№ 12755
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20241110120430 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно пасивно и кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/ФИРМА/ срещу Т. Р. Б. и И. А. А., като наследници на П. Д. А., всеки до размера на ½
идеална част, както следва: по отношение на Т. Р. Б. за сумата в размер на 720,42 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
******************************, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.04.2024 г. до окончателното плащане, мораторна
лихва в размер на 88,80 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г., за сумата от 34,32 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.04.2024 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер
на 6,89 лв., за периода от 16.07.2021г. до 14.03.2024 г., съответно по отношение на И. А. А.:
за сумата в размер на 720,42 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******************************, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2024 г. до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 88,80 лв. за периода от 15.09.2022 г. до
14.03.2024 г., за сумата от 34,32 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2024 г., до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 6,89 лв., за периода от 16.07.2021г. до 14.03.2024 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците до
размера на притежаваната от тях квота в съсобствеността, като наследници на П. Д. А. въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не са престирали насрещно – не са заплатили
дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението
1
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по
системата за дялово разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което
последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците от назначения им особен
представител, с който предявените искове се оспорват. Оспорва качеството на „потребители“
на топлинна енергия на ответниците, като излага, че по делото няма данни те да са
обитавали имота, респективно да са потребили топлинна енергия. Релевира
правопогасяващо възражение за давност. По изложеното моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С
молба с вх. № 123652/08.04.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
В съдебно заседание ответниците Т. Р.-Б. и И. А. А., редовно призовани, не се явяват,
не се представляват. С молба с вх. № 119194/03.04.2025г. назначеният им особен
представител поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат
качеството „потребители“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния
период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за
ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат
възраженията си срещу вземането, поради което отричат съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането. По така релевираното възражение за давност в
доказателствена тежест на ищеца е да установи обстоятелства, довели до
прекъсване/спиране течението на давностния срок.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на
НДИ от 05.06.1991г. се установява, че имот, находящ се в ************************* е
транслиран в патримониума на лицето П. Д. А.. Същата видно от приетия по делото акт за
смърт № 611 на СО, район Люлин е починала на 14.08.2001г., като след смъртта си е
оставила за свои законни наследници децата си - ответниците Т. Р. Б. – Д. и И. А. А., които
след смъртта й наследяват имота при квоти от по ½ идеална част за всеки един от тях. Също
така, установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици на адрес в
*****************, обективирано в протокол от 13.07.2002г. е взето решение да се сключи
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с /ФИРМА/. Към протокола е
приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно неговата
незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици, включително и
тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите
го етажни собственици. Въз основа решението на ОС, ЕС е сключила договор №
3142/27.08.2002г. с /ФИРМА/ за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като по
делото не е спорно, че към днешна дата /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно
счетоводство“.
2
От изслушаната СТЕ, неоспорена от страните и от представените от третото лице-
помагач писмени доказателства – главни отчети за 2021 - 2022г. и 2022г. – 2023г., се
установява, че количеството топлинна енергия за АС, на процесния адрес се измерва и
отчита от СТЕ – общ топломер, монтиран в АС, който се отчита от служители на ищеца
всеки месец по електронен път, чрез преносим терминал, като е установено, че
технологичните разходи са отчитани за сметка на топлопреносното дружество. Вещото лице
е установило, че сградата се топлозахранва от една АС в СЕС и е от индиректен тип, като
третото лице - помагач е извършвало разпределение на топлинната енергия в блока след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имота,
като е посочено, че за процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ФДР е отчитала
уредите в имота. Попълнени са документи за главен отчет подписани от потребител, след
което отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В жилището са установени 4
монтирани отоплителни тела и съответно 4 монтирани топЛ.зпределители, като вещото лице
е установило, че в имота отопление се ползва само в хола. В имота е установено, че се
ползва вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Също така относно
перо сградна инсталация е установено, че имота има отопляем обем от 144 м3, съгласно Акт
за разпределение кубатурата в имота, като за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.
количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация е изчислено от ФДР по
формула, сгласно приложението към чл. 61,т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабядяването.
Установено е и че на топломера с електронен блок тип Multicall в АС са извършвани
периодични проверки на всеки две години.
Установява се от изслушаната СсчЕ, че са издадени две общи фактури: едната №
**********/31.07.2022г., втората с № **********/31.07.2023г., като са издадени и ДИ по
извършени корекции, като след изравняване крайното задължение е изчислено в размер на
1440,85лева. Установени са задължения и за главница за услугата „дялово разпределение“, за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. на стойност от 68,63 лева. Изчислен е размера на
мораторната лихва върху главницата за отопление на имота в размер на 175,93 лева, за
периода от 15.09.2022г. до 14.03.2024г., както и сумата в размер на 13,56 лева за мораторна
лихва, изчислена върху главницата за дялово разперделение, за периода от 16.07.2021г. до
14.03.2024г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г., приети по делото, както и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра
на енергетиката.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението
по СТЕ, съдът намира следното: По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.
По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от
ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане
от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо
облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на
3
възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съобразявайки изложеното
дотук, съдът приема, че ищецът установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответниците, всеки при квота от по ½ идеална част са страна по възникнало облигационно
правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, а именно апартамент 69, находящ се в **********************, за
процесния период от време. Това е така, тъй като по делото безспорно се установи, че
ответниците са законни наследници на лицето П. Д. А.. Следователно по силата на
универсално правоприемство, по наследяване те наследяват наследодателя си при
съответните квоти в правата по отношение собствеността върху процесния имот.
Следователно в рамките на процесния период ответниците са пълноправени собственици на
имота с всичките елементи на правото на собственост – да ползват, владеят и да се
рзапореждат с имота до размера на притежаваната от тях квота в съсобствеността. По делото
не се установи да е налице правоотношение между тях и трето лице, по което със съгласие
на ищцовото дружеството, имота да се ползва от трето за спора лице, поради и което
отговорността за заплащане на процесните суми е на ответниците.
Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа
безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото
СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния
имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация,
която в случая съдът намира, че правилно е начислена. По делото се установи, че третото
лице – помагач е отчитало реално доставената в имота топлинна енергия по перо отопление,
сградна инсталация и БГВ за процесния период, за което по делото са приети главни отчети,
подписани от потребител. Последното е неизгоден за ответниците факт, поради което той
следва да бъде кредитиран от съда. Отчетите съдържат данни за дяловите единици такива,
каквито са отчетени от дружеството, осъществяващо дяловото разпределение. В тези
протоколи е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са
частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик на самостоятелни
апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им, те обвързват съда с
материална доказателства сила по отношение на установените в тях неизгодни за издателя
им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за неавтентичност. Следва да се
отбележи също така, че ответниците не твърдят и не установяват да са заявявали надлежно
възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно са обвързани от
удостоверените в тях неизгодни факти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са релевирали правопогасяващо възражение
за давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия,
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
4
определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда
указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност,
съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към потребителите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от
22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от
23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и др. Тригодишният
срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/
се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г. е
предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на втория
месец, следващ отчетния за процесния период. Исковата молба е подадена в съда на дата
10.04.2024г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава,
че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 10.04.2021г. са погасени по
давност. Началото на процесния период е от м.05.2021г., като задължението за м.05.2021г.,
става изискуемо след 15.07.2021г. Исковата молба е подадена в съда, както бе посочено по-
горе на 10.04.2024г., когато давността е прекъсната, което обосновава извод, че
възражението за давност е носнователно, тъй като не е изтекъл законоустановения
тригодишен срок за погасяване на задълженията по давност.Това означава, че главните
искове следва да бъдат уважени в пълно предявения размер от 720,42 лева, срещу всеки един
от ответниците, които искове от изслушаната ССчЕ се установиха и по размер.
Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите
между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост,
таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно заключението
на вещото лице и не е в погасителна давност, съгласно мотивите на съда, изложени по-горе.
Следователно и тези главни искове срещу ответниците следва да бъдат уважени изцяло за
пълно предявената сума от 68,64 лева, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., или срещу
всеки от ответниците за сумата от 34,32 лева.
Исковете за мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение
следва да бъдат отхвърлени, доколкото в ОУ на ищеца от 2016г. липсва уреден ред на
връчване на фактурите за главница за такси за дялово разпределение и предвиден срок за
изпълнение. При това положение ответниците следва да изпаднат в забава след покана на
основание чл. 84 от ЗЗД. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана до
ответниците за заплащане на главницата за такси за дялово разпределение, преди датата на
подаване на исковата молба в съда, поради което не ги е поставил в забава.
Акцесорните искове върху главницата за отопление на имота следва да бъдат уважени
до размера, установен със ССчЕ от 175,93 лева, което означава, че срещу всеки от
ответниците тези искове следва да бъдат уважени до размера на сумата от 87,96 лева, а за
сумата от 0,84 лева, представляваща разликата над уважената сума от 87,96 лева до размера
на пълно предявената от 88,80 лева, следва да бъдат отхвърлени. С оглед периода за който се
претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи ОУ на ищеца, приети с решение
№ ОУ-01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за
ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. Така ответниците са изпаднали в забава, поради срочността на
задължението, което обосновава извод, че не е нужна покана, поради което следва да
5
отговарят и за заплащане на дължимата мораторна лихва. Сумата е станала изискуема с
изтичане на 45 дневен срок от издаване на фактура № **********/31.07.2022г., тоест от
15.09.2022г., от когато се претендира и лихвата. По изложеното тези искове следва да се
уважат до горепосоченият размер.
Искане за присъждане на разноски е направено от ищеца. При този изход на делото,
на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. В производството ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 100,00 лева, сумата в размер на 800,00 лева за депозит
за особен представител, сумата в размер на 630,00 лева за изслушване на експертизи, като се
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което
съдът определя в размер на 200,00 лева. Или общо разноски в исковото производство в
размер на 1730,00 лева, като съобразно уважената част от исковете в исковото производство
на ищеца следва да бъде присъдена сума за разноски в размер на 1714,28 лева. Така предвид
разделната отговорност на ответниците, всеки от тях следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума за разноски в размер на 857,14 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************** срещу Т. Р. Б. - Д., ЕГН **********, обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Т. Р. Б. - Д. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 720,42 лв. – главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
******************************, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в
размер на 87,96 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 15.09.2022 г. до
14.03.2024 г., сумата от 34,32 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2024 г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за
отопление на имота, за сумата в размер на 0,84 лева, представляваща разликата над
уважената сума от 87,96 лева до размера на пълно предявената от 88,80 лева и иска за
мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разпределение за сумата в
размер на 6,89 лв., за периода от 16.07.2021г. до 14.03.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ************** срещу И. А. А., ЕГН **********, обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. А. А.
дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 720,42 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******************************, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2024 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 87,96 лева, представляваща мораторна лихва, за
периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г., сумата от 34,32 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно
6
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2024 г.,
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва, начислена върху
главницата за отопление на имота, за сумата в размер на 0,84 лева, представляваща
разликата над уважената сума от 87,96 лева до размера на пълно предявената от 88,80 лева и
иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разпределение за
сумата в размер на 6,89 лв., за периода от 16.07.2021г. до 14.03.2024г.
ОСЪЖДА Т. Р. Б. - Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 857,14 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 857,14 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца /ФИРМА/ – /ФИРМА/ .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7