [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адв. В. П. [населено място] [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-000710/15.10.2024 г. издадена от началник сектор Пътна полиция Шумен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това“.

По делото е приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед. Заповедта е съобщена на 16.07.2025 г. Жалбата е подадена в срок на 23.07.2025 г.

С определение от 01.08.2025 г. жалбата е оставена без движене за отстраняване на нередовности. В срок е представен документ за внесена държавна такса.

С жалбата е направено и искане за спиране предварителното изпълнение на оспорения административен акт, допуснато по силата на закона – чл.172, ал. 6 от ЗДвП.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране е процесуално допустимо, като подадено в срок, от активно легитимно лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК.

Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране на изпълнението на заповедите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за които законът е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 4 , вр. ал. 2 от АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 4 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В жалбата няма изложени никакви нови обстоятелства, което да обосновават възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, противопоставими на охраняваните с акта важни държавни и обществени интереси. Не се сочат никакви конкретни по вид и размер вреди, които биха могли да настъпят от предварителното изпълнение на принудителната мярка, за да се извърши преценка относно тяхната значителност, нито са представени доказателства за вреди. Липсват изобщо твърдения за нови обстоятелства, настъпили след допускането по силата на закона на предварителното изпълнение на акта, които биха съставлявали основание за спирането му.

С оглед изложеното, съдът счита, че направеното искане за спиране на влязлото в сила допуснато от органа предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Воден от изложеното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0869-000710/15.10.2024 г. издадена от началник сектор Пътна полиция Шумен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “а“ от ЗДвП на Б. И. Б. [ЕГН], от [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез АдмС – Плевен пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.