№ 141
гр. Троян, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20224340100060 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Н. ГР. от гр.Троян, обл.Ловеч, чрез
пълномощника й адв.Д.М. от АК-Пловдив, с която са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД против „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
и ** и срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя П*****.
В молбата се излага, че ищцата е сключила с ответника „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор за паричен заем № 4236936 на 19.08.2021г., като получила
заем в размер на 600.00 лв. Била уговорена лихва и общата сума, която ищцата следвало да
върне на 15 броя двуседмични вноски, била общо 666.60 лв.
Съгласно клаузите на договора, ищцата сключила с втория ответник
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4236936,
с който да бъде обезпечен договора за заем. По посочения договор за поръчителство тя
следвало да заплати възнаграждение в размер на 323.40 лв., или допълнително 21.56 лв. към
всяка вноска. По този начин общото задължение на ищцата се формирало на стойност
990.00 лв.
В молбата се излага, че сключеният договор за паричен заем № 4236936 е нищожен
на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 ЗПК, а в
условията на евентуалност- че клаузата на чл.4 от процесния договор е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП поради противоречието й
с добрите нрави. Същевременно се твърди, че тази клауза е неравноправна.
1
По отношение на иска, предявен срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ищцата
твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство № 4236936 е нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. 19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме, че договор за
паричен заем № 4236936 на 19.08.2021г., сключен между ищцата и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД е нищожен на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4
от ЗПК вр. чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност- че клаузата на чл.4 от процесния
договор е нищожна на основание чл.26, ал.1 , пр.3 вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП,
както и да приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство № 4236936, сключен
между ищцата и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,е нищожен на основание чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД във вр. 19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Ищцата претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответното дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е представило отговор по
реда на чл.131 ГПК чрез своя пълномощник – юрисконсулт ***, в който е взето
становище за допустимост, но неоснователност на предявания иск. Направено е
искане да бъде отхвърлена предявената претенция, като съдът присъди на ответника
разноски за юрисконсулт.
Ответното дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е представило отговор
по реда на чл.131 ГПК чрез своя пълномощник – юрисконсулт ** в който е взето
становище за допустимост на молбата, а по същество - за неоснователност на
предявения иск. Направено е искане да бъде отхвърлен предявения иск, като
ответникът претендира разноски за процесуално представителство чрез пълномощник.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, не се представлява и от своя
пълномощник адв. Д.М. от АК-Пловдив. От последния е постъпило писмено становище, в
което се поддържат исковите претенции и се моли исковете срещу двете ответни дружества
да бъдат уважени, като на ищцата бъдат присъдени направените по делото разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание за ответното дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД не се
явява законен представител, не се представлява и от пълномощника си юрисконсулт ***.
В съдебно заседание за ответното дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не
се явява законен представител, не се представлява и от пълномощника си юрисконсулт **
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че ищцата е сключила с ответника „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор за паричен заем № 4236936 на 19.08.2021г., като получила
заем в размер на 600.00лв. , а с втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
сключила на същата дата договор за предоставяне на гаранция № 4236936, с който да бъде
обезпечен договора за заем, по който договор тя следвало да заплати възнаграждение в
2
размер на 323.40 лв.
По делото са представени двата договора.
Съгласно чл.4 от договора за паричен заем № 4236936 от 19.08.2021г., сключен
между ищцата и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, заемателят се задължава в
срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1.две физически лица-поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изискавания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му
възнаграждение да е над 1000 лв.; да работи по безсрочен договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКБ към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от "редовен"; поръчителят подписва договор
за поръчителство; 2.банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата по чл.2, т.7
от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по договора; 3.одобрено от заемодателя дружество[1]- гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Видно от представения договор за предоставяне на гаранция № 4236936 от
19.08.2021г., сключен с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, потребителят М. Н. ГР.
възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане ( за изпълнение на парични
задължения) в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с цел гарантиране на всички
задължения на потребителя по договора за заем, както и за всички последици от
неизпълнението му. За поемане на посоченото задължението потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 323.40 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 21.56 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
договора за паричен заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с главен и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
предявени срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
При разрешаване на спорния между страните въпрос нищожен ли е договор за
паричен заем № 4236936 от 19.08.2021г., евентуално нищожна ли е клаузата на чл.4 от
процесния договор за паричен заем, следва да намерят приложение правилата за
действителността на договора за кредит, залегнали в действащия ЗПК, в глава трета, в който
са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания
ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод
за недействителност на същия.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той
да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.
3
11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването
на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за
потребителски кредит.
В случая ищцата твърди, че договорът за заем е нищожен на основание чл.26, ал.1
във вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 ЗПК.
Чл.22 от ЗПК, както бе посочено, се отнася до недействителност на договора при
неспазване на посочените в разпоредбата на чл.11 от същия закон изисквания. Това води до
недействителност на целия договор за кредит. А съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
Клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем № 4236936 от 19.08.2021г. възлага в
тежест за ищцата да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от втория ответник
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в полза на кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“
АД. Анализът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага извода, че по своето същество тя представлява
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя
избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Същевременно кредиторът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД не включва
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по този начин заобиколя
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В чл.2, т.8 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
40.37 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като този размер
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този ГПР обаче не отразява действителния
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Файненшъл България“
ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
4
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 40.37 %, но от съдържанието на договора потребителят не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство ( гаранция), то същото е с
характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.
В случая, от една страна, в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му
бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР,
на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на
кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От
служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление, т.е. към датата на сключване на
5
процесния договор за заем -19.08.2021 г., тези обстоятелства са били налице. В същото
време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД е овластено да приема вместо гаранта „Файненшъл България“ ЕООД
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от уговорения начин за плащане на възнаграждението по договора за
гаранция-в полза на " ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. От представения договор за заем и
договор за гаранция се установява, че са сключени на една и съща дата -19.08.2021 г., имат
един и същ номер, като съгласно чл.2 от договора за поръчителство, гаранцията влиза в
сила, в случай, че поръчителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от
Договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от
две физически лица или банкова гаранция. Съдът счита, че условията, на които следва да
отговаря отговарят поръчителите са изключително завишени, като е налице изключително
кратък срок за предоставяне на поръчителство и банкова гаранция - 3 дни от подписаване на
договора. Това реално поставя заемателя в невъзможност да представи обезпечение
посредством възможностите посочение в чл.4, т.1 и т.2 от договора за заем и единствената
възможност за заемателя е предоставяне на обезпечение по т.3 от чл.4 от договора за заем, а
именно, чрез одобрено от заемателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни
сделки, в случая втория ответник "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Анализът на
клаузите относно обезпечението на кредита води до извод за липса на доброволност и
възможност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че
потребителят следва да обезпечи договора като сключи договор за предоставяне на
поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води
и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването
на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Съдът счита, че с оглед приетото за установено по делото и доколкото се
констатира, че в процесния договор за паричен заем е налице несъответствие между
действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се
приеме, че договор за паричен заем № 4236936 от 19.08.2021г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК доколкото не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От това следва и че Договор за гаранция, бидейки акцесорен, губи
своето основание. Съдът счита, че самият Договор за гаранция изначално е лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора, за което
цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че гарантът
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, той има
право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното, веидно със законната лихва и
направените разноски (чл. 5, т.1 от договора за гаранция). По този начин срещу
6
заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, което е в размер на 323.40
лева, ищецът - потребител не е получил каквато и да е било услуга.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се квалифицира като нелоялна, и по-конкретно- заблюждаваща
търговска практика по см. на чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазване на забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключване на договора за кредит.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения иск срещу " ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, като приеме за установено, че договор за паричен заем
4236936 от 19.08.2021г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, предявен срещу „Файненшъл
България“ ЕООД
Ищцата обосновава иска си срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с твърдения,
че сключеният от нея договор за гаранция с този ответник е нищожен поради накърняването
на добрите нрави, както и поради това, че с уговореното в него възнаграждение се стига до
нарушаване на нормативно определения размер на ГРК и заобикаляне на закона – в частност
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и поради наличие на неравноправност на
клаузите.
Този договор е акцесорен и сключването му е обусловено единствено от клузата на
договора за паричен заем, уреждаща задължение на заемателя да представи обезпечение
чрез поръчителство.
Договорът, сключен между ищцата и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, и
договорът, сключен между ищцата и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си, поради което последиците от прогласяване недействителността
на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора
за предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията между страните.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и този за предоставяне
на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, те са изцяло обвързани, като
сключени в един и същи ден и от свързани дружества, като второто правоотношение е
функционално обусловено от сключения преди това договор за кредит.
Съдът счита, че с така уговореното възнаграждение за гаранция се цели заобикаляне
на закона и по-конкретно забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с
усвояването и управлението на договора – чл. 10, ал. 2 от ЗПК. Със сключването на отделен
договор се цели и заобикаляне и на предвиденото ограничение в чл. 19, ал. 4 от ГПК,
доколкото възнаграждението за поръчител не би се включило в ГПР по отпуснатия на Г.
кредит. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна.
На следващо място, клаузите, на база на които е начислено възнаграждението за
поръчител, се явяват нищожни и като противоречащи на добрите нрави, доколкото ползите
7
от така уговореното обезпечение са единствено за кредитора, тъй като той получава един
обезпечен кредит, а задължението за заплащане на възнаграждение се поема от длъжника.
Договорът за паричен заем е сключен в разрез с целта по чл. 2 от ЗПК, при неизгодни
за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила предоставяне
на обезпечения, различни по вид и със значително завишени изисквания, с единствена цел
сключването на договор за предоставяне на гаранция, и то с избрано от нея лице, като
възнаграждението на поръчителя да се администрира също от нея. Нещо повече - със
сключване на договора за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне и на разпоредбата
на чл. 10а от ЗПК, т. к. сумите, платени като възнаграждение за "гаранция" се получават от "
ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, поради това, че последното е едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Затова договорът за предоставяне на гаранция
следва да се разглежда като част от договора за паричен заем, което от своя страна означава,
че "възнаграждението" за гаранция е умишлено обособено като отделно вземане, привидно
условно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на
годишния процент на разходите. По този начин се оскъпява кредита и се преследва
забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, а това е нарушение и
на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21,
ал.1 ЗПК.
От друга страна, не е налице еквивалентност на насрещните престации, тъй като
уговореното възнаграждение за предоставена гаранция в размер на 323.40 лв. представлява
сума половината от сумата на самия кредит, поради което съдът счита същото за
прекомерно. То води до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора.
Изводът за нарушение на добрите нрави се подкрепя и от факта, че едноличен собственик на
капитала на дружеството-поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД – дружеството, с което длъжникът е сключил договора за кредит, като
по този начин се търси да бъде получено допълнително възнаграждение във връзка с
отпуснатия потребителски кредит. Това е видно от договора за поръчителство, че
поръчителят се е съгласил да предостави поръчителство за задълженията при цена на
услугата 323.40 лева , платимо разсрочено на вноски, които вноски са дължими на падежа
на вноските по договора, т.е. това възнаграждение е включено в месечния погасителен план,
т.е. то е част от задължението по кредита, с което е нарушена нормата на чл.33 ЗПК.
Предвид изложеното следва да бъде уважен предявения иск срещу „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като бъде прието за установено, че сключеният между това дружество
и ищцата договор за предоставяне на гаранция № 4236936 на 19.08.2021г. е нищожен на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
По разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски. При
8
този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответните дружества следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените от нея разноски съгласно списък по чл.80
ГПК в размер на 100.00 лв. за платена ДТ. На основание чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗА „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да платят на
адв.Д.М. по 300.00 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на ищцата по предявените искове.
РЕШИ:
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във вр. чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК Договор за паричен заем № 4236936, сключен на 19.08.2021г. между „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и М. Н. ГР., ЕГН **********.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП Договор за
предоставяне на поръчителство № 4236936, сключен на 19.08.2021г. между
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и М. Н. ГР., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** и **, да заплати на М. Н.
ГР., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата 50.00 (петдесет) лева, представляваща разноски за платена
ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя П*****, да
заплати на М. Н. ГР., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата 50.00 (петдесет) лева, представляваща
разноски за платена ДТ
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“
АД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** и **, да заплати на
адвокат Д.В. М. от Адвокатска колегия гр.Пловдив, с адрес: гр***, сумата 300.00 ( триста)
лева, по сметка BG87UNCR7001521514314, за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищцата М. Н. ГР..
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
П*****, да заплати на адвокат Д.В. М. от Адвокатска колегия гр.Пловдив, с адрес: гр***,
сумата 300.00 ( триста) лева, по сметка BG87UNCR7001521514314, за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищцата М. Н. ГР..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
10