Присъда по дело №162/2019 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 69 от 11.04.2019 г. по НОХД № 162/2019 г. на РС - Бургас,  XXI – ви наказателен състав

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия С.И.Н., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с настоящ адрес:***, осъждан, е повдигнато обвинение за това, че след като е бил осъден - с Решение на Районен съд - Бургас № 826 от 13.05.2011 г., постановено по гр. дело № 1031/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в законна сила на 28.05.2011 г., да издържа свой низходящ - сина си - ненавършилия пълнолетие К.С.Н., роден на *** г., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 14 /четиринадесет/ месечни вноски, всяка на стойност 150 лв., равняващи се общо на парична сума в размер на 2100 лв., за периода от месец септември 2016 г. - до месец октомври 2017 г. включително, платими в гр. Бургас – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, както и за това,

че след като е бил осъден - с Решение на Районен съд - Бургас № 826 от 13.05.2011 г., постановено по гр. дело № 1031/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в законна сила на 28.05.2011 г., в условията на реална съвкупност с престъплението по пункт 1, да издържа свой низходящ - сина си - ненавършилия пълнолетие К.С.Н., роден на ***г., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 8 /осем/ месечни вноски, всяка на стойност 150 лв., равняващи се общо на парична сума в размер на 1200 лв., за периода от месец ноември 2017 г. - до месец юни 2018 г. включително, платими в гр.Бургас, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова престъпление с присъда № 88/26.04.2017 г. на Районен съд - Бургас, същата потвърдена, с Решение на Окръжен съд - Бургас, влязло в сила 30.10.2017 г. – престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.

Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас  поддържа обвинението, като го счита за безспорно доказано. Пледира на подсъдимия да бъде наложено общо наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Към общото наказание предлага да бъде присъединено предвиденото кумулативно наказание „обществено порицание“.

Защитникът на подсъдимия пледира да му бъде наложено наказание „Пробация“, като счита, че с това наказание ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуалната превенция.   

Подсъдимият Н. на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимият С.И.Н., ЕГН: ********** е роден на *** ***, българин, български гражданин, с настоящ адрес:***.  Видно от справка за съдимост, подсъдимият е осъждан.

През 2001 г. свидетелката В.К.К. и подсъдимият сключили граждански брак, като по време на брака, на *** г. се родил синът им - К.С.Н.. С Решение № 86 от 27.02.2003 г. на Районен съд - Бургас, постановено по бр. дело № 1688/2002 г. по описа на съда, влязло в законна сила на 25.03.2003 г., сключеният между подсъдимия Н. и свидетелката В.К. граждански брак бил прекратен. С Решение на Районен съд - Бургас № 826 от 13.05.2011 г., постановено по гр. дело № 1031/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в законна сила на 28.05.2011 г., подсъдимият С.Н. бил осъден да заплаща на детето си - К.С.Н., чрез неговата майка и законен представител - свидетелката В.К.К., месечна издръжка в размер на 150 лв.

Предвид обстоятелството, че подсъдимият С.Н. не предприемал никакви действия по изплащане на дължимите от него месечни вноски за издръжката на детето си, той бил осъден с Присъда № 88/26.04.2017 г. на Районен съд - Бургас, същата потвърдена, с Решение на Окръжен съд - Бургас, влязло в сила 30.10.2017 г., за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като инкриминирания период включвал от месец септември 2014 г. до месец август 2016 г., включително.

От месец септември 2016 г., Н. продължил да не плаща месечните вноски за издръжката на сина си, поради което свидетелката В.К. отново уведомила компетентните органи. От месец септември 2016 г. до месец октомври 2017 г. Н. все още не бил осъден с влязла в сила присъда за същото деяние. Така за 14 месеца, от месец септември 2016 г. до месец октомври 2017 г. включително, период, в който детето все още е ненавършило пълнолетие, Н. бездействал и въпреки знанието си, че е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 150 лв. на своя низходящ - сина си, не е платил дължимите вноски. За периода от месец септември 2016 г. до месец октомври 2017 г. включително, се формирало общо неизпълнено задължение в размер на 14 /четиринадесет/ на брой, месечни вноски равняващи се общо на паричната сума в размер на 2100 лв.

С присъда № 88/26.04.2017 г. на Районен съд - Бургас, потвърдена, с Решение на Окръжен съд - Бургас, влязло в сила 30.10.2017 г., на подсъдимия С.И.Н., ЕГН: **********, за извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК, било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното наказание е било отложено за срок от три години.

