РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Монтана, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630201049 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0996-001140/ 21.08.2025г. на
Началник РУ Монтана в ОД МВР Монтана, на К. А. Г. от гр.В, обл.Монтана,
са наложени административни наказания – глоба в размер на 50.00 лева на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП за извършено административно
нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП, глоба в размер на 300.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.183, ал.7
ЗДвП за извършено нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Оспорва извършването на нарушението, заявява, че е
изпълнявал нареждане на работодателя си да преминава през този участък във
връзка с извършване на строително-ремонтни дейности и формално дори и да
не е спазил поставените временни знаци, липсва умисъл в действията му. По
същество, чрез процесуалния си представител, поддържа изразеното
становище в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
1
Въззиваемата страна Началник Сектор Пътна полиция гр.Монтана,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес и правна
възможност да обжалва, в законния 14-дневен срок от връчването на НП,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт № 1140, бл.№ 771132 от 07.08.2025г. за
това, че на същата дата, 07.08.2025г., около 08.50 часа, в гр. Бойчиновци,
обл.Монтана, на кръстовището на ул.Иван Вазов и ул.Г.Димитров, при
създадена временна организация на движението във връзка с ремонтни
дейности от улица Г. Дамянов, по улица Иван Вазов, обозначена със
съответните пътни знаци, знак Б4, знак Г5, указателна табела Ж3 и наредени
допълнителни конуси ограничаващи движението през ремонтирания участък,
водача управлява товарен автомобил Ивеко Дейли 35Ц12, с рег.№ СО ХХХХ
ВХ, като не се съобразява с поставените знаци и ограничения въведени с ВОД
и навлиза в забранителния участък и пречи на строително монтажните
дейности, което съставлява нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, а също така водача не
е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила,
съставляващо нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е предявен, съответно подписан от нарушителя, без възражения,
видно от извършеното отбелязване, както и срещу подпис му е връчен препис
от същия. В 7-дневен срок от връчването наказания не е направил
допълнителни писмени възражения.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.137А, ал.1 от
с.з.
По същество жалбоподателят оспорва издаденото наказателно
постановление, като твърди, че дори и формално да е извършил нарушението,
като е преминал през забранения участък, то е във връзка с разпореждане на
2
работодателя да преминава оттам, съгласно въведената временна организация
на движението.
Установява се, че жалбоподателя работи по трудов договор във фирма
„М Х“ ЕООД на длъжност „шофьор“, като управлява автомобил Ивеко Дейли
с рег. №СО ХХХХ ВХ, собственост по регистрация на дружество „М“ ЕООД.
Във връзка с изпълнение на трудовите си задължения в периода от 25.07.2025г.
до 15.08.2025г. е управлявал посочения по-горе автомобил, на територията на
обл.Монтана, по път ІІІ-101, км.28+666, където са извършвани строително-
монтажни работи в областта на пътното строителство.
На посочената в акта дата и час жалбоподателят е управлявал
автомобила, като е навлязъл в забранен участък, урегулиран с пътни знаци и
маркировки, във връзка с въведена временна организация на движението.
Същият не се е съобразил с поставените знаци и навлиза „повече от
километър“ след забранителните знаци, поставени на път ІІІ-816.
Административното нарушение се установява по несъмнен начин, както
от писмените доказателства, така и от гласните такива – показанията на
разпитаните на въззивното съдебно следствие свидетели С. Л. М. и М. Г. В,
такива, както при установяване на нарушението, така и при съставянето на
АУАН. Свидетелите разпитани заявяват, че жалбоподателят управлявал
съответния товарен автомобил Ивеко Дейли, като навлязъл в зоната на
действаща забрана при въведена временна организация на движението,
въведена със Заповед на Кмета на Община Бойчиновци от 11.07.2025г. (л.27 на
гърба) и сигнализирана с пътен знак Б4 „Забранено е влизането на ППС“, знак
Г5 „движение само направо или наляво след знака“, указателна табела Ж3
Предварителен указател за отклоняване на движението и наредени
допълнителни конуси, ограничаващи движението през ремонтирания участък.
Свидетелят М. заявява, че водача е навлязъл след забранителните знаци,
поставени на път ІІІ-816, повече от километър, където е спрял за проверка и
което място е в забранителната зона и няма право да преминава. Поддържат,
че същия е бил ангажиран по строително-ремонтни дейности на друга пътна
отсечка, а именно път ІІІ-101 в с.Пали лула, а не на отсечката, за която е имало
въведена забрана за движение.
Съдът няма основание да се съмнява в достоверността и
безпристрастността на депозираните показания на свидетелите, които са
3
очевидци, констатирали са нарушението, като техните твърдения
кореспондират и с писмените доказателства по делото, съставения АУАН,
писмо на Кмета на Община Бойчиновци, приложена Заповед от 11.07.2025г., с
която е въведена временна организация на движението и към 07.08.2025., деня
на нарушението, общински път MON 1040 е бил затворен за движение. Видно
е от обяснителна записка към Проект за ВОД, че временната организация на
движението има за цел да информира участниците в движението за
опасностите възникнали в пътния участък, изменените пътни условия, както и
границите на изменените пътни условия. ВОД въвежда режим на движение,
който осигурява безопасно преминаване през пътния (уличен) участък.
Разпитаните по молба на жалбоподателя свидетели КП и ЕМ поддържат
твърдения досежно въведената организация на движението, поставени пътни
знаци и др., но същите на първо място не са свидетели-очевидци, и двамата са
преминали през участъка няколко часа след като е преминал жалбоподателя,
поради което нямат преки и лични впечатления от действията на водача и
извършената полицейска проверка. На следващо място показанията им са в
противоречие с приобщените писмени доказателства, както и с гласните на
свид.М. и В. Предвид горното съдът не приема показанията им за обективни и
достоверни, отразяващи точно фактическата обстановка по делото.
Относно възражението на нарушителя, че не е видял пътните знаци,
които са сигнализирали, че има забрана за преминаване, както и че е
изпълнявал нареждане на работодателя си във връзка с участието на
дружеството в строителни дейности, поради което и липсва умисъл за
извършване на деянието, съдът намира за неоснователно.
Установява се, както от приложените от Община Бойчиновци заповед,
проект за въведена ВОД, обяснителна записка, схеми на временна
организация на движението, така и от гласните показания на свидетелите, че
път MON 1040 е изцяло затворен за движение, от кръстовището с РП ІІІ-101
до кръстовището с РП ІІІ-816, което е означено със съответните пътни знаци,
указателни табели и допълнителни конуси.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която е посочена, като нарушена
гласи, че „Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
4
пътните знаци и с пътната маркировка.“
Установява се по категоричен начин, че жалбоподателя е нарушил
забраната за движение след поставените пътни знаци, забраняващи движение
на МПС по повод на временна организация на движението във връзка с
извършвани ремонтни дейности, навлязъл в забранителната зона, т.е. зоната
на действие на забраната, с което действие пречи на извършваните строителни
дейности по пътното платно. Жалбоподателят е възприел поставените
забранителни знаци и указателна табела, но въпреки това е продължил
движението си и навлязъл в забранения пътен участък. В тази насока са както
гласните показания на свид.М. и В, така и писмените доказателства по
делото.
С това действие е осъществил виновно състава на административно
нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, като не съобразил при управлението на
посоченото МПС, поставените пътни знаци, забраняващи му да се движи по
този пътен участък. Деянието е осъществено както от обективна, така и от
субективна страна. Налице е и осъществен от обективна и субективна страна
състав на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, тъй като водача не е поставил обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобила.
Актът за административно нарушение е съставен при спазване
изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като по безспорен начин
е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, поради което по никакъв начин не са нарушени правата на
последния. Във въззивното производство не беше оборена с годни
доказателства доказателствената сила на съставения акт за нарушение. Още
повече заповедта, с която е въведена временната забрана е годно писмено
доказателство, не е опровергано от жалбоподателя, поради което настоящата
инстанция приема за безспорно установено нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП и
самоличността на нарушителя.
По категоричен начин се установява нарушението на правилата за
движение по пътищата от страна на жалбоподателя, като за това
свидетелстват и разпитаните свидетели, очевидци при констатиране на
нарушението, а така също и приобщените писмени доказателства. Съставен е
АУАН, с който нарушителят се е запознал, също и с неговото съдържание,
описано е точно и конкретно нарушението, мястото и времето където е
5
извършено същото, предоставена е възможност да направи обяснения и
възражения при съставянето му, каквито не е направил, при подписване на
акта, както и в 7-дневния срок от връчване на препис от същия. В
обстоятелствената част на АУАН са описани извършените от нарушителя
фактически действия, а именно, че при въведена забрана за движение същия я
нарушава, навлиза след знака и продължава движението си в зоната на
действие на забраната. АУАН съдържа изискващите се, съгласно чл.42 от
ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и
жалбоподателят, запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво
нарушение е извършил и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил. За да се
установи конкретното нарушение е напълно достатъчен фактът, че
нарушителят в качеството си на водач на МПС е констатиран от органите на
РУ Монтана при ОДМВР Монтана в участък с надлежно въведена временна
организация на движението, което обстоятелство е безспорно доказано в
настоящето производство.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят
незаконосъобразно. Издадено е от компетентен орган, съответно началник РУ
при ОДМВР, съобразно правомощията му по чл.189, ал.12 ЗДвП и издадената
заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, т.3.8 (л.11-13 от делото).
Правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл.183,
ал.4, т.7 и чл.183, ал.7 от ЗДвП и наложените административни наказания са
съобразени с изискванията на чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е
извършено нарушението.
Съобразно санкционната разпоредба на чл.183, ал.7 ЗДвП „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един
месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна
забрана за движение.“
Определените санкции са точно фиксирани в текста на закона и съдът
намира, че така индивидуализирани същите ще изпълнят целите на
наказанието, както по отношение на нарушителя, така и по отношение на
6
останалите участници в движението.
Относно приложението на чл.28 ЗАНН, съдът намира, че настоящия
случай не е маловажен по см. на горната разпоредба. Извършеното
нарушение, движение в пътен участък, в който се забранява движението на
МПС, предвид и изложените мотиви в обяснителна записка към Проект за
ВОД е, че временната организация на движението има за цел да информира
участниците в движението за опасностите възникнали в пътния участък,
изменените пътни условия, границите на изменените пътни условия, като
въвежда режим на движение, който осигурява безопасно преминаване през
пътния (уличен) участък, съответно се извежда извод за висока степен на
обществена опасност на деянието.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0996-
001140/ 21.08.2025г. на Началник РУ Монтана в ОД МВР Монтана, с което на
К. А. Г. от гр.В, обл.Монтана, ЕГН **********, са наложени административни
наказания – глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1
ЗДвП за извършено административно нарушение на чл.137А, ал.1 ЗДвП, глоба
в размер на 300.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец, на основание чл.183, ал.7 ЗДвП за извършено нарушение на чл.6,
т.1 ЗДвП, изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7