РЕШЕНИЕ
№ 1930
гр. Бургас, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20252120103217 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава двадесет и пета.
Образувано е по предявени от В. Н. К. срещу „Ем Енд Джи Турс“ ЕООД, искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3424,66 лева,
представляваща нетно трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор
от 21.01.2025 г. за длъжност „***“ за периода от м.01.2025 г. до м.04.2025 г., ведно със
законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 08.05.2025 г., до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 67,24 лева, представляваща обезщетение за забава,
считано от падежа на всяко вземане за периода от 25.02.2025 г. до 07.05.2025 г., на основание
чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен трудов договор от 21.01.2025 г., по силата на
който ищцата е замела при ответника длъжност „***“, считано до 02.04.2025 г., при
месечено възнаграждение 1077 лева, платимо до 25 число на месеца, следващ месеца, за
който се дължи. Изложено е, че при сключване на трудовия договор, страните се договорили
устно, че към основната месечна заплата, ищцата ще получава допълнително
възнаграждение за разликата над 1077 лева, до 1500 лева, по бонус система, която нараства в
зависимост от броя продадени ваучери или направени резервации. Сочи се, че за периода
м.01.2025 г. до м.04.2025 г. ответникът не е заплатил на ищеца изцяло уговореното трудово
възнаграждение, както следва – за месец януари 124,66 лева, за месец февруари и март по
1500 лева и за месец април 300 лева. Поддържа се, че считано от деня следващ падежа на
задължението за заплащане на възнаграждение ответникът е изпаднал в забава и дължи
лихва от падежа на всяко задължение до депозиране на исковата молба, както следва – за
главницата за месец януари 8,13 лева за периода от забавата до частичното плащане –
01.04.2025 г. и 1,75 лева от частичното плащане до депозиране на исковата молба в съда; за
месец февруари сумата от 24,99 лева за периода от 26.03.2025 г. до 08.05.2025 г.; за месец
1
март сумата от 7,38 лева за периода от 26.04.2025 г. до 08.05.2025 г. и за месец април сумата
от 24,99 лева за периода от 26.05.2025 г. до 08.05.2025 г.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните в твърдяния период,
както и че ищцата е работила на трудово възнаграждение в размер от 1077 лева, дължимо на
25 - то число на месец следващ текущия. Оспорва се наличието на устни договорки между
страните, в това число и за възнаграждения над уговореното в писмения договор. Сочи се,
че на ищцата са заплатени всички дължими възнаграждения след приспадане на
задълженията за данъци и осигуровки, платена сума в размер от 250 евро и болнични в
периода от 24.03.2025 г. до 28.03.2025 г.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
исковете. Конкретизира твърденията си като посочва, че се претендира нетно трудово
възнаграждение и лихва преди и след завеждане на делото върху възнагражденията за
всички месеци.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно, а и от
представеното по делото заверено копие от сключен между страните по делото трудов
договор от 21.01.2025 г. се установява, че ищцата е заемала при ответника длъжност „***“ за
периода от м.01.2025 г. до м.04.2025 г., при основно месечно трудово възнаграждение в
размер от 1077 лева /л. 5/.
Представени по делото са фишове за работната заплата на ищцата за процесния
период /л. 21 – л. 24/.
От заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза /л.
36/ се установява, че съобразно счетоводството на ответника, след извършеното частично
плащане неизплатеното възнаграждение на ищцата за исковия период е в брутен размер от
2405,64 лева и нетен размер от 1397,41 лева, а законната лихва възлиза на 14,23 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен от ищеца е иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ. За успешното
провеждане на предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните предпоставки - наличието на твърдяното в
исковата молба трудово правоотношение с ответника, по силата на което ищцата е заемала
твърдяната длъжност, изпълнение на собствените си задължения по трудовото
правоотношение, а именно, че реално е работила, през работните дни включени в исковия
периода, размера на възнаграждението си в процесния период; размера на претенцията за
трудово възнаграждение; изпадането в забава на ответника и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
2
С неоспорения от страните доклад по делото е обявено за безспорно, а и от
представеното по делото заверено копие от сключен между страните по делото трудов
договор от 21.01.2025 г. се установява, че ищцата е заемала при ответника длъжност „***“ за
периода от м.01.2025 г. до м.04.2025 г., при основно месечно трудово възнаграждение в
размер от 1077 лева /л. 5/.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че искът за главница е установен по
основание.
По отношение на размера, съдът приема следното: От представения по делото
договор се установи, че уговореното между страните възнаграждение на ищцата в
процесния период е в размер от 1077 лева. Въпреки указаната тежест на доказване и
положените от процесуалния представител на ищцата усилия, по делото не се установи да е
направена между страните уговорка, в изискуемата от закона писмена форма, относно
размер на трудовото възнаграждение на ищцата различен от уговорения в представения по
делото трудов договор, а устна уговорка досежно същественото съдържание на трудовия
договор, каквото е размера на възнаграждението на работника, би била нищожна.
Следователно, за положения труд и предвид липсата на подписани от ищцата фишове, които
биха установили направеното с отговора на исковата молба правопрекратително възражение
за цялостно изплащане на уговорените трудови възнаграждения за процесния период, в
полза на ищцата се полага заплащане на уговореното в писмения трудов договор трудово
възнаграждение в размер 1077 лева, съобразно отработеното време. За периода от м.01.2025
г. до м.04.2025 г., незаплатено е останало, според неоспореното от страните заключение на
вещото лице, което съдът кредитира като пълно и обосновано, нетно месечно трудово
възнаграждение в размер от 1397,41 лева, до който размер претенцията на ищцата е
основателна и следва да бъде уважена, а за разликата над този размер е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Горната сума следва да бъде присъдена, ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба в съда – 08.05.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.
С оглед извода за основателност на главната, основателна се явява и акцесорната
претенция за мораторна лихва, която съобразно заключението на вещото лице възлиза на
14,23 лева за периода от 25.02.2025 г. до 07.05.2025 г.
Претендираното от ищеца вземане попада в хипотезата на чл. 242 ал. 1, вр. чл. 243
ал. 1 изр. 2 от ГПК, поради което следва да бъде служебно допуснато предварително
изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищцата се полагат съдебно – деловодни разноски, за които са
представени доказателства, съразмерно на уважената част от претенцията. По делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 323,40 лева,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски за заплатено
възнаграждение за един адвокат.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ищцата се полагат съдебно – деловодни разноски, за които са
представени доказателства, съразмерно на уважената част от претенцията. По делото са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 387,20 лева,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски за заплатено
възнаграждение за един адвокат.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати,
съразмерно на уважената част от претенцията по сметка на РС - Бургас дължимата държавна
такса за разглеждането на исковете в размер от 40,40 лева, както и възнаграждението на
вещото лице в размер от 80,80 или общо 121,20 лева.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ем Енд Джи Турс“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. *** да заплати на В. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ****,
следните суми: сумата от 1397,41 лева /хиляда триста деветдесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща нетно трудово възнаграждение по сключен
между страните трудов договор от 21.01.2025 г. за длъжност „***“ за периода от м.01.2025 г.
до м.04.2025 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда –
08.05.2025 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 14,23 лева
/четиринадесет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава,
считано от падежа на всяко вземане за периода от 25.02.2025 г. до 07.05.2025 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважените размери от 1397,41 лева, съответно 14,23
лева, до предявените размери от 3424,66 лева, съответно 67,24 лева, на основание чл. 128, т.
2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта на присъденото
трудово възнаграждение, на основание чл. 242, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Ем Енд Джи Турс“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. *** да заплати на В. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, **** сумата
от 323,40 лева /триста двадесет и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща
направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, **** да заплати на „Ем
Енд Джи Турс“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
***сумата от 387,20 лева /триста осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/,
представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА „Ем Енд Джи Турс“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. *** да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 121,20 лева /сто двадесет
и един лева и двадесет стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4