Р Е Ш Е Н И Е № …….....
гр. Враца, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия П., като
разгледа докладваното от съдия Христова гр.
д. № 1315 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба и уточнителна молба вх. № 267910/05.05.2021 г. от М.Т.Й., ЕГН **********,
В.Й.И., ЕГН **********, и Т.Й.В., ЕГН **********, тримата чрез адв. Г.П.,
против „БНП Париба Пърсънъл С.А.“ – клон България, ЕИК *********, с която са
предявени обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците не
дължат на ответника по 1/3 за всеки от тях от следните суми: 1 693,50 лева –
главница, ведно със законната лихва върху сумата, сумата от 615,13 лева,
представляваща възнаградителна лихва от 30.06.2008 г. до 30.11.2009 г., сумата
от 528,52 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
30.07.2008 г. до 01.03.2011 г., съставляващи вземания по изпълнителен лист от
05.07.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 1216/2011 г. по описа на Районен съд –
гр. Враца, както и сумата от 213,48 лева, представляваща разноски, за която е
издаден изпълнителен лист от 18.04.2012
г., издаден по гр. д. № 2135/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз
основа на които е образувано изп. д. № 20178990400955 по описа на ЧСИ И. Ц.
поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че
изпълнителните листове са издадени срещу наследодателя на ищците Й. В.Й.,
починал на 11.12.2017 г., като ищците са негови наследници по закон – съответно
преживяла съпруга и деца. Сочи се, че срещу наследодателя била издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 1216/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, която
влязла в сила след приключило исково производство по чл. 422 ГПК по гр. д. №
2135/2011 г. по описа на РС – гр. Враца. Ищците твърдят, че след влизане в сила
на заповедта за изпълнение срещу наследодателя не са извършвани никакви
изпълнителни действия в продължение на повече от 5 години и вземанията били
погасени по давност. Изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1216/2011 г. бил издаден
едва на 05.07.2017 г., а по гр. д. № 2135/2011 г. – на 18.04.2012 г. През 2017
г. било образувано изп. д. № 20178990400955 по описа на ЧСИ И. Ц., по което
срещу наследодателя не били предприемани никакви изпълнителни действия, а едва
през 2021 г. ищците получили покана за доброволно изпълнение на вземанията по
горепосочените изпълнителни листове. Ищците заявяват, че не дължат посочените
суми, тъй като същите са погасени по давност. Всеки от тях твърди, че не дължи
припадащата му се по наследство част, а именно по 1/3 от процесните суми.
Претендират присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил отговор от „БНП Париба Пърсънъл С.А.“ – клон България, чрез
юрк. Н. М., с който предявените искове се признават за основателни по реда на
чл. 237 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от ищците.
В хода на производството ищцата
М.Т.Й., ЕГН **********, е починала и за нейната част от исковете са
конституирани нейните наследници по закон и ответници в производството В.Й.И. и
Т.Й.В., като с окончателния доклад по делото, неоспорен от страните, е прието,
че са предявени обективно и субективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищците В.Й.И., ЕГН **********, и Т.Й.В., ЕГН **********, не дължат на ответника
по ½ за всеки от тях от следните суми: 1 693,50 лева – главница, ведно
със законната лихва върху сумата, сумата от 615,13 лева, представляваща
възнаградителна лихва от 30.06.2008 г. до 30.11.2009 г., сумата от 528,52 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.07.2008 г. до
01.03.2011 г., съставляващи вземания по изпълнителен лист от 05.07.2017 г.,
издаден по ч. гр. д. № 1216/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, както
и сумата от 213,48 лева, представляваща разноски, за която е издаден изпълнителен лист от 18.04.2012 г., издаден
по гр. д. № 2135/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на
които е образувано изп. д. № 20178990400955 по описа на ЧСИ И. Ц. поради
изтекла погасителна давност.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и доказателствата по делото, намира, че са налице
кумулативно предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение
при признание на иска.
Съгласно
разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на
признанието на иска.
В случая са налице
всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237,
ал. 1 ГПК, а именно:
В писмения отговор ответното
дружество е признало изцяло исковете по основание и размер. Видно от
представеното пълномощно /л. 72/, в настоящото производство юрисконсулт Н. М.
разполага с правата по чл. 237 ГПК, а именно да прави признание на иска.
В първото по делото
съдебно заседание, проведено на 22.10.2021 г., ищците чрез своя процесуален
представител адв. Г.П. е заявила искане да бъде постановено решение при
признание на иска.
Признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се
разпорежда. Съдът следва да се произнесе съобразно направеното признание, без
да е необходимо да излага мотиви по съществото на спора.
С оглед наличието на всички
кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено решение при признание на
иска, с което предявените искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъдат уважени, като бъде признато за
установено, че ищците В.Й.И., ЕГН **********, и Т.Й.В., ЕГН **********, не
дължат на ответника „БНП Париба Пърсънъл С.А.“ – клон България, ЕИК *********,
по ½ за всеки от тях от следните суми: 1 693,50 лева – главница, ведно
със законната лихва върху сумата, сумата от 615,13 лева, представляваща
възнаградителна лихва от 30.06.2008 г. до 30.11.2009 г., сумата от 528,52 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.07.2008 г. до
01.03.2011 г., съставляващи вземания по изпълнителен лист от 05.07.2017 г.,
издаден по ч. гр. д. № 1216/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, както
и сумата от 213,48 лева, представляваща разноски, за която е издаден изпълнителен лист от 18.04.2012 г., издаден
по гр. д. № 2135/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на
които е образувано изп. д. № 20178990400955 по описа на ЧСИ И. Ц., поради
изтекла погасителна давност. Не се дължат и всички останали суми, в това число
законна лихва, такси и разноски в изпълнителното производство.
По разноските:
С оглед изхода на
делото право на разноски възниква за ищците, които видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 25.03.2021 г., са заплатили на адв. П.
възнаграждение в размер на 600 лева, платено в брой, за което договорът служи
като разписка.
Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищците. Изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
размер на възнаграждението за защита правата на всеки от тримата ищци е в
размер на 301,18 лева или общо 903,54 лева. Платеният от тримата първоначални
ищци адвокатски хонорар в размер на 600 лева е под този минимум, поради което същият
няма как да е прекомерен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
разноски в размер на 600 лева – платен адвокатски хонорар и 215 лева – платена
държавна такса.
При горните
съображения и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че В.Й.И.,
ЕГН **********, и Т.Й.В., ЕГН **********, НЕ
ДЪЛЖАТ на ответника „БНП Париба Пърсънъл С.А.“ – клон България, ЕИК
*********, поради изтекла погасителна давност по ½ за всеки от тях от следните суми: 1 693,50 лева –
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2011 г. до
изплащане на вземането, сумата от 615,13 лева, представляваща възнаградителна
лихва от 30.06.2008 г. до 30.11.2009 г., сумата от 528,52 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 30.07.2008 г. до 01.03.2011 г.,
съставляващи вземания по изпълнителен лист от 05.07.2017 г., издаден по ч. гр.
д. № 1216/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, както и сумата от 213,48
лева, представляваща разноски, за която е издаден изпълнителен лист от 18.04.2012 г., издаден
по гр. д. № 2135/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, както и всички останали суми, в това число законна лихва,
такси и разноски в изпълнителното производство, които са предмет на изп.
д. № 20178990400955 по описа на ЧСИ И. Ц..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БНП Париба
Пърсънъл С.А.“ – клон България, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.И., ЕГН **********, и Т.Й.В., ЕГН **********, разноски
в производството, както следва: сумата от 600
лева /шестстотин лева/ – платен адвокатски хонорар и 215 лева /двеста и петнадесет лева/ – платена държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….