№ 143
гр. Кърджали, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Елина П. Урумова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Частно наказателно дело
№ 20255100200225 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.16, ал.1 - ал.8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции (ЗПИИСРРПОУНПМАС). Образувано е въз основа на Удостоверение
по чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., издадено
въз основа на наказателна присъда № 2870/2024, в сила от 29.10.2024 г. по
Дело № 29685/4/2024 на Съда на сектор 4, Букурещ, Румъния, с която
осъдения Г. И. е условно освободен от силата на Заповед за изпълнение на
наказание лишаване от свобода № 333/2024, издадена от Трибунал Илфов, въз
основа на наказателна присъда № 194/2024 г., с налагане на надзорни мерки,
подробно описани, които следва да бъдат спазвани в интервалът между датата
на условното освобождаване и датата на завършване на наказанието.
Делото е изпратено в Окръжен съд – Кърджали по компетентност от
Окръжен съд – Плевен, след като е установено, че осъденото лице Г. Х. И., за
което се отнася изпратеното за изпълнение решение не живее на
регистрирания му като настоящ адрес в гр. К., обл. П., а в същото време са
1
събрани данни, че същият има регистриран постоянен адрес в с. В., общ. К..
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали пледира, че са налице всички законови предпоставки съдебният акт
издаден от съдебните власти на Република Румъния да бъде признат и
изпълнен на територията на Република България. Нямало ги основанията по
чл. 15 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС за отказ от признаване и изпълнение.
Налице били основания за адаптиране на пробационните мерки, защото от
посочените в удостоверението и съдебния акт мерки единствено първата
съответствала по съдържание на пробационната мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“. Счита, че следвало да се съобрази и
разпоредбата на чл. 70 ал. 6 от НК, която предвиждала, че в рамките на
изпитателния срок може да се наложи една от пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т.1 – т. 4, както и продължителността на тази мярка да е до 3 години
съгласно българския НК, поради което следвало да бъде редуцирано до този
срок. Моли да се признае и да се постанови изпълнението на пробационните
мерки, адаптирани единствено в една мярка - „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“, за срок от 3 години, считано от датата на влизане на
решението на румънския съд, с което е постановено, а именно – 29.10.2024 г.,
с явяване и подписване пред пробационен служител 2 пъти седмично, която да
се изпълнява за 3 поредни години, считано от 29.10.2024 г.
В съдебно заседание Г. Х. И. лично и чрез служебният си защитник -
адв.Д. Ш. от АК - К. пледира, че формално са налице основания за признаване
на решението, поради което същото следва да се признае, като се
солидаризира със заявеното от прокурора, че при адаптирането може да се
изпълни само една пробационна мярка - „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“, за срок от 3 години.
Съдът като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните
намира за установено следното от фактическа страна:
Осъденото лице Г. Х. И. е роден на ****** г. г. в гр. К., общ. Ч., обл.
П., български гражданин е и е осъждан.
С наказателна присъда № 2870/21.10.2024, в сила от 29.10.2024 г. по
Дело № 29685/4/2024 на Съда на сектор 4, Букурещ, Румъния, въз основа на
чл. 587 ал. 1 от Наказателно-процесуален кодекс, е допуснато предложението
за условно освобождаване, формулирано от Комисията за отпускане на
2
условно освобождаване към затвор Жилава Букурещ относно осъдения Г. И.,
син на Х. и Г., от изпълнението на наказанието от 11 години и 8 месеца
лишаване от свобода, приложено с наказателна присъда № 194/2024 на
Трибунал Илфов. Разпоредено е условното освобождаване на осъдения Г. И. от
силата на Заповед за изпълнение на наказание лишаване от свобода №
333/2024, издадена от Трибунал Илфов въз основа на наказателна присъда №
194/2024. Посочено е, че въз основа на чл. 100 ал. 6 от Наказателен кодекс,
интервалът между датата на условното освобождаване и датата на завършване
на наказанието, представлява период на наблюдение за осъдения, като въз
основа на чл. 101 ал. 1, 5 от Наказателен кодекс на Република Румъния,
осъденият Г. И. трябва да спазва следните надзорни мерки: а) да се представя
в Пробационна служба Алба на датите, фиксирани от тях; б) да приема
визитите на лицето, назначено за неговия надзор; в) да съобщава
предварително всяка промяна на местожителството и всяко пътуване над 5
дни; г) да съобщава за смяна на работното място: д) да съобщава информация
и документи от естество, което позволява контрол на неговите средства за
издръжка. Постановено е, че на основание чл. 100 ал. 5 от Наказателен кодекс
насочва вниманието на жалбоподателя към бъдещото му поведение и
последствията, на които е изложен, ако извърши престъпления или не спази
мерките за надзор или не изпълни задълженията си през периода на надзора.
Посочено е също, че е доведена до вниманието на жалбоподателя
разпоредбите на чл. 104 от Наказателния кодекс относно отмяната на
условното освобождаване.
Въз основа на така цитираната Присъда е издадено удостоверение по
Рамково Решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане
на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за
пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните
санкции на съответния компетентен орган на Република Румъния.
Г. И., видно от приложената присъда № 16/20.01.2016 г. на Трибунала
Арад, в сила от 23.02.2016 г. и издаденото удостоверение по чл.6 от Рамково
Решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа
на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед
на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции на
съответния компетентен орган на Република Румъния, е бил осъден за
следните престъпления – управление на МПС по обществени пътища без
3
свидетелство за управление и трафик на мигранти (подпомагане на незаконно
влизане и пребиваване), като му е наложено общо наказание от 11 години и 8
месеца лишаване от свобода.
В изпратеното удостоверение почл.6 от Рамково Решение
2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа на
взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции на съответния
компетентен орган на Република Румъния е посочено, че лицето се е явило
лично на съдебния процес, вследствие на което е било постановено
решението/присъдата.
С гореописаната наказателна присъда № 2870/21.10.2024, в сила от
29.10.2024 г. по Дело № 29685/4/2024 на Съда на сектор 4, Букурещ, Румъния,
Г. И. е условно освободен с оставащо наказание от 1132 дни за изтърпяване.
Видно е, че лицето е търпяло наказание лишаване от свобода за времето от
06.04.2016 г. до 29.10.2024 г. На последно цитираната дата същото е било
освободено от затвора, като общата продължителност на надзора на
пробационните мерки е от 29.10.2024 г. до 05.12.2027 г. В Удостоверението са
отбелязани следните пробационни мерки: задължение на осъденото лице да
информира определен орган за всяка промяна на мястото на пребиваване или
местоработата си; задължението да се явява на определени дати пред
определен орган; задължението да си сътрудничи с наблюдаващ агент
(пробационен съветник) или с представител на социална служба, който е
отговорен по отношение на осъдените лица. Описани са също и подробно
пробационните мерки, които осъденият Г. И. трябва да спазва, а именно: а) да
се представя в Пробационна служба Алба на датите, фиксирани от тях; б) да
приема визитите на лицето, назначено за неговия надзор; в) да съобщава
предварително всяка промяна на местожителството и всяко пътуване над 5
дни; г) да съобщава за смяна на работното място; д) да съобщава информация
и документи от естество, което позволява контрол на неговите средства за
издръжка.
При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Изпратената Наказателна присъда № 2870/21.10.2024, в сила от
29.10.2024 г. по Дело № 29685/4/2024 на Съда на сектор 4, Букурещ,
4
Република Румъния и издаденото въз основа на нея удостоверение по чл.6 от
Рамково Решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на
принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за
пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните
санкции на съответния компетентен орган на Република Румъния,
представлява влязъл в сила (окончателен) акт по чл.3, т.1, б. "а" Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за
пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции, издаден от съдебен орган на държава членка на
Европейския съюз, с който осъдения Г. И. е условно предсрочно освободен от
изтърпяване на наказание лишаване от свобода с налагане на подробно
описани пробационни (надзорни) мерки за остатъка на наказанието, а именно
в размер на 1132 дни, за периода 29.10.2024г.- 05.12.2027 г. Съгласно чл.1 и
чл.2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС този именно съдебен акт подлежи на
разглеждане в настоящото производство.
В съответствие с изискването на чл.6 от същия закон , заверено копие
от Присъдата е придружено с Удостоверение съгласно приложения образец,
издадено от компетентен орган на Република Румъния, преведено е на
български език, като съдържание му е удостоверено от компетентния орган на
издаващата държава.
Съдът намира, че са налице основания за признаване на постановената
наказателна присъда № 2870/21.10.2024, в сила от 29.10.2024 г. по Дело №
29685/4/2024 на Съда на сектор 4, Букурещ, с която на условно освободения от
изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода Г. И. са определени
за изпълнение подробно описани пробационни мерки за срок 1132 дни.
Решението/присъдата е постановена от съдебен орган в наказателно
производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася до деяние,
което съставлява престъпление и по българското законодателство, а именно -
по отношение на управлението на моторно превозно средство без
свидетелство за управление на същото, деянието съставлява престъпление и
по българското законодателство, такова по чл.343в от българския наказателен
кодекс, а по отношение второто престъпление - подпомагане на незаконно
влизане и пребиваване (трафик на мигранти), същото освен, че е
престъпление и по българския НК (чл.281 от НК), попада и в обхвата на тези,
за които съгласно чл.14, ал.2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС не се изисква двойна
5
наказуемост. По делото се установява, че осъденото лице, което е български
гражданин има местоживеене в Република България към настоящия момент.
