Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 23.04.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 28 януари…..………………….…………………… през две хиляди и двадесета година…….………….….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 358 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Правното основание на разглеждания иск е чл.124 ГПК.

 

Предявен е иск от И.И.Т., по който са конституирани като ответници Ц.П.И., Е.А.И. и П.Ц.И..

 

Ищцата твърди, че по наследство от нейния баща Илия И.П.,*** е собственичка на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: УПИ VII-116, квартал 17 по плана на с. Замфирово, обл. Монтана, одобрен със Заповед № РД-15-679/ 21.12.2016 г., с площ от 1736 кв. м., при съседи: улица, УПИ VIII- 116, УПИ VI- 117, УПИ ХVI- 110, УПИ ХV- 110, УПИ ХI- 115 и УПИ Х- 116, както и на 1/2 идеална част от построените в имота масивна жилищна сграда, масивна стопанска сграда и всички останали подобрения и приращения в имота, който имот е с настоящ идентификатор 30301.301.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Замфирово, обл. Монтана.

Ответникът Ц.П.И. и неговата съпруга Е.А.И. са собственици на другата 1/2 идеална част от имота по наследство от неговия дядо и баща на ищцата Илия И.П. и на неговия син Петър Илиев И., който е и баща на ответника Ц.П.И..

 След смъртта на общия им наследодател- Илия И.П., починал на 25.04.1990 г. ищцата и нейния брат Петър Илиев И. си поделили по равно описания по – горе имот, като ищцата владее, обработва и ползва южната половина на имота, откъм съседния УПИ VIII- 116, а брат й, докато бил жив, владеел, обработвал и ползвал северната част от имота, откъм съседния УПИ VI- 117.

Твърди, че владее и ползва нейната част от имота 27-28 години. В имота има засадено лично от нея лозе и изграден асмалък с лози на около 300 кв.м., овощни дървета- сливи, ябълки-на около 300 кв. м. и зеленчукова градина, разположена на около 270 кв.м. В половината на брат й, на около 800-850 кв.м. се отглеждат, приживе от него, сега от наследниците му, 15-20 дръвчета сливи, другото е затревена, необработваема площ.

Построените в имота сгради, също си били разделили за ползване.

От смъртта на баща й, само тя и ответниците ползват процесния имот, а останалите наследници владеят и ползват УПИ VIII- 116 и УПИ Х- 116, като за изминалите 28 години не са си пречили и предявявали претенции.

Това положение се запазило и след смъртта на  брат й-13.07.2002 г., като неговата 1/2 част от имота се ползва от неговите наследници, а половината на ищцата се ползва единствено и само от нея, като съответно си делят заплащането на данъци и такси. Ответниците идват да събират плодове от техните насаждения. Ищцата сама се грижи за водопровода и водомера, които през зимата замръзват. Защитава владението си от посегателства. Владее, обработва и ползва южната половина и сградите, като живяла там постоянно до 2016 г., след което живее сезонно с оглед възрастта си- през лятото, а през зимата живее в Берковица.

През м. април 2019 г. по повод плащане на данък, разбрала, че имота има нов собственик. След извършени проверки установила, че с нотариален акт № 172 от 06.10.2017 г., том  III, рег. № 4456, нот. дело № 480/2017 г. на Нотариус Елена Петрова- Берковица /акт № 32, том 4, дело № 546/2017 г., вх. Рег. № 1163 на Служба по вписванията- Берковица/ имота е продаден от ответниците на П.Ц.И., като ответниците са се снабдили преди продажбата с документ за собственост върху недвижимия имот по наследство и давност, съгласно нотариален акт № 171 от 06.10.2017 г., том III, рег. № 4455, нот. дело № 479/2017 г. на Нотариус Елена Петрова- Берковица /акт № 31, том 4, дело № 545/2016 г., вх. рег. № 1162 на Служба по вписванията – Берковица/.

Оспорва издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт № 171 от 06.10.2017 г., том III, рег. № 4455, нот. дело № 479/2017 г. на Нотариус Елена Петрова- Берковица, като счита и моли съда да приеме, че издадения констативен нотариален акт не е породил правни последици в частта до ½ идеални части, поради липса на валидно право на собственост на ответниците върху имота, поради което посочения нотариален акт следва да бъде изменен. Още повече, към момента на издаването му и подаване на исковата молба, тя все още продължава да владее, обработва и ползва имота.

Счита, че сделката отразена в нотариален акт № 172 от 06.10.2017 г., том  III, рег. № 4456, нот. дело № 480/2017 г. на Нотариус Елена Петрова- Берковица също не е породила правни последици в частта за ½ идеални части от прехвърления имот, поради липса на валидно право на собственост на прехвърлителите по сделката върху тази част от имота, към момента на сключване на договора за продажба.

Тъй като и до сега тя още владее и ползва описания имот, без ответниците да се противопоставят, за нея е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за установяване правото й на собственост върху имота.

Моли съда да постанови решение, с което:

1.Да признае за установено по отношение на ответниците правото й на собственост по наследство и давност на ½ идеална част върху процесния недвижим имот: УПИ VII-116, квартал 17 по плана на с. Замфирово, обл. Монтана, одобрен със Заповед № РД-15-679/ 21.12.2016 г., с площ от 1736 кв. м., при съседи: улица, УПИ VIII- 116, УПИ VI- 117, УПИ ХVI- 110, УПИ ХV- 110, УПИ ХI- 115 и УПИ Х- 116, както и ½ идеална част от построените в имота масивна жилищна сграда, масивна стопанска сграда и всички останали подобрения и приращения в имота, който имот е с настоящ идентификатор 30301.301.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Замфирово, обл. Монтана;

2.На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да измени констативен нотариален акт № 171 от 06.10.2017 г., том III, рег. № 4455, нот. дело № 479/2017 г. на Нотариус Елена Петрова- Берковица /акт № 31, том 4, дело № 545/2016 г., вх. рег. № 1162 на Служба по вписванията – Берковица/, тъй като ищцата е собственик на ½ идеална част от имота.

Моли за присъждане и на направените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК ответниците Ц.П.И., Е.А.И. и П.Ц.И. вземат становище по предявения иск, като поддържат, че същият е недопустим. Твърдят, че всички останали сънаследници, съгласно удостоверение за наследници, следва да бъдат страни в производството, без изключение, а това не е направено в исковата молба. По отношение на  делбата, твърдят, че съда вече се е произнесъл с решение по гр. дело № 371/ 2014 г. по описа на БРС, потвърдено с решение на МОС по в. гр. дело № 125/ 2015 г. Всички останали съображения в исковата молба са безпредметни и не следва да се обсъждат и приемат, защото скиците са на името на наследодателя.

Оспорват всички твърдения и доказателства и най – вече основанието, на което е образувано производството. Не излагат конкретни твърдения във връзка с правото си на собственост.

 

         В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител поддържа исковата молба и твърденията си. Ответниците не се явяват и не ангажират доказателства.

         От събраните в хода на съдебното дирене доказателства, се установи следната фактическа обстановка :

 

         Ищцата е наследник (дъщеря) на Илия И.П.,***, поч.на 25.04.1990 година. Последният притежавал имот 116, от който през 2016 година били образувани 3 УПИ (л.29,30 от делото), едно от които УПИ VII в кв.17 с площ от 1 736 кв.метра, а по КК и КР на с.Замфирово – ПИ с идентификатор 30301.301.22.

         Имот 116 е бил предмет на делба по гр.д.371/2014 година между всички наследници на Илия П.. Съдът не е допуснал делба, като решението му е влязло в сила, потвърдено с решение по в.гр.д.125/2015 година.

         Както бе посочено и по – горе, през 2016 година е изменена регулацията и от имота са образувани 3 УПИ, като УПИ VII е процесен.

         Между наследниците на Илия П. е извършена неформална делба и процесният имот бил отреден за ищцата и брат й Петър Илиев И., поч.на 13.07.2002 година. В имота има изградена масивна жилищна сграда и стопанска постройка.

         От показанията на разпитаните свидетели се установява по безспорен начин, че  процесният имот повече от 25 години се стопанисва и ползва от ищцата и съпруга й и от семейството на нейния брат – Петър И. – баща на ответника Ц.П.. Братът и сестрата са си разпределили дори ползването, както на жилищната сграда, така и на дворното място : И. ползва голямата стая, а Петър – двете малки (вж. показанията на свидетелите л.75,76 от делото); дворът е разделен по дължина посредством утъпкана пътека, като лявата половина се стопанисва от И., а дясната от семейството на Петър. Последните не обработват и не посещават често имота, но ищцата не оспорва, че Ц., като син на нейния вече покоен брат е собственик на половината от имота. За имота ищцата има редовно открита партида за заплащане на питейна вода от 1998 година, както и партида за отчитане на консумираната ел.енергия. редовно заплаща дължимите местни данъци и такси. Именно по този повод през 2019 година узнала, че имотът е деклариран като собственост на П.Ц.И. – син на Ц.И. и внук на нейния брат Петър И.. Установила, че на 06.10.2017 година племенникът й Ц.И. се снабдил с констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, с който бил признат за собственик на целия процесен имот, придобит по давностно владение. Същия ден, заедно със съпругата си Е.И. продали имота на сина си П.Ц.И..

 

         От така установената фактическа обстановка , съдът обосновава извод за основателност на предявения иск.

 

С оглед въведените от ответниците възражения на първо място следва да се отбележи, че искът не е недопустим, тъй като съдът бил вече веднъж отказал делба, тъй като най – малкото липсва тъждество както в страните, така и в предмета на настоящото производство и онова, по гр.д.371/2014 година.

Наследниците на Илия И.П. са извършили неформална делба помежду си, като всеки от тях е получил УПИ, образувано от общия по – рано имот 116 в кв.17 на с.Замфирово. Останалите наследници не оспорват правата на ищцата и нейния брат (покойния вече Петър И.) по отношение на конкретния процесен УПИ VII, поради което за нея не е налице правен интерес да установява правото си на собственост по отношение на тях. Спрямо тях тя не дължи нито установяване на правото си на собственост, нито на основанието, на което го е придобила. Спорът е само между нея и наследника на нейния брат, който се е снабдил самостоятелно с титул за собственост върху конкретен, обособен ПИ с идентификатор 30301.301.22.

От установените по – горе факти се установява по несъмнен начин, че И.Т. владее и стопанисва повече от 25 години половината от описания по – горе недвижим имот. Владението й е несъмнено, с ясното съзнание, че този имот е нейна и на брат й собственост, получен от наследството на техния баща. Въпреки, че наследникът на брат й рядко посещава имота, тя не отрича неговите права и се ползва от имота по начина, по който са разпределили ползването си със своя брат – половината от дворното място, разделено по дължина на имота и едната стая от къщата срещу двете по – малки за него. Ищцата не е прекъсвала владението си на имота и до момента, поради което съдът намира, че са налице предпоставките на чл.79 ЗС и същата е придобила право на собственост по отношение на 1/2 част от имота.

Останалата 1/2 част от имота ответникът Ц.П. е придобил по наследство от своя баща – Петър И.. Доколкото този ответник се позовава на придобивна давност като основание за правото си на собственост и издадения в негова полза констативен нотариален акт отразява права в по – голям размер, то последният следва да бъде изменен.

 

С оглед гореизложените мотиви съдът приема предявения иск за основателен.

При този изход на делото ответниците дължат на ищците заплащане на направените в производството разноски.

 

При такива мотиви съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.П.И. с ЕГН **********, Е.А.И. с ЕГН ********** и П.Ц.И. с ЕГН **********,*** ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на И.И.Т. с ЕГН **********,*** върху: 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 30301.301.22, с № по предходен план  УПИ VII-116, квартал 17 по плана на с. Замфирово, обл. Монтана, одобрен със Заповед № РД-15-679/ 21.12.2016 г., с площ от 1736 кв. м., при съседи: улица, УПИ VIII- 116, УПИ VI- 117, УПИ ХVI- 110, УПИ ХV- 110, УПИ ХI- 115 и УПИ Х- 116, както и на 1/2 идеална част от построените в имота масивна жилищна сграда с идентификатор 30301.301.22.1 с площ от 63.00 кв. м. и масивна стопанска сграда  с идентификатор 30301.301.22.2 с площ от 43.00 кв.м.

 

ОСЪЖДА Ц.П.И. с ЕГН **********, Е.А.И. с ЕГН ********** и П.Ц.И. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.И.Т. с ЕГН **********,*** направените в производството разноски в размер на  782.00 лева.

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 171, том III, рег. № 4455, дело № 479/2017 г. на нотариус Елена Петрова – Берковица по отношение на признатото право на собственост на Ц.П.И. с ЕГН ********** до размер на 1/2 идеална част.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. След влизане в сила подлежи на вписване.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: