№ 433
гр. П., 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20231720103095 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 14260/05.07.2023г.,
подадена от К. П. Г., чрез адв. К.Б. против Е. П. Д.. Ищцата излага в исковата си молба,
че с ответницата са съсобственици на по ½ ид. част от недвижим имот, представляващ
ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, находящо се в гр. П., кв. „***, съставляващо
парцел XIX — 9175 в квартал 27 по плана на гр. П., кв. „***“, целият с пространство
от 550 кв. м. , при граници на мястото: улица, парцел XXI — 9169, парцел VIII —
9172, 9173, парцел XIV — 9177 и парцел XVIII — 9176, ведно с ½ идеална част от
общите части на сградата и ½ идеална част от БАРАКА със застроена площ от 18 кв.
м., който имот по сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
П., Община П., област П. одобрени със Заповед РД — 18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 15.06.2023 г. съставлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.511.9175, с адрес на поземления имот: гр.
П., кв. „***, с площ от 564 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 9175, квартал: 27, парцел: 19, при
съседи: ПИ с идентификатор 55871.511.9176, ПИ с идентификатор 55871.511.9177, ПИ
с идентификатор 55871.511.816, ПИ с идентификатор 55871.511.817 и ПИ с
идентификатор 55871.511.688, ведно с ½ идеална част от изградените в имота
СГРАДА с идентификатор 55871.511.9175.4, застроена площ от 18 кв. м., брой етажи:
1, предназначение: Селскостопанска сграда, СГРАДА с идентификатор
55871.511.9175.6, застроена площ от 43 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:
Жилищна сграда — еднофамилна и СГРАДА с идентификатор 55871.511.9175.7, със
застроена площ от 14 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска сграда.
Излага още, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено
вещно право на ползване № 37, том XXII, нот. дело 5392/1997 г. на Нотариус Н.З.,
родителите й П.С.Н. и К.С.Н. й дарили ВТОРИЯ ЕТАЖ от изградената в имота
1
СГРАДА с идентификатор 55871.511.9175.3, със застроена площ от 94 кв. м., брой
етажи 2, предназначение: Жилищна сграда — еднофамилна, ведно с ½ идеална част от
общите части на сградата и целия МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от 18 кв. м.,
построен на южната регулационна линия на парцела, съставляващ по сега действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри СГРАДА с идентификатор 55871.511.9175.5,
със застроена площ от 22 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: Гараж. Твърди, че
нейна собственост е и селскостопанската сграда с идентификатор 55871.511.9175.4 със
застроена площ от 18 кв.м.
Сочи, че първият етаж от изградената в имота СГРАДА с идентификатор
55871.511.9175.3, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата са собственост
на ответницата Е. П. Д., съгласно Нотариален акт № 21, том ХХП, дело 5376 от
18.12.1997 г. на Нотариус при ПРС, като нейна собственост са и сграда с
идентификатор 55871.511.9175.1 сы застроена площ от 32 кв.м. представляваща гараж,
както и сграда с идентификатор 55871.511.9175.2 със застроена площ от 5 кв.м.
представляваща селскостопанска сграда.
Твърди, че обща собственост на двете им са сграда с идентификатор
55871.511.9175.6, със застроена площ от 43 кв.м. представляваща жилищна сграда-
еднофамилна / лятна кухня/, както и сграда с идентификатор 55871.511.9175.7 със
застроена площ от 14 кв.м. предназначение селскостопанска сграда. И като с
ответницата са собственици на дворното място и общите части на изградената в имота
двуетажна жилищна сграда, както и на част от изградените в имота сгради и не могат
да постигнат съгласие относно ползуването на същите, то моли съда да постанови
решение, с което да разпредели ползуването на съсобствения им ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 55871.511.9175 и общите части на изградената в имота СГРАДА с
идентификатор 55871.511.9175.3, както и на изградените в имота СГРАДА с
идентификатор 55871.511.9175.6 и СГРАДА с идентификатор 55871.511.9175.7, при
съоразяване със притежаваните от тях по ½ идеална част от същите. Претендира
разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК, чрез адв. АН.. А. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който излага, че с ищцата са съсобственици при равни
части – по ½ ид.част всяка от тях на следните недвижими имоти:
1/ ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО, находящо се в гр. П., кв. „***",
съставляващо парцел XIX — 9175 в квартал 27 по плана на гр. П., кв. „***, целият с
пространство от 550 кв. м., с идентификатор 55871.511.9175;
2/ СГРАДА с идентификатор 55871.511.9175.4 по КККР на гр. П. , със застроена
площ от 18 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: Селскостопанска сграда;
3/ СГРАДА с идентификатор 55871.511.9175.5 по КККР на гр. П., със застроена
площ от 22 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: Гараж ;
4/СГРАДА с идентификатор 55871.511.9175.6 по КККР на гр. П., сьс застроена
площ от 43 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: Жилищна сграда — еднофамилна;
и
5/ СГРАДА с идентификатор 55871.511.9175.7 по КОК на гр. П., сы застроена
площ от 14 кв. м.,- брой етажи: 1, с предназначение: Селскостопанска сграда;
Ответницата излага, че с договора за дарение, обективиран в нотариален акт за
дарение на недвижим имот, със запазено вещно право на ползване № 37, том XXII,
нот. дело 5392/1997 г. на Нотариус Н.З., сключен между П.С.Н. и К.С.Н., като
дарители и ищцата като дарена е посочено, че се прехвърля правото на собственост и
върху целия масивен гараж, построен в имота, със застроена площ от 18 кв.метра.
2
Твърди, че с описания по – горе договор за дарение на ищцата й е прехвърлено
правото на собственост само върху ½ идеална част от този гараж, тъй като другата ½
идеална част не е била собственост на дарителите, поради което и в тази част
договорът за дарение няма вещно прехвърлително действие, тъй като другата ½
ид.част от този гараж преди това е била прехвърлена на нея със сключения преди това
договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение № 21, том XXII, дело
5376 от 18.12.1997 г. на Нотариус при ПРС. Оспорва като неоснователни твърденията в
исковата молба, че ищцата е изключителен собсгвеник на МАСИВЕН ГАРАЖ със
засгроена площ от 18 кв. м., построен на южната регулационна линия на парцела,
който по КККР на гр. П. е СГРАДА с идентификатор 55871.511.9175.5, със застроена
площ от 22 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: Гараж, тъй като този гараж е
съсобствен на страните в равни части. Оспорва като неоснователни и твърденията в
исковата молба, че изключителна собственост на ищцата е и селскостопанската сграда
с идентификатор 55871.511.9175.4 със застроена площ от 18 кв.м., тъй като и тази
сграда е съсобствена на страните в равни части – по ½ идеална част за всяка от тях.
Ответницата твърди още, че тя е изключителен собственик и на сграда с
идентификатор 55871.511.9175.1 по КККРР на гр. П., със застроена площ от 32 кв.м.,
представляваща гараж, както и на сграда с идентификатор 55871.511.9175.2 по КККР
на ГР, П., със застроена площ от 5 кв.м., представляваща селскостопанска сграда, тъй
като тези сгради били построени от нея след сключване на посочените по-горе
договори за дарение, като ги е придобила по давност при упражнявано от нея владение
върху тези сгради много повече от 10 години.
Присъединява се към описаното в исковата молба, относно липсата на постигнато
съгласие за начина на ползване на съсобствените им недвижими имоти, поради което
също моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на
сьсобствените им недвижими имоти съобразно правата им на собственост с ищцата.
В срока за отговор предявява и насрещен иск, с който моли съда да приеме за
съвместно разглеждане НАСРЕЩЕН ИСК, който се предявява от Е. П. Д. срещу К. П.
Г., за разпредление на ползването и на следните сгради, съсобствени между страните в
равни части -по ½ идеална част за всяка от страните, а именно:
1/МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от 18 кв. м., построен на южната
регулационна линия на парцела, който по КККР на гр. П. е СГРАДА с идентификатор
55871.511.9175.5, със застроена площ от 22 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:
Гараж;
и
2/Селскостопанската сграда с идентификатор 55871.511.9175.4 със застроена
площ от 18 кв.м., построени в процесното ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО,
находящо се в гр. П., кв. „***“, съставляващо парцел XIX 9175 в квартал 27 по плана
на гр. П., кв. „***, целият с пространство от 550 кв. м., саставляващо ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 55871.511.9175 по КККР на гр. П., с адрес на поземления
имот: гр. П., кв. „***“, с площ от 564 кв. м. Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, чрез адв. К. Б.
оспорва предявеният насрещен иск от Е. П. Д. за извършване на разпределение на
ползването на МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от 18 кв.м. построен на южната
регулационна линия на парцела, представляващ СГРАДА с идентификатор
5871.511.9175.5 със застроена площ от 22 кв.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор 55871.511.9175.4 със застроена площ от 18 кв.м.,като заявявам, че тези
постройки са изцяло нейна собственост, за което излага подробни съображения и
прави възражение за придобивна давност.
3
С допълнителни молби с вх. № 3744/19.02.2024г. и вх.№ 14241/25.06.2024г.
ищцата уточнява, че предявява иска си и към М. Г. Д. – съпруг на ответницата по
делото, с адрес: гр. П., кв. „***“, ул. **** и С. Б. Г. – съпруг на ищцата, с адрес: гр. П.,
кв. „***“, ул. ****, поради което и с Определение № 2650/01.08.2024г. са
конституирани в процеса, като необходимите другари М. Г. Д. – съпруг на ответницата
по делото, и С. Б. Г. – съпруг на ищцата.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор от ответникът М. Г. Д. от 04.09.2024г.
както и подаден отговор от С. Б. Г. от 27.09.2024г.
Районен съд П., като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, становището и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес, като предявеният иск допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
С протоколно Определение от 21.10.2024г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните в настоящото производство, че
ищцата К. П. Г. и нейният съпруг С. Б. Г. нямат претенции към сграда с
идентификатор 55871.511.9175.1 и сграда с идентификатор 55871.511.9175.2,
собственост на ответниците, както и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните в настоящото производство, че Е. П. Д. и М. Г. Д. нямат
претенции към сграда с идентификатор 55871.511.9175.4 и сграда с идентификатор
55871.511.9175.5, и е ПРЕКРАТЕНО производството по гр.д. № 3095/2023г. по описа
на Районен съд П., V -ти гр. състав в частта по отношение на предявения насрещен
иск, обективиран в писмен отговор с вх.№ 19430/21.09.2023г.
При така заявените от ищците обстоятелства съдът намира, че е сезиран със
искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е за ищеца, който следва да установи наличието на
съсобствен между страните имот, ползването на който не е разпределено между
съсобствениците, като същите не могат или не желаят по доброволен ред да сторят
това. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори също, а се установява и от представените писмени доказателства и
заключения на съдебно-техническите експертизи, че в процесния поземлен имот с
идентификатор 55871.511.9175 има изградена и двуетажна жилищна сграда, заснета с
кадастралната карта с идентификатор 55871.511.9175.3, състояща се от два самостоятелни
жилищни етажа, всеки със застроена площ 81 кв. м.
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване № 37/18.12.1997г., том XXII, нот дело № 5392/1997г. на Нотариус
при ПРС, К. П. Г. е собственик на ½ ид. част от ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО,
находящо се в гр. П., обл. Софийска, кв. „***, съставляващо парцел XIX — 9175 в
квартал 27 по плана на гр. П., кв. „***“, целият с пространство от 550 кв. м., при
граници на мястото: улица, парцел XXI — 9169, парцел VIII — 9172, 9173, парцел
XIV — 9177 и парцел XVIII — 9176, заедно с построените в мястото ВТОРИ етаж от
ДВУЕТАЖНА масивна жилищна сграда, със застроена площ от 81 кв.м., ведно с ½
идеална част от общите части на сградата, ½ идеална част от БАРАКА със застроена
площ от 15 кв. м., целият масивен гараж със застроена площ от 18 кв.м., построен на
южната регулационна линия на парцела.
4
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване № 21/18.12.1997г., том XXII, нот дело № 5376/1997г. на Нотариус
при ПРС, Е. П. Д. е собственик на ½ ид. част от ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО,
находящо се в гр. П., обл. Софийска, кв. „***, съставляващо парцел XIX — 9175 в
квартал 27 по плана на гр. П., кв. „***“, целият с пространство от 550 кв. м., при
граници на мястото: улица, парцел XXI — 9169, парцел VIII — 9172, 9173, парцел
XIV — 9177 и парцел XVIII — 9176, заедно с построените в мястото ПЪРВИ етаж от
ДВУЕТАЖНА масивна жилищна сграда, със застроена площ от 81 кв.м., ведно с ½
идеална част от общите части на сградата, ½ идеална част от БАРАКА със застроена
площ от 15 кв. м., като да ползва и единственото мазе в жилищната сграда, находящо
се под първия етаж на масивната жилищна сграда.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 41/20.12.2023г., том III, рег.№ 2908, дело № 415/2023г., Е. П. Д.
е призната за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот,
находящ се в гр.П., община П., област П., а именно – сграда с идентификатор №
55871.511.9175.1 със застроена площ от 32.00 кв.м., брой етажи 1, с предназначение на
сградата – хангар, депо, гараж, сграда с идентификатор 55871.511.9175.2 със застроена
площ от 5.00 кв.м., брой етажи 1, с предназначение на сградата – селскостопанска,
които сгради са построени в ПИ с идентификатор 55871.511.9175 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-91/13.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 18.03.2022г., с адрес: гр.П., кв.
„***“, ул. ****, /с предишно наименование на улицата – ул. ****/, с площ на имота по
скица 564 кв.м.
По делото са депозирани три заключения на вещо лице по съдебно-техническа
експертиза – първоначално и две допълнителни, изготвени от инж. Р. Н., вещо лице с
необходимата компетентност, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси. Заключенията са съобразени с фактическото настоящо ползване на имота и
при заснемане на елементите на техническата инфраструктура и ситуационните
особености. Вещото лице е изготвило общо пет варианта на разпределение на
ползването на процесния недмижим имот и построените в него сгради, за които е
налице съсобственост при отчитане квотите на собствениците и елементите на
техническата инфраструктура, както и при съобразяване на възможността за реално
разделяне и обособяване на два отделни имота. Ищцовата страна изразява
предпочитания към разпределението, предвидено във вариант № 3 или № 5, а
ответната страна предпочитат вариант № 4, за най – подходящ. Вписаното в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване №
21/18.12.1997г. „ползване на единственото мазе“ не поражда вещно-правни последици.
Това мазе съставлява част от неделимите общите части на сградата, поради което не
може да бъде предмет на самостоятелно разпореждане, нито на учредяване на вещно
право на ползване. Според чл. 38, ал. 1 от ЗС, общи части на сградата са всички
части, които по своето естество обслужват сградата като цяло – основи, покрив,
стълбище, външни стени, а също и мазета, тавани и други помещения, които
обслужват сградата общо. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗС допуска отделни части
от сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните самостоятелни
обекти, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват, т. е. да
принадлежат само на тези етажни собственици. Такова ограничение може да възникне
само при наличие на съгласие на всички етажни собственици. В случая, не се твърди и
не се установява „единственото мазе“ да обслужва само първия етаж на сградата, нито
се установява постигнато съгласие за промяна на режима на единственото мазе, това
означава, че мазето е обща част и всички съсобственици имат право да го ползват.
5
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици
да си служат с нея съобразно правата им. Съсобствената вещ се ползва и управлява по
общо съгласие на съсобствениците, по решение на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта /ако не се постигне общо съгласие/ или по решение на
съда - чл. 32 ЗС. Решението на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС замества решението на
мнозинството в случаите, когато то липсва или е вредно за вещта. Правомощията на
съда в това производство се ограничават в рамките на решенията, които мнозинството
може да вземе във връзка с ползването и управлението. Правомощията на
съсобствениците във връзка с ползването и управлението на общата вещ по общо
съгласие или решение на мнозинството са: да определят как и от кого ще се осъществи
непосредственото служене с вещта или как ще се извличат плодовете от нея,
естествени или граждански, с оглед предназначението на вещта и желанието на
съсобствениците.
За да бъде допустим иск по чл. 32, ал. 2 ЗС трябва да не може да се образува
мнозинство или решението на мнозинството да е вредно за общата вещ. Тези
предпоставки са налице тогава, когато или изобщо няма решение на мнозинството как
да се ползва съсобствената вещ, а ако такова има, то същото накърнява правата на един
или няколко от съсобствениците, да е вредно за вещта или да излиза извън
правомощията на мнозинството съсобственици като такива. Самото сезиране на съда
по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи на невъзможност да се образува мнозинство относно
това как да се ползва вещта /така ТР 13/2012-2013-ОСГК/, а и това в настоящия случай
е обективно невъзможно, тъй като всеки от съсобствениците в имота притежават по
1/2 идеална част от него, т. е. няма как да се формира мнозинство. Установява се
невъзможност на съсобствениците сами да уредят ползването на имота и възникване
на напрежение между тях по този въпрос.
В производството по иск с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС правомощията
на съда се свеждат до разпределение на ползването на общата вещ или до назначаване
на неин управител. Решението на съда трябва да е съобразено със съществуващото към
момента на възникване на спора фактическо състояние на вещта, а правата на
съсобствениците върху общата вещ се изследват само преюдициално с оглед
определяне на обема на ползването на вещта. Постановеното решение не се ползва със
сила на присъдено нещо относно това кои са съсобствениците и какви са дяловете им
съсобствеността, тъй като то е последица от осъществена съдебна администрация,
имаща за цел да установи и да уреди едно фактическо положение, а не да разреши
правен спор за собственост. В това производство не могат да се допускат никакви
промени в имота, като се изхожда само от фактическото му състояние, без да се
предписват или налагат каквито и да било преустройства за целите на обособяването
на отделни дялове за ползване. Съдът няма право да предписва, налага или да взема
предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни
дялове за ползване. Така р. 1197/18.12.2008 г. -гр. д. № 4916/2007 г. -ВКС, Іг. о., р.
164/11.07.2014 г. -гр. д. № 247/2014 г. ВКС, Іг. о. При разпределянето на ползването
съдът следва да отчита правата на лицата, които имат право на собственост и върху
построените в имота сгради, но нямат дял в съсобствеността на поземления имот, с
оглед осигуряване на възможност за същите да ползват дела си в сградата.
При извършена преценка на изготвените от вещото лице варианти /към
първоначалното и допълнителните заключения/ за разпределение на ползването на
имота, съдът приема, че съвместими с притежаваните от страните права и
фактическото положение на имота са варианти № 2, № 4 и № 5. От тях съдът приема,
че вариант № 4 в най-голяма степен съответства на притежаваните права върху имота,
6
конкретните му характеристики, изградените в него сгради и съоръжения. В тази
връзка и доколкото при разпределянето дяловете за ползване следва да бъдат
съответни на притежаваните права, но не е задължително да са абсолютно еднакви
като площи, съдът намира, че този вариант не ощетява нито съсобствениците в
недвижимия имот, нито притежателите на право на собственост върху идеална част от
построените в него сгради. Това е така поради следното:
Този вариант на разпределение съответства в най-голяма степен на
фактическото ползване на поземления имот и построените в същия сгради. Площта на
всеки от дяловете за ползване на съсобствениците е равна – по 167 кв.м. в дял на всяка
от страните, както и 230 кв.м. за общо ползване, с максимална възможност за
обслужване на сградите, както и възможност за спокойно преминаване на автомобил
от точките 15-24 до гараж с идентификатор 5 и в тази връзка подобно разделяне на
ползването е и житейски справедливо. Гореописаният вариант е съобразен и с
установената площ на незастроената част от дворното място и притежаваните от
страните права в нея. При описания вариант не се достига до ощетяване на нито един
от съсобствениците, като всеки от тях има достъп до притежаваната от него сграда.
Предвид което разпределението на ползването следва да бъде допуснато
съгласно Вариант № 4, Приложение № 4 към допълнителното заключение от
14.03.2025 г.
По разноските:
Според постановената по въпроса за дължимостта на разноските в
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдебна практика /Решение № 275 от 30.10.2012 г.
по гр. д. № 444/12 г. на ІІ г. о., Определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/2014
г., ІІ Г. О. на ВКС /, в това производство страните трябва да понесат такава част от
разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Това следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо
спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да
постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за
вещта. Доколкото съдебното решение за разпределяне на ползването ползва всички
съсобственици, в първоинстанционното производство същите понасят разноските за
адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. В същия
смисъл са и задължителните указания, обективирани в т. 2 от ТР № 13/2012 г. от
10.04.2013 г. по т. д. № 13/12 г. на ОСГК, според което по отношение на
производствата за спорна съдебна администрация, които нямат нарочна регламентация
в процесуалния закон, приложение намират правилата на общия исков процес, което на
общо основание следва да се отнася и до начина, по който се разпределят направените
от страните разноски в тези производства.
В конкретния случай ищцовата страна е сторил разноски за държавна такса в
размер на 80 лева и депозит за СТЕ в общ размер от 425.00 лева, т.е. общо 505 лева.
Ответната страна е сторила разноски в размер на 60 лева за държавна такса по
насрещния иск, производството по който е прекратено, поради изчистване спорните
между страните въпроси и съответно оттеглянето му, както и разноски депозит за СТЕ
в общ размер от 425.00 лева.
Предвид притежаваните права на страните в съсобствеността и реализираните в
еднакъв обем разноски, то същите следва да останат в тежест на страните, така както
7
са реализирани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ по предявените от К. П. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв.
„***“, ул. ****, срещу Е. П. Д. с ЕГН **********, М. Г. Д. и С. Б. Г. с ЕГН **********,
всички с адрес: гр. П., кв. „***“, ул. ****, искове с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС
ползването върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.511.9175,
представляващ дворно урегулирано място, находящо се в гр. П., кв. „***,
съставляващо парцел XIX — 9175 в квартал 27 по плана на гр. П., кв. „***“, целият с
пространство от 550 кв. м., както и общите части на изградената в имота СГРАДА с
идентификатор 55871.511.9175.3, както и на изградените в имота СГРАДА с
идентификатор 55871.511.9175.6 и СГРАДА с идентификатор 55871.511.9175.7, както
следва:
К. П. Г. и С. Б. Г., да ползват ДЯЛ II с площ 167 кв. м., ограничена в площта
между точки 15-16-10-9-17-18-19-20-6-5-21-22-23-24-15, защрихована в жълто по
Вариант № 4, Приложение № 4 към заключение от 14.03.2025 г., в т.ч. 40 кв.м
застроена площ (сграда с идентификатор 55871.511.9175.4 и сграда с идентификатор
55871.511.9175.5) и 127 кв.м незастроена площ;
Е. П. Д. и М. Г. Д. да ползват ДЯЛ I с площ 167 кв. м., ограничена в площта
между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-1, защрихована в зелено по Вариант №
4, Приложение № 4 към заключение от 14.03.2025 г., в т.ч. 37 кв.м застроена площ
(сграда с идентификатор 55871.511.9175.1 и сграда с идентификатор 55871.511.9175.2)
и 130 кв.м незастроена площ;
За Общо ползване - с площ от 230 кв.м, между цифрите 14-13-12-11-10-16-15-14
и между цифрите 8-7-6-20-19-18-17-9-8 незащрихована, показана с червен контур, в
т.ч. 137 кв.м. застроена площ (сграда с идентификатор 55871.511.9175.3 и сграда с
идентификатор 55871.511.9175.6) и 93 кв.м незастроена площ
В сграда с идентификатор 55871.511.9175.3:
Вътрешно стълбище и мазе - обща част;
В сграда с идентификатор 55871.511.9175.6:
Северната стая и тоалетната за Е. Д. и М. Д.;
Южната стая за К. Г. и С. Г.;
Антрето - обща част;
Заверен препис от находящия се на л.185 от делото вариант № 4 към Техническа
експертиза, вх. № 6188/14.03.2025г. на ПРС, приподписан от съдията, е неразделна
част от настоящото решение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8