Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.05.2018
г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
20.03.
2018 година
В
открито заседание, в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Стойка Иванова,
Като
разгледа докладваното от съдията Бончева Търг. дело № 69 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е на основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен Договор за изработка, доставка и монтаж
ИМД-16/28.09.2006 г., по който ищецът е възложител, а ответникът – изпълнител,
по който договор ответникът следвало да изработи, достави, монтира и въведе в
експлоатация линия за бутилиране на газирана минерална вода с производителност
2000 бут./час-обем на РЕТ бутилка 1,5 л." с обща цена на всички елементи
на съоръжението без ДДС - 140 930 евро. Посочва, че договорът е допълнен с
допълнително споразумение от 30.01.2009 г. за изработка на допълнително
оборудване на договорената линия /хладилна инсталация и бъркалки/ на стойност
44 500 евро. В Приложение №1 към основния договор и Приложение №2 към
допълнителното споразумение, били описани всички елементи, от които се състои
съоръжението и които следвало да бъдат налице за цялостното му окомплектоване. За
тези съоръжения и машини ответникът изготвил и цветен проспект, който се прилага
към доказателствата. Задълженията на ищеца – възложител, съгласно чл. 8 и чл.9
от договора, били да заплати уговорената цена по начина и сроковете в договора
и да предостави на изпълнителя точни образци на използваните бутилки, капачки и
етикети за провеждане на предварителни настройки и изпитания. Ищецът посочва,
че от общата сума 185 400 евро е изплатил авансово 174500 евро, като останала
сума за доплащане от 10 930 евро останала да се заплати за евентуален монтаж на
машините и следвало да се заплати след тяхната изработка, като подробно е
посочил в исковата молба изплащането на сумите, за които имал изготвен протокол
с дата 14.03.2009 г. в който са посочени платените до тази дата суми в размер
на 165 000 евро, надлежно подписан и подпечатан от ответника. В него не била
включена сумата от 9 500 евро,тъй като била платена след подписване на
протокола на 03.06.2009 г. Ищецът – възложител твърди, че е изпълнил всичките
си задължения, съгласно сключения договор. Посочено е, че срокът за изработка и
доставка на машините и съоръженията съгл. чл.3 от договора, сключен на
28.09.2006 г. бил шест месеца след привеждане на авансовото плащане, което
ищецът направил още на 17.10.2006 г. Този срок изтекъл на 28.03.2007 г. и тъй
като нито една от договорените машини не била изработена, а и от ответника
настоятелно била поискана отсрочка, ищецът се съгласил на такава, като
подписали нов договор със същото съдържание, само с нова начална дата -
28.09.2008 г. На 10.02.2009 г. се провела среща между двамата управители в гр.С.З.,
на която се извършила проверка какви машини и съоръжения са завършени до този
момент, съгласно спесификация прил. №1 и №2 и се съставил протокол, в който
били описани, но четири от основните машини все още не били завършени.
Ответникът посочил различни причини за неизпълнението на договора, като
основната била,че нямал парични средства за изработката им и поискал да бъдат
приведени всички договорени суми за цялостната изработка, като ищецът се
съгласил и изплатил на 100% на вноски. След изтичане на срока по договора от
28.09.2008г., който бил до 28.03.2009 г. след дълги преговори и молби от
ответника за нова отсрочка, ищецът отново се съгласил, тъй като вече била
започнала изработката на съоръженията и вече бил заплатил 100% от дължимите
суми и наново изготвили и подписали нов договор с едно и също съдържание като
стария, но с дата от 28.09.2012 г. Срокът за изработка и доставка на
съоръженията, съгласно чл.3 на последно подписаният договор, бил отново шест
месеца, като същият изтекъл още на 28.03.2013г., но и до датата на предявяване
на иска ищецът твърди, че не е получил
поръчаното оборудване. Посочено е, че до ответното дружество са изпратени две
нотариални покани, получени от същото, като с поканата, получена от ответника
на 24.02.2017г. договорът е развален.
В подписания между страните договор били предвидени и
санкции /неустойка/ и съгласно чл.13 при забавяне на сроковете за доставка,
предвидени в чл.3 от договора, изпълнителят заплащал неустойка в размер на 0,1%
на ден върху цената на недоставените изделия, но не повече от 10% от тази сума
или в случая неустойката в тежест на ответника възлизала на 18 540 евро.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 9 500 евро частично от
общата сума от 174 500 евро, получена на отпаднало основание, поради
едностранно разваляне на договор за изработка от 28.09.2012 г., както и сумата
от 18 540 евро неустойка,
предвидена в чл.13 от договора, поради неговото неизпълнение, като на основание
чл.86 ЗЗД моли съда да бъде осъден ответника да заплати законните лихви върху
сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.Претендират
се разноските по делото.
Впоследствие ищецът е направил изменение на предявените
искове, което е допуснато от съда. Предявил е искове с правно основание чл.108
ЗС – за предаване собствеността и владението на вещите, изработени от ответника
-машини и съоръжения, представляващи линия за бутилиране на газирана минерална
вода с производителност 2000 бут./час, които са платени от ищеца, съобразно
сключения договор № ИМД –
16/28.09.2006г. за тяхната изработка и монтаж, а до момента не са предадени и
ответникът ги държи без правно основание, както и по допълнителното сключено
споразумение от 30.01.2009г. към договор ИДМ - 16/28.09.2006г.
Ответникът оспорва изцяло предявените обективно
съединените искове по основание и размер и счита същите за неоснователни. Не
оспорва, че между страните е сключен Договор за изработка, доставка и монтаж
ИДМ-16/28.09.2006г., този договор обаче по съдържание се различавал от действително
сключения между страните договор, който се намирал в ответното дружество. На
01.04.2007г. между „Ф." ЕООД и „П." ООД било подписано Допълнително
споразумение към Договор ИДМ-16/28.09.2006г., по силата на което правата и
задълженията на „Ф." ЕООД по договора се поемат от „Ф.” ЕООД, като
останалите клаузи по договора оставали непроменени.
На 30.01.2009г. между страните било подписано
Допълнително споразумение към Договор ИДМ-16/28.09.2006г., с което се възлагало
изработка на допълнително оборудване, подробно описано в Приложение № 2,
неразделна част от договора /което приложение било подписано едновременно с
допълнителното споразумение/. На 10.02.2009г. между страните бил подписан
Протокол към Договор ИДМ-16/28.09.2006г., в който се констатирало, че
възложените машини и оборудване са изработени и се очакват единствено доставка
на образец на бутилка. Посочва се, че на 04.03.2009г. между страните по делото
е подписан Протокол към Договор ИДМ-16/28.09.2006г. и Допълнително споразумение
от 30.01.2009г., в който страните констатирали платените суми и посочвали кога
ще се изплатят остатъците от дължимите суми. По така сключения Договор
ИДМ-16/28.09.2006г. и допълнителните споразумения към него били платени
следните суми:
- на 17.10.2006г. - сумата 70 000 евро;
- на 14.06.2008г. - сумата 50 000 евро;
- на 04.03.2009г. - сумата 35 000 евро;
- на 04.03.2009г. - сумата 10 000 евро;
- на 03.06.2О09г. - сумата 9 500 евро.
В този смисъл невярно било твърдението, изложено в
исковата молба, че на 14.03.2009г. са платени сумата 50 000 евро и 10 000 евро
и ответникът оспорва същото, тъй като тези суми били платени на 04.03.2009г. Твърди,
че приложената от ищеца разписка за плащане на сумата 70 000 евро не е
автентична, тъй като представлявала отделен документ, а не се намирала на гърба
на договора, както била представена от ищеца. От приложените и от самия ищец
квитанции към ПКО било видно, че сумите са плащани от „Ф." ЕООД. На
28.09.2008г. между страните бил сключен Договор за изработка, доставка и монтаж
ИДМ-16/28.09.2008г. срещу цена в размер на 140930 евро. В чл.3 от този договор
страните уговорили, че изработката и доставката на съоръженията следва да се
извърши от Изпълнителя в срок до 6 месеца след превеждане на аванса. Сочи се,
че до датата на депозирания от ответника отговор, аванс по този договор не е
превеждан и изпълнение по този договор от страна на Изпълнителя не е започвало.
Договорът от 2008г. бил сключен между „Ф." ЕООД и „П." ООД, а не
както твърдял ищеца - между „Ф." ЕООД и „П." ООД. Ответникът твърди,
че Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ -16/28.09.2008г. между „Ф."
ЕООД и „П." ООД от 28.09.2008г. никога не е сключван. На основание чл.193,
ал.1 ГПК заявява, че оспорва истинността на представения от ищеца към исковата
молба Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ - 16/28.09.2008г. между „Ф."
ЕООД и „П." ООД от 28.09.2008г., като оспорва неговата автентичност.
Твърди, че представеният от ищеца договор е неистински и оспорва неговата
автентичност, като твърди, че договорът е различен от този, сключен от „П."
ООД на 28.09.2008г. Твърди, че печатът на Изпълнител на последната страница от
договора е на „Ф." ЕООД, а според ищеца договорът е сключен с „Ф."
ЕООД. Ответникът представя на съда екземпляр на Договора за изработка, доставка
и монтаж ИДМ-16/28.09.2008г, намиращ се при него, от който се виждало, че същият е сключен с „Ф." ЕООД
и печатът е положен от „Ф." ЕООД. Според ответника се касае за подмяна на
страници от договора по неизвестни за него съображения.
Посочва, че не отговаря на истината изложеното от
ищеца, че между „Ф." ЕООД и „П." ООД е сключен и Договор за
изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2012г. Твърди, че такъв договор
никога не е сключван и представеният от ищеца договор е неистински. На
основание чл.193, ал.1 ГПК заявява, че оспорва истинността на представения от
ищеца към исковата молба Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2012г.
между „Ф." ЕООД и „П." ООД от 28.09.2008г., като оспорва неговата
автентичност и твърди, че такъв договор с Т.а съдържание и между тези страни
никога не е сключван. Сочи, че от страна на ищеца или от страна на „Ф."
ЕООД по такъв договор никога не са извършвани плащания. Счита за невярно
твърдението, че към 28.03.2007г. нито една от договорените машини не е била
изработена от „П." ООД и че ответното дружество настоятелно е искало
отсрочка, както и че в тази връзка между страните се е подписал нов договор от
28.09.2008г. Ответникът твърди, че машините по договора са изработени още през
2007г., а новият договор от 28.09.2008г. нямал нищо общо с договора от 2006г. и
с удължаване на срока на договора от 2006г.
Ответникът посочва, че предявените искове са изцяло
неоснователни по основание и размер. Ответникът твърди, че Договор за
изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2012г. никога не е сключван и по такъв
договор никога не било извършвано плащане от когото и да е, а още по-малко от
ищеца. Счита, че евентуално вземане за неустойка би било погасено по давност,
тъй като е изтекъл три годишният срок за предявяване на иска. Прави възражение
за изтекла погасителна давност.
Ответникът твърди, че последните страници на
представените от ищеца Договор за изработка, доставка и монтаж
ИДМ-16/28.09.2008г. и Договор за изработка, доставка и монтаж
ИДМ-16/28.09.2012г. съвпадат напълно. Положените подписи върху двата договора били
напълно еднакви, като елементите от същите достигали на абсолютно едно и също
място на страниците на междуредията. Твърди, че последните страници на Договор
за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2008г. и Договор за изработка,
доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2012г., представени от ищеца, са напълно
еднакви. Посочва, че ищцовото дружество не е в състояние да представи
оригиналите на трите договора, тъй като твърди, че от съдържанието на два
договора са „изготвени" три договора /третият от 2012г./, и същите са
приложени към исковата молба. Твърди, че единственият договор, по който е
извършено плащане от страна на Възложителя и който е произвел действие, е
Договор ИДМ-16/28.09.2006г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от
01.04.2007г. и с Допълнително споразумение от 30.01.2009г. По силата на първото
допълнително споразумение Възложител ставал „Ф." ЕООД и плащанията били извършвани именно от това дружество. Следователно,
ако „Ф." ЕООД можел да иска изпълнение на определен договор, или разваляне
на този договор и връщане на суми, платени на отпаднало основание, това бил
Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2006г. Заявява, че
евентуалните вземания на ищеца са погасени по давност, тъй като е изтекъл
петгодишния срок на погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Давността е изтекла, тъй
като правото на ищеца да иска изпълнение и евентуално разваляне на договор, е
настъпило на датата на падежа - 6 месеца след плащане на аванса от страна на
Възложителя. Сочи, че авансът в размер на 70 000 евро е платен на 17.10.2006г.
и срокът за изпълнение от страна на ответника е изтекъл на 17.04.2007г. Ако
ищецът е искал изпълнение по договор, респ. разваляне и връщане на платените по
него суми, е следвало да стори това до 17.04.2012г., но не го е направил. Неоснователни
били твърденията на ищеца, че от страна на ответника е налице неизпълнение по
Договора от 2006г, тъй като на 10.02.2009г. между страните бил подписан
Протокол към Договор ИДМ-16/28.09.2006г., в който се констатирало, че
възложените машини и оборудване е изработено и се очаквало единствено доставка
на образец на бутилка. До този момент от страна на ищеца не било налице
изявление за разваляне на договора от 2006г. /макар че машините и съоръженията
по договора били изработени и по - рано/, и следователно по силата на сключения
договор за „Ф." ЕООД възниквало задължение да транспортира машините, което
не било сторено.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят
като неоснователни предявените от ищеца искове. Т.а е становището му и след
направеното изменение на иска. Счита за неоснователен и недоказан предявените
искове по чл.108 ЗС, като се позовава на изтекла в негова полза придобевна
давност.
Претендира за
направените по делото разноски.
