МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от А.А.С.
*** против З.И.С. ***.В същата тъжителката развива
оплаквания за извършено спрямо нея престъпление, преследвано по частен път – нанесена
обида.В тъжбата е формулирано искане подсъдимият С. да бъде признат за виновен
в това, че на 27.11.2018 г., около 18.00 часа, на
входната врата на двора, пред дом № 22 на ул.“...“ в гр.Севлиево, унижил
честта и достойнството й, казвайки в нейно присъствие и по неин адрес думите „***”
и „***” –
престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителката А.А.С. -
конституирана в процеса като граждански ищец - против подсъдимия З.И.С., с
който се претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по
чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 3 000.00лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане, като се претендират и разноските по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителката,
който настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъпление
по чл.146, ал.1 от НК, като му се наложи подходящо наказание, предвидено в
закона, а гражданският иск да бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият З.И.С. заявява, че е получил
препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира обвинението, което му
е повдигнато.Дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като
не се признава за виновен и твърде, че не е отправял обидни думи към нея.В хода на съдебните прения
защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с която подзащитният
му да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.По
отношение на гражданският иск се изразява становище, че следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
От обясненията на подсъдимия З.И.С., показанията на свидетелите И.В.М., Г.П.П., С.А.С., С.К.А., Н.М.С., И.З.И., Б.З.И., Й.К.А. и А.К.А. и от останалите доказателства, събрани по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият З.И.С. ***.Свид.И.З.И.
и свид.Б.З.И. били негови синове.След развода със съпругата си подс.С. заживял
на съпружески начала с друга жена, чиито синове били свид.Й.К.А. и свид.А.К.А..Тъжителката
А.А.С. била омъжена за брата на подс.С., с когото в последствие се развели и
разделили.Единият от синовете й бил З.А.И., който живеел в гр.Севлиево, на ул.“...“
№ 20-22.На 27.11.2018 г. около обяд свид.Б.З.И. излязъл пред дома си.Видял, че
наблизо се намира И., който започнал да отправя обидни думи и заплахи към него.За
случилото се свид.Б.З.И. уведомил по телефона брат си – свид.И.З.И., който по
това време бил на работа.Последният пък от своя страна уведомил баща им - подс.С..Последният
бил на работа и се прибрал в дома си около 17.30 часа.По това време в дома му били
синовете му – свид.И.З.И. и свид.Б.З.И., както и неговите доведени синове – свид.Й.К.А.
и свид.А.К.А..Свид.Б.З.И. споделил и пред доведените си братя си за случилото
се около обяд.В хода на разговора подс.С. казал на синовете си, че ще отиде до
дома на И., за да разговаря с него по повод отправените към сина му обиди и
заплахи.За да не бъде сам, синовете на подс.С. решили да отидат с
него.Междувременно в дома на И. били неговата съпруга – свид.Н.М.С. и
малолетният им син.В последствие на гости у тях отишли племенника му – свид.С.К.А.,
свид.С.А.С., която била със своето и майката на И. – тъжителката А.А.С..Около
18.00 часа последната решила да си тръгва и в този момент на входната врата на
къщата, на поставена за тази цел камбанка се почукало.Междувременно подс.С.,
заедно със синовете си, се придвижил до дома на И. и почукал на въпросната
камбанка.За да види кой е на входната врата напред излязла свид.Н.М.С., която
държала в
ръцете си малолетният си син.Зад нея била тъжителката А.С., а малко по-назад свид.С.А.С.
с нейното дете.Свид.Н.М.С. видяла, че пред входната врата на двора се намират
подс.З.И.С. и четиримата му синове, посочени по-горе.Те я попитали къде е
съпругът й – З.А.И. и тя им отвърнала, че го няма в къщи.В този момент подс.С.
и синовете му започнали да викат и да отправят обидни думи, както и закани по
адрес на З.И..От виковете им двете малолетни деца се разплакали.Чувайки
пререканията навън и плачът на децата свид.С.К.А. също излязъл навън, за да
види какво се случва.Междувременно тъжителката С. минала пред свид.Н.С. и
попитала подс.С. и синовете му какво искат и защо създават проблеми.В този момент
подс.С. започнал да обижда тъжителката като я нарекъл „***“ и „***”.Подс.С. и
синовете му започнали да се заканват със саморазправа със сина й.Тъй като
малолетните деца плачели свид.С.К.А. взел детето на свид.Н.С. и го прибрал в
къщата.От своя страна свид.С.С. също вкарала детето си вътре.Тъй като се
изплашили от присъствието на няколко заканващи се със саморазправа мъже свид.С.С.
и тъжителката С. подали сигнал на телефон 112.Същият бил препратен на
оперативният дежурен в РУ на МВР Севлиево.От своя страна последният изпратил на
мястото патрулен екип, в състава на който били свид.И.В.М. и свид.Г.П.П. –
служители в същото управление.Междувременно подс.С. и синовете му се били
разотишли.При отиването им на мястото служителите на МВР заварили само
тъжителката С., а малко след това навън излязла и свид.Н.С..При проведения
разговор с тъжителката същата споделила на свид.И.М., че тя и синът й са били
обиждани и заплашвани от подс.С. и синовете му.Известно време след това на
мястото отново отишли подс.С. и синовете му.В присъствието на полицейските
служители между двете групи започнали пререкания, поради което били разделени и
било разпоредено да се прибират по домовете си.
По делото бяха разпитани няколко свидетели.От страна на подсъдимия съдът допусна и разпита в
качеството на свидетели И.З.И., Б.З.И., Й.К.А. и А.К.А..По искане на тъжителката съдът допусна и разпита в
качеството им на свидетели лицата И.В.М., Г.П.П., С.А.С., С.К.А. и Н.М.С..По отношение на случилото се въпросната
вечер, в показанията на разпитаните свидетели няма съществени противоречия и
безспорно се установява, че на въпросната дата между подсъдимия и синовете му и
тъжителката С. е възникнал конфликт на входната врата на двора, на домът, в който
живеел синът на тъжителката и семейството му по повод инцидент, случил се
по-рано през деня между единият от синовете на подсъдимия и синът на
тъжителката.Спори се между страните дали по време на конфликта подсъдимият е казал думи, унизителни за честта
и достойнството на тъжителката.В обясненията си пред
съда подсъдимия отрича да е употребявал такива, като заявява, че той и синовете
му са потърсили синът на тъжителката, за да поискат от него обяснение за поведението
му по-рано през деня спрямо свид.Б.З.И..Обясненията му, в тази им част, се
подкрепят от свидетелските показания на свидетелите И.З.И., Б.З.И., Й.К.А. и А.К.А..Последните заявяват, че по време на
пререканието между двете страни не са чули подсъдимия да отправя обидни думи
към тъжителката.Същевременно свидетелите С.А.С., С.К.А. и Н.М.С. твърдят, че по време на конфликта подсъдимият започнал да обижда тъжителката
С., като част от думите, които употребил към нея били „***” и „***“.Съдът не
кредитира с доверието си обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
И.З.И., Б.З.И., Й.К.А. и А.К.А. в тази им част, тъй като те се
опровергават от установената по делото фактическа обстановка, но най-вече от
показанията на свидетелите С.А.С., С.К.А., Н.М.С. и И.В.М..Свид.И.З.И. и Б.З.И.
са рождени синове на подс.С., а свид.Й.К.А. и А.К.А. негови доведени
синове.Същевременно те са и преки участници в конфликта, поради което са
заинтересовани от изхода на делото.Същевременно макар и да са в роднински
връзки с тъжителката, в каквито са и с подсъдимия свидетелите С.А.С. и С.К.А. са
преки очевидци, имали са възможност да наблюдават отстрани случилото се и не са
имали участие в конфликта.Посочените свидетели са имали възможност като
странични наблюдатели да възприемат правилно всичко, което се е случило.Техните
показания се подкрепят от тези на свид.Н.М.С., както и от показанията на
полицейският служител И.В.М., който заявява, че от страна на тъжителката му
било споделено, че била обиждана с обидни думи.Същевременно този свидетел не се
намира в каквито и да било отношения с подсъдимия и с тъжителката, поради което
не е заинтересован от изхода на делото.Ето защо съдът изцяло кредитира с
доверието си техните показания.Те са ясни, последователни, непротиворечиви и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
В съдебните прения защитникът на
подсъдимия излага доводи, че деянието не е доказано по безспорен и несъмнен
начин, поради което отправя молба към съда да го признае за невинен и оправдае
по повдигнатото му обвинение, като същевременно отхвърли предявения граждански
иск като неоснователен и недоказан.Съдът не споделя тези доводи.По делото по
безспорен и несъмнен начин бе установено, че на посочената в тъжбата дата подс.С.
в присъствието на
тъжителката А.А.С. казал думи, унизителни за
честта и достойнството й – „***” и „***”.Както по-горе вече бе отбелязано от
съда това се установява по категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелите
С.А.С., С.К.А., Н.М.С. и И.В.М..В мотивите си по-горе съдът вече е отбелязъл
защо кредитира тези показания, а не обясненията на подсъдимия, както и
показанията на свидетелите И.З.И., Б.З.И., Й.К.А. и А.К.А., в тази им част.
При преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира
за установено и доказано по един безспорен и несъмнен начин, че подс.З.И.С., след като на 27.11.2018 г., около 18.00 часа, в
гр.Севлиево, на входната врата, пред дом № 22 на ул.“...“, в нейно присъствие
казал думи, унизителни за честта и достойнството на А.А.С. *** – „***” и „***”, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, за което бе признат за ВИНОВЕН.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на
наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената опасност на
деянието и подсъдимия, мотивите и подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.За осъщественото от подс.З.И.С. деяние в закона се предвижда
наказание глоба от хиляда до три хиляди лева.Подсъдимият С. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК.От
деянието на подс.С. няма причинени съставомерни имуществени вреди.При това
положение, предвид императивната разпоредба на чл.78А от НК, подс.С. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно
наказание глоба.При определяне на размера на наказанието съдът взема предвид
невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца.Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало и оказаното
съдействие за разкриването на обективната истина.Не са налице отегчаващи вината
обстоятелства.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, отчитайки и
формата на вината, както и материалното му положение и имотно състояние, съобразявайки
се и с разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, съдът счете, че на подсъдимия С., с оглед постигане на целите на
наказанието, следва да се наложи наказание в размер на минималния, предвиден по
чл.78а, ал.1 от НК.По изложените съображение съдът наложи на подсъдимия З.И.С.
деяние наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000.00лв.
За предявения
граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение за причинени от
престъплението по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от
3000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане, като се претендират и разноските по делото.
Съдът намира за безспорно
установено, че тъжителката е претърпяла неимуществени
вреди в резултат на извършеното спрямо нея престъпление от
страна на подс.З.И.С..Чрез нанасянето на обида от страна на подсъдимия е накърнена
неприкосновеността на личното чувство за достойнство на пострадалата, положителната
самооценка, която същата има за собствената си личност и която е градила през
годините.Търпените вреди от престъплението са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на подсъдимия.Поради това
гражданския иск се явява основателен.При преценка на размера на обезщетението
за вреди от престъплението съдът съобрази характера
на обидните думи, мястото, където са били изречени и степента, в която чрез тях
са засегнати интересите на пострадалата, и по справедливост, и с
оглед практиката на съда, прецени, че искът следва да се уважи в размер на
сумата от 600.00 / шестстотин / лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди подсъдимия З.И.С.
да заплати на тъжителката А.А.С. сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
престъплението по
чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху сумата, начиная от 27.11.2018 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Съдът отхвърли предявения от А.А.С. граждански иск против подс.З.И.С., с
който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от
престъплението по чл.146, ал.1 от НК над размера от 600.00лева до пълния размер
от 3000.00лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.Съдът счете, че така
претендираната сума е прекомерна предвид неблагоприятни последици за
пострадалата.
Подс.З.И.С. следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 50.00 / Петдесет / лева.
Подс.З.И.С. следва да заплати на тъжителката А.А.С., направените от нея разноски по делото в размер на
417.00 /Четиристотин и
седемнадесет/
лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: