гр.София,
14.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при
секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№789 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №227121 от 27.09.2019год.,
постановено по гр.дело №25767/2018г. по описа на СРС, ГО, 172 с-в, е отхвърлен
изцяло предявения от Е.П.Х. с ЕГН********** срещу „У.Е.У.“КФТ, действащо на
територията на Република България чрез „У.Е.У.“КФТ- клон България с ЕИК*****, иск
с правно основание чл.7, т.1, б.„б" от Регламент (ЕО) №261/2004 на ЕП и на
Съвета за сумата от 400 евро, ведно със законната лихва от 23.04.2018г.- датата
на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 589лв. и
депозит за вещо лице в размер на 300 лв.
Срещу
така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Е.П.Х.. Жалбоподателят поддържа, че са налице
всички необходими предпоставки за уважаване на иска, а възраженията на
ответника са неоснователни. Твърди, че не е установено настъпването на
твърдяното от ответника извънредно обстоятелство- удар от мълния. Твърди също
така, че дори да е доказано, това обстоятелство не е от категорията на тези
изключващи или ограничаващи отговорността на превозвача. Ответникът вече бил
заплатил обезщетения на други пътници от същия полет, с което признал
отговорността си. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на иска, както
и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемият
ответник, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата и моли
решението на СРС да бъде потвърдено, като излага подробни съображения относно
настъпилото извънредно обстоятелство, изключващо отговорността му. Претендира
разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.7, пар.1, б."б" от
Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г.
относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е неправилно
и следва да бъде отменено по следните съображения:
По делото не се спори, а се установява и от
представените пред първоинстанциония съд писмени доказателства, че между
страните е бил сключен валиден договор за въздушен превоз на пътник (ищцата) с
редовен полет на ответника W6 6416 по
маршрута София, България- Кутаиси, Грузия, който е следвало да се осъществи по
разписание в 13,55 часа на 03.12.2016г. Не се спори и относно обстоятелството,
че полетът е осъществен на същата дата, но с 6 часа и 15 минути закъснение.
Следователно съгласно разпоредбата на чл.7, пар.1, б."б" от Регламент
(ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. ищцата има
право на обезщетение в размер на 400 евро, доколкото разстоянието между
началната и крайната точка на полета е над 1500 километра, което също е
безспорно. За да откаже изплащане на обезщетение ответникът се позовава на
разпоредбата на т.14 от мотивите за приемане на горепосочения Регламент, а
именно: „задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат
ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при
вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат
по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния
превозвач. В случая ответникът конкретно твърди, че самолетът с който трябвало
да бъде извършен процесният полет пострадал от удар от мълния при предишен
полет, което е извънредно обстоятелство и налага неотложен ремонт и техническа
проверка преди извършването на следващ полет. Именно приемайки тези
обстоятелства за установени, първоинстанционният съд е достигнал до
заключението, че са налице предпоставките за освобождаване на въздушния
превозвач от отговорност в конкретния случай. Настоящият състав също приема, че
по делото безспорно се установява от представените от ответника писмени
доказателства твърдяното от него събитие- самолетът, с който е било планирано
да се извърши процесният полет е пострадал при предишен полет от удар от
мълния. В тази връзка съдът не възприема изложеното във въззивната жалба
относно представените от ответника писмени доказателства- същите установяват
твърдените от ответника факти. Не може обаче да бъде споделен изводът на
първоинстанционния съд, че въз основа на така установените обстоятелства е
налице в случая някоя от хипотезите на т.14 от мотивите към горепосочения
Регламент и въздушният превозвач следва да бъде освободен от отговорност и
заплащане на обезщетение. От една страна, съгласно горепосочената т.14
извънредните обстоятелства следва да са настъпили по отношение на конкретния
полет, но не и на предходен полет със същия самолет, както е в настоящия
случай. От друга страна не може да се приеме и че ударът от мълния сам по себе
си представлява извънредно обстоятелство по смисъла на Регламента, доколкото гръмотевичните
бури и ударите от мълнии статистически са сравнително чести. По-скоро се касае
за предвидимо, регулярно появяващо се във въздушния превоз препятствие, което
въздушният превозвач следва да предвиди и да осигури необходимия резерв от
време между полетите на един самолет (или съответно достатъчен брой резервни
машини), така че да е възможно да превози пътниците с които е сключил договор
за превоз дори и при появата на такова обстоятелство. Предвид изложеното, тъй като между страните не
се спори относно наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение на
ищцата, а възражението на ответника за възникнали извънредни обстоятелства,
освобождаващи го от отговорност, е неоснователно, предявеният иск подлежи на
уважаване изцяло, ведно със законната лихва за периода от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде уважена като основателна, първоинстанционното
решение- отменено като неправилно, а вместо това постановено друго решение, с
което искът се уважава изцяло.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят има право на всички направени разноски за
двете съдебни инстанции в общ размер 675 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
ОТМЕНЯ изцяло решение №227121 от
27.09.2019год., постановено по гр.дело №25767/2018г. по описа на СРС, ГО, 172
с-в, с което е отхвърлен предявения от Е.П.Х. с ЕГН********** срещу „У.Е.У.“КФТ,
действащо на територията на Република България чрез „У.Е.У.“КФТ- клон България
с ЕИК*****, иск с правно основание чл.7, т.1, б.„б" от Регламент (ЕО)
№261/2004 на ЕП и на Съвета за сумата от 400 евро, ведно със законната лихва от
23.04.2018г.- датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските, вместо
което постановява:
ОСЪЖДА „У.Е.У.“КФТ, действащо на територията на Република България чрез
„У.Е.У.“КФТ- клон България с ЕИК***** да
заплати на Е.П.Х. с ЕГН**********, на основание чл.7, т.1, б.„б" от
Регламент (ЕО) №261/2004 на ЕП и на Съвета, сумата от 400 евро (четиристотин евро)- обезщетение за закъснение
с над 3 часа, а именно 6 часа и 15 минути, на редовен
полет на ответника W66416 по маршрута София, България- Кутаиси, Грузия, който е
следвало да се осъществи по разписание в 13,55 часа на 03.12.2016г., ведно със законната лихва от 23.04.2018г.-
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане
ОСЪЖДА „У.Е.У.“КФТ, действащо на територията на Република
България чрез „У.Е.У.“КФТ- клон България с ЕИК***** да заплати на Е.П.Х. с ЕГН**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 675лв. (шестстотин седемдесет и пет лева)- разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/