мотиви
Обвинението срещу Г.П.Г. е по чл.182,ал.2, във връзка с чл.26,ал.1 от НК, за това, че
в условията на продължавано престъпление, през периода от м.август 2017г. до
м.април 2018г., в гр.Казанлък, като родител, не е изпълнила и е осуетила
изпълнението на съдебно решение №109718/ 03.05. 2017г. на
Софийски районен съд, III гражданско отделение, по гражданско дело №17094/ 2016г.,
влязло в законна сила на 26.05. 2017г., относно личните контакти на
бащата А.П.П. с роденото от брака дете И.А.П. /роден
на ***г./, а именно да го вижда и взима при себе си, без преспИ.е,
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10 часа до 20 часа
на съответния ден, в населеното място по местоживеене на детето, както следва:
на 5 и 6 август 2017г., трета събота и неделя от месеца, като е представила
молба за отпуск; на 19 и 20 август 2017г., трета събота и неделя от месеца,
като е представила молба за отпуск; на 16 и 17 септември 2017г., трета събота и
неделя на месеца, като е представила болничен лист на детето; на 7 и 8 октомври
2017г., като е заявила, че датите се явяват втора събота и неделя от месеца; на
21 и 22 октомври 2017г., като е заявила, че датите се явяват четвърта събота и
неделя от месеца; на 16 и 17 декември 2017г., като е представила болничен лист
на детето; на 6 и 7 януари 2018г., като е представила молба за отпуск; на 20 и
21 януари 2018г., като е представила молба за отпуск; на 3 и 4 февруари 2018г.,
като е представила болничен лист на детето, на 17 и 18 февруари 2018г., като е
представила болничен лист на детето; на 17 и
18 март 2018г., като е представила болничен лист на детето; на 7 и 8
април 2018г., като е заявила, че датата се явява втора събота и неделя от
месеца; на 14 и 15 април 2018г., като
е представила болничен лист на детето.
В хода на разпоредителното заседание, при обсъждане на
въпросите по чл.248 от НПК, имайки предвид и становищата на страните, съдът
обяви, че производството ще се проведе по реда на глава 28 от НПК/по чл.378,ал.1
и следващите от НПК/.
Съставът на деянието по чл.182,ал.2 от НК, уреден в гл.IV
от НК, не изисква настъпване на противоправен
резултат, от който да има пострадал по смисъла на чл.74 от НПК, т.е. за да е
налице такова престъпление не е
необходимо причинявянето на имуществени вреди, поради което и не може да има лице,
притежаващо качеството на пострадал.
РП-Казанлък, редовно призована, изпраща представител, който изразява
становище, че следва нарушителката да бъде призната за виновна, като й се
наложи предвиденото в закона адм.наказание, в размер
над минималния, предвиден в закона.
Г.П.Г. не се признава за виновна и не желае да дава
обяснения по обвинението. Нейният защитник- адв.Л.Д.
изразява становище, че не са събрани доказателства, които да уличават подзащитната му в извършване на престъпление по чл.182,ал.2
от НК и моли същата да бъде изцяло
оправдана, като сочи подробни аргументи в подкрепа на тезата си.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, от
съвкупната преценка, на които съдът намира за установена следната фактическа
обстановка: А.П. и Г.Г. били съпрузи, като по време
на брака им се родило дете- сина им И..
Отношенията им се влошили и с решение №109718 от
03.05.2017г. по гр. дело №17094 по описа за 2016г. на Софийския районен съд,
III г.о., 80-ти състав, бракът им бил прекратен, упражняването на родителските
права било предоставено на майката- Г.Г., като съдът
определил режим на лични контакти на бащата- А.П. с детето И.П., както следва:
до навършването на четири години и половина от детето, бащата има право да го
вижда и взима при себе си, без преспИ.е, всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10 часа до 20 часа на
съответния ден, в населеното място по местоживеене на детето, като първите шест
срещи следвало да са в присъствието на майката или определено от нея друго
пълнолетно лице. След навършване на четири години и половина на детето, бащата
има право да го вижда и взима при себе си всеки първи и трети петък, събота и
неделя от месеца, за времето от 17.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя, с преспИ.е, както и за един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка нечетна година по време на
Великденските празници, а всяка четна година- по време на Коледните празници,
за времето от 9.00ч. на първия ден от празника до 18.00ч. на последния ден, на
основание чл.59,ал.2 от СК.
На 05.08.2017г. около 10.00 часа, понеже 05 и 06 август
2017г. са първа събота и неделя от месеца, свидетелят А.П., заедно с майка си-
свидетелката В.Ф., отишъл на адреса, където живеела Г.Г.,
за да осъществи определения му от съда режим на лични контакти. На адреса се
намирали Г.Г., синът му- И.П. и родителите на
подсъдимата- свидетелите П.Г. и К.Г..
Бившата съпруга на А.П. отказала да предаде детето И.на баща
му, като представила на последния нейна молба за платен отпуск и заявила, че
докато е в отпуск той нямал право да вижда детето. Родителите й я подкрепяли в
отказа й да предаде детето на неговия баща.
Свидетелят А.П. се обадил на тел.112 и дошлият на адреса на
нарушителката полицейски патрул в състав: С.П. и Т.С.се убедил, че детето е на
адреса и въпреки опита на полицейските служители да убедят майката да го предостави
на бащата в изпълнение на съдебното решение, тя отказала и обяснила отказа си с
платения си отпуск, като представила съответно молба и заповед от работодателя
й за разрешаване на платен отпуск от 04.08. до 21.08.2017г./л.28 от ДП/. Тъй
като платения отпуск на Г.П.Г. продължавал до 21.08.2017г. бил използван от нея
за отказ за личен контакт на бащата с детето им и през третата събота и неделя
през месец август 2017г.- 19.08.2017г.
и 20.08.2017г.
На 16.09.2017г. св.А.П. отишъл на адреса на бившата си
съпруга, за да осъществи контакт със сина си през третата събота и неделя от месеца- 16 и 17 септември
2017г., но тя отново му отказала достъп до детето им, като му представила
болничен лист на нейно име за 5 дни- от 15.09. до 19.09.2017г., включително/л.37
от ДП/, издаден от личния й лекар- св.Р.С.-З., за гледане на детето поради
заболяване- „остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“. В
болничния лист бил посочен режим на лечение „свободен- с право сина им И.да
напуска населеното място в границите на РБългария“, но
въпреки това Г. отказала да предостави достъп на бившия си съпруг до детето. А.П.
подал сигнал на тел.112, пристигнал полицейски екип в състав: С.Т. и М.Марков, на
който нарушителката показала детето на полицейските служители, като според тях
то привидно изглеждало добре. За случилото се на посетения адрес по сигнал последните
изготвили докладна записка и съставили протокол за полицейско предупреждение на
Г.П.Г. да не осуетява изпълнението на съдебното решение относно осъществяването
на режима на лични контакти на сина й И.с другия му родител.
На 07.10.2017г. около 10 часа А.П., заедно с майка си- В.Ф.,
отново отишъл да види сина си на адреса на Г., като този път му бил отказан
контакт с обяснението, че не било първа събота и неделя от месеца, а втора- 1
октомври се падал в неделя и се считало, че това било първа събота и неделя на
месеца. Съгласно решението на съда режимът на контакти бил всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, като се има предвид двата почивни дни за седмицата-
събота и неделя, и се считало, че месеца има четири пълни съботи и недели. Така
за м. октомври 2017г. първата седмица, съдържаща събота и неделя за месеца, била
7 и 8 октомври. Волята на съда е родителя да осъществява контакт с детето си
два пъти в месеца за по два пълни почивни дни/първа и трета събота и неделя/.
Отделно от това нарушителката Г.Г. представила
болничен лист на нейно име за 8 дни- от 06.10. до 13.10.2017г., включително/л.79
от ДП/, издаден от МЦ„Ескулап-В“ЕООД, за гледане на
детето поради заболяване- хрема. В болничния лист е посочен режим на лечение „свободен-
без право да напуска населеното място“.
Когато свидетелят А.П. отишъл на 21 октомври 2017г. да
осъществи контакт с детето си, на 21 и 22 октомври 2017г. му бил отказан достъп до него от Г., отново с обяснението, че датите се падали
четвърта събота и неделя от месеца. Тези дати обаче се явяват трета събота и
неделя, т.к. 1 октомври е бил в неделя, и ако се счита, че се явява първа
събота и неделя от месеца, се ощетява родителя с право на лични контакти с
детето. Отделно от това същата представила болничен лист на нейно име за 6 дни-
от 19 до 24.10.2017г., включително /л.78 от ДП/, издаден от личния лекар на
детето- свидетелката Р.С.- З., за гледане, поради същото заболяване- „остра
инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“. В болничния лист също е
посочен режим на лечение „свободен- с право да напуска населеното място в
границите на РБългария“.
На 16 декември 2017г. А.П. отишъл на адреса на нарушителката,
за да осъществи контакт с детето през третата събота и неделя от месеца- 16 и
17 декември 2017г., но същата му отказала достъп до сина им,като отново му
представила болничен лист на нейно име за 7 дни- от 14 до 20.12.2017г.,
включително/л.58 от ДП/, издаден от същият лекар- д-р Р.С.-З., за гледане на
детето поради заболяване- „остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“.
В болничния лист също е посочен режим на лечение „свободен- с право да напуска
населеното място в границите на РБългария“, но
въпреки това Г.Г.
отказала да предостави достъп на А.П. до детето. Недоволен от това свидетелят
П. подал сигнал на тел.112, отзовал се екип на РУ-Казанлък в състав: Т.М. и К.Д.,
на които той представил решението на Софийския районен съд за правото му на
лични контакти с детето. Пред полицейските служители Г. отново отказала да
предостави детето на бащата и им представила болничния лист.
На 06.01.2018г. около 10 часа А.П. отишъл на адреса на бившата
си съпруга, за да осъществи контакт с детето им през първата събота и неделя от
месеца- 6 и 7 януари 2018г., но тя му отказала да види сина им и да осъществи
определения му от съда режим на лични контакти, като му представила нейна молба
и заповед за платен отпуск от 05 до 22 януари 2018г./л.57 от ДП/ и му заявила,
че докато е в платен отпуск той няма право да вижда детето си. Свидетелят П.
около 10.30ч. на 06.01.2018г. подал сигнал на тел.112 и на адреса на Г.Г. пристигнал полицейски екип, в състав: С.Т. и И.П., на който
нарушителката показала съдебното решение на Софийски районен съд относно
личните контакти на бащата, както и молба и заповед за платен отпуск. По-късно на
същия ден около 12.30ч. отново бил подаден сигнал на тел.112 от А.П. и на
адреса на Г.Г. пристигнал същия полицейски екип. С.Т.
и И.П. констатирали отказ от страна на нарушителката да предостави детето на
неговия баща, като отново им било представено същото решение на Софийски
районен, молба и заповед за платен отпуск. За посетения сигнал полицейския екип
съставил докладна записка.
Въпреки, че през първата събота и неделя от месеца Г.Г. му отказала да види сина си, представяйки му посочените
по-горе молба и заповед за платен отпуск от
05 до 22 януари 2018г., на 20.01.2018г. преди обяд свидетелят П. отишъл
отново на адреса на бившата си съпруга, за да осъществи контакт с детето си
през третите събота и неделя от месеца- 20 и 21 януари 2018г., но нарушителката не му отворила. А.П. около
10.45 ч. на същия ден подал сигнал на тел.112, пристигнал полицейски екип в
състав: П.Ф. и С.П., но и в тяхно присъствие Г.Г. не
отворила вратата на дома си и бившия й съпруг не могъл да се срещне с детето
си.
На 07.04.2018г. А.П. отишъл на адреса на Г.Г., за да осъществи контакт с детето им,полагащ му се за първа събота и неделя от месеца/за 7
и 8 април/,но същата отказала да му предаде сина им отново с мотива, че 7 и 8
април се падали втора събота и неделя, като първа събота и неделя от месеца
според нея били на 31 март и 1 април. Тези дати- 7 и 8 април обаче се явявали
първа събота и неделя от месеца, т.к. 1 април е бил в неделя, и ако се счита,
че това е първа събота и неделя от месеца, се ощетява родителят с право на
лични контакти с детето, като вместо да види детето си през двата почивни дни,
би могъл да го види само един ден- на 1 април /неделя/.
Във всички описани по-горе случаи, когато нарушителката Г. не
му е предоставяла сина им И.П., свидетелят А.П. е подавал сигнал на тел.112 и винаги
се е отзовавал полицейски патрул на РУ-Казанлък, който констатирал отказа й да
изпълни съдебното решение.
В отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Казанлък бил заведен
случай от 06.04.2016г. относно И.А.П. по жалба от бащата А.П., че след като са
се разделили с майката Г.Г. му се възпрепятствал
контакта с детето. След влизане в сила на съдебното решение и след определяне
на режим на лични контакти бащата многократно търсил съдействие от социалните
работници при отдел „Закрила на детето“ за осъществяване на контакт със сина
му. Във връзка с неизпълнението на съдебното решение от страна на майката Г.Г. от отдел „Закрила на детето“ били издадени задължителни
за изпълнение писмени предписания към нея, придружени от социален
доклад/л.98-100/, които тя обжалвала пред Административен съд-Стара Загора и
които предписания били потвърдени.
Констатациите на отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Казанлък
били,че няма реална причина майката да възпрепятства контакта на детето с
бащата, въпреки че го правела. След всичките им посещения след представянето на
болничните листове от страна на майката, не били констатирали детето да е във
влошено здравословно състояние, което да не позволява да се срещне с баща си. Въпреки
активната социална работа с майката и детето от страна социалните работници и
съпътстващите социални услуги не се наблюдавали резултати.
По молба на А.П.П. за тълкуване на
съдебно решение постановилият го, по гр.дело №17094 от 2016г., състав на
Софийски районен съд е оставил същата без уважение /л.93 от ДП/, т.к. е приел,
че съдебното решение е ясно и недвусмислено. Уточнено е обаче, че правото на
бащата в настоящият случай на лични контакти с детето, определени от съда, не
може да се препятства от това дали майката е или не в платен годишен отпуск,
поради което съдът не е намерил основания за тълкуване на съдебното решение в
тази му част. В съдебното решение нямало вписани други ограничения при
осъществяване на контактите на бащата с детето до навършване на 4 години и
половина, освен контактите да са без преспИ.е, в
определеното от съда време, а след навършване на тази възраст- да го вижда и
взима при себе си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, за
времето от 17.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя, с преспИ.е,
както и за един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск
на майката. Правото на бащата да взима детето за един месец през лятото можело
да се осъществи в периода от 22 юни до 22 септември, когато е астрономическото
лято, през произволно избрани от него четири последователни седмици, стига те
да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. В решението на съда се има
предвид платеният годишен отпуск на майката през лятото, но не и ползвания от
нея няколко пъти през останалото време на годината отпуск и то точно в дните,
когато се полага на бащата да осъществи контакти с детето си. Оттам възниква и
задължението за майката Г.Г., за да не се създават
конфликтни ситуации, предварително в разумен срок, да уведоми бащата за това
кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото. Съдът изрично е посочил
задължението на майката да е готова да предостави детето на бащата с оглед
осъществяване режима на лични контакти, за определеното от съда време,
неизпълнението на което задължение влече наказателна отговорност по чл.182 от НК.
По делото бяха депозирани свидетелски показания, които могат да
бъдат групирани в две групи. От една
страна са тези на А.П., на майка му В.Ф., на баща му П.П.,
на всички разпитани полицейски служители и на Д.Р.- началник на отдел „Закрила
на детето“. От друга страна са показанията на свидетелите К.Г. и П.Г.- родители
на нарушителката. Последната в хода на съдебното следствие не се яви, за да
даде обяснения, което е нейно законно право.
Свидетелят А.П.
в с.з. подробно обясни, че в инкриминирания период е бил възпрепятстван от Г.Г. да осъществи контакти с детето си, както е определено
в съдебното решение на Софийския районен
съд. Тези проблеми първоначално възникнали на 05.08.2017г., когато за отишъл
да вземе детето си след влизане в сила на съдебното решение. Представена му била заповед от бившата му съпруга за
ползване на платен отпуск. Същият извикал полиция, но не бил допуснат до детето
си, тъй като Г.Г. тълкувала решението превратно, а
именно- че при положение, че е в платен отпуск, не следва да предоставя сина си.
В други случаи тя представяла болничен лист на нейно име за гледане на детето И.,
като последното, според баща му А.П., изглеждало добре. Свидетелят не отрича, че
част от тези писмени доказателства са му били предоставяни от майката по и-мейл или по вайбър
предварително, но той не ги възприемал като основателна причина за отказ за
срещите с детето им. Според А.П. здравословното състояние на детето в повечето
случаи позволявало да се осъществят
срещите с него. В този смисъл са
и показанията на свидетелката В.Ф. /майка на А.П./, която обясни в с.з., че в
повечето случаи е присъствала пред дома на
подсъдимата, когато сина й е искал да се срещне с детето си И.. Това
ставало в присъствието и на бабата и дядото на детето, като се представяли документи за платен отпуск на
майката или болничен лист и контакта бил възпрепятстван.
Полицейските служители С.П., Т.М. и С.Т. са присъствали пред дома на нарушителката,
след като е постъпвал сигнал на тел.112,
че на А.П. му е отказан достъп до детето му И.. След като пристигали на
място, констатирали това обстоятелство, представени им били писмени
доказателства,но същите не можели да вземат
отношение по случая.
Свидетелката Д.Р.,
заемаща длъжността началник отдел „Закрила на детето“, се е занимавала с
постъпили сигнали от страна на А.П. за невъзможността му да осъществява лични
контакти с детето си. Били издавани предписания на Г.Г.,
които същата атакувала пред
Административен съд-Стара Загора.
Свидетелката Р.С.-З. била личен лекар на детето през инкриминирания
период, като коментира приложените по делото болнични листове, които са били предмет на проверка от страна на компетентните
органи и не са били отменени. Същата обясни, че детето е било болно, но никъде
не била отразила в издадените болнични листове,
че не е възможно да се вижда с бащата извън дома си.
В показанията
си свидетелите К. и П. Г.- родители на нарушителката, твърдят, че никой от тях не е възпрепятствал бащата да
вижда детето си, според регламентираното от съда. Съдебното решение било
съобразено, но тъй като А.П. идвал по време, което съвпадало с платения отпуск
на майката и когато детето било болно, не следвало да го вижда. Понастоящем
нямали проблеми с режима на контакти с детето.
Съдът намира,
че двете групи показания следва да се анализират в съвкупност с всички събрани
по делото писмени доказателства,тъй като в по-голямата си част свидетелите
твърдят, че не си спомнят конкретно датите на които Г.Г.
не е изпълнила съдебното решение.
Независимо от
това съдът кредитира в цялост показанията на първата група свидетели, тъй като
в показанията на втората група избирателно се правят тълкувания на закона и
съдебното решение, което според настоящия съд е напълно ясно и безпротиворечиво в мотивите си и не се нуждае от
допълнително тълкуване.
От
представените молба от Г.Г. от 04.08.2017г. за
ползване на платен отпуск и заповед
№339/ 04.08.2017г. на „Дюлгеринг“ООД на нейно име за
периода от 04.08.-21.08.2017г. се установява, че същата е била в платен годишен
отпуск, като тези писмени доказателства са били
предоставени от нея на А.П. и са станали основание същата да не
изпълни съдебното решение.
На
16.09.2017г. при отИ.ето на последния на адреса на нарушителката,
за да осъществи контакти с детето си, същата му представила болничен лист за периода от 15.09.-19.09.2017г. за гледане
на детето И.П. с диагноза „остра
инфекция на горните дихателни пътища“, като режима бил свободен.
За периода 06.10.-13.10.2017г.
Г.Г. също ползвала болничен лист за гледане на детето/на
л.79 от ДП/.
По делото е
представен и болничен лист за 7 дни за периода от 14.12. до 20.12.2017г./на
л.96 от ДП/ с диагноза „остра инфекция на
горните дихателни пътища,неуточнена“, като е посочен режим на лечение- свободен,
с право да напуска населеното място в границите на РБългария.
От
представената от Г.П.Г. молба от 05.01.2018г. и заповед на работодателя й за
разрешаване на отпуск за времето от 05.01.2018г. до 22.01.2018г./лист 57 от ДП/
се установява, че разрешения й платен годишен отпуск за този период е станал
повод тя да откаже на бившия си съпруг да се срещне със сина им на 06.01.2018г.
и 07.01.2018г. и на 20.01.2018г. и 21.01.2018г.
Съдът намира, че не
се установи по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства нарушителката, в
условията на продължавано
престъпление през периода м.август
2017г. до м.април 2018г. в гр.Казанлък, като родител, да е осуетила
изпълнението на съдебно решение №109718/03.05.2017г. на Софийски районен съд,
III гражданско отделение, по гражданско дело №17094/2016г., влязло в законна
сила на 26.05.2017г., относно личните контакти на бащата А.П. с роденото от
брака дете И.П., а именно- да го вижда и взима при себе си, без преспИ.е, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за
времето от 10,00 часа до 20,00 часа на съответния ден, в населеното място по
местоживеене на детето, както и за това да не е изпълнила съдебното решение, съответно:
-на 3 и 4 февруари 2018г., като е представила болничен лист
на детето;
-на 17 и 18 февруари.2018г., като е представила болничен
лист на детето;
-на 17 и 18
март.2018г., като е представила болничен лист на детето;
-на 14 и 15 април.2018г., като е представила болничен лист на детето, поради
което следва да я признае за невиновна и да я оправдае по така предявеното й
първоначално обвинение.
На първо място съдът не възприема обвинителната теза,
изложена в обвинителния акт, че чрез обективираните
си действия в инкриминирания период от м.август 2017г. до м.април 2018г., нарушителката
е осъществила едното от изпълнителните деяния на чл.182,ал.2 от НК, а именно- осуетила
изпълнението на съдебното решение на Софийския районен съд по гр.д.№17094/ 2016г.
В съдебната практика на ВКС/Решение №212/24.10.2018г. на ВКС по н.д.№848/2018г.,II
н.о./ се приема, че престъпния състав на чл.182,ал.2 от НК съдържа 2 различни
форми на изпълнително деяние, а именно-
„неизпълнение на съдебно решение“, което е формално престъпление, за
разлика от другата форма на
изпълнителното деяние- „осуетяване на
изпълнението на съдебно решение“, когато
се създава обстановка, съпроводена със спънки, за да не
може да се изпълни решението и става въпрос за резултатно престъпление.
Неизпълнението може да се състои в непредаване
на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ
да осъществява лични контакти него, като именно такъв е и конкретния случай за
установените дати.
Образуването на изпълнително производство за неговото
изпълнение обаче никога не е бил елемент от състава на престъплението по чл.182,ал.2
от НК.
В този смисъл съдът намира, че от страна на Г.Г. не е осъществено изпълнителното деяние „осуетила“
изпълнението на съдебното решение на СРС
по гр.д.№17094/ 2016г., касаещо личните контакти на
детето с баща му, като чрез обективираните си
действия/представила болнични листове, заповед за платен годишен отпуск и
непредоставила детето да се срещне с баща му, тъй като неправилно тълкувала
съдебното решение, кога е първа и трета седмица от месеца/ е осъществила
изпълнителното деяние „неизпълнение на съдебно решение“, изразяващо се във
фактическото недопускане на съответния правоимащ да
осъществява личните си контакти с
детето.
На второ място съдът намира, че не се установи по безспорен
и несъмнен начин, от събраните по делото гласни и писмени доказателства, нарушителката
да е осъществила изпълнителното деяние „не е изпълнила съдебното решение“
на Софийския РС по гр.д.№17094/2016г. относно личните
контакти на детето И.П. с баща му, съответно на 3 и 4 февруари 2018г., като е
представила болничен лист на детето;
-на 17 и 18 февруари.2018г., като е представила болничен
лист на детето;
-на 17 и 18
март.2018г., като е представила болничен лист на детето;
-на 14 и 15 април.2018г., като е представила болничен лист на детето.
По делото липсват писмени доказателства в тази връзка, като
тези твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт не се подкрепят от
показанията на разпитаните в о.с.з. свидетели, които не конкретизират
действията на подсъдимата точно на тези дати. Съдът намира в този
смисъл, че постановения съдебен акт не може да се базира на
предположения,поради което следва да оправдае подсъдимата по така предявеното й първоначално
обвинение.
