№ 21210
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110132628 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ от
“*************“ ЕАД срещу ЗАД„************“ “ АД за сумата от 169,73 лева,
представляваща неплатена част от регресно вземане за платеното по имуществена
застраховка „Каско Стандарт” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
10.12.2024 г. в гр. София, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до
погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско Стандарт” настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени щети на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите били
на стойност 513,10 лева, колкото платил като обезщетение на застрахования собственик. С
плащането встъпил в правата на застрахования, при което в патримониума му възникнало
съдебно предявеното регресно вземане срещу ответника в качеството му на застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента към датата на
ПТП, за платеното обезщетение и за 25лв. за разноските по определянето му. Поддържа, че
след покана ответникът му изплатил 368,37 лв., с което регресното вземане било погасено
изцяло в частта, формирана от ликвидационните разноски, и частично в останалата му част,
поради което иска от съда да осъди ответника за разликата от 169,73 лв. до пълния размер.
1
Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът оспорва иска по размер. Поддържа, че претендираната сума за
обезщетение надвишавала стойността на щетите. Иска от съда да отхвърли иска и да му
присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните
факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав за възникване на главното вземането, с изключение на причинната
връзка вредите и процесния инцидент и размера на обезщетението, са безспорни между
страните. За осъществяването им свидетелстват еднопосочно всички събрани по делото
писмени доказателства, в т.ч. застрахователна полица за застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, двустранен констативен протокол за ПТП, заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, опис-заключение по претенция, покана за доброволно
изпълнение, преводни нареждания, фактури и др./, както и извършеното от ответника към
ищцовото дружество частично плащане на сума в размер на 368,37 лв., което по същество
съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът приема фактите, които не се
отнасят до размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че на
10.12.2024 г., в гр. София, около 7,30 часа е настъпило ПТП между лек автомобил
„********“ с рег. №********, застрахован при ищцовото дружество по имуществена
застраховка „Каско Стандарт“, и лек автомобил „********“ с рег. № ********, застрахован
при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Причина за настъпване
на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „********“, който отнел предимството
на движещия се по главен път водач на лекия автомобил „********“.
Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ,
всички описани от ищеца щети на застрахования при него лек автомобил, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.12.2024г. в гр София произшествие.
Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП (в
2
съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) увреденият автомобил е бил с период на
експлоатация от 14 години, 3 месеца и 14 дни, считано от датата на първоначалната си
регистрация – 26.08.2010 г., като за отстраняването на вредите, които са в причинно-
следствена връзка с инцидента, на база средни пазарни цени са били необходими 1285,51 лв.
При изслушването му в откритото съдебно заседание по делото вещото лице уточнява, че
ищцовото дружество е заплатило обезщетението по експертна оценка, което е най-ниското
нИ. на плащане, в пъти по-ниско от пазарната оценка на щетата.
При това положение на основание чл. 411 КЗ в патримониума на ищеца е възникнало
регресно вземане към застрахователя по задължителнатата застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за ПТП водач в размер на платеното обещетение от 513,10 лв. и
15 лв. за ликвидационни разноски. След приспадане на платената извънсъдебно сума в
размер на 368,37 лв. исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена
изцяло за съдебно предявения размер от 169,73 лв.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се присъжда
поисканата законна лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 06.06.2025г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат
само ищецът.
Съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК /на л. 90 от делото/ ищецът е сторил
разноски на обща стойност 800 лв., в т ч. 50 лв. за държавна такса, 400 лв. за адвокатски
хонорар и 350 лв., които му се следват от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „********”, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „*******“, бул. „**********“ №1 да
заплати нa ********* „**********“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 411 КЗ сумата от 169,73 лв.,
представляваща неплатена част от регресно вземане за платеното застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за застрахователно събитие,
настъпило на 10.12.2024 г. в гр. София по вина на водача на лек автомобил „********“ с рег.
№ ******** по щета №***********, ведно със законната лихва от 06.06.2025 г., до
окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв. за
разноски по делото.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4