Съдебният състав намира, че не са налице отрицателните
предпоставки за признаване по чл. 15, ал. 1, т. 12 и т. 13 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС, свързани с продължителността на пробационните
мерки и местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието
на инкриминираните деяния, същите са извършени на територията на
издаващата държава и определената продължителност на пробационните
мерки не е по-малка от шест месеца.
Наложените пробационни мерки следва да бъдат адаптирани при
спазване нормите визирани в чл. 5, ал. 1 и сл. от ЗПИИСРРПОУНПМАС,
съобразно които: когато характерът или продължителността на наложената с
решението по чл. 2, т. 1 пробационна мярка или алтернативна санкция или
продължителността на срока на пробацията са несъвместими с българското
законодателство, българският компетентен орган може да ги адаптира в
съответствие с характера и продължителността на наказанията, предвидени в
българското законодателство за аналогични деяния; адаптираната
пробационна мярка, алтернативна санкция или продължителността на срока
на пробацията се съобразява максимално с наложената в издаващата държава;
когато продължителността на наложената пробационна мярка или
алтернативна санкция или продължителността на срока на пробацията
надвишава максималната продължителност, предвидена в българското
законодателство, при адаптирането се определя максималната
продължителност на съответното наказание, предвидена в Република
България; адаптираните наказания не могат да бъдат по-строги или по-
продължителни от първоначално наложените с решението по чл. 2, т. 1. При
това положение на осъдения Г. И. следва да бъде определена една
пробационна мярка, съобразена максимално с наложените от издаващата
държава, а именно- „задължителна регистрация по настоящ адрес“,
пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от Наказателния кодекс НК/ на
Република България, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично, за срок от 3 поредни години, считано от 29.102024 г., датата
посочена за начало на изпълнение на наказанието пробация в
6
Удостоверението. Посочения срок от 3 години е максималния предвиден в
чл.42а, ал.3, т.1 от НК на РБ. В тази насока съдът съобрази и разпоредбата на
чл.70, ал.6 от НК на Република България, по смисъла на който при условното
предсрочно освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в
размер на неизтърпяната част от наказанието. В рамките на изпитателния
срок, но за не повече от три години, съдът може да постанови една от
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 – 4, като взема предвид доклад от
пробационния служител. Освен цитираното ограничение, останалите
наложени на осъдения Г. И. пробационни мерки - да приема визитите на лице,
назначено за неговия надзор, да съобщава предварително всяка промяна на
местожителството и всяко пътуване над 5 дни, да съобщава за смяна на
работно място и информация за документи от естество, позволяващи контрол
на неговите средства за издръжка, не могат да се адаптират, защото не
съответстват по съдържание на пробационните мерки, визирани в чл. 42а, ал.
2 от НК на Република България.
С оглед всичко изложено и на основание чл.16, ал.7, т.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за
пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА присъда № 2870/2024 по Дело № 29685/4/2024 на Съда
на сектор 4, Букурещ, Република Румъния, с която по отношение на
българския гражданин Г. Х. И., роден на ****** г. в гр. К., общ. Ч., обл. П., с
постоянен адрес в с. В. № ***, общ. К., с ЕГН **********, са наложени
следните пробационни (надзорни) мерки: а) да се представя в Пробационна
служба Алба на датите, фиксирани от тях; б) да приема визитите на лицето,
назначено за неговия надзор; в) да съобщава предварително всяка промяна на
местожителството и всяко пътуване над 5 дни; г) да съобщава за смяна на
работното място; д) да съобщава информация и документи от естество, което
позволява контрол на неговите средства за издръжка, за срока на условното му
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказание лишаване от свобода,
а именно - за срок от 1132 дни за периода от 29.10.2024 г. - 05.12.2027 г., като
определя чрез адаптирането им, съответстващата българска такава по чл.42а,
7
ал.2, т.1 от Наказателния кодекс, а именно:
-„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два
пъти седмично за срок от три поредни години, считано от 29.10.2024 г.
След влизане на решението в сила, на основание чл.16, ал.8 от
ЗПИИСРРПОУНПМАС незабавно да бъде информиран компетентният орган
на издаващата държава, Министерство на правосъдието на Република
България, както и Националното бюро на България в Евроюст.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 5 дневен срок от
днес пред Апелативен съд - Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8