№ 56
гр. Трън, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П. С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от П. С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231740100129 по описа за 2023 година
Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Исковата молба е предявена от Н. М. М. от гр.*************, ЕГН **********
срещу И. М. Н. от гр.*************, ЕГН **********, Й. М. Д. от гр.*************,
ЕГН **********, Г. Ц. И. от гр.*************, ЕГН **********, К. Ц. Г. от
гр.*************, ЕГН **********, с адрес за призоваване: *************, М. Ц. С.
от гр.*************, ЕГН **********, М. А. М. от *************, ЕГН **********,
С. А. М. от *************, ЕГН **********, В. А. М. от гр.*************, ЕГН
**********, с адрес за призоваване: *************, А. А. М. от *************, ЕГН
**********, М. А. М. от *************, ЕГН **********, А. А. А. от
гр.*************, ЕГН **********, М. Б. М. от *************, ЕГН **********, с
адрес за призоваване: *************, А. Б. М. от *************, ЕГН **********, с
адрес за призоваване: *************, И. Б. М. от *************, ЕГН **********, Р.
Б. М. от село *************, ЕГН **********, Й. Б. Н. от *************, ЕГН
**********, В. Б. М. от *************, ЕГН **********, М. Б. М. от *************,
ЕГН **********, Б. М. М. от *************, ЕГН **********, А. М. Д. от
*************, ЕГН **********, Л. П. А. от *************, ЕГН **********, Д. М.
М. от *************, ЕГН **********, и П. М. М. от *************, ЕГН
**********, с искане на основание чл.124 ал.1 от ГПК да бъде установено, по
отношение на ответниците, че ищецът е изключителен собственик по наследство и
давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73273.550.807.1.1 /седемдесет и три хиляди двеста седемдесет и три точка петстотин и
петдесет точка осемстотин и седем точка едно точка едно/ по кадастралната карта и
1
кадастралните регистри на гр.Трън, с адрес на имота: *************, който
самостоятелен обект се намира на етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор
73273.550.807.1 /седемдесет и три хиляди двеста седемдесет и три точка петстотин и
петдесет точка осемстотин и седем точка едно/ по КККР, с предназначение на
сградата: жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 73273.550.807 по КККР, с адрес на поземления имот:
*************, с площ от 511 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент - в жилищна или
вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с
площ от 64 / шестдесет и четири/ кв.м., с прилежащи части: 1/2 /една втора/ идеална
част от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта:
73273.550.807.1.2, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори
73273.550.808, 73273.550.93, 73273.550.806, 73273.550.9047 по КККР на гр.Трън.
Ищцът твърди, че той и ответниците са наследници на общите си наследодатели
- М. Н. А., починал на *************г. и на С. Б. А., починала на *************
М. и С. А.и сключили граждански брак през 1939г. С договор за отстъпено право
на строеж от 29.05.1970г. на М. А. е отстъпено право на строеж за построяване на
двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., върху УПИ XVII - 224а, в
квартал 63 по плана на гр.Трън. М. и съпругата му С. реализирали строежа в законния
петгодишен срок и заживели в новопостроената сграда. През 1990г. починала
съпругата на М.. Преди смъртта си, С. и М. прехвърлили собствеността върху втория
етаж от сградата на сина си М. М. А. - баща на ищеца. На този етаж започнали да
живеят М., съпругата му Л. и синът им П.. М. живял на втория етаж от къщата до
смъртта си през 2021г., след което там останали да живеят ответниците Л. и П..
Ответницата Д. М. се омъжила и живеела на друго място в гр.Трън.
След смъртта на С. А., на първия етаж от сградата останали да живеят М. Н. А.,
заедно с ищеца Н. М. и съпругата му Б., заедно със своите деца. С нотариален акт
№***, т.1, д.№ 28/1991г. на районен съдия при ТрРС, наследодателят М. А. прехвърлил
на дъщеря си - ответницата Й. Д. притежаваните от него 3/5 /три пети/ идеални части,
придобити по суперфиция и по наследство от покойната му съпруга С. А., от първия
етаж на процесната сграда, срещу издръжка и гледане. Ответницата Д. обаче не
желаела да се грижи за баща си. Тя не полагала никакви грижи за него. Нещо повече -
тя живеела в друго населено място, не посещавала гр.Трън, не посещавала баща си и
имота, и не се интересувала от него. На първия етаж живеел ищецът със семейството
си и дядо си М.. Само те полагали грижи за него, за храна, за облекло, задоволявали
всичките му нужди и потребности. До смъртта на М., само ищецът и съпругата му се
грижели за него. Тъй като ответницата Д. изобщо не се интересувала от баща си, то
2
ищецът още приживе на дядо си М. й заявил, че първият етаж ще остане негова
изключителна собственост. Това си намерение той явно демонстрирал и пред
останалите наследници на М. - както пред баща си М. и майка си Л., така и пред брат
си П. и сестра си Д.. На останалите ответници също било доведено до знанието им, че
ищецът има намерение да свои първият етаж от сградата изцяло, само за себе си. М.
починал през 2002г. На погребението му, ищецът не допуснал отв.Д. до първия етаж
от сградата. След смъртта на М. А., ищецът сменил входната врата на първия етаж.
Ключ от него имали само той, съпругата му и децата му. Те не допускали никой от
наследниците на М. и С. до първия етаж. Ищецът започнал да владее само за себе си
първия етаж от сградата след смъртта на дядо си през 2002г. Владението му е
продължило повече от 10 години, продължава и до днес. Той владее имота спокойно,
явно, необезпокоявано и непрекъснато над 20 години. Явно е заявил и демонстрирал
намерението си за завладяване на целия първи етаж и превръщането на държането на
идеалните части на останалите наследници във владение само за себе си. Ищецът е
извършил основен ремонт на първия етаж - поставяне на гипсокартон на стените и
таваните, поставяне на ламинат, изграждане на чисто нова и модерна баня с тоалетна,
смяна на цялата дограма на първия етаж - прозорци и врати, обзавел е по собствен
вкус владения от него имот. Извършените от ищеца подобрения в процесния етаж
възлизат на стойност повече от 25 хиляди лева. Никой не е оспорвал владението на Н.
М. върху първия етаж от сградата. Не е имал никакви спорове с роднините си за този
имот. Явно е демонстрирал пред отв.Д. и пред останалите наследници намерението си
да завладее целия първи етаж, само за себе си. В полза на същия е изтекла абсолютна
придобивна давност върху имота и същият се счита за изключителен собственик на
първия етаж.
Съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Трън, със
заповед №РД-18-893/20.12.2019г. на ИД на АГКК УПИ, върху който е построена
процесната сграда представлява поземлен имот с идентификатор 73273.550.807 по
КККР, с адрес на поземления имот: *************, с площ от 511 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10м/, при съседи имоти с идентификатори 73273.550.808, 73273.550.93,
73273.550.806, 73273.550.9047, а процесния първи етаж от построената върху него
двуетажна жилищна сграда - многофамилна, с идентификатор 73273.550.807.1 по
КККР, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73273.550.807.1.1
по КККР, с адрес *************, с предназначение - жилище, апартамент, с площ по
документ от 64 кв.м.
Тъй като не разполага с документ за собственост за имота си, за ищеца се явява
правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на собствеността му,
придобита по силата на изтекла в негова полза абсолютна придобивна давност .
3
Искането към съда е след като се увери в гореизложеното да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на И. М. Н. от
гр.*************, ЕГН **********Й. М. Д. от гр.*************, ЕГН **********, Г.
,
Ц. И. от *************, ЕГН **********, К. Ц. Г. от гр.*************, ЕГН
**********, М. Ц. С. от *************, ЕГН **********, М. А. М. от *************,
ЕГН **********, С. А. М. от *************, ЕГН **********, В. А. М. от
гр.*************, ЕГН **********, А. А. М. от *************, ЕГН **********, М.
А. М. от *************, ЕГН **********, А. А. А. от гр.*************, ЕГН
**********, М. Б. М. от *************, ЕГН **********, А. Б. М. от *************,
ЕГН **********, И. Б. М. от *************, ЕГН **********, Р. Б. М. от село
*************, ЕГН **********, Й. Б. Н. от *************, ЕГН **********, В. Б.
М. от *************, ЕГН **********, М. Б. М. от *************, ЕГН **********,
Б. М. М. от *************, ЕГН **********, А. М. Д. от *************, ЕГН
**********, Л. П. А. от *************, ЕГН **********, Д. М. М. от *************,
ЕГН **********, П. М. М. от гр.*************, ЕГН **********, че по силата на
изтекла в негова полза абсолютна придобивна давност Н. М. М. от *************,
ЕГН ********** е изключителен собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73273.550.807.1.1 /седемдесет и три хиляди двеста седемдесет и три
точка петстотин и петдесет точка осемстотин и седем точка едно точка едно/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Трън, с адрес на имота:
*************, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 /първи/ в сграда с
идентификатор 73273.550.807.1 /седемдесет и три хиляди двеста седемдесет и три
точка петстотин и петдесет точка осемстотин и седем точка едно/ по КККР, с
предназначение на сградата: жилищна сграда-многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 73273.550.807 по КККР, с адрес на
поземления имот: *************, с площ от 511 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент - в жилищна или
вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, с
площ от 64 / шестдесет и четири/ кв.м., с прилежащи части: 1/2 /една втора/ идеална
част от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта:
73273.550.807.1.2, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори
73273.550.808, 73273.550.93, 73273.550.806, 73273.550.9047 по КККР на гр.Трън.
В законния срок по чл. 131 от ГПК ответника Й. М. Д. излага становище, че не
може да постигне спогодба с ищеца, тъй като няма негови координати. Твърди, че
преди две години са постигнали договореност с ищеца същия да и заплати сума от
10 000 лева, но и досега няма отговор. Оспорва твърденията в исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК адв. А., служебен защитник на ответника Р. Б. М. е
4
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявения иск е
допустим, и видно от събраните по делото доказателства е основателен и след
изслушване на свидетелите на ищцовата страна ще даде становище.
В срока по чл.131 от ГПК адв. Р. З., служебен защитник на ответника В. Б. М. е
депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявения иск
е недопустим, тъй като видно от исковата молба, се касае за снабдяване с нотариален
акт на част от имот, евентуално придобит по давностно владение от ищеца и за да се
води такъв иск, трябва да е налице спор за собственост, а такъв явно не съществува.
Като наличие на правен интерес ищецът е посочил, че иска да се снабди с нотариален
акт, това не е основание за водене на този иск. Реда за снабдяване с констативен
нотариален акт е посочен в чл. 587 и сл. От ГПК – специален ред, предвиден за тази
цел. Няма установен спор за собственост, тъй като от исковата молба е видно, че
ищецът е сменил вратата, сложил отделен ключ на етажа, на който твърди, че е
собственик и за това никой не му пречи. По тази причина счита, че иска е недопустим,
поради което производството по делото счита, че следва да бъде прекратено. От
исковата молба и приложените към делото доказателства не става ясно дали ищеца е
владял имота само за себе си или като част от сънаследниците при разпределено право
на ползване, поради което иска е и неоснователен. В този смисъл са и решения на
ВКС. Не са посочени действия от страна на ищеца, с които същия да е уведомил
останалите наследници, че владее имота сам за себе си.
В срока по чл.131 от ГПК адв. Б. М., служебен защитник на ответника М. Б. М.
е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявения
иск е недопустим, тъй като целта на предявения установителен иск е установяване
правото на собственост на ищеца върху описания в исковата молба недвижим имот на
основание давностно владение по съдебен ред, с оглед снабдяването му с констативен
нотариален акт, което обстоятелство е изложено в исковата молба. При предявяване на
установителен иск /положителен или отрицателен/ ищецът би следвало да докаже
наличието на правен интерес, което е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иска, за което съдът следи служебно. С оглед приложението на
нормата на чл.124 ал.1 съществува трайно установена съдебна практика, според която
правният интерес винаги изисква съществуване на правен спор, пречещ на нормалното
упражняване правата на ищеца и липса на друг иск за тяхната защита. От изложеното
в исковата молба е видно, че ищецът твърди, че е притежател на правото на
собственост на процесния имот, сменил е вратата и ключалката и няма твърдения
собствеността на имота да се оспорва
от ответниците или да му се пречи да упражнява правото си на собственост върху
процесния имот и с оглед на изложеното счита, че искът е недопустим и като такъв
производството по делото следва да бъде прекратено. По отношение посоченият в
исковата молба като правен интерес снабдяването с нотариален акт на ищеца, в ГПК в
5
глава 54-та , чл.587 изрично е посочен редът за издаване на констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, когато собственикът няма такъв и се позовава
на давностно владение. Това е специален ред за снабдяване с документ за собственост
спрямо общата разпоредба на чл.124 от ГПК, поради което чл.124 от ГПК, е
неприложим в случая. Счита, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е посочил
дали е владял имота само за себе си или сънаследствен на всички наследници. С
извършването на ремонти и смяната на вратата и ключалката не може да се приеме
като уведомяване на останалите наследници, че ищеца вече владее имота само за себе
си. Няма да сочи доказателства и ще се ползва от доказателствата на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК адв. Р. З., като адвокат на ответниците М. А. М. и И.
Б. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище, че
предявения иск е допустим, тъй като е предявен от процесуално легитимно лице и
неговите доверители заявяват, че искът е основателен и нямат никакви претенции към
процесния имот и моли да се уважат доказателствените искания на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК адв. Р. К., служебен защитник на ответника А.ио М. Д.
е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявения иск
е допустим, що се касае до възможността от предявяване на такава претенция, но от
представените по делото доказателства по никакъв начин не се доказва тезата на
ищеца по същото, представени са доказателства от които не е видно, че същият е
ползвал имота безпрепятствено през целия период от време и факта, дали другите
наследници и собственика на по голяма част от имота, не са допускани до владението
си против правилата за това с оглед факта, че е процесуален представител на
ответника А. М. Д., с когото няма никаква връзка, към настоящия момент не може да
представи никакви доказателства и ще се ползва от тези, представени от ищеца по
делото. Моли да се извършат всички съдопроизводствени правила по повод даване ход
и разглеждане на делото, както и правилно решаване на същото с оглед представените
доказателства. Поради това счита, че исковата претенция е недоказана и
неоснователна.
Останалите ответници не са депозирали отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства -
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети писмени доказателства на, касаещи
собствеността на процесния недвижим имот, а именно:
Удостоверение за наследници изх.№ 83/19.05.2023 г. от Община Трън ; Заверен
препис от главна книга за имотите, държавна собственост на ГНС-2 стр.; Строително
6
разрешение №41/04.12.1970г., изд. от Община Трън; У-ние изх.№ ОБАЗ-42-
22/1/01.06.2023г., изд. от Община Трън; Скица № 15-635175/12.06.2023г., изд. от
СГКК-Перник; Схема № 15-635158/12.06.2023г., изд. от СГКК-Перник; НА № 13 , т.1,
д.. №28/1991г. на районен съдия при ТРС.
От свидетелските показания на св. В. И. А. – съсед на ищеца е видно, че живеят
през една къща в гр.Трън, и по-точно Н. живее на първия етаж на къщата, като отпред
има две стаи, после коридор отзад и още една стая. На този етаж са само ищеца със
семейството си. Дядото на Н. – М., живеел преди да почине с тях. За дядото се
грижело семейството на ищеца. Свидетеля познава сестрата на Н. – И., защото живее в
гр.Трън. Знае коя е Й., но много рядко я е виждал да идва в гр.Трън. Не знае къде
живее. Не е виждал тя да е полагала грижи за дядо М.. Идвала само на гости. Никой
друг не е живял там, освен семейството на Н.. Повече от 20 години Н. полага грижи за
етажа. Сменил вратите, прозорците и цялото обзавеждане. Н. и жена му Б. отключват и
заключват имота. Свидетеля за последно е ходил в имота преди най-малко две години.
Ищеца и семейството му били още в България, после заминали в Германия, където
работят, но едното им дете живее тук, на същия етаж. Не знае някой друг дали има
ключ от къщата. Вижда се от двора на свидетеля, че сестрите на ищеца му идвали на
гости. Те са комшии с едната му от сестрите. Не я е виждал да влиза вътре, в двора в
градината я виждал един-два пъти. Бащата на Н. починал преди около две години.
След като той починал, сестрите на Н. не ги е виждал в къщата. Не е чул бащата на Н.
да е прехвърлял имотите на някой друг. Дядото починал отдавна, около двадесет
години. Къщата е на два етажа. На втория етаж живее брата на ищеца, заедно с майка
им. Свидетеля не е чул дядото да се е разпореждал с имуществото приживе. Другата
му сестра И. живее до тях в друг имот, който си е на нея. Когато дядото бил жив,
живеел при Н.. Откакто са в Германия за имота се грижи малкия им син. Големия син е
с тях в Германия. Идват си всяка година в България и обитават този първи етаж.
Свидетелката Е. С. А. обяснява, че познава от 30 години ищеца, - живеят на
една улица. Има имот в град Трън. Децата са им израснали заедно. Когато се женил Н.
ходили на сватбата му. Живеят на първи етаж от къща. На втория живеел баща му, но
починал, сега майка му и брат му са на втория етаж. Той е на първия етаж със
съпругата си и двете деца. Над 20 години живеят все там. Не познава друг, имало
възрастен дядо, който починал отдавна, той живеел в къщата, но не знае на кой етаж.
Свидетелката не е виждала друг да влиза там. Баба В. я познава, която има съседна
къща, друг не познава. Не знае кои са му лели, не ги е виждала. Много подобрения са
извършвани в имота: смяна на дограмата, вътрешен цялостен ремонт на етажа. До
двора и до терасата е ходила, но вътре не е влизала. Семейството на Н. сега живеят в
Германия и работят, за да могат да си довършат ремонтите. Чуват се и по телефона.
Приятели са. В момента са на работа в Германия, там са от горе долу 2 години. Те
ходят, работят, връщат се и така. Работят, дойдат, вложат парите и пак се върнат в
7
Германия. Последно може би преди две седмици с детето се видяли. Похвалил и се, че
кара хубава кола. Не знае за тази къща дали е имало някакви прехвърляния.
Свидетелката работи в СВ при ТРС. Няма представа колко деца е имал дядото. Познава
П., той е брат на Н. и живее на втория етаж. Не е проявявала любопитство кой от къде
влиза. Баба В. е в отделен двор и отделна къща. Свидетелката не я виждала в
процесния имот. Не познава Й.
Видно от свидетелските показания на свидетеля Р. Н. М. (син на ищеца) той и
неговото семейство живеят в гр. *************. Той живее там откакто се е родил, а
неговите родители живеят там от 1991 или 1992 година. Жилището е етаж от къща,
първи етаж. Свидетеля е син на ищеца. Къщата е на два етажа, на втория етаж живеел
дядо му М. с Л. А. и сина им П. М.. Неговите родители са му разказвали, че те са се
грижили за прадядо му М. М., и че той им обещал и завещал етажа. Дядото живеел
при тях до 2002 година на етажа. Сега на втория етаж живеят Л. и П. с неговото
семейство. Л. и П. нямат претенции към първия етаж на къщата. Не знае други хора да
имат претенции към първия етаж от къщата. Й. Д. я е виждал два пъти, мисли, че тя е
леля на баща му. Й. не знае къде е живяла или къде живее сега. Други роднини, които
са наследници на дядо му не е виждал и не знае да са имали претенции към имота.
Чул, че живеят някъде в чужбина и единствено ги знае по имена: М., М., В., може би
М.на като име, но другите не ги знае. Но тези хора не ги е виждал. Родителите му
правили подобрения на този първи етаж. Направили основен ремонт преди 17 – 18
години. Сменили входната врата, дограмата, прешпакловали стените и таваните,
сложили гипсокартон, нова баня по последен модел, ново обзавеждане. Тези
подобрения са на стойност от около 23000 – 26000 лева. Ключ от входната врата имат
той, брат му и майка му и баща му. Мисли, че роднините му разбрали, че прадядо му е
завещал устно първия етаж на къщата и затова и досега не са имали никакви
претенции. Не поддържат връзка с наследниците, които са в чужбина. Ремонтите
започнали, когато свидетеля бил 7 – 8 годишен през 2007 – 2008 г. на етажа имало една
счупена врата и нищо повече. Къщата е на два етажа. Хората, които живеят на втория
етаж имат отделен вход. Къщата има два входа, единия вход е за първия етаж, а другия
вход е за втория етаж. Не може да каже по какъв начин другите роднини са разбрали,
че баща му иска да владее първия етаж. Неговият баща владее имота от 25 – 26
години. Роднините, които живеят в чужбина не знае дали знаят, че бащата на
свидетеля владее имота. Тези, които са в България нямат претенции към него. Когато
правили ремонт, другите роднини знаели за това и, че ремонтът баща му си го прави
за него. Освен тези хора, които живеят в къщата, свидетелят не знае дали другите
роднини са знаели за ремонта. Мисли, че Й. е дъщеря на М.. Предполага, че е жива.
Не знае къде живее тя. Прадядо му е починал през 2002 г., през 2022 г. починал дядо
му М.. Родителите на свидетеля живеят в Германия от 2021 г., но си идват редовно в
гр.Трън за поддръжка на двора, за ремонти на етажа и друго. Свидетеля живее в
8
Германия от 2021г., до тогава живеели в тази къща в гр.Трън. Дворното място отпред
го ползват. Двора е общ, те го ползват отпред, пред къщата, а отзад, зад къщата го
ползват другите хора, които живеят на втория етаж. Това, че прадядо му го е завещал
на баща му, хората които живеят в къщата знаят, че имота е за баща му. Мисли, че
къщата е строена през седемдесетте години. Свидетеля има братя и сестри. Брат му Д.
останал да живее в къщата и сега. Той завършил миналата година и сега следва в
България – *************. Свидетеля си идва през месец, месец и нещо в къщата.
Не се спори от страните относно обстоятелството, че ищецът и ответниците са
наследници на общите си наследодатели - М. Н. А. и С. Б. А.. Както и, че процесният
имот е изграден след реализирано отстъпено право на строеж (от 29.05.1970г.) от М. Н.
А. и съпругата му. Както, и че преди смъртта си, С. и М. прехвърлили собствеността
върху втория етаж от сградата на сина си М. М. А. - баща на ищеца. И на този етаж
започнали да живеят М., съпругата му Л. и синът им П., а М. А. живял на втория етаж
от къщата до смъртта си през 2021г., след което там останали да живеят ответниците
Л. и П.. Ответницата Д. М. се омъжила и живеела на друго място в гр.Трън. След
смъртта на С. А., на първия етаж от сградата останали да живеят М. А., заедно със
семейството на ищеца. Безспорно е, че с нотариален акт №***, т.1, д.№28/1991г. на
районен съдия при ТрРС, наследодателят М. А. прехвърлил на дъщеря си -
ответницата Й. Д. притежаваните от него 3/5 /три пети/ идеални части, придобити по
суперфиция и по наследство от покойната му съпруга С. А., от първия етаж на
процесната сграда, срещу издръжка и гледане. Спорно е твърдението на ищеца
относно трайното дезинтересиране на отв. Д., както от имота, който и е прехвърлен,
така и от задължението спрямо баща си за издръжка и гледане. Установено е, че тя не
живее на въпросния първи етаж, а в друго населено място - извън гр.Трън. Както и, че
на първия етаж живеел ищецът със семейството си и дядо си М., и само те полагали
грижи за него, за храна, за облекло, задоволявали всичките му нужди и потребности.
Не е безспорно и подлежи на доказване, че тъй като ответницата Д. изобщо не се
интересувала от баща си, то ищецът още приживе на дядо си М. и заявил, че първият
етаж ще остане негова изключителна собственост. Както и, че това си намерение той
явно демонстрирал и пред останалите наследници на М. - както пред баща си М. и
майка си Л., така и пред брат си П. и сестра си Д.. Не е безспорно, че на останалите
ответници също било доведено до знанието им, че ищецът има намерение да свои
първият етаж от сградата изцяло, само за себе си. Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Производството е по иск с правна квалификация чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.108 ЗС.
Съгласно разпределената тежест в доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск е да докаже, че е собственик на процесния имот при твърдяните
9
граници и основания: наследство и давностно владение.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост
по отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл.
79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е
упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от
6 месеца и да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на
пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал.
1 ЗС са налице по отношение на претендиращия собствеността владелец в рамките на
едно пълно и главно доказване в хода на процеса, правоизключващото му
съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност може да бъде уважено.
Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1
ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност,
следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобИ.ето на собствеността.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт,
подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в
съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от
основните два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на
вещта (така: решение № 304 от 04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о. и
решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о.). Без да се установи, че тези
признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се
определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху
вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост –
правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната
давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно –
да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на
собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае,
необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява
физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да
узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме
10
действия по защита на собствеността си. За разлика от собственика, който не е длъжен
да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява владението
непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се
изгубват и то трябва да започне отново – чл. 81 ЗС. В чл. 83 ЗС е установена
оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага
се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е
необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да
извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота
или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във
времето периоди - решение № 68 от 2.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, ГК , I
г. о.).
Спорен по делото е въпросът, за придобИ.е по давностно владение от ищеца на
идеалните части на останалите наследници от процесния имот.
Когато едно лице установи фактическа власт върху вещ на основание
наследяване, то има качеството на държател на идеалните части на останалите
сънаследници, независимо дали последните знаят за настъпилото правоприемство и за
придобитите от тях права. Това е така, тъй като при наследяване владението върху
вещта, което е имал наследодателят, се придобива по право от всички негови
наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Като
съсобственик той има право да ползва цялата вещ - чл. 31, ал. 1 от ЗС, доколкото това
не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си.
Затова само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително време се е
ползвал от един сънаследник, не може да се съди за това дали той е преобърнал
държането на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява
предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ. /Решение №
192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г., I ГО на ВКС, Решение № 8/19.02.2014 г. гр. д.
№ 5109/2013г II ГО/.
В конкретния случай, извършването на мащабен ремонт, обитаването на
жилището, както и инициирането на процедурата за изкупуване на 3/5 идеални части
от процесния имот преди две години от срана на ищеца по отношение на отв.Й. Д.
може да се приеме като действия по своене на имота от един от наследниците за
сметка на останалите наследници и като начало на придобивна давност. Твърденията
на ищеца в исковата молба, че е довел до знанието на всички наследници намерението
си за своене и на техните наследствени части, и никой от роднините му не се е
противопоставил и не е предявил каквито и да е претенции, обаче не се доказват нито
от показанията на свидетелите, нито по делото са представени писмени доказателства
за подобни действия. Напротив - собственичката по представен нотариален акт отв.Й.
Д. категорично оспорва твърдението на ищеца, че никой не се противопоставя на
11
владението на първия етаж от процесния недвижим имот. Факта, че преди две години
ищецът е водил разговори с нея за закупуване на нейната идеална част говори за
отношението на Н. М. към процесната собственост - съзнавал, е че е налице пречка да
стане собственик на 3/5 идеални части от леля си, затова е опитал да се договори с нея
за покупко-продажбата им. Доказателства в противната посока, а именно на
отблъскване на владениието на отв.Д. от страна на ищеца не бяха представени в хода
на съдебното дирене. Никой от разпитаните свидетели, показанията на които съдът
кредитира, съобразявайки се с родствената близост на св.Р. М., не потвърди случай,
при който ищеца категорично да не е допуснал в имота отв.Д. с аргумента, че счита
първия етаж за свой собствен, а не съсобствен. Не бяха представени и доказателства,
че по някакъв начин и останалите сънаследници, живеещи извън процесния имот са
били наясно, че ищецът преди повече от 10 години свои имота като свой собствен,
като не признава наличието им на право върху наследствените им дялове. Не бяха
представени от ищеца и писмени доказателства доказващи подобни действия от страна
на ищеца, още повече, че и в писмените бележки по същество процесуалният
представител не отрича липсата на уведомяване на част от ответниците досежно
подобни действия.
Ето защо настоящият състав приема, че ищецът не доказа в процеса по
категоричен и недвусмислен начин твърдяното владеене на идеалните части на
останалите наследници, включително и на отв.Й. Д., като наследници на общия
наследодател М. Н. А. повече от 10 години преди завеждане на настоящата искова
молба на 03.08.2023 г. От показанията на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели не може да се направи категоричен извод за изтекла в полза
на ищеца придобивна давност повече от десет години. От показанията им може да се
направи извод единствено за ползването на процесния имот. Както и по какъвто и да е
начин ищецът да е демонстрирал по отношение на останалите наследници намерение
да владее техните идеални части за себе си. Демонстрираното по отношение на
свидетелите своене на имота е без значение след като не е достигнало до знанието на
всички съсобственици. Не се установява от показанията на свидетелите в някакъв
момент ищецът да е заявил на останалите наследници, че счита имота за собствен или
да е извършил действия за отблъскване на владението им. Напротив наличието на
данни, че се е опитвал да се договори с отв.Д. за продажбата на нейните идеални
части от съсобствеността преди две години говори за начало на придобивна давност,
която не е достатъчна да го направи собственик на това основание. Обстоятелството,
че ищццът е извършил ремонти в имота не доказва в пълнота своене на същият, тъй
като задължение на всеки съсобственик е да се грижи за вещта, при което има право на
приспадане от всички останали съсобственици на направените за това разноски. Щом
като във вътрешните отношения между сънаследниците се счита, че те са държатели
на чуждите идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка - наследникът,
12
който не ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а обратното - то
трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става
владелец. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение не
трябва да останат скрити, а трябва да намерят външна изява в предприемане на
конкретни действия, които да станат достояние и да бъдат насочени към съответните
други съсобственици - в случая към ответниците, а не неопределено към неограничен
кръг хора, както и да показват несъмнено, че наследникът Н. М. отрича правата на
другите наследници върху имотите и ги владее само за себе си. В тази връзка следва
да се обърне особено внимание, че презумпцията на чл. 69 ЗС не се отнася за
държателя, а за този, който по недвусмислен начин е доказал, че е установил владение.
Законовото предположение е в смисъл, че установеното владение се счита, че е за
владелеца, а не за другиго, а не, че установилият държане е владелец до доказване на
противното. Точно тези признаци на владението, ищеца, който носи тежестта да го
докаже чрез пълно главно доказване, не установи. Още повече - родствена връзка
между насрещните страни, както и етичните задължения да се почитат и уважават
взаимно, са все обстоятелства, които трудно могат да направят явно и несъмнително
намерението на ищеца да свои вещта, ако това не е ясно изразено чрез думи или други
действия по отношение на останалите наследници. Така сложилите се родствени и
житейски отношения изискват безсъмнено открояване на тези, свързани с владението
на имота. Законът не толерира неправомерните действия - общият принцип на
справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се
черпят права от поведение по време, когато засегнатият (съсобственикът) няма
възможност (поради неведение) да се брани. С оглед гореизложеното настоящият
съдебен състав приема, че от събраните в хода на съдебното дирене доказателства се
установява, че чрез упражняваната фактическа власт върху наследствените имоти,
ищцецът, в качеството на сънаследник е владял своята идеална част и е държал
частите на останалите сънаследници, но не се доказа, че същият е владял целият имот
само за себе си като е противопоставил на останалите сънаследници своето намерение
за това. Както се посочи действията на ищеца по извършване на ремонт и подобрения
по етажа, са управителни действия, но не съставляват такива, които да отричат
правата на съсобствениците, поради което не могат да служат като основание за
придобИ.е навладение и на собственост. Ето защо, съдът приема, че ищецът не доказа
в процеса, че е предприел каквито и да било действия, с които да демонстрира пред
останалите наследници, като съсобственици на процесния етаж намерението си да
свои имота за себе си, следователно в негова полза не е изтекла придобивната давност
от десет години.
Предвид гореизложеното се налага извода, че предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото, не се дължи възлагане на разноски по водене на
13
делото на една от страните.
Водим от гореизложеното Трънски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. М. от *************, ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл.108 от ЗС ГПК да бъъде признатоо по
отношение на И. М. Н. от гр.*************, ЕГН **********Й. М. Д. от
,
гр.*************, ЕГН **********, Г. Ц. И. от *************, ЕГН **********, К. Ц.
Г. от гр.*************, ЕГН **********, М. Ц. С. от *************, ЕГН **********,
М. А. М. от *************, ЕГН **********, С. А. М. от *************, ЕГН
**********, В. А. М. от гр.*************, ЕГН **********, А. А. М. от
*************, ЕГН **********, М. А. М. от *************, ЕГН **********, А. А.
А. от гр.*************, ЕГН **********, М. Б. М. от *************, ЕГН
**********, А. Б. М. от *************, ЕГН **********, И. Б. М. от *************,
ЕГН **********, Р. Б. М. от село *************, ЕГН **********, Й. Б. Н. от
*************, ЕГН **********, В. Б. М. от *************, ЕГН **********, М. Б.
М. от *************, ЕГН **********, Б. М. М. от *************, ЕГН **********,
А. М. Д. от *************, ЕГН **********, Л. П. А. от *************, ЕГН
**********, Д. М. М. от *************, ЕГН **********, П. М. М. от
гр.*************, ЕГН **********, че по силата на изтекла в негова полза абсолютна
придобивна давност Н. М. М. от *************, ЕГН ********** е изключителен
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73273.550.807.1.1
/седемдесет и три хиляди двеста седемдесет и три точка петстотин и петдесет точка
осемстотин и седем точка едно точка едно/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Трън, с адрес на имота: *************, който самостоятелен обект се
намира на етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор 73273.550.807.1 /седемдесет и три
хиляди двеста седемдесет и три точка петстотин и петдесет точка осемстотин и седем
точка едно/ по КККР, с предназначение на сградата: жилищна сграда-многофамилна,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 73273.550.807 по КККР,
с адрес на поземления имот: *************, с площ от 511 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10м/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент
- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта: 1 /едно/, с площ от 64 / шестдесет и четири/ кв.м., с прилежащи части: 1/2
/една втора/ идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над
обекта: 73273.550.807.1.2, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори
73273.550.808, 73273.550.93, 73273.550.806, 73273.550.9047 по КККР на гр.Трън.
14
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
15