По изложените по-горе съображения и обсъдените в тяхната
съвкупност гласни и писмени доказателства, съдът намира, че Г.П.Г. следва да
бъде призната за виновна и наказана за престъпление по чл.182,ал.2, във връзка с чл.26,ал.1 от НК, за това, че в
условията на продължавано престъпление, през периода от м.август 2017г. до
м.април 2018г., в гр.Казанлък, като родител не е изпълнила съдебно решение №
109718/03.05.2017г. на Софийски районен съд, III гражданско отделение, по
гражданско дело №17094/2016г., влязло в законна сила на 26.05.2017г., относно
личните контакти на бащата А.П.П. с роденото от брака
дете И.А.П., а именно- да го вижда и взима при себе си, без преспИ.е,
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10 часа до 20 часа
на съответния ден, в населеното място по местоживеене на детето, както
следва: на 5 и 6 август 2017г., трета
събота и неделя от месеца, като е представила молба за отпуск;
-на 19 и 20 август 2017г., трета събота и неделя от месеца,
като е представила молба за отпуск;
-на 16 и 17 септември 2017г., трета събота и неделя на
месеца, като е представила болничен лист на детето;
-на 7 и 8 октомври 2017г., като е заявила, че датите се
явяват втора събота и неделя от месеца;
-на 21 и 22 октомври 2017г., като е заявила, че датите се
явяват четвърта събота и неделя от месеца;
-на 16 и 17 декември 2017г., като е представила болничен
лист на детето;
-на 6 и 7 януари 2018г., като е представила молба за отпуск;
-на 20 и 21 януари 2018г., като е представила молба за
отпуск;
-на 7 и 8 април 2018г., като е заявила, че датата се явява
втора събота и неделя от месеца.
Престъплението е извършено при условията на чл.26,ал. 1 от НК, тъй като деянията са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват продължение на предшестващите, поради
което се касае за продължавано престъпление.
От субективна страна Г.П.Г. е осъществила престъпното деяние
при форма на вина пряк умисъл, като напълно е съзнавала обществената опасност
на деянието, предвиждала е общественопасните му
последици и е искала тяхното настъпване, поради което следва да бъде призната
за виновна и наказана. Същата е била наясно, че нарушава режима
на лични контакти на бащата с детето, определен с решението на РС-София, но
въпреки това е извършила деянието. Несъмнено режима на личните контакти с
децата имат за цел както защита правата на родителите да поддържат връзка с
тях, когато са присъдени на другия родител, така и преди всичко да защитават
интересите на децата да имат осигурена грижа и издръжка от двамата родители, да
не са лишени от нормална семейна среда, в това число да не се разкъсва
емоционалната връзка между детето и другия родител. С деянието си Г.Г. е лишавала нееднократно родителя- А.П., на когото не е
било поверено детето И., да поддържа лични отношения с него, по реда, определен
в съдебното решение. По този начин възможността на бащата да упражнява
възпитателно въздействие върху детето, да следи развитието и възпитанието му,
както и начина, по който другия родител упражнява поверените му функции, е
засегната в значителна степен.Респективно,интересите на детето И.П., свързани с
нуждата от пълноценни контакти с баща му също са нарушени до голяма степен.
Предвид възрастта му, характеризираща се с неоформена психика и неосъзнатост,
правата му са били засегнати значително.
Производството се проведе по реда на глава 28 от НПК /чл.378,ал.1
и следващите от НПК/, като са налице предпоставките на чл.78а,ал.1 от НК за
освобождаване на Г.Г. от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, тъй като същата е пълнолетна и неосъждана, за извършеното
престъпление по чл.182,ал.2, във вр. с чл.26,ал.1 от НК се предвиждат наказания- пробация или глоба от 100
до 300лв. и от деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на вида и размера на административното наказание
съдът не намери отегчаващи вината на нарушителката обстоятелства. За смекчаващи
отговорността й такива приема: добрите характеристични данни, обстоятелството, че
работи и личните мотиви, които са я подтикнали да извърши деянието- прекалената
й привързаност и загриженост за детето. При това положение съдът намира, че
наказанието на Г.П.Г. следва да се определи при превес на смекчаващите вината й
обстоятелства, идентично с най-ниския, предвиден в закона, размер на 1000лв.
Воден от горните мотиви съдът постанови решението си.
Районен
съдия: