№ 108
гр. Варна, 22.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110202877 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „АРИЕС-78“ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от Десислава Великова Радева – управител чрез адв. Р. СТ. при ВАК
против НП № 582859-F606570/14.06.2021 г. на Началника на Отдел“Оперативни
дейности“- Варна в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС на
дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер
на 600 /шестстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 във вр. с чл. 3
ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите/Наредбата/, във вр. с чл.
118 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се оспорва посочената в НП фактическа обстановка, като се излагат
твърдения, че лицето Емилия Събева на длъжност „пекар“ е издала фискален бон за
извършената контролна покупка в 10.54 ч. Оспорва се времето, в който е посочено в
НП, че е извършена контролната покупка, като се твърди, че по отношение на часа,
посочен в протокола за проверка, е извършена последваща проверка от служителя на
ТД на НАП, който го е съставил. Излагат се твърдения, че разликата, опасана от
проверяващия касовата наличност се дължи на неправомерните действия на
инспекторът при ТД на НАП – Х.Х., за когото се сочи, че „си е позволил да прибере
дамския портфейл на служителката в обекта Емилия Савова, находящ се извън касата в
шкаф“, като по посочения начин „проверяващият е описал и включил в касовата
наличност лични средства в размер на 215 лева без да има съгласие на служителката и
без да има правомощие за това“. Навеждат се доводи, че в случая не е отчетено от АНО
естеството на извършеното нарушение и липсата на произтекли вредни последици от
1
същото. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. С., която в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено с оглед на изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт
Г.а, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира , че
нарушението е безспорно установено, правилно е квалифицирано и правилно е
приложен материалния закон. Излага становище, че приложеното към жалбата копие
на фискална бележка № 16640/13.03.2021 г., издадена в 10.54 ч. е неотносимо към
предмета на делото, доколкото е установено, че контролната покупка се отнася до
тестено изделие, а представения с жалбата документ визира продажба на друг вид
стока. Навежда доводи за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от същия вид, съотв. със същото са засегнати важни обществени интереси
по правилното функциониране на фискалната система и търговския оборот. Иска се
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и в полза на ТД на НАП-
Варна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. Х.Х. и свидетелят по акта –Д.Г.. По искане на процесуалния
представител на въззивника е допуснато до разпит в качеството на свидетел лицето
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното:
На 13.03.2021 г. служители при ТД на НАП – Варна – св. Х.Х. и св. Д.Г.
предприели извършване на проверка в търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР
на ЗДДС – пекарна, находящ се в гр. Варна, ул. Георги Пеячевич № 34а, стопанисван
от дружество „АРИЕС 78“ЕООД. В хода на проверката в 10.45 ч. от св. Х. била
извършена контролна покупка на 1 бр. баница със сирене на цена 1,40 лева.
Плащането било извършено с банкнота от 5 лева от продава-консултанта Емилия
Савова и е върнато ресто на монети. За извършената продажба не бил издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация в обект фискално устройство – модел
„DATCER DP-150“ с ИН на ФУ:DШ738646 и ИН на ФП: 02738646 с рег.№
4015362/07.02.2019 г. в НАП, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. Впоследствие в хода на проверката било установено, че липсва запис
във ФП на КАФП на регистрираната продажба на съответния продукт в часа на
извършване на контролната покупка. При така установените факти е св Х. съставил на
дружеството АУАН за нарушение на чл. 25 ал.1 т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
2
МФ, във вр. с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС, въз основа на който е издадено обжалваното
НП, с което на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС е ангажирана административно-
наказателната отговорност на въззивника, като му е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок.
Наказателно постановление № 582859-F606570/14.06.2021 г. е издадено от
компетентен орган - Началника на Отдел“Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. От същата заповед произтича и материалната компетентност на
актосъставителя, който видно от събраните по делото доказателства заема длъжността
„инспектор по приходите” към ТД на НАП.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи, от правна страна
следното:
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са
регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр.
106 от 2006г/. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на
3
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови
бележки се регламентират с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, съгласно която независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1.
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се
извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане,
включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се
издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с
получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова
бележка, която удостоверява извършеното му.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на
продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени въз основа на
приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Видно е от доказателствения
материал, че при извършената контролна покупка на стойност 1,40 лева, не е издаден
за същата фискален касов бон, въпреки че в обекта е бил наличен и технически
изправен ЕКАФП, съотв. не е издадена и ръчна касова бележка от кочан. Посоченият
факт се установява от показанията, както на актосъставителя, така и на свидетеля по
акта, които съответстват на отразеното в съставения протокол за проверка, междинен
дневен отчет и справка КЛЕН за 13.03.2021 г.
Съдът оцени като недостоверни показанията на св. Н., поради противоречието
им с останалия ценен от съда доказателствен материал, близките отношения на същия
със служителя в обекта, участвал при извършване на продажбата, с която е
реализирана контролната покупка, така и поради вътрешните противоречия в
изявленията му пред съда, доколкото същият е заявил първоначално, че е останал на
обекта няколко минути, а впоследствие е изложил твърдение, че е бил на място около
20 минути.
Съдът оцени като неотносимо към релевантните по делото факти, представеното
с жалбата копие на фискален бон, като взе предвид, че документа удостоверява
извършване на продажба на безалкохолна напитка, която е стока, различна от тази,
предмет на контролната покупка,а именно – тестено изделие. За да игнорира посочения
писмен документ при формиране на фактическите си и правни изводи, съдът съобрази
, че същият се отнася до различен часови диапазон от времето, в което е извършена
проверката. Видно от показанията на разпитаните свидетели, както и от протокола за
проверка контролната покупка е осъществена в 10.45 часа, към който момент е
4
предприета и проверката, докато фискалният бон, приложен към жалбата визира
извършена продажба в период следващ процесния момент с около 10 минути. В тази
връзка, съдът оцени като неоснователни възраженията, че с оглед извършената
поправка в цитирания протокол е недостоверна отразената в същия дата на извършване
на покупката. Видно от съдържанието на посочения документ, поправката е извършена
по отношение на началния час на проверката, но в изложението на протокола се
съдържа идентичен час, без надлежна поправка, в който е посочено недвусмислено, че
контролната покупка е извършена именно в 10.45 ч.
Поради изложеното, правилно е приложен материалния закон като е
констатирано нарушение на нормата на чл. 25 ал.1 т.1, във вр. с чл. 3 ал.1 от
Наредбата, във вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС. Правилно е дружеството-жалбоподател е
санкционирано на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС, доколкото конкретното нарушение
е предвидено в диспозицията на цитираната правна норма.
Съдът намира, че деянието не е маловажно такова по смисъла н чл. 28 от ЗАНН.
Касае се за формално нарушение с извършването, на което се засягат обществените
отношения, които нарушената правна норма е призвана да гарантира, а именно –
свързаните с фискалната отчетност и финансовата дисциплина такива. Конкретното
деяние не се отличава от типичните случаи на нарушение от посочения вид, не се
характеризира с многобройни или изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, съотв. не са налице факти, които да сочат явна незначителност на
обществената му опасност, поради което е неоснователен доводът на въззивника за
приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. Нормата на чл.
185, ал. 1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на ЮЛ, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева. В НП не са обсъдени отегчаващи отговорността обстоятелства, а
представените в хода на съдебното производство заверено копие на НП №
488922-F530928/09.01.2020 г. и разпечатка от информационната система на НАП не
установяват наличие на влязъл в сила към датата на извършване на процесното деяние
санкционен акт за нарушение от същия вид, респ. друго такова по Наредбата,
осъществено от въззивника. Съдът намира за неоснователни и доводите на
процесуалния представител на въззивника, че като отегчаващо отговорността на
дружеството обстоятелство следва да се съобрази констатираната разлика между
разчетена касова наличност и фактическа наличност, която е отразена в протокола за
извършване на проверката, доколкото посочените факти, са релевантни по отношение
евентуалната отговорност на дружеството за друго нарушение на Наредбата.
Поради изложените съображения, предвид липсата на констатирани отегчаващи
5
отговорността на дружеството обстоятелства и предвид липсата на данни за
имущественото положение на въззивника, съдът намира, че са налице предпоставки за
изменение на административната санкция, като същата следва да бъде определена в
минималния, предвиден в закона размер, с оглед преценката на съда, че същият е
справедлив и с посочената санкция ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 12 от
ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, както и на
процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на уважената част от
издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
6
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от
100/сто/ от лева.
В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно за сумата от 83,33 /осемдесет и три 0,33/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 582859-F606570/14.06.2021 г. на Началника на
Отдел“Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, с което на „АРИЕС-78“ЕООД на
основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
"Имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева, за извършено нарушение
на чл. 25 ал.1 т.1 във вр. с чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на
финансите/Наредбата/, във вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС,като намалява размера на
наложената санкция до сумата от 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „АРИЕС-78“ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НАП сумата от
83,33 /осемдесет и три 0,33/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37,
ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78
от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7