№ 2116
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110119135 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против И. П. М., С. А. М. и Д. П. М..
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 56, находящ се в гр. ............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 683, 32 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 209, 96 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. –
12.03.2024 г.;
сумата 55, 92 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 11, 31 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
12.03.2024 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатя исковите суми в условията на разделност, както следва: И. П. М. – 1/6,
С. А. М. – 1/6 и Д. П. М. – 4/6. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника И. П. М., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на
1
клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период, както и
съществуването на облигационно правоотношение с ищеца. Твърди, че никога
не е живял в процесния имот. Оспорва да е налице договорно правоотношение
между ищеца и ФДР. Оспорва да е доказано точно отчитане на топлинната
енергия. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Д. П. М., с който не взима становище по предявените искове.
Сочи, че прилага писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. А. М..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
С договор за продажба на държавен недвижим имот от 20.12.1988 г.
А.С. М. и Д. П. М. са придобили собствеността на следния недвижим имот:
апартамент № 56, находящ се в гр. ..........
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, А.С.
М. е починал на 09.01.2000 г., като е оставил наследници по закон: Д. П. М. –
съпруга, С. А. М. – син, П. А. М. – син, починал на 22.07.2023 г., с наследник
по закон: И. П. М. – син.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.12.2022
г. ответницата Д. П. М. продава на сина си С. А. М. собствените си 4/6 ид.ч. от
процесния имот, като си запазва пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване върху продаваните идеални части. В нотариалния акт като
представен при съставянето му документ е описано удостоверение за
граждански брак от 20.02.1984 г. на Кирковски РНС въз основа на акт за брак
от 01.06.1969 г.
Представено е писмо рег. индекс Г-22547/05.10.2018 г. от
„Топлофикация София“ ЕАД до П. М., с което топлопреносното предприятие
го уведомява, че ще му бъде служебно открита партида за имота.
Видно от представения протокол от проведеното на 09.09.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в : гр. ............,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Нелбо
инженеринг“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост.
Представен е договор от 25.09.2002 г., сключен между ЕС с адрес: гр.
............ като възложител и ТАЕС „Нелбо инженеринг“ ООД като изпълнител
за извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Нелбо“ АД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
2
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Нелбо“ АД.
Начислена е топлинна енергия за отопление на имота въз основа на отчетите
на 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 бр. щранг-лира, за което са
съставени талони за отчет на уредите за дялово разпределение; топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация – на база пълната отопляема
кубатура от 142 м3, и топлинна енергия за БГВ – въз основа отчет на 1 бр.
водомер.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
м.05.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 1 773, 97 лв., формирана като сбор
на фактурираната по прогнозни стойности сума 1 477, 73 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 296, 24 лв. В посочената сума
не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Вещото лице е посочило, че цената на дяловото разпределение за
исковия период възлиза на сумата 55, 92 лв.
Представена е разписка от 19.12.2024 г. за извършено чрез EasyPay
плащане на сумата 326, 75 лв. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД с
посочено основание – настоящото дело, както и – името на единия от
ответниците - С. Ал. М., и наредител – Д. П. М..
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
3
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая се установи, че с договор за продажба на държавен недвижим
имот от 20.12.1988 г. А.С. М. и Д. П. М. са придобили собствеността на
процесния имот. Съдът приема, че към посочения момент купувачите са били
в брак, предвид описаното като представено при съставяне на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 16.12.2022 г. удостоверение за
граждански брак от 20.02.1984 г. на Кирковски РНС въз основа на акт за брак
от 01.06.1969 г. С оглед изложеното по отношение на имота е възникнала СИО
по арг. от чл.19, ал.1 СК в сила от 01.07.1985 г. (отм.).
А.С. М. е починал на 09.01.2000 г., при което СИО се е прекратила при
равни дялове съгласно чл.26, ал.1, вр. чл.27 от СК в сила от 01.07.1985 г. (отм.),
като е оставил наследници по закон: Д. П. М. – съпруга, С. А. М. – син и П. А.
М. – син, придобили, както следва:
Д. П. М. – 4/6, С. А. М. – 1/6 и П. А. М. – 1/6.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.12.2022
г. Д. П. М. е продала на сина си С. А. М. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния
имот, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване
върху продаваните идеални части.
Следователно, до 16.12.2022 г. Д. П. М. е имала качеството
съсобственик за 4/6 ид.ч. от процесния имот, а след тази дата и до края на
исковия период – качеството вещен ползват за тези 4/6.
П. А. М. е починал на 22.07.2023 г. (след исковия период), като е оставил
наследник по закон: И. П. М. – син. Към момента на откриване на
4
наследството последният е бил непълнолетен.
Съгласно чл.61, ал.2 ЗН недееспособните, държавата и обществените
организации приемат наследството само по опис. Първата правна последица
на акта на приемане на наследството под опис е привилегия в полза
недееспособните, която чл.61, ал.2 ЗН предвижда.
С нея разполага и непълнолетният, който е навършил 14 години, но
поради ненавършена 18-годишна възраст не е напълно способен чрез своите
действия да придобива права и да се задължава (арг. от сравнителен анализ на
чл.61, ал.2 ЗН, вр. чл.2 и чл.4, ал.1 ЗЛС). Непълнолетният е дете (чл.2 от
Закона за закрила на детето), а предвиденото в чл.61, ал.2 ЗН го равнопоставя
с дееспособните физически лица. На дееспособните физически лица
принадлежи самостоятелната свободна преценка по предприемане на правния
акт. Следователно чл.61, ал.2 ЗН е отклонение от принципа за равенство на
всички граждани пред закона (чл.6, ал.2 КРБ) и намира своето
конституционно основание в това, че децата са под особената закрила на
държавата и обществото (чл.14 КРБ). Чл.61, ал.2 ЗН е специална норма
спрямо общата от чл.61, ал.1 ЗН, а за непълнолетния не се прилага
преклузивният 3-месечен срок от узнаване на откритото наследство. От
привилегията на чл.61, ал.2 ЗН е изключен непълнолетният, встъпил в брак /в
посочения смисъл – определение № 97 от 30.05.2017 г. по ч. гр. д. №
1703/2017 г. на ВКС, I ГО/. Следователно ответникът И. П. М. също следва да
приема наследството по опис, доколкото към момента на откриването му
(както и към момента на приключване на съдебното дирене пред СРС), е
непълнолетен.
По делото не се установява приемане от страна на ответника И. П. М. на
наследството на неговия баща П. А. М.. Ответникът е сред кръга на лицата,
призовани към наследяване, които следва да приемат наследството по опис,
каквото приемане не се установява да е било извършено до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция. Ищецът като заинтересована
страна не е поискал от районния съд на основание чл.51, ал.1, изр.2 ЗН да
определи срок на ответника да заяви приема ли наследството или се отказва от
него, с оглед на което съдът не е определял срок по чл.51, ал.1, изр.2 ЗН –
предвид липсата на искане от заинтересованата страна.
При това положение се налага извод, че ответникът И. П. М. не е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него
искове, с оглед на което същите следва да се отхвърлят.
Материалноправно легитимирани по предявените искове се явяват
ответниците Д. П. М. и С. А. М..
За исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. ответницата Д. П. М. има
качеството съсобственик на 4/6 ид.ч. до 16.12.2022 г., а след тази дата –
качеството вещен ползвател за 4/6 ид.ч.
При запазено вещно право на ползване правото на собственост на
приобретателя върху процесния имот/идеални части от него е ограничено от
5
вещното право на ползване на същия. Собствениците притежават т.нар. „гола
собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, те не
биха могли да упражняват правомощието да ползват вещта. С оглед на това и
на основание чл.57, ал.1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е
ползвателят. От страна на ищеца не се твърди и установява вещното право на
ползване да е прекратено по някой от установените в нормата на чл.59 ЗС
способи и то в момент, предхождащ исковия период.
С оглед изложеното, за целия исков период м.05.2021 г. – м.04.2023 г.
ответницата Д. П. М. има качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди, като до 16.12.2022 г. то произтича от качеството й на собственик на 4/6
ид.ч., а след тази дата – на вещен ползвател на 4/6 ид.ч.
Ответникът С. А. М. има качеството клиент на топлинна енергия за
исковия период в качеството му на съсобствени на 1/6 ид.ч.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период, като
възраженията в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
6
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 1 773, 97 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума 1 477, 73 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 296, 24 лв.
Ответниците отговарят за задължението, както следва: Д. П. М. – 4/6
(възлизаща на сумата 1 182, 65 лв.), С. А. М. – 1/6 (възлизаща на сумата 295,
66 лв.). Тези суми надвишават претендираните от ищеца, предвид което и при
спазване принципа на диспозитивното начало следва да се приеме, че в полза
на ищеца е налице вземане в пълния предявен от него размер.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
7
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва, начислена
за периода 15.09.2022 г. – 12.03.2024 г. в размер на сумата 209, 96 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК.
Ответниците отговарят за задължението, както следва: Д. П. М. – 4/6
(възлизаща на сумата 139, 97 лв.), С. А. М. – 1/6 (възлизаща на сумата 34, 99
лв.).
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Установи се по делото, че през исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г.
в имота е извършвана услугата дялово разпределение от „Нелбо“ АД на
стойност исковата сума 55, 92 лв. съгласно заключението на СТЕ.
Ответниците отговарят за задължението, както следва: Д. П. М. – 4/6
(възлизаща на сумата 37, 28 лв.), С. А. М. – 1/6 (възлизаща на сумата 9, 32
лв.).
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
8
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По делото е представена разписка от 19.12.2024 г. за извършено чрез
EasyPay плащане на сумата 326, 75 лв. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
с посочено основание – настоящото дело и името на единия от ответниците –
С. Ал. М., както и наредител – Д. П. М.. Съдът намира, че с посочената се
погасяват задължения на ответника С. А. М., предвид посоченото в платежния
документ основание за извършеното плащане. Ищецът не оспорва
обстоятелството, че тази сума е платена и че тя съответства на 1/6 от дълга,
колкото се претендира от ответника С. А. М.. Без правно значение в случая е
кой е наредител на сумата, какъвто в случая е другият ответник – Д. П. М., но
това може да бъде й всяко трето за спора лице. От значение е посоченото
основание за плащане и изразената воля на страната, като в случая се
установява безспорно, че се погасяват задължения на ответника С. А. М..
Ирелевантно е и как ищецът отнася тези плащания.
Следователно, установява се плащане в хода на процеса на сумата 326,
75 лв. за погасяване задълженията на ответника С. А. М.. Последният обаче
дължи и законна лихва върху двете главници от датата на исковата молба –
04.04.2024 г. до датата на плащането – 19.12.2024 г., която е в общ размер на
сумата 28, 65 лв., изчислена чрез електронния лихвен калкулатор на НАП
(https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html).
Следователно, платената сума от 326, 75 лв. не е достатъчна за
погасяване пълния размер на задължението, с оглед на което следва да бъде
приложена нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД, според която, когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-
напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
При съобразяване на горното, след отнасяне на платената сума по реда
на чл.76, ал.2 ЗЗД се налага извод, че е налице непогасена главница за стойност
на топлинната енергия в размер на 26, 76 лв., по отношение на която не се
установява плащане.
С оглед изложеното следва да се уважи искът за стойността на
топлинната енергия до размера на сумата 26, 76 лв., а в останалата им част –
исковете да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса, освен
в частта за мораторната лихва върху цената на дяловото разпределение, който
иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Исковете по отношение на ответницата Д. П. М. следва да се уважат за
4/6 от стойността на топлинната енергия, мораторната лихва върху нея и
цената на дяловото разпределение, като се отхвърли искът за мораторната
лихва върху цената на дяловото разпределение като неоснователен.
По разноските:
Ответницата Д. П. М. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 369, 38 лв. разноски по делото,
съобразно уважената част от предявените срещу нея искове.
9
Ответникът С. А. М. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 92, 34 лв. разноски по делото,
съобразно частта от исковете, които се отхвърлят като погасени чрез плащане
в хода на процеса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД,
4/6 от следните суми:
сумата 1 683, 32 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 56, находящ се в гр. ..........., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 04.04.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 209, 96 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. –
12.03.2024 г.;
сумата 55, 92 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 04.04.2024 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за 4/6 от сумата 11, 31 лв., представляваща мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 16.07.2021 г. –
12.03.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
сумата 26, 76 лв., представляваща неизплатен остатък от дължима от
ответника 1/6 от стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот: апартамент № 56, находящ се
в гр. ..........., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 04.04.2024
г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 26, 76 лв. до 280, 55 лв.,
представляваща стойност на топлинната енергия за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 04.04.2024
г. до датата на плащането – 19.12.2024 г.; иска за сумата 34, 99 лв. мораторна
лихва за периода 15.09.2022 г. – 12.03.2024 г.; иска за сумата 9, 32 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2021
г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
04.04.2024 г. до датата на плащането – 19.12.2024 г. – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА, а иска за сумата 1, 89 лв. мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 16.07.2021 г. –
10
12.03.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу И. П. М., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за:
1/6 от следните суми:
сумата 1 683, 32 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 56, находящ се в гр. ..........., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 04.04.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 209, 96 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. –
12.03.2024 г.;
сумата 55, 92 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 04.04.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 11, 31 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
12.03.2024 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. П. М., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
369, 38 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
92, 34 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ищеца: „Нелбо“ АД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11