Решение по дело №192/2024 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по касационна жалба на М.С.А. с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. П. срещу Решение № 1998 от 20.12.2023 г., постановено по АНД № 5996 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, XXІV н.с., с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 4747458, с който на М.А. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Касаторът иска отмяна на оспореното СР , ведно с оспорения ЕФ, като се претендират и съдебни разноски.

Ответникът – ОД НА МВР ПЛОВДИВ, не се представлява и не изразява становище.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив, счита КЖ за неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, от процесуално легитимирано лице, страна в първоинстанционното производство, намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за основателна.

РС е установил , че на 17.04.2021г. в 16.35 часа в гр. Пловдив, бул. България срещу номер 68, с посока на движение от запад към изток, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, нарушението е установено с CORDON- M2 MD 1196, при ограничение 50 км/ч за населено място лек автомобил Хонда Сивик 5 ДР с рег. ***, се движел с установена наказуема скорост от 65 км/ч, а именно с превишаване на скоростта в населено място с 15 км/ч. Установен е бил собственикът на регистрираното моторно превозно средство, изготвен е бил протокол за използване на техн. Средство , годно, преминало техн. проверка на 12,02,2021г. и е бил издаден процесния ЕФ.

В мотивите си ПРС е приел и изложил мотиви , че АНО е провел законосъобразно цялата админ. Процедура , наложената санкция съответства на материалната правна норма и няма допуснати съществени процес. нарушения.

Съдът от правна страна излага следното:

Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

В чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е предвидено правило, според което, за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата, а според чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Посоченият ред кореспондира с правилата на чл. 186, ал. 1 вр. ал. 4 ЗДвП, според които за административни нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, може да бъде наложена с фиш глоба в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение.

В контекста на цитираната нормативна уредба, неспорно в съдебната практика е разбирането, че електронният фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие (така изрично чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (така ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Казано с други думи, специфичният характер на електронния фиш се изразява в това, че той е акт, с който едновременно се констатира нарушението и се налага съответното административно наказание.

С оглед конкретиката на текущия спор обаче, трябва да се отбележи, че правилото установено в цитирания чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е ясно, конкретно и небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Когато е извършено административно нарушение, независимо какво е то по вид, което е установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, ако това е предвидено в закон (чл. 189, ал. 4 от ЗДвП), овластените контролни органи могат да налагат, чрез издаването на електронен фиш административно наказание от вида "глоба", само когато размерът на това наказание е над петдесет лева. При положение, че глобата е в размер от 10 до 50 лева, административното наказание се налага на основание чл. 39, ал. 2 от ЗАНН по реда на чл. 184, ал. 1, вр. ал. 4 ЗДвП. Правната норма, повече от очевидно не държи сметка, дали размерът на наказанието глоба от петдесет (или по-малко) лева е еднозначно нормативно установен като конкретна сума (например в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП) или пък този размер е определен от овластения контролен орган, след преценка и квалифициране на случая, като "маловажен".

Електронният фиш и фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и чл. 184, ал. 1, вр. ал. 4 ЗДвП са несъмнено различни по правното си естество и последици актове, които обективират различни волеизявления.

Каза се, според легалните определения на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Това електронно волеизявление, подлежи на обжалване, независимо от вида и размера на наложеното с него административно наказание.

Фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, не е електронно волеизявление. Този документ, за разлика от електронния фиш, за да породи целените със съставянето му правни последици, трябва да съдържа две волеизявления. Първото представлява писмено обективирано изявление на овластения контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно неговите констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, извода му за нарушените материални правила за поведение и разпореждането му за налагане на административно наказание глоба (като този ред е допустим само за този вид наказание) в размер от 10 до 50 лева. Второто, също писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис волеизявление, е това на нарушителя, с което той акцептира фактическите констатации на контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема правната квалификация на деянието и безусловно се съгласява да заплати размера на наложената глоба. Ето това, второ волеизявление, съдържащо се във фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, придава статуса на "необжалваемост" на наложеното с него наказание, а не обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП или отменената норма на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН. Казано с други думи, съгласявайки се да заплати наложената му глоба, нарушителят извършва отказ от обжалване на административното наказание, като този доброволно извършен акт, има за последица незабавно влизане в сила на фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и превръщането му в годно изпълнително основание, поради което в текста на закона е указано, че той се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение.

Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен изцяло, като наред с това се постанови и отмяна на потвърдения с него електронен фиш.

Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размера на 400 лева за адвокатска защита пред първата инстанция и 400 лева за касационната инстанция.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1998 от 20.12.2023 г., постановено по АНД № 5996 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, XXІV н.с. и вместо това постанови:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4747458, с който на М.А. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на М.С.А. с ЕГН ********** сумата от общо 800 (осемстотин) лева, представляваща съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: