Р Е
Ш Е Н
И E
№456 13.11.2020 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №525 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба
на ДЗЗД“Рандеву“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ***представлявано от управителя Н.П.Г., подадена чрез пълномощника му
адв. И.Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) №ФК-413-0408234/28.07.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата се
твърди, че не посочването на фактически и правни основания за издаването на
акта, представлява не посочване на мотиви, каквото е изискването на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. Излага съображения, че налагането на ПАМ следва да бъде
конкретна за всеки отделен случай, като се вземат в предвид конкретните факти и
същата следва да бъде съразмерна съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК.
Твърди че, наложената мярка от 14 дена не съответства на тежестта на
нарушението, като изложените мотиви за местоположението и големината на обекта, не могат да обосноват
продължителността на мярката от 14 дена.
Става въпрос за инцидентно нарушение, представляващо изолиран случай,
като липсват данни за системност на нарушението. Не голямата стойност на
покупката от 36.00 лева и неголямата фактическа наличност, говорят за
несъразмерност на наложената мярка с тежестта на нарушението. Направено е
искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Т.Т.в представеното писмено становище към съпроводителното писмо
оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са съображения, че нарушението е
безспорно установено и че са налице предпоставките за налагането на ПАМ. В
съдебно заседание тези съображения се подкрепят от гл. юрисконсулт Т. Т.. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а по отношение на претендираните разноски
от страна на жалбоподателят, счита, че същите следва да се присъдят в предвиденият
от закона минимален размер. Моли да се вземат в предвид подробно изложените
мотиви в писменото становище постъпило по делото.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор и
според отразеното в заповедта:
Съгласно Протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0408234 от 22.07.2020 год. съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, в присъствието на Н.П.Г. –
представляващ ДЗЗД“Рандеву“ - гр. Стара Загора, на 22.07.2020 год., в 14:18 часа,
е извършена проверка на търговски обект – ресторант „Рандеву“, находящ се в гр.
***, стопанисван от ДЗЗД“Рандеву“. В хода на проверката, е установено, че дружеството
в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки или услуги от търговският обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата. За
извършена на 22.07.2020 год. в 14.09 часа контролна покупка на 3 бр. таратор, 1
брой пилешка супа, 1 брой шкембе чорба, 2 брой пилешко бутче, 5 брой питки, 2
брой чийз кейк на обща стойност 36.00 лв. платени в брой на лицето Т.П.Т. –
сервитьор от Д.М.П. – проверяващ преди легитимацията, не е издаден фискален бон
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел Датекс DP250 с ИН на ФУ DT 756174 и ИН на ФП
02756174, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. Нарушението води до не отразяване на приходи.
Извършеното нарушение се доказва и от установената разлика между разчетената
касова наличност и установената фактическа такава в размер на 68.10 лв.
Със Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №ФК-413-0408234 от 28.07.2020 год.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на
основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на ДЗЗД“Рандеву“ е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант „Рандеву“,
находящ се в гр. ***, стопанисван от ДЗЗД“Рандеву“ и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
За установените факти и
обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1
от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА №0408234/22.07.2020 год. Въз
основа на констатациите е направен извод, че ДЗЗД“Рандеву“ не е спазило реда за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба. Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по
смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на ДЗЗД“Рандеву“
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
– ресторант „Рандеву“, находящ се в гр. ***, стопанисван от ДЗЗД“Рандеву“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, при подробно изложени
в ЗНПАМ №ФК-413-0408234 от 28.07.2020 год. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП мотиви относно продължителността на срока на мярката.
Заповедта е връчена на представител
на ДЗЗД“Рандеву“ на 10.08.2020 год., видно от приложената на лист 10 от делото
разписка за връчване, а жалбата срещу нея е подадена на 12.08.2020 год. в
деловодството на ТД на НАП Пловдив.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 298, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество
е неоснователна, предвид следното:
С оспорения
индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна
мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно
алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят
е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед
№ЗЦУ–ОПР-16 от 17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и
4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.12 от делото/. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
в рамките на предоставените му правомощия.
Противно на изложеното
в жалбата, съдът намира, че оспорената заповед е постановена в изискуемата от
закона писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна
степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на
принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на
правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани
фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане
на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на
извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената
посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт.
Не се установяват и допуснати в хода на
административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените. Проверката е извършена в присъствието
на управителя на дружеството, същият е бил запознат с установеното при
проверката, но не е дал обяснение относно извършеното нарушение.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По
силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1 и ал.3
от Наредба №Н-18/2006 год. независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава
при извършване на плащането.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за
достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с
оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне
на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до 30 дни“.
В настоящия случай и
предвид доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по време
на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118, ал. 1 от ЗДДС, която норма е посочена
като нарушена и в оспорената заповед. Съдът не споделя изложеното в жалбата, че
е налице неправилно приложение на материалния закон.
Към приложената
административна преписка са приети като доказателства – протокол за извършена
проверка серия АА №0408234 от 22.07.2020 год. /лист 17--19/, въпросен лист за
установяване на стоковата и касова наличност в търговският обект от 22.07.2020
год., декларация за стопанисване обекти от задължено лице /лист 26 от делото/, дневен
финансов отчет от 22.07.2020 год. и справка КЛЕН за периода от 10.08 часа до
14.22 часа на 22.07.2020 год. /лист 27 – 33 от делото/.
В настоящия случай и
предвид доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по
време на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка на 22.07.2020 год. в търговския обект – ресторант
„Рандеву“, находящ се в гр. ***, е установено, че при за извършената контролна
покупка в размер на 36.00 лв. не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация
и работещо в обекта фискално устройство модел Датекс DP250 с ИН на ФУ DT 756174 и ИН на ФП 02756174 или от
кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. Констатираното нарушение е описано в Протокол за
извършена проверка серия АА, №0408234 от
22.07.2020 год. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма
от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал. 1 от ДОПК. А в случая и
самият жалбоподател не оспорва обективираната в протокола от извършената
проверка фактическа обстановка, в т.ч. и факта на не издаване на фискална
касова бележка за извършената търговска продажба. Само по себе си
установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да
наложи ПАМ.
При тези факти са
налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС и приложението на чл.187 от ЗДДС. Както бе посочено, след като е
констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект
органът по приходите по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС действа в условията на
обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи
предвидената в закона принудителна административна мярка или не /в този смисъл
са Решение №10323 от 5.10.2016 год. на
ВАС по адм. дело №8979/2015 год., Решение №11983 от 9.10.2014 год. на ВАС по
адм. дело №16784/2013 год., Решение №5861 от 29.04.2014 год. на ВАС по адм.
дело №2540/2014 год. и мн. други/. Ирелевантно е дали е издадено наказателно
постановление за установеното нарушение. Налагането на принудителните
административни мерки по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС не е
обвързано с издаване на наказателно постановление за нарушението и се прилага
независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството. Административнонаказателното производство няма отношение към
налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален
административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите
по приходите административно нарушение. Въпреки това по делото са представени и
два броя актове за установяване на административно нарушение и издадените въз
основа на тях наказателни постановления.
Единствената преценка,
която притежава административният орган е тази по отношение на срока на
принудителната административна мярка, каквато преценка е била направена в
случая. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект за
срок от 14 дни, а максимално предвиденият в закона срок е до 30 дни. В този
смисъл органът е определил срок в размер от средно предвидения в закона, като е
съобразил особеностите на констатираното нарушение /не издаване на фискална
бележка за извършена покупка на стойност 36.00 лева и факта, че нарушението е
първо/. Изрично в заповедта за прилагане на ПАМ административният орган е
изложил мотиви, с които обосновава определеният 14-дневен срок. Видно от
изложените мотиви, мярката цели да се предотврати възможността за извършване на
нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, че следва за в бъдеще
да извършва продажби по установеният за това ред и с наличието на
регистрираното фискално устройство, а не както към момента на проверката – без
наличието на всякаква отчетност на приходите. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на обект“ е насочена към
постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския
обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с не издаване на документ за извършено плащане. В случая издадената
заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от
правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения.
Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК
при определяне срок на административната мярка. Продължителността на същата следва
да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Установяването
на нарушение от категорията на процесното е самостоятелно и достатъчно условие
органът по приходите да наложи ПАМ.
Съдът намира, че при
определянето на размера на наложената ПАМ, административният орган се е
съобразил с разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК. Установеният дневен оборот до
момента на проверката – 281.30 лв., както и установената касова разлика – 68.10
лв., не оспорена и от жалбоподателят, обосновават размера на наложената ПАМ.
Като мотиви е посочено също така и установеното нарушение на чл.7 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2016 год.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален административен акт
правилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект – ресторант
„Рандеву“ на ДЗЗД“Рандеву“ и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни.
Предвид изхода на
делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане на разноски
по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на
разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
По изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ДЗЗД“Рандеву“, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.П.Г.
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-413-0408234
от 28.07.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като
неоснователна.
ОСЪЖДА ДЗЗД“Рандеву“ с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ***, представлявано от управителя Н.П.Г. да
заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София,
бул.„Княз Дондуков“№52, представлявана от Директора Галя Димитрова сумата от 100.00
/сто/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: