№ 56
гр. Айтос, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20252110200117 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. А. М., ЕГН **********, чрез адв.П.Н., съд.адрес: ***,
против Наказателно постановление (НП) № 24-0769-005786/14.02.2025г., издадено от
Началник група, Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.103 ЗДвП са наложени на осн. чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Моли съдът да отмени
атакуваното НП, развивайки подробни съображения. Евентуално моли за наказания в
минимален размер.
АНО редовно призован, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
отхвърлянето й.
От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:
На 02.04.2024 г., около 16:15 часа, на територията на общ.Айтос, на разклона за ***, на
първокласен път № I-6, км 487+851, се намирал екип на БГ-ТОЛ, в който били свид.С.А. и
свид.Ж.А.. На посочената дата, час и място свид.А. подал сигнал със стоп-палка по образец
С-8 на движещ се в посока от *** т.а. "Мерцедес Спринтер" с рег. № А 9635 МТ, управляван
от жалбоподателя. Последният забелязал подадения сигнал, но не спрял на посоченото от
контролния орган място, а продължил движението си. Служителите на БГ-ТОЛ подали
сигнал до тел. 112. На жалбоподателя, след попълнена от собственика на МПС деклрация по
чл.188 ЗДвП, бил издаден АУАН /срещу който водачът не е депозирал възражения/, въз
основа на който е издадено оспореното НП, в което се пресъздава фактическата обстановка,
описана в АУАН и с което АНО наложил санкция за описаното нарушение по чл.103 ЗДвП.
От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява
1
годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
разпитаните по делото свидетели - служителите на национално ТОЛ-управление /С.А. и
Ж.А. / и на Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас /Л.Д./. Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП,
както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимодопълващи се.
При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите реквизити,
поради което е допустима, като се явява частично основателна. На осн. чл. 34, ал. 1 ЗАНН не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В разглеждания случай
нарушителят е установен едва на 09.10.24 г., с подаване на декларация от собственика, а
АУАН е съставен на 25.10.24 г., т.е. преди изтичане на законоустановения 3-месечен срок.
НП е издадено на 14.02.24 г., т.е. в определения с чл. 34, ал. 3 ЗАНН 6-месечен срок. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи.
Съдът приема за установено по несъмнен начин, че са осъществени всички признаци
на визираното в чл. 103 от ЗДвП административно нарушение. Съгласно чл.103 ЗДвП при
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на ППС е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая свид. А., който е
подал сигнала за спиране, е контролен орган по см. на чл. 103 ЗДвП, т.к. има правомощия по
закона съгласно чл. 167а ЗДвП. Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка,
представлява нареждане на контролния орган, отправено към водача по начина посочен в
чл.170, ал.3 ЗДвП - своевременен и ясен сигнал, при който за водача на ППС да е оформено
убеждението, че този сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва
задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган
място. Следователно за да е осъществен състава на нарушение по чл.103 ЗДвП,следва да е
подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен
за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил
задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.
Разпитаните свидетели по делото - С.А., Ж.А. и Л.Д., чиито показания съдът изцяло
кредитира, са категорични, че жалбоподателят не само че е възприел подадения му ясен и
недвусмислен сигнал, но не е спрял на сигнала, подаден му със стоп-палка, преминавайки
покрай БГ-ТОЛ служителите, продължавайки движението си. Показанията на тези
свидетели са последователни и непротиворечиви, в кореспонденция помежду си и не са
налице основания да се счита, че същите са предубедени или заинтересовани, поради което
изцяло се кредитират от състава. От тях несъмнено се изясняват преминаването на
2
процесния т.а. през посочения пътен участък , че процесния т.а. е бил управляван от
жалбоподателя, който като водач при подадения му сигнал за спиране е бил длъжен да спре.
Подаването на сигнал със стоп палка е осъществено от свид.А., като същото е било изцяло в
съответствие с правилата на Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение и по-
конкретно с чл. 61 от същата. От разпита на посочените свидетели несъмнено се установява
къде точно са се намирали служителите на БГ ТОЛ на пътното платно, в каква посока и по
коя от лентите за движение на платното се е движило МПС, управлявано от жалбоподателят,
имало ли е други автомобили, кога и как е подаден сигнала. Установи се по делото, че
сигналът е подаден през светлата част на денонощието и от служител с униформено облекло
и светлоотразителна жилетка, че при подаването на сигнала служителят е бил застанал
срещу движението върху уширение на пътното платно и в посоката на движение, в която се
е придвижвал жалбоподателят. При тези факти съдът намира, че сигналът със стоп палка,
подаден от св.А., следва да се квалифицира като ясно подаден. Оборено по категоричен
начин от разпита на посочените свидетели е възражението жалбоподателят да не бил
забелязал подадения му сигнал, т.к. същите са категорични, че сигналът е подаден
своевременно и че водачът ги е забелязал. Съдът не кредитира в тази връзка свид.показания
на Е.Й., както и възраженията на жалбоподателя, че сигналът бил подаден
незаконосъобразно, късно, неясно за водача и пр. Показанията на посочения свидетел са
вътрешно противоречиви, а и се опровергават от останалия събран и проверен
доказателствен материал по делото. Свидетелят твърди от една страна, че много ясно си
спомня къде е отивал, че имало колона и автомобили пред и зад процесното МПС, че не
било ясно компетентният служител да иска да спре точно л.а. на жалбоподателя, но
същевременно дава показания, че служителят, подал стоп-палка бил мъж, което категорично
не е така, което е достатъчно за състава да не даде вяра на тези показания, т.к. са
недостоверни.
Гореописаното поведение на жалбоподателя безспорно сочи нарушение по чл.103
ЗДвП. За ангажиране на отговорността му по чл.103 ЗДвП е необходимо и достатъчно да не
се подчини на сигнала със стоп-палка, като последващите му действия по управлението на
автомобила са само допълнителна индикация за възприемането на сигнала и опитите да бъде
осуетена проверката, обуславящо извод за законосъобразност на наложената с НП санкция
по чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП. Изложеното до момента обуславя и извод за наличие на виновно
поведение от страна на жалбоподателя, т.к. последният е забелязал подаването на сигнал, но
въпреки това не е спрял на посоченото място, т. е. налице е пряк умисъл при извършване на
нарушението.Нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда глоба от 50 до 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца за водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Всяко
неизпълнение на разпореждане на контролен орган застрашава безопасността на движението
по пътя, препятстващо приложение на чл. 28 ЗАНН в случая. В НП не са изложени мотиви
за това защо АНО е определил наказанията над минималния размер, като и в преписката не
се съдържат никакви данни за наличие на отегчаващи обстоятелства. От справката за
3
нарушител/водач става ясно, че жалбоподателя е бил наказван за леки нарушения, като
същевременно липсват доказателства за имущественото състояние на лицето, поради което
съдът намира, че наложените наказания следва да се намалят до минимума, а именно- глоба
в размер на 50 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец, в какъвто
размер санкциите се явяват адекватни на извършеното нарушение, справедливи и
достатъчни за постигане на предвидените в чл. 12 ЗАНН цели на административното
наказание. . Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-005786/14.02.2025г., издадено от
Началник група, Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Бургас, с което на А. А. М., ЕГН
**********, за нарушение на чл. 103 ЗДвП на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 2 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание
"глоба" от 200 лева на 50 лева и размера на наложеното наказание "лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 2 месеца на 1 /ЕДИН/ МЕСЕЦ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4