№ 526
гр. Пазарджик, 27.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
в присъствието на прокурора Ж. Д. П.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Частно наказателно дело
№ 20255200200921 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 70 от НК.
Образувано е по повод молба от осъдения Г. и приложено становище от
Началника на Затвора - град Пазарджик.
В съдебно заседание упълномощения от началникът на Затвора –
ГЛ.ИНСП. ШОТЛЕКОВ изразява становище, че молбата на осъдения Г. е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Прокурорът излага доводи, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал.
1, т. 2 от НК - осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното
му наказание, но с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне.
Осъденият Г. поддържа молбата си.
Съдът като обсъди доводите на страните и приложените по делото
писмени доказателства намира, че молбата на осъдения Г. е неоснователна по
следните съображения:
С присъда № 109/31.05.2024 г. по НОХД № 2337/2024 г. по описа на
Районен съд гр. П., е признат за виновен в това, че на 30.12.2023 година в с. Б.,
обл. П. в условията на опасен рецидив, след предварително сговаряне, чрез
разрушаване на прегради, е отнел чужди движими вещи на обща стойност
1367.20 лв. от владението на Г.Х.Г., с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр с чл. 195, ал. 1 и
ал. 2 НК е осъден на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода.
1
Начало на наказанието 10.01.2024 г.
Към 13.11.2025 г. осъденият Г. фактически е изтърпял 1 година 10
месеца и 3 дни, от работа –2 месеца и 20 дни, или общо изтърпял 2 години
и 23 дни.
Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 3 месеца и 7
дни.
Към датата на днешното съдебно заседание остатъкът за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е 2 месеца и 20 дни.
В приложеното по делото становище на началника на затвора се
посочва, че осъденият Г. познава реда и дисциплината в затвора и към
момента се стреми да ги спазва, изразявайки нагласи за безпроблемно
изтърпяване на наложеното си наказание, както и че към датата на изготвяне
па настоящото становище не е наказван дисциплинарно.
Според становището, по време на пенитенциарната изолация
осъденият Г. е изграден веднъж е „Писмена похвала“ и заявява положително
отношение спрямо предлаганите общопенитенциарни дейности.
Сочи се, че при направената първоначална оценка на риска от рецидив
е отчетен висок риск от рецидив - 81 точки по скалата на OASys с проблемни
зони, както следва:
- Криминално минало - осъждан единадесет пъти, четири от кои то
като непълнолетен; извършител с на користни престъпления.
- Отношение към правонарушението - приема отговорността за
извършеното деяние; декларира мотивация за промяна на криминално то
поведение.
- Образование и обучение - няма завършена образователна степен.
Завърши успешно 3-ти клас през учебната 2024-2025 година, след което
продължи обучението си в 4-ти клас през настоящата 2025-2026 учебна
година;
- Управление на финансите и доходи - налице е липса на финансова
стабилност в условията на свобода. Има взети бързи кредити. Разчита на
бързи и нелегални начини за набавяне на финансови средства.
- Умения за мислене - с повърхностни умения относно разпознаване и
разрешаване на актуални проблеми. Не се замисля за последствията от
2
собствените действия.
Изготвената преоценка отчита среден риск от рецидив на
престъплението - 75 точки по скалата на OASys, като се отчита занижаване с 6
пункта от предишната оценка.
По отношение на риска от вреди в становището е посочено, че показва
ниски стойности и същият е вероятно да се прояви след освобождаването му
от пенитенциарното заведение при евентуална поредна проява на девиантно
повеление и предприемане на незаконосъобразно действие.
В заключение е посочено, че становището на началника на затвора
Пазарджик е молбата на лишения от свобода А. И. Г. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка по наложеното му наказание да не
бъде уважена.
Видно от приложената по делото експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние, е необходимо да продължат
корекционните въздействия по отношение на социалната превенция и както
изрично е посочено, не се наблюдават достатъчно развити механизми за
самоконтрол и самокорекция и в условията на свобода остава лесно податлив
на отрицателно, асоциално влияние от референтната среда, което потенциално
поддържа завишен поведенческият риск.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, условното предсрочно освобождаване
може да бъде постановено, когато осъденият е изтърпял фактически не по-
малко от изискуемата част от наложеното му наказание "лишаване от свобода"
и дава достатъчно доказателства за своето поправяне. Законът изисква
кумулативно наличие на двете предпоставки, като липсата на материалната
предпоставка – доказателства за поправяне – изключва възможността за
предсрочно освобождаване, независимо от формално изтърпяната част от
наказанието. Съдебната практика последователно приема, че поправянето не
се свежда само до добро поведение, липса на нарушения или участие в
трудови и възпитателни дейности, а предполага дълбока, трайна и необратима
промяна в личността на осъдения, която да гарантира, че той е възприел
законосъобразен модел на поведение и може да се ресоциализира извън
местата за лишаване от свобода без опасност от рецидив. В конкретния
случай, макар осъденият да проявява дисциплинираност и да участва в
определени дейности, не може да се направи извод за започнал и завършен
3
необратим поправителен процес. Налице са незавършени корекционни
процеси, посочени в докладите на социалните и психологическите служби,
като поведението му се мотивира основно от външни фактори, свързани с
възможността за предсрочно освобождаване, а не от вътрешна ценностна
промяна. Критичността към извършеното деяние е частична и формална,
липсва пълно осъзнаване на последиците и моралната укоримост на
престъплението, а рискът от рецидив, въпреки отчетения спад, остава във
високи граници според оценката на компетентните органи. С оглед на
изложеното следва да се приеме, че осъденият все още не е достигнал
необходимата степен на поправяне, която да бъде определена като трайна и
необратима, поради което не са налице материалноправните предпоставки
на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК и искането за условно предсрочно освобождаване е
неоснователно..
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъденият Г. все още не е дал доказателства
за своето поправяне и не е налице настъпила трайна и необратима
положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието,
предвид което не следва да бъде допуснато условното му предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. И. Г.- роден на
....... година в гр. П., живущ в с. Б., община Р. ул. “Л.“ № 19, български
гражданин, неграмотен, неженен,безработен, осъждан с ЕГН **********, за
предсрочно условно освобождаване от остатъка в размер на 2 месеца и 20 дни
от определеното му наказание в размер на 2 години и 4 месеца лишаване от
свобода, наложено му с присъда № 109/31.05.2024 г. по НОХД № 2337/2024 г.
по описа на Районен съд гр. П..
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Затвора гр. Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен
срок от днес пред П.ският апелативен съд.
4
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5