За периода от месец ноември 2017 г. до месец юни 2018 г. Н. не платил нито една месечна вноска за издръжката на сина си. Така общото му задължение, формирано от неплатените месечни вноски 8 /осем/ на брой, всяка на стойност 150 лв., се равнявали общо на парична сума в размер на 1200 лв.

Подсъдимият С.Н. притежавал лек автомобил марка „Опел”, модел „Кадет”, с рег. № ********.

 

По доказателствата:

 

Самопризнанието на подсъдимия относно авторството на деянията напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно този факт.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на свидетелите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.

Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства. Писмените доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 183, ал. 1 от НК и по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК

Съгласно чл. 183, ал. 1 от НК се наказва лице, осъдено да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, което съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Разпоредбата на чл. 183, ал. 4 НК предвижда, че ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

От обективна страна безспорно по делото се установи, че с Решение на Районен съд - Бургас № 826 от 13.05.2011 г., постановено по гр. дело № 1031/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в законна сила на 28.05.2011 г. подсъдимият е бил осъден да плаща издръжка на сина си К. по 150 лева на месец, считано от 02.02.2011 г. На следващо място от обективна страна се установи, че подсъдимият не е изпълнил задължението си за периодите от месец септември 2016 г. до месец октомври 2017 г. общо 14 месечни вноски в размер на 2100 лева и от месец ноември 2017 г. до месец юни 2018 г. – 8 месечни вноски общо в размер на 1200 лева.

С Присъда № 88/26.04.2017 г. на Районен съд - Бургас, потвърдена с Решение на Окръжен съд - Бургас, влязло в сила 30.10.2017 г. подсъдимият е бил осъден за неплащане на издръжка на сина си К. за периода месец септември 2014 г. –месец август 2016 г. По тази причина престъплението, извършено в периода месец ноември 2017 г. до месец юни 2018 г. се явява извършено в условията на повторност.     

Ето защо следва извод, че подсъдимият е осъществил престъпленията по чл. 183, ал. 1 и чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК от обективна страна.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че е задължен да издържа своето дете, като му заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева. Знанието на подсъдимия, че дължи издръжка за процесните периоди се извежда от обстоятелството, че подсъдимият е бил осъден със съдебно решение да плаща издръжка, както и от факта, че за предходен период за неплатени издръжки е бил осъден с влязла в сила присъда. При осъществяване на деянията подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е съзнавал, че като не е изпълнил задължението си да плаща издръжка е лишавал детето си К. от необходими средства за покриване на всекидневните му нужди. Налага се извод, че от субективна страна подсъдимият напълно е съзнавал, че дължи издръжка, но въпреки това съзнателно не е заплащал такава за инкриминираните периоди. Съдът счита, че подсъдимият е имал и обективна възможност за заплащането на издръжка с оглед събраните по делото доказателства, от които е видно, че подсъдимият е бил трудово ангажиран и е притежавал моторно превозно средство.

 

По изложените съображения съдът призна подсъдимият Н. за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение в настоящото производство.

 

По вида и размера на наказанието:

При определяне на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“.

Съдът счете, че за да се постигнат предвидените в чл. 36 НК цели, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави и да му се въздейства предупредително, на подсъдимия следва да се наложи наказание „Пробация“ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 2 години и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК съдът взе предвид, че посочената норма предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, както и „обществено порицание“. Съдът наложи на подсъдимия наказание „пробация” с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 2 години и 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 6 месеца, както и „обществено порицание“, което да бъде изпълнено, чрез обявяване на Присъдата на таблото за обявление в кметството на Община – Надежда 2, гр. София за срок от 1 месец.

Като взе предвид, че двете престъпления са извършени от подсъдимия в период от време, през който за нито едно от тях не е имало влязла в сила присъда, на основание чл. 23, ал. 1 НК съдът определи и наложи на подсъдимия, общо най-тежко наказание „пробация” със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 2 години и 6 месеца и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 6 месеца. На основание чл. 23, ал. 2 НК съдът присъедини към общото наказание „пробация“ наложеното наказание „обществено порицание“.

  При индивидуализацията на наказанията съдът отчете като смекчаващи обстоятелства направеното от подсъдимия самопризнание и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. Отделно от това подсъдимият се отличава като личност с ниска степен на обществена опасност. Отегчаващи обстоятелства не бяха отчетени, тъй като предходното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК се отразява в размера на наказанието за извършеното престъпление по чл.  чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС