№ 1366
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
в присъствието на прокурора СРП.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216649 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от С.А., ЛНЧ **********,
чрез адв. Т., против заповед за задържане на лице № 22533/1031/10.10.2021 г.,
издадена от Ю.Х.Й. – ст. полицай при 01 РУ - СДВР, с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането на жалбоподателя А. за
срок до 24 часа.
В жалбата се твърди, че заповедта за задържане е незаконосъобразна,
тъй като е постановена при съществено нарушение на административно
производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че
посоченото фактическо основание е нечетливо и не е ясно с данни за какво
престъпление е разполагал полицейския орган, който го е задържал. От съда
се иска отмяна на заповедта за задържане и присъждане на сторените от
жалбоподателя А. разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощеният му процесуален представител
– адв. Т., която поддържа жалбата, изложените в нея основания и искането за
присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – Ю.Х.Й. – старши полицай
в 01 РУ – СДВР, не се явява. Представлява се от юрк. Христов, който оспорва
жалбата и пледира за отхвърлянето й. Процесуалният представител
1
поддържа, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган и
са изложени фактически и правни основания за задържането. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
като разноски от жалбоподателя. На свой ред претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2021 г. ответникът по делото – старши полицай в 01 РУ –
СДВР Ю.Х.Й. се усъмнил, че жалб. А. държи в себе си наркотични вещества,
поради което в 03:30 часа същият бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР,
за което била издадена и обжалваната заповед. Бил извършен обиск на
задържания. Материалите били докладвани на прокурор при СРП..
Жалбоподателят бил освободен на 10.10.2021 г. в 12:15 часа.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които прецени като еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи
помежду си. От приетото по делото удостоверение № 513р-108597/13.12.2021
г. – екз. 2, издадено от началника на отдел „Човешки ресурси“ – СДВР, се
установява заеманата към 10.10.2021 г. от ответника Ю.Х.Й. длъжност, а
именно старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор
„Охранителна полиция“ при 01 РУ – СДВР.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима – същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от
процесуалнолегитимирано лице.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да извърши
преценка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намери, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на
предоставената му компетентност - към датата на издаване на заповедта за
задържане ответникът Ю.Х.Й. е заемал длъжността старши полицай в група
„Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ –
СДВР..
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта за задържане
трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба
посочва и какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а именно –
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на
задържаното лице. В процесния случай е спазена изискуемата от закона
писмена форма, като в оспорената заповед за задържане са вписани името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЛНЧ и адресна
2
регистрация, фактическите и правните основания за задържането, датата и
часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е
предоставено копие от заповедта.
Като правно основание за издаване на атакуваната заповед е посочена
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно наличие на данни, за
извършване на престъпление по чл. 354а от НК. Неоснователни са
възраженията за липса на фактически основания, доколкото ясно и с
достатъчна конкретика е посочено, че задържането е извършено поради
„съмнения за притежание на наркотични вещества“. Макар и посочената
цифрова квалификация - чл. 354, ал. 1, т. 1 от НК, да не е коректна,
достатъчно е ясното и конкретно текстово описание на престъплението, за
извършването на което са налице данни/съмнения. При излагане на
фактическите основания са посочени времето, мястото на извършване на
предполагаемото престъпление – гр. София, пл. Народно събрание № 10,
както и в какво се състои то, като по този начин на жалбоподателя е
осигурена възможността да разбере поради каква причина е задържан. Ето
защо съдът намира, че при издаване на атакуваната заповед не са допуснати
процесуални нарушения.
Оспорената заповед е издадена и при спазване изискванията на
материалния закон. Както вече беше посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
регламентира хипотеза на задържане за срок до 24 часа при наличие на данни
за извършено престъпление. Безспорно е, че понятията "данни" за извършено
престъпление по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "достатъчно данни" за извършено
престъпление по чл. 207 НПК за образуване на досъдебно производство са с
различно съдържание, като данните за извършено престъпление по чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР може и да не са достатъчни за образуване на досъдебно
производство, но да позволяват извод, че задържаното лице е съпричастно
към престъпно деяние. Действително, данните по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не
следва да са такива, че да са достатъчни за повдигане на обвинение на
задържаното лице или да обуславят извод, че извършването на престъпление
да е несъмнено доказано. Съдът намира, че полицейските органи са
разполагали с информация за съпричастност на жалбоподателя към
извършено престъпно деяние, а и фактът, че е материалите са били
докладвани на прокурор потвърждава този извод.
Задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа като принудителна
административна мярка е било предприето с цел да се предотврати
възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление,
да се укрие и спрямо него да не може да бъде предприето наказателно
преследване. Наред с това задържането цели и предоставяне на възможност
на правоохранителните и разследващите органи да осъществят правомощията
си, свързани с разкриването и разследването на престъпления. Съдът счита, че
оспорената заповед е съобразена с целта на закона и не представлява
непропорционално ограничаване правото на свободно придвижване на
жалбоподателя.
3
По изложените мотиви съдът намира оспорената заповед за
законосъобразна. Не се констатираха основания за отмяната й по чл. 146, т.
15 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на спора и с оглед изрично обективираното искане за
присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 ЗПП в
полза на СДВР следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото и извършените по него действия от процесуалния
представител на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 вр. ал. 1 от АПК,
Софийският районен съд, НО, 133 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.А., ЛНЧ **********, против заповед за
задържане на лице № 22533/1031/10.10.2021 г., издадена от Ю.Х.Й. – ст.
полицай при 01 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържането на жалбоподателя С.А. за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП С.А.,
ЛНЧ ********** да заплати на СДВР сумата от 100/ сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4