С допълнителната
искова молба, ищецът взема становище по възраженията на ответника и излага
подробни аргументи. Във връзка с твърдението на ответника, че машините по договора били изработени още
през 2007 г., представя факс №52 с дата 06.03.2008 г., изпратен от ответника до
ищеца, в който той информирал, че са изработени изцяло само четири машини,
съгласно приложената към договора от 2006 г. спесификация, а други две били в
процес на завършване на обща стойност 85 250 евро и във факса се настоявало да
бъдат приведени останалите 40% от стойността на договора. Посочва, че от
представения към исковата молба Протокол, подписан от страните на 10.02.2009 г.,
било видно, че и към тази дата поръчаното съоръжение не е изцяло завършено, а
са завършени 10 машини, а четири не са, а към датата на допълнителната искова
молба всички изработени тогава машини вече не съществували - продадени били на
трети лица. По отношение на този протокол, в отговора на ответника се твърдяло,
че според него били изработени всички машини и оборудване и се очаквало
единствено доставка на образец бутилка . Посочва се, че сключване на нови
договори за удължаване срока на изработката на поръчаното съоръжение се налагало,
тъй като забавянето на изпълнението надхвърляло договорените на всеки от
договорите срокове и по взаимно съгласие на страните се сключвали нови
договори, а не анекси, като това се извършвало по настояване на ответника,
който изготвял договорите в неговия офис и само ги представял за подпис. Посочва,
че дори при повърхностно сравняване на всички договори - от 2006г., 2008г. и
2012г. се установявало, че всички те са идентични дума по дума, и трите са с
един и същи номер и с един и същи предмет. Излагат се съображения относно
възраженията на ответника за изтекла давност и се посочва, че нотариалната
покана е получена от ответника на 24.02.2017 г. и той е уведомен, че от
28.02.2017г. договорът за изработка е прекратен едностранно и от 28.02.2017 г.
до представяне на отговора на 17.04.2017 г. са изтекли едва 48 дни.
В отговора
на допълнителната искова молба, ответникът заявява, че поддържа направените
в първоначалния отговор оспорвания, както и възражението за изтекла погасителна
давност. Твърди, че договор, като този, представен от ищеца от 2008г. никога не
е сключван. Твърди, че представеният от ищеца договор е неистински и оспорва
неговата автентичност, като твърди, че договорът е различен от този, сключен от
„П." ООД на 28.09.2008г. Заявява, че в резултат на техническа грешка към
писмения отговор на исковата молба е представил представения от ищеца с исковата
молба Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2008г., който
оспорва и твърди, че е неистински. Към настоящия допълнителен писмен отговор
представя и моли да се приеме действително подписания между страните Договор от
2008г., ведно със Спецификация към него. Отбелязва обстоятелството, че печатът
на Изпълнител на последната страница от договора от 2008г., представен от
ищеца, е на „Ф." ЕООД, а според ищеца, договорът е сключен с „Ф."
ЕООД, което също обосновавало съмнения, че е налице извършена подмяна на
страници. Ответникът твърди, че няма как ищецът да представи в оригинал и трите
договора - от 2006г., 2008г. и 2012г, тъй като не разполагал с оригинали от
тях, тъй като три договора не били
подписвани. Заявява, че оспорва автентичността на представените с ДИМ писмени
доказателства.
С протоколно определение, постановено в открито
съдебно заседание на 31.10.2017 г. съдът е допуснал изменение на иска, като е
приел, че е предявен на основание чл.108 от ЗС за предаване изработените от
ответника машини и съоръжения, представляващи линия за бутилиране на газирана
минерална вода с производителност 2000 бут./час, които са платени от ищеца,
съобразно сключения договор № ИМД –
16/28.09.2006г. за тяхната изработка и монтаж, а до датата на заседанието, а и
към момента не са предадени и ответникът ги държи без правно основание.
Ответникът
възразява, че машините и съоръженията са своевременно изработени от ответника,
но ищецът не е собственик на претендираните машини и съоръжения, тъй като на
основание чл. 80 от ЗС, собствеността на същите е придобита чрез давностно
владение върху тях, продължило повече от 5 години.
Съдът обсъди
доводите и становищата на страните, при което намери за установено следното:
По делото е представен и приет като доказателство
Договор за изработка, доставка и монтаж ИМД-16/28.09.2006г., от който е видно,
че „Ф.“ ЕООД е възложител, а ответникът – изпълнител по договора, като съгласно
същия, ответникът следвало да изработи, достави, монтира и въведе в
експлоатация линия за бутилиране на газирана минерална вода с производителност
2000 бут./час-обем на РЕТ бутилка 1,5 л." с обща цена на всички елементи
на съоръжението без ДДС – 140 930 евро. Обстоятелството, че
такъв договор е сключен между„Ф.“ ЕООД и
ответника не се оспорва от страните по делото. Впоследствие, с Допълнително
споразумение към Договор ИМД-16/28.09.2006г., страните по първоначалния договор
са се съгласили правата и задълженията по същия на „Ф.“ ЕООД да се поемат от
ищеца по делото. Тези обстоятелства са също безспорни за страните по делото.
С Нотариална
покана, получена на 24.02.2017 г. ищецът е дал срок за изпълнение до 28.02.2017
г. с предупреждението, че при неизпълнение счита договора за развален и на
основание чл.88, ал.1 ЗЗД следва ответникът да върне авансово изплатената му
сума от 174 500 евро в срок до 15.03.2017 г.
С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по
делото е назначена съдебно- икономическа експертиза, депозирала първоначално и
допълнително заключение.
От заключението на допълнителната експертиза се установява,
че ответното
дружество „П." ООД потвърждава сумите, получени от „Ф." ЕООД и управителя
на ищцовото дружество К.Т.. На 17.10.2006 г. по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г. ответникът е получил в брой 70000 евро, по издадена от него фактура №311/09.07.2008 г. на стойност 136908.10 лева данъчна основа,
сумите са осчетоводени през месец юли, 2008 г. със счетоводна операция 501/412,
осчетоводена е сумата 27 381,62 лева по кредита на с/ка 4532 – „ДДС за
внасяне". Сумата е изразходвана за закупуване на материали, необходими за
изработката на оборудването по Договора.
Според експертизата са получени 50 000
евро по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на 14.06.2008г., без
извършване на счетоводни операции. Сумата е изразходвана за закупуване на
материали, консумативи и труд, необходими за изработката на оборудването по
Договора.
Също така са получени 35 000 евро по
Допълнително споразумение към Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на
04.03.2009 г. без извършване на счетоводни операции. Сумата е изразходвана за
закупуване на материали, консумативи и труд, необходими за изработката на
оборудването по Договора.
Според експертизата, са били получени и 10
000 евро по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на 04.03.2009 г. без
извършване на счетоводни операции. Сумата е изразходвана за закупуване на
материали, консумативи и труд, необходими за изработката на оборудването по
Договора.
Също така са били получени 9 500 евро по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г.,
изплатени в брой на 03.06.2009 г., без извършване на счетоводни операции.
Сумата е изразходвана за закупуване на материали, консумативи и труд,
необходими за изработката на оборудването по Договора.
Видно от допълнителното заключение на
експертизата / л.160 от делото/ сумите: 50 000 евро по Договор
ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на 14.06.2008 г., 35 000 евро по Допълнително споразумение към
Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени
в брой на 04.03.2009 г, 10 000 евро по Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени
в брой на 04.03.2009 г. и 9 500 евро по
Договор ИДМ-16/28.09.2006 г., изплатени в брой на 03.06.2009 г. не са
осчетоводени, не са издадени фактури и не са отразени в ГФО.
Според експертизата, документът,
удостоверяващ изработката на машините по Спецификация Приложение 1 и
Спецификация на допълнително технологично оборудване Приложение 2 към Договор
ИДМ- 16/28.09.2006 г., е Протокол от 10.02.2009 г. към Договор ИДМ -16 от
28.09.2006г., който е двустранно подписан. На 10.02.2009 г. в гр. С.З. е проведена среща
между "П." ООД гр. С.З., представлявана от инж.И.В.-управител и ФТА
"Д." гр. Н., представлявана от
К.Т.-управител. На срещата е направен преглед по изпълнение на договор ИДМ-
16/28.09.2006 г. от страна на изпълнителя „П." ООД гр. С.З., ответник по
делото. Установено е, че към 10.02.2009 г. са завършени следните машини и
съоръжения към спесификация прил. №1 и №2 от договор ИДМ-16/28.09.2006 г.,
както следва: Машина за изплакване на бутилки - 1бр., Пълначен автомат под налягане - 1бр., Затварачна машина - 1бр., Установки за газирани напитки - 1бр., Мастилено струен кодер - 1бр., Филтър свещов за вода - 1бр., Машина с въртяща
се основа за палети - 1бр., Помпа центробежна - 3 бр., Резервоар за напитки \/=2,5м3 -
2бр., Резервоар за миещи разтвори У=1 м3
- 2бр., Етикетиращи машини за обиколен етикет -завършена машинна част, работи
се по ел. части и електрониката, Полуавтоматична машина за групова опаковка изработена
на 65% на основните елементи, Транспортна система за бутилки, изработена на
модули, Хладилна инсталация за охлаждане на минерална вода е в процес на
договаряне, очаква се авансово плащане.
В Забележка в протокола е посочено, че
комплектацията на основните машини ще бъде изработена при доставка на бутилка
образец.
Според експертизата, след 10.02.2009 г.
към Договор ИДМ -16 от 28.09.2006г. не са представени документи, удостоверяващи
наличието на машини и съоръжения в "П." ООД.
Видно от първоначалното заключение на експертизата/л.125 от делото/, при
извършената проверка в счетоводството на „Ф. " ЕООД се установява, че за
периода 2008 г. - 2016 г. дружеството разполага с транспортни средства,
осчетоводени в сметка 205 „ Транспортни средства", въведени в експлоатация
през 2008 г. с отчетна стойност 22 000.00 лв.
Според първоначалното заключение на експертизата, платени авансово 70 000.00 евро в брой на
17.10.2006г. по ИДМ 16-28.09.2006г./, приложена Декларация в материалите по
делото лист 11/.
„П." ООД С.З. е издал фактура
№**********/09.07.2008 г. на „Ф.“ ЕООД на стойност 136908.10 лв. данъчна основа
/ левовата равностойност на 70000.00 евро/ и 27381.62 лв. ДДС или обща стойност
на фактурата 164 289.72 лв. Сумата е била изплатена в брой, издаден е фискален
касов бон 02070903 на 09.07.2008 г. Фактурата е била издадена на „Ф." ЕООД,
съгласно Допълнително споразумение от
01.04.2007 г.към ИДМ -16/28.09.2006г., според което правата и задълженията на „Ф."
ЕООД се поемат от „Ф." ЕООД.
Според първоначалното заключение на експертизата, в счетоводните регистри не са осчетоводени
Разходи за придобиване на ДМА/ дълготрайни материални активи/ и суми по с/ка
„Доставчици по аванси". След 2011г. дружеството не е развивало дейност,
което е декларирано в НАП с декларация за неактивност. Според експертното
заключение, общо двете дружества - „Ф." ЕООД и „Ф." ЕООД са платили
124 500.00 евро /сто двадесет и четири хиляди и петстотин евро/ и управителят им К.Т. е платил на „П." ООД 50 000.00 евро /петдесет
хиляди евро/ - аванс за линия за
бутилиране.
Съдът възприема заключението на експертизата.
Същото е задълбочено и мотивирано, съобразено с доказателствата по делото.
В хода на съдебното производство
ответникът е оспорил и съдът е открил
производство по оспорване истинността /автентичността / на следните документи: Договор
за изработка, доставка и монтаж ИДМ – 16/28.09.2006г., сключен между “Ф.” ЕООД
и “П.” ООД; Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2008г.,
Приложение № 1 към Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2008г.;
Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2012г., сключен между “Ф.”
ЕООД и “П.” ООД и разписка за получена сума в размер на 70 000 евро, като тежестта
на доказване е възложена на ответника.
В тази връзка по искане на страните е
назначена съдебно- графическа експертиза, със задачи, посочени от двете страни
по делото.
Според експертизата, подписът, положен от
името на К.Н. Т. на л.трети, стр.първа,
под текста в лява, срещу реквизита“възложител“ в Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2012г.
е изпълнен от К.Н. Т.. Подписът,
положен от името на И.Ч.В. на л.трети,
стр.първа, под текста в дясно, срещу реквизита“изпълнител“ в същия договор е
изпълнен от И.Ч.В.. В тази връзка, на въпроса има ли съвпадение между подписите
па страните, положени върху последната страница на Договор за изработка,
доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2012г., сключен между „Ф."ЕООД и „П.”ООД и
Договор за изработка, доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2008г./приложение №12 към
исковата молба/ и в какво се състои това съвпадение, в каква степен е, експертът
е посочил, че при извършеното
сравнително изследване по метода на „налагане”, между копието на подпис в
ДОГОВОР за 2008г.-копие, страница трета, долу в дясно за „ИЗПЪЛНИТЕЛ” от името
на И.В. и подписът, изпълнен със синя на цвят химикална паста/оригинал/ на
страница трета, долу в дясно за „ИЗПЪЛНИТЕЛ” от името на И.В. в ДОГОВОР за ИДМ
-2012г. се наблюдава пълно съвпадение на всяка едноименна буква от печатния
текст и пълно съвпадение елементите на
графическия образ на сравняваните транскрипции на
процесиите подписи. Според
констатациите на експерта, не е възможно нито теоретично, нито практически,
независимо от времето на тяхното полагане - един след друг или през някакъв
интервал и при никакви обстоятелства да бъдат положени два абсолютно еднакви
подписи, да съвпадат като посока, като местоположение, като линии и във всяко
друго отношение. Според експертизата, Т.а пълно съвпадение между два подписа, може
да се получи единствено, ако единият е оригинал, а другият негово копие. Такива
са обясненията на експерта, дадени и в съдебно заседание /л.239-240 от делото/.
При тези данни, съдът намира, че ДОГОВОР
за ИДМ -2012г. е неистински и следва да се изключи от доказателствата по
делото.
По отношение на Договор за изработка,
доставка и монтаж ИДМ-16/28.09.2008г.,който също е оспорен от ответника, в
съдебно заседание на 20.02.2018г. ищецът, чрез пълномощника си, е посочил, че приема твърденията на ответника, че
договор от 2008г. между “Ф.” и “П.” не е сключван, а действително е сключен
договор между “П.” и “Ф.” от 28.09.2008г./л.2 от протокола от посоченото с.з./.
В същия смисъл са и изявленията на ответника, чрез пълномощника му, относно
наличието на валидно сключен Договор за изработка доставка и монтаж № ИДМ
16/28.09.2006г., сключен първоначално между “Ф.” и “П.”, след което правата по този
договор са прехвърлени на “Ф.” със споразумение от 01.04.2007г., както и
изявленията му за наличието на договор от 28.09.2008г. между “Ф.” и “П.” № ИДМ
16/28.09.2008г.
В този смисъл посочените обстоятелства
в хода на производството са станали
безспорни между страните.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят К.Д.К.сочи, че той е причината
К.Т. да дойде и да подпише договора между двете страни. Договорът се написал в С.З. от фирма “П.” от управителя И.В. и
управителя К.Т.. Съгласно договора, трябвало да се преведе аванс, след което
договорът влизал в сила. Авансът бил преведен и започнала изработката,
проектирането на някои машини и т.н., но за да бъде комплектована линията за
безалкохолни напитки и минерална вода, трябвало други машини, които не се
произвеждали в цеха в С.З.. Това наложило да се направи допълнително
споразумение на 30.01.2009г. между “П.” и фирмата на Т.. В това допълнително
споразумение влизала една инсталация за охлаждане. Една част от машините били произведени,
но друга част- не.
Свидетелят Н.П. Николов е работил от
2001г. в “П.” ООД като монтьор. Твърди, че е запознат с изработването на линия
за бутилиране на минерална вода. За г-н Т. във фирмата била изработена една
линия за бутилиране на минерална вода. Изработката на линията започнала 2006г.
и завършила 2008г. След като свършила изработката, машините от линията стояли в
едно работно помещение на фирмата. Били на склад там, но работниците вземали
някои неща. Още стояли там на склад. През 2009г., започнали да свалят
частите за тяхното производство. Никой не казвал, че тези машини не са на “П.”
ООД. Ползвали ги като свои.
Свидетелят К.Х.К. установява, че 2006г.
бил сключен договор с фирма “Ф.”, който в последствие се прехвърлил на “Ф.”
ЕООД. Договорът бил за производство на линия за бутилиране на минерална вода. Свидетелят
е съдружник в ответното дружество и работи като конструктор в него, като е участвал
в конструирането на машината. Една поточна линия била конструирана и изработена
за фирма на г-н Т.. През 2006г. първо бил сключен договор между “П.” ООД и “Ф.”.
След това се сключил втори договор през 2008г. с фирма “Ф.” ЕООД. По втория
договор не било правено нищо. Нямало сключен договор през 2012 г. за линия за
бутилиране на газирани напитки. Изпълнението по договора от 2006 г. започнало в
края на 2006 г. Договорът бил изпълнен 2009г., месец февруари. Подписан бил
приемо -предавателен протокол, след приключване на изработката на линията. С
подписването на приемо - предавателния протокол изпълнението приключило.
Линията била завършена изцяло. След като били направени машините, г-н Т. трябвало
да ги транспортира до неговия цех и да ги пусне в експлоатация, съгласно
договора. Той не дошъл да ги вземе и те останали в цеха. Покрили ги с найлони и
ги складирали. Те продължавали да стоят там. Машините, понеже много време стояли,
започнали да правят нови линии и вземали части от тях за новите линии. От началото
на 2010 г. започнали да вземат части от тях, управителят им наредил, тъй като
машините дълго време стояли, и ги считали за техни. Никой не бил оспорвал
собствеността, според свидетеля.
Свидетелят Д.Р.Д. работила в “П.” от 2002г., като
снабдител – склададжия. Посочва, че от 2006г. започнали да изработват линията и
2008г. била завършена. Машините били складирани в цеха. 2009г. – 2010г. управителят И.В. разрешил да се вземат отделни
детайли и да ги влагат в други машини, тъй като машините по тази линия били вече
техни /т.е. на ответното дружество/.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите.Същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства от
значение за спора.
По искане на ищеца в хода на
производството е допуснат по изслушване
по реда на чл.176 от ГПК И.Ч.В. - управител на ответното дружество. На
поставените въпроси, същият е посочил, че линията била завършена към края на
2008г., 2009г. Страните по делото подписали протокол, от който се установява,
че машините са изработени, с една забележка, че на основните машини трябвало да
се направи комплектация по образци – бутилки, които тогава не били представени
и в т.14 от протокола било отбелязано, че хладилната инсталацията е в процес на
договаряне. Давал е указания да ползват
машините като свои, като се посъветвал с някои адвокати, че машините след като
се владеят, могат след известно време да станат техни. Тъй като не били потърсени
от ищеца, казал на работниците да вземат части от тях.
Предвид установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.108 от ЗС предполага кумулативното наличие на
трите предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска; вещта да се
намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее
или държи вещта без основание. Ако не е налице която и да е от тези три
предпоставки, искът не може да бъде уважен.
С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение, че в полза на ответното дружество е изтекла придобивна давност и че
същото е станало собственик на процесните движими вещи, съгласно чл.80,
ал.1 от ЗС.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,
намира за недоказани твърденията на ответното дружество, че процесните движими
вещи са придобити по давност от ответника. Съгласно разпоредбата
на чл. 80, ал. 1 от ЗС, движима вещ се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години, т. е.,
за да се приеме, че едно лице е придобило по давност правото на собственост
върху движима вещ, по делото следва да бъде установено, че това лице е
осъществявало фактическата власт върху вещта явно, недвусмислено и
непрекъснато, в продължение на указания в закона срок.
В случая, видно от доказателствата по делото –
протокол към Договор ИДМ-16 от 28.09.2006г. от 10.02.2009г. /л.24 от делото/ и протокол
към Договор ИДМ-16 от 28.09.2006г. от 04.03.2009г. /л.25 от делото/, към датата на изготвяне на всеки един от
протоколите, страните по делото са констатирали частично неизпълнение на
поръчаните съоръжения. По първия протокол това са съоръженията по т.11,12,14, а
по втория са констатирани дължимите от ищеца суми и е посочено, че ще се
изплатят при „монтаж и пуск па машините“ /съгл.т.1 от втория протокол/ и „при
изработката на хладилната инсталация“ / съгл.т.2 от втория протокол/. От тези
неоспорени по делото писмени доказателства се установява, че към посочените
дати на изготвяне на протоколите - 10.02.2009г. и 04.03.2009г. част от
поръчаните от ищеца съоръжения /или части от тях/ все още не са били изготвени.
С оглед на това, съдът не кредитира показанията на свидетелите досежно датата,
която сочат в показанията си, че е приключила изработката на машините и
съоръженията- 2008г., според свидетелят Д.Р.Д. и месец февруари 2009г., според
свидетеля К.Х.К.. От друга страна, съдът приема, че не е налице и третото
кумулативно изискване на чл.109 ЗС, за да се уважи иска - ответникът да владее или държи вещта без
основание. Напротив, вещта е у ответника, защото той като изпълнител по
договора за изработка към посочената дата м.февруари и м. март 2009г. все още е
имал задължения да довърши изпълнението на възложената му работа и същият не е
установил по безспорен и категоричен начин датата /т.е. момента/, към който
същият е изпълнил задълженията си по договора, изпълнил е изцяло поръчката,
като е изработил линията за бутилиране и е уведомил за това надлежно
възложителя /ищеца по дселото/.
Поради изложените съображения, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за изтекла в негова полза придобивна
давност по отношение на процесните машини.
Съдът намира,
обаче, предявеният от ищеца иск по чл.108 от ЗС за неоснователен, поради
следните обстоятелства. Съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като това разваляне има обратно
действие / чл.88 ал.1 ЗЗД/, освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение. Естествена последица от развалянето на договора е страните
да си върнат престациите, които са си разменили, за да бъде възстановено
преддоговорното състояние.
В процесния случай,
ищецът в исковата молба твърди и се позовава на обстоятелствата, че договорът между
страните е развален, поради виновно неизпълнение на договорни задължения от
страна на ответника. В същото време,
обаче, той не претендира връщане на сумите по договора, а предаване собствеността и владението на процесните
машини и съоръжения, което не е последица от
развалянето на двустранния договор за изработка, сключен между страните по
делото.
При тези данни, Съдът
счита, че несъответствието между сочените от ищеца правопораждащи факти /
неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника по сключения
между страните двустранен договор за изработка/ с претендираните от ищеца
правни последици /да се предаде собствеността и владението на вещта/, като
следствие от приложение на посочената от него правна норма, води до
неоснователност на предявения иск по чл.108 ЗС.
Предвид гореизложените
съображения, съдът намира, че предявеният от ищеца против ответника иск по чл.
108 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ищецът следва да
заплати на ответника направените от него разноски, които възлизат на 6 323 лв..
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.“ ЕООД гр.Н., седалище и адрес на управление: гр. Н. ,ул.
***, ЕИК ***, чрез управителя К.Н. Т., Съдебен
адрес:***, пл. ***, адв. В.Ц.,
против “П." ООД С.З., ЕИК ***, чрез управителя И.Ч.В., със седалище
и адрес на управление: гр.
С.З., ж.к. ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на собствеността и владението на изработените
от “П." ООД С.З. машини и съоръжения, представляващи линия за бутилиране
на газирана минерална вода с производителност 2000 бут./час, съобразно
сключения между „Ф.“ ЕООД и “П." ООД договор № ИМД – 16/28.09.2006г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Ф. „ЕООД гр.Н., седалище и адрес на
управление: гр. Н. ,ул. ***, ЕИК ***, чрез управителя К.Н. Т. да заплати на “П." ООД С.З.,
ЕИК ***, чрез
управителя И.Ч.В. със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ж.к. ***, сумата 6363 лв. /шест хиляди триста
шестдесет и три лв./, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на всяка от страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен
съд гр. П.