Присъда по дело №971/2022 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №971 по описа за 2022 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №1098/2021 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимата Д.С.А., с ЕГН**********, родена
на ******** год. в гр.Шумен, с постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, с
начално образование, неомъжена, безработна, неосъждана за извършено от нея
престъпление от общ характер по чл.216, ал.1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на 22.11.2021 год. в с.Градище, община Шумен, чрез
запалване повредила противозаконно чужда недвижима вещ – селскостопанска постройка
/сайвант/, намираща се на адрес: с.Градище, община Шумен, **************, собственост
на И.И.А. и И.И.А., и двамата от с.Градище, община Шумен на стойност 5730.00 лева, като
нанесла щета на стойност 2784.36 лева и унищожила противозаконно чужди движими вещи,
както следва: 1 пространствен кубик дървен материал от вида див орех на стойност 52.00
лева, собственост на И.И.А. и И.И.А., и двамата от с.Градище, община Шумен; 1.75
пространствени кубика дървен материал – изрезки от акация на стойност 61.25 лева,
собственост на И.И.А. от с.Градище, община Шумен и 2 броя бали люцерна на стойност
9.00 лева, собственост на И.И.А. от с.Градище, община Шумен, като общият размер на
причинената от деянието щета е 2906.61 лева.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимите при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК подсъдимата преди даване ход на делото изяви желание да се възползва
от диференцирани процедури по НПК, поради което съдебното заседание продължи по реда
на глава ХХVII от НПК. На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимата призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение от 06.07.2022 год. обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това обстоятелство в
хода на съдебното следствие на основание разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В правно-релевантния момент преди началото на разпоредителното заседание
пострадалите лица не предявяват граждански искове.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага
на съда да наложи на подсъдимата наказание “лишаване от свобода” в размер на 6 /шест/
месеца, което при условията на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3, като окончателното
определено наказание да бъде в размер на 4 / четири/ месеца. Предлага да бъде приложена
разпоредбата на чл.66 от НК и така определеното наказание да бъде отложено за срок от 3
/три/ години.
В хода на съдебното следствие подсъдимата А. заявява, че разбира в какво е
обвинена, признава се за виновна в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е
съгласна с тях. Признава се за виновна, като изразява съжаление за постъпката си.
Защитникът на подсъдимата счита, че предложеното от представителя на ШРП наказание е
справедливо и се солидаризира с него.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
1

Подсъдимата Д.С.А. в продължение на двадесет години живяла на семейни начала
със свидетеля И.И.А. в недвижим имот, представляващ къща, находяща се в с.Градище,
община Шумен, област Шумен, ************** От съвместното си съжителство имали
родени три деца. Разделили се в края на 2020 год. Недвижимият имот представлявал
едноетажна къща с приземен етаж, разположена в дворно место. Западно от къщата по
протежение на улицата била разположена селскостопанска постройка /сайвант/, която била с
обща дължина от 18 метра и в нея били обособени четири помещения. Първите две
помещения се обхващали от общ покрив, а останалите две представлявали конструкции от
ламарини. Първото помещение било долепено до къщата, изградено от тухли, като
северната му стена имала каменни основи, надградени с керпич. Южната страна на
помещението представлявала прозорци, ведно с врата от винкел. Размерите му били 3,50 м
дължина, 4 м широчина и 2,8 м височина. Второто помещение също било изградено от
тухли, като северната му стена имала каменни основи, а над тях керпич. То било със същите
размери като първото-3,50 м дължина по протежение на улицата, 4 м широчина и 2,8 м
височина. Третото помещение било с ламаринени стени, прикрепени към бетонни стълбчета.
Покривът му също бил ламаринен, закрепен към дървени греди. Размерите му били 7 м
дължина, 4 м широчина и 2,50 м височина. Именно в това трето помещение се намирала и
вратата към дворното место и къщата. И четвъртото помещение имало ламаринен покрив и
стени, които били закрепени към дървени греди. Размерите на помещението били следните:
четири метра дължина по протежението на улицата, четири метра широчина и височина 1,80
м. В него се съхранявали дърва за огрев от дървесен вид „див орех", придобити от дървета,
които се намирали в двора на имота, дървени изрезки от дървесен вид „акация"- закупени от
свидетеля И.И.А., както и бали с люцерна, които също били собственост на свидетеля
И.И.А.. И.И.А. обитавал първия етаж на недвижимия имот, а брат му-свидетелят И.И.А.-
приземния етаж.
След раздялата отношенията между подсъдимата и свидетеля И.И.А. не били добри,
а преди раздялата тя му казала, че някой ден ще му запали къщата. Още, докато живяла
заедно с И.А., А. поддържала интимна връзка със свидетеля К.Х.М., който живеел в
с.Градище, на ул. **************. Тази връзка приключила преди около три години. През
месец ноември на 2021 год. А. се обадила по телефон на свидетеля К.М. и му съобщила, че
се е разделила с последния мъж, с когото съжителствала и пожелала да възобновят
отношенията си. М. се съгласил, след което на 22.11.2021 год. през деня подсъдимата му се
обадила, а по-късно около 18,15 часа пристигнала в дома му. Носела дамска чанта и раница.
Двамата употребили алкохол, като в един момент към тях се присъединил и сина на
подсъдимата - И. който не живеел при баща си И.А., а в каравана, намираща се в края на
селото. И. не останал дълго време в дома на свидетеля М.. Изпил две чаши с бира и си
тръгнал. Малко преди 23,00 часа А. съобщила на свидетеля М., че ще напусне за малко дома
му и ще отиде до караваната, в която живеел сина й, за да види дали се е прибрал. М. й
повярвал, отключил й вратата на къщата и не я заключил, за да можела впоследствие да се
върне отново при него.
След като напуснала къщата на М., А., вместо да отиде в караваната, в която живеел
сина й, се върнала в нея и взела от двора й пластмасова бутилка, пълна с течност с мирис на
дизелово гориво /нафта/. В себе си носела и кибрит. Взела решение да запали имота на
свидетеля И.И.А. и брат му-свидетеля И.И.А., тъй като била ядосана, че първият оставил
сина си да живее в каравана, а не при него. Докато отивала към къщата на А. била
забелязана от кмета на селото-свидетеля И.И.Х., който бил излязъл пред дома си. След като
пристигнала до имота, находящ се на ************** в който бил само свидетеля И.А., А.
поляла входната му врата /разположена на третото помещение от селскостопанската
постройка, описана по-горе/ с част от нафтата, след което я запалила. Веднага след това се
върнала в дома на М., където в двора оставила полупразната бутилка с нафта. Обяснила му,
че направила пожар-че запалила вратата на А. и неговия брат. Изпила една чаша с бира и
заедно с М. легнали да спят.
Докато А. била на местопроизшествието и преди да го напусне, огънят обхванал
входната врата, но не се бил разраснал. Впоследствие обаче, поради наличието на
множество горими материали, той се разпрострял във вертикална възходяща източна
посока, като постепенно обхванал третото и четвърто помещение на селскостопанската
постройка, заедно с покривната конструкция. Пожарът не спрял до тук, като чрез
2

обхванатата вече покривна конструкция се разпространил и върху тази на първите две
помещения, които били най-близко разположени до къщата на братята А.. Достигнал и до
съхраняваните в тези помещения дървен материал и бали с люцерна, които се запалили.
Хората, живеещи наоколо видели горящата селскостопанска постройка и започнали да се
събират пред нея. Между тях бил и сина на свидетеля И. И. Х., който съобщил на баща си за
него, след което Х. подал сигнал на телефон 112. Междувременно пострадалият И.А., който
се намирал в къщата, се събудил от виковете на хората, които се били събрали около
запалената постройка. На место се отзовали служители на РДПБЗН-Шумен, които потушили
пожара.
След потушаването на пожара И.И.Х. разговарял със свидетеля И.И.А. и му
споделил, че преди около година, подсъдимата, след като употребила алкохол му казала, че
някой ден ще запали имота му. Последният споделил с кмета, че А. е казвала такива думи и
на него. Тогава двамата решили да я потърсят, още повече, че Х. я видял преди недълго
време. Първо я потърсили у свидетеля Н.И. М., тъй като в селото се носело слух, че тя
отсядала при него периодично. М. им обяснил, че подсъдимата не е в неговия дом. По-късно
служители на МВР я потърсили в дома на свидетеля К.М., който изплашен от случилото се,
не посмял да им каже, че тя е там. Сутринта на 23.11.2021 год. подсъдимата се обадила на
свидетеля Н. М. и го попитала дали ще се придвижва до гр.Шумен, но тъй като той й
отговорил отрицателно, тя напуснала селото с автобус.
Вследствие на пожара, предизвикан от подсъдимата А., били унищожени 1
пространствен кубик дървен материал от вида „орех" на стойност 52.00 лева, 1.75
пространствени кубика дървен материал-изрезки от акация на стойност 61.25 лева и 2 броя
бали от люцерна на стойност 9.00 лв. Пожарът повредил селскостопанската постройка,
която била с пазарна стойност от 5730 лева, състояща се от четири помещения, описани по
горе. Бил разрушен част от покрива на първото помещение- в западната му част, където бил
обгорял част от гредореда, имало и счупени керемиди; изцяло бил разрушен покривът над
второто помещение; на третото и четвъртото помещение също били изцяло разрушени
покривите. По време на огледа на местопроизшествие в четирите помещения били открити
обгорели покривни и подпорни греди и ламарини, счупени керемиди и тухли.
Размерът на нанесените в резултат на пожара по селскостопанската постройка щети
възлизал на 2784.36 лева, от които: 1747.20 лева - възстановителна стойност на 28 кв. м.
покривна конструкция; 67.20 лева - на 1120 бр. керемиди; 28.40 лева - на 2 бр. прозорци с
размери 40x60 см; 115.20 лева-на 48 кв.м. постна боя; 135.00 лева.-на 6 л.м. тухлена
зидария; 207.36 лева- на 4 бр. греди с размери 300x15x15 см; 484.00 лева-на 44 кв.м.
покривна ламарина.
Общия размер на причинените с деянието вреди възлизал на 2906.61 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимата А., направено в хода на съкратеното съдебно следствие,
който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК,
както и от събраните в хода на досъдебното производство веществени доказателства,
приложени по делото и предявени на страните по реда на чл.284 от НПК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че
общата стойност на сградата е в размер на 5730.00 лева, на нанесените вследствие пожара
щети – 1432.26 лева, че възстановителната стойност на щетата от пожара е 2784.36 лева, а
пазарната стойностна унищожените вследствие пожара движими вещи е 122.25 лева.
За изясняване на фактическата обстановка по делото в хода на досъдебното
производство е била назначена и изготвена съдебно пожаро-техническа експертиза, по която
вещото лице дава заключение, че пожарът е в резултат на умисъл, като обяснява начина на
3

неговото извършване и площта върху която се е разпрострял, като заключава, че е
съществувала възможност за разпространение на пожара върху къщата, намираща се
долепена до източната страна на постройката, засегната от пожара, което би довело до
реална и пряка опасност за живота и здравето на живущия в къщата И.А..
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на досъдебното
производство е била изготвена и съдебно-психиатрична експертиза, по която вещото лице
дава заключение, че въпреки, че подсъдимата Д.С.А. към инкриминирания период е била в
състояние на обикновено алкохолно опиване, евентуално от средна степен, но е могла да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, като същата е
годна да участва в наказателния процес като подсъдима.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.216, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е
притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди недвижими и движими
вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия. Изпълнителното
деяние се изразява в действие, което води до такова въздействие върху вещта, следствие на
което същата става негодна за използване по нейното предназначение.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че въздейства върху чужда вещ, предвиждал е нейното
повреждане, респективно унищожаване /по отношение на движимите вещи/, като последица
от това въздействие и е целял този резултат, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост.
Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства по безспорен начин се установява начина и механизма, по който подсъдимата
е извършила деянието, като не съществува и съмнение относно неговото авторство. В
подкрепа на изложеното са освен направените от страна на А. самопризнания, също и
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно пожаро-техническа експертиза,
която дава заключение относно механизма и начина на извършване на деянието.
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, която съдът
преценява като висока - касае се за повреждане и унищожаване на чужди недвижими и
движими вещи, като нанесената с деянието щета е на сравнително висока стойност – 2906.61
лева. При преценка степента на обществена опасност на деянието съдът съобрази и
обстоятелството, че видно от заключението на изготвената съдебно пожаро-техническа
експертиза е съществувала възможност за разпространение на пожара върху къщата,
намираща се долепена до източната страна на постройката, засегната от пожара, което би
4

довело до реална и пряка опасност за живота и здравето на живущия в къщата И.А..
Степента на обществена опасност на подсъдимата, която съдът прецени като невисока с
оглед данните за личността й, които показват, че същата е с чисто съдебно минало, а по
делото липсват данни за други извършени от нея противообществени прояви. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете мотивите, които са провокирали
подсъдимата да извърши деянието, както и изразеното от последната съжаление за
стореното. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното
самопризнание, доколкото същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата А., като
наказанието бъде определено при отчитане, както на смекчаващите, така също и на
отегчаващите вината обстоятелства. Преценявайки посочените по-горе смекчаващи вината
обстоятелства съдът намира, че същите не са многобройни и достатъчни, за да обосноват
приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, поради което счете за справедливо и съответно
на извършеното от подсъдимата деяние, да определи наказание при условията на чл.58а от
НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по
реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при
осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК.
Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на
извършеното на подсъдимия деяние да му бъде наложено наказание в размер над
минимума, но под средния, предвиден в разпоредбата на чл.216, ал.1 от НК, а именно –
шест месеца “лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1
от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимата да изтърпи
наказание в размер на четири месеца “лишаване от свобода”. При определяне на
наказанието съдът съобрази степента на участие на подсъдимата в инкриминираното деяние
и факта, че същото е осъществено от нея в качеството й на извършител.
По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като
съобрази тежестта на извършеното от подсъдимата престъпление, степента на неговата
обществена опасност и изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и най-вече факта, че подсъдимата е с чисто съдебно минало и не е осъждана, намери че за да
бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото
ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе, за да укаже своето
възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо
наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което съдът приложи разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за срок от три години. При определяне
размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, както и
степента на обществена опасност на деянието, за което се налага наказанието.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата Д.С.А., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер
на 758.20 лева /седемстотин петдесет и осем лева и двадесет стотинки/ и 5 /пет/ лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, като постанови сумата от 758.20 лева да
бъде заплатена по сметка на ОД на МВР – Шумен, а сумата от 5.00 лева по сметка на ШРС.
Съдът с присъдата си постанови вещественото доказателство по делото – 1 брой
прозрачно пластмасово шише с бяла капачка, съдържащо жълто-кафява течност с мирис на
5

дизелово гориво да бъде отнето в полза на държавата и унищожено.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
6

Номер на акта:	33
Дата:	6 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20223630200971
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 май 2022 г.

Присъда по дело №971/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите