№ 4439
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110211137 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Г. Н. Г., ЕГН ********** чрез срещу
наказателно постановление /НП/ № 23-4332-032076/02.01.2024 г., издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва възприетата в НП фактическа обстановка, като се
сочи, че жалбоподателят е бил с поставен предпазен колан при управлението
на МПС, но го е свалил, за да успее да си извади документите, които му били
изискани за проверка. Посочва, че работи като шофьор в Столичния градски
транспорт и спазва правилата за движение по пътищата. От съда иска отмяна
на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание нередовно призованият жалбоподател не се явява.
Ход на делото е даден при условията на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – началник група при ОПП - СДВР, редовно
призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
1
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 17.12.2023 г. свидетелят Д. А. Г., заемащ длъжността полицай в 05
РУ- СДВР в присъствие на свидетеля *** И. И. съставил срещу жалбоподателя
Г. Н. Г. акт за установяване на административно нарушение серия GA №
1160170/17.12.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя,
който го подписал като посочил, че има възражения.
Въз основа на така съставения АУАН на 02.01.2024 г. началник група
„АНД“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издал обжалваното наказателно
постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 19.07.2024 г.,
а на 25.07.2024 г. била подадена и жалбата срещу наказателното
постановление.
За установяване на обективната истина по делото и релевантната
фактическа обстановка бяха разпитани актосъставителят Д. А. Г. и свидетелят
*** И. И., посочен в акта за установяване на административно нарушение като
очевидец на нарушението. Техните показания обаче не допринасят
съществено за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване по
делото, относно обстоятелството има ли извършено нарушение, в какво се
състои то, кога и къде е извършено и кой е неговият извършител. Свидетелите
заявяват, че се придържат към отразеното в АУАН, но нито един от тях не
декларира каквито и да било спомени във връзка с процесното събитие.
Свидетелят Г. посочи, такива актове съставят ежедневно и няма никакъв
конкретен спомен относно процесния случай. Поради декларираната липса на
спомен за процесния случай от страна на двамата свидетели съдът им предяви
АУАН. Въпреки предявяването и запознаването със същия свидетелите не
можаха да депозират каквито и да било показания, свързани с конкретния
случай и от които съдът да извлече данни досежно обстоятелствата, при които
е извършено посоченото в АУАН и НП нарушение. Твърдението на
свидетелите, че се придържат към изложеното в АУАН не може да замести
необходимостта от приобщаване на такива доказателства, от които да се
извлекат данни за всички елементи от състава на твърдяното нарушение.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства - заповед № 513з-
5215/21.06.2022 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/28.10.2019 г.
на министъра на вътрешните работи ведно с акт за встъпване в длъжност,
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, от
които извлече данни относно компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество, същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира,че АУАН и НП са
издадени от некомпетентни за това административни органи. Видно от т. 1
/43/ на заповед № 513з-5215/21.06.2022 г. на директора на СДВР свидетелят Д.
Г., заемащ длъжността полицай е оправомощен да съставя АУАН на ЗДвП. От
представения по делото акт за встъпване в длъжност се установява, че считано
от 29.10.2019 г. **** е встъпила в длъжността началник на 01 група
„Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на
основание т. 3.10 от цитираната заповед е била компетентна към 02.01.2024 г.
да издаде обжалваното наказателно постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня, в който се твърди да
е извършено нарушението, а НП е издадено месец по-късно. В хода на
административнонаказателнотно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, противно на становището на
процесуалния представител на жалбоподателя. Нарушението е описано
достатъчно ясно, точно и конкретно, дадена му е съответна на фактическото
описание правна квалификация, като от жалбоподателя не се изискват
прекомерни усилия, за да разбере извършването на какво точно нарушение се
твърди да е извършил.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато
са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. В хода на производството от страна на АНО
не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя Г. Н. Г..
Действително в преценката си дали да се издаде наказателно постановление
АНО се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При
оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14 ал.2 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща
доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от
Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, като дава възможност на
административнонаказващият орган да посочи допълнителни доказателства,
извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. Съдът
намира, че в процесния случай не се събраха достатъчно по обем и
категорични доказателства, сочещи жалбоподателя Г. като извършител на
3
вмененото му административно нарушение, а именно като водач на лек
автомобил да не е използвал обезопасителен колан. Съдът разпита
непосредствено както актосъставителя Д. Г., така и лицето, посочено като
очевидец на нарушението – свидетеля И., но и двамата не успяха да си
спомнят фактите, свързани с твърдяното нарушение. Предвид липсата на
каквито и да било доказателства, установяващи извършването на
нарушението от жалбоподателя Г., то наказателното постановление следва да
бъде отменено.
При този изхода на делото право на разноски има жалбоподателя, но
тъй като такива не се претендират, нито се твърди да са извършени, то и не
следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-032076/02.01.2024 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
жалбоподателя Г. Н. Г., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4 т. 7 пр. 1
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4