№ 1917
гр. Плевен, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Наталия Ст. Николова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20254430104143 по описа за 2025 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Х. П. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“***“ №***, чрез адв. Д.
М. от САК против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“***“, бул.“***“ № ***, представлявано от *** и
*** с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***28.11.2022г., съгласно който
му е предоставена заем сума в размер на 300 лева при посочен ГПР в размер
на 49.85%. Твърди се, че съгласно чл.5 от договора, кредитът се обезпечавал с
поръчителство, предоставено от „***“ в полза на Дружеството ответник.
Твърди се, че при сключването на договора за потребителски кредит
никъде не било посочено в съдържанието му какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество. След като усвоил сумата от 300 лв., ищецът установил, че освен
заемната сума била начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга
предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД в размер на 88,86 лв.
1
Навеждат се доводи за нищожност на процесния договор, т.к.
дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора
за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за
гаранция било задължително условие за предоставяне на кредит, каквото се
оказало, че в действителност е. Сочи се, че дължимите вноски по договора за
поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък било
посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително
условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ било посочено като
възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде
одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването,
каквото се явява всъщност. Твърди се, че договорът не бил подписан нито с
квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало
съгласие. Твърди се, че ищецът не бил подписвал договор за поръчителство,
както и че такъв не му бил представян.
Навеждат се доводи, че процесният договор бил нищожен на основание
чл. 10, ал. 1 вр. чл, 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона
форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Договорът
бил недействителен по смисъла па чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на чл.
11, ал.1, т. 10 ЗПK - не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала
яснота как бил формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.
Посочен бил само ГПР в %, но не бил посочен начина на изчисляването му.
На следващо място се навежда довод, че бил посочен грешен ГПР, като
сумата по предоставяне на поръчител не била включена като разход по
договора, а това следвало да бъде направено
Сочи се, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде
приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за
предоставяне на банкова гаранция не позволявала на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора; начисляването на
такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не бил включен в самия
договор и в посочения ГПР налагало на потребителя да приеме клауза, с която
нямал възможност да се запознае преди сключването па договора; договорът
бил във вреда на потребителя, като не отговарял на изискването за
добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и
поетите задължения па търговеца и потребителя, налагайки изключително
2
висока такса за допълнителна услуга.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се прогласи нищожността на договора.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът
оспорва предявеният иск.
Счита, че ищецът сам е избрал *** /***/, което е самостоятелно
юридическо лице. Счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика по
смисъла на ЗЗП. Излага доводи, че договорът за гаранция е възмездна услуга
от трето лице, и разходът за нея не следва да се включва в ГПР. Сочи, че
ищецът е имал възможност да избере обезпечение и право да се откаже от
договора в 14-дневен срок.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
молба адв. Д. М. уведомява Съда, че поради служебна ангажираност е
възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, моли делото да бъде разгледано
в негово отсъствие. Поддържа се исковата молба по изложените съображения.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С молба
Вх. №33308/21.10.2025г. взема становище по същество, като моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
Не се спори между страните и се установява от представения с молба
Вх. №33308/21.10.2025г. копие на Договор за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние №***28.11.2022г., че е сключен между ищеца
като кредитополучател, и "Фератум България" ЕООД. По силата на този
договор на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 300 лв., със срок на
заема 30 дни, при фиксиран лихвен процент по заема 3,38 % и посочен ГПР от
49,85 %, лихва в размер на 10,14 лева, и обща дължима сума – 310,14 лв.
Не се спори между страните, че съгласно чл. 5 от договора за
потребителски кредит, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от „***“ в полза на Дружеството ответник.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема следното от
3
правна страна:
Относно сключения между страните договор за потребителски кредит
Съдът счита, че намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.4
ЗПК, разпоредбите му не се прилагат при договори за кредит със срок за
погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат
незначителни разходи. В случая главницата е 300 лв., а останалите разходи са в
същия размер, поради което не може да се приеме, че са незначителни.
Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на
изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и
т.20 и чл.12 ал.1 т.7 - 9 ЗПК. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка
дали разпоредбите на договора не противоречат на закона и добрите нрави.
Касае се за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител",
от което следва, че Съдът е задължен да провери дали договорът съответства
на разпоредбите на ЗПК. За да бъде нищожна една клауза, когато не е
уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна.
Клаузите на общите условия на договорите са неравноправни, ако предвиждат
санкциониране на потребителя без вина. Съгласно разпоредбата на чл.146,
ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде
нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две
предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена
индивидуално. В разпоредбата на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил
няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер
на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на
потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на
потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
4
потребителя. В чл.143 т.1 - т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни
клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските
договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на доставчика и потребителя.
Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало
между ищеца и ответника „Фератум България“ ЕООД правоотношение по
силата на сключен между тях договор за паричен заем от разстояние по реда
на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични
кредити от разстояние. Според чл.18 ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията
между страните е осъществена посредством електронната страница на
кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на
кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да
получи заем.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума
от 300 лв. в случая не се оспорва от ищеца.
Съобразно изрично уговореното в чл.5 от Договора за кредит, заемът е
обезпечен с поръчителство от "Multitude Bank" в полза на кредитора. Предвид
това Съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски
кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1 т.1 от ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
При кандидатстването за кредит при "Фератум България" ЕООД
потребителят няма възможност за избор на обезпечение и за да получи
кредит, единствена възможност е да сключи договор за гаранция с "Multitude
5
Bank". " Multitude Bank " е посочен за възможен поръчител от самия кредитор
"Фератум България" ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с
условията за предоставяне на поръчителство от "Multitude Bank" и в частност
с възмездния характер на договора за гаранция. Насочвайки потребителя към
въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с
разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с
договора за кредит, поради което тези разходи освен че са пряко свързани с
договора за кредит, също така са и известни на кредитора още при
сключването му.
По изложените съображения Съдът приема, че разходите по
обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по
кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това,
потребителят е бил заблуден относно действителния размер на крайната сума,
която следва да плати по договора, защото същата се завишава с
възнаграждението за поръчителство.
Това води до извода за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до
недействителност на самия договор за заем по силата на чл.22 ЗПК.
С оглед на гореизложеното, Съдът намира иска за пригласяване
нищожност на целия договор за основателен.
Останалите възражения на ищеца и ответника са неотносими към
правния спор.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 80 лв. за
държавна такса. Претендираните разходи за банкова такса и за куриерска
услуга, не са деловодни разноски по производството по смисъла на чл.78, ал.1
от ГПК и не подлежат на присъждане по това правило. Под „разноски“ в
процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от
страната във връзка с извършването на определени процесуални действия като
напр. депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице за
изготвяне на експертиза, адвокатски хонорар за представителство в процеса.
Съответно, таксите за банков превод и разход за куриерски услуги нямат
характер на разноски и не следва да бъдат присъждане в полза на страната,
която ги е направила, при благоприятен за нея изход от спора
По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение, Съдът
приема, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1200 лв. с ДДС.
По делото са представени доказателства – копие на фактура, фискален бон и
6
договор за правна защита и съдействие, че действително е заплатено
възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС / л.39 гръб – л. 40 от делото/.
Същевременно, ответникът не е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна до момента на приключване
на съдебното дирене.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, Договор за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №***28.11.2022г.,
сключен между Х. П. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“***“ №***, и
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“***“, бул.“***“ № ***, представлявано от *** и ***, поради
противоречие със закона / ЗПК и ЗЗД/ и добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“***“, бул.“***“
№ ***, представлявано от *** и ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х. П. М., ЕГН
**********, от гр.Плевен, ул.“***“ №***, деловодни разноски в размер на 80
лв. за държавна такса, и 1200 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7