№ 25634
гр. София, 30.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110158526 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от “***” ЕАД против а
П. С. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца, както следва: главница от 01.05.2018г.
до 30.04.2020 г. в размер на 904,80 BGN - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 15.09.2019г. до 09.06.2021 г. в размер на 144,77 BGN, главница от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 39,54 BGN - цена на извършена услуга за
дялово разпределение, ведно със законна лихва от 21.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 09.06.2021 г. в размер на 7,49 BGN, за
които е издадена заповед за изпълнение от 14.07.2021 г. по гр. д. № 35384/2021 г. по
описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Не спори да е собственик на имота, който отдава под наем и в исковия
период в имота да е имало наемател. Не спори и сградата да е топлоснабдена. Оспорва
обаче да дължи суми на ищеца, понеже не се ползва в имота ТЕ за отопление на имот
/свалени и затапени радиатори/; ползваната в имота топла вода се осигурява от бойлер.
Оспорва начислените суми за ТЕ, отдадена от сградната инсталация като завишени.
Позовава се на давност.
В срока за отговор са предявени насрещни искове с пр. осн. чл. 59 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД. Ответникът П. С. А. / ищец по исковете/ твърди, че процесният имот се намира в
сграда в режим на етажна собственост със седем самостоятелни обекта. Считано до
2005 г. дружеството „****“ ООД е изградило по поръчение на собствениците на
1
обекти абонатната станция, която е закупена от собствениците през 2005 г. Ищецът П.
С. А. е заплатил 751 лв. от общата продажна цена от 6500 лв. Ищецът П. С. А. е
собственик на 11,56 процента от общите части на сградата. Ищецът П. С. А. твърди, че
ответникът “***” ЕАД използва абонатната станция без да заплаща наем, поради което
на ищеца се дължи за периода 01.12.2018 г. – 01.12.2021 г. сума в размер на 432,72 лв.
– обезщетение за лишаване от ползване, както и 75,97 лв. – лихва за забава за периода
01.12.2018 г. – 09.02.2022 г. Ищецът твърди, че средният пазарен наем на вещта е 104
лв. и му се дължат 11,56 процента от тази цена месечно или 12,02 лв. на месец, общо
432,72 лв. за периода.
В срока за отговор “***” ЕАД оспорва исковете. Оспорва П. С. А. да е
собственик на абонатната станция на соченото от него придобивно основание, както и
в посочените проценти на собственост. Излага, че договорът с „****“ ООД е сключен
от неперсонифициран субект „представителите на домсъвета“; оспорва да е налице
етажна собственост. Сочи че собствениците на аб. станция не са поискали от “***”
ЕАД да я изкупи, поради което искът е неоснователен, като се позовава на чл. 8, ал. 2
ЗЗД.
Насрещните искове следва да бъдат приети за съвместно разглеждане.
По главните искове ответникът не спори, че е собственик на топлоснабден имот
с адрес: гр. ****,аб.№***.
По главните исков в тежест на ищеца е да докаже, че в исковия период между
страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което до
топлоснабдения имот с адрес: гр. ****,аб.№***, в сочения исков период ищецът е
доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; По исковете за
вземанията за лихва за забава ищецът следва да докаже и настъпила забава на
ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
По главните искове в тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По насрещните искове страните не спорят, че в сграда с адрес: гр. София, ***,
през 2005 г. е построена аб. станция от „****“ ООД като същата е въведена в
експлоатация през 2005 г.
По тези искове в тежест на ищеца П. С. е да докаже, че е собственик на аб.
станция в сочения от него обем на правата по силата вкл. на валиден договор за
покупко-продажба от 2005 г.; че е собственик на 11,56 процента от общите части на
сградата; че в исковия период ищецът се обеднил, а съответно ответникът “***” ЕАД
се е обогатил във връзка с ескплоатацията на станцията; размера на иска, за което
съдът му указна на осн. чл. 426, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства; че е поискал от
“***” ЕАД да изкупи станцията.
В тежест на “***” ЕАД е да докаже възраженията си.
2
Искането на ищеца за привличане на трето лице-помагач на негова страна по
главния иск е своевременно направено, при мотивиран интерес от привличането,
поради което следва да бъде уважено.
Документите, представени с исковата молба, касаят факти от очертания предмет
на доказване в производството и следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Следва да бъдат уважени исканията по чл. 190 ГПК на двете страни с изкл. на
исканията на Пл. С. по т. 5 и т. 6 на стр. 4 от отговора /снимки и призоваване в съда/ и
по т. 2 от отговора от 13.05.2022 г. - - нот. актове на съседите на Пл. С. – няма данни
страната да дължи подобни документи.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като
съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 14.11.2022 г. /понеделник/ от 11,30 часа , за която дата и час да
се призоват страните.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство
предявените от ответника П. С. А. срещу ищеца “***” ЕАД искове по чл. 59 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на “***” ЕАД да заплати на П. С. А. за периода
01.12.2018 г. – 01.12.2021 г. сума в размер на 432,72 лв. – обезщетение за лишаване от
ползване, както и 75,97 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2018 г. – 09.02.2022 г. от
30.03.2020 г. във връзка с аб.станция на адрес: ***, ид.част от която е собственост на
П. С. А..
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 35384/2021 г. по описа на СРС, 66 състав.
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на ищеца
“***” ЕАД по главните искове „***“ ЕООД.
ПРИЕМА приложените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до датата на първото
открито съдебно заседание „***“ ЕООД да представи по делото посочените в
исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до датата на първото
открито съдебно заседание “***” ЕАД да представи по делото посочените в
отговора исковата молба документи – прогнозни фактури, индивидуални справки и
корекции, констативни протоколи, жалба вх. № 19-067-697/29.11.2019 г., както и
посочените на стр. 4 от отговора на П. С. А. документи – договори, спораз. Протоколи
и т.н.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до датата на първото
открито съдебно заседание П. С. А. да представи по делото посочените в отговора
3
исковата молба от 13.05.2022 г. документи – препис от решение на общото събрание на
етажните собственици, с което е упълномощен Арам Сетиян да сключи договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните по чл. 190
ГПК, както и искането на ищеца за ССчЕ.
ДОПУСКА изготвяне на СТЕ, като вещото лице след като се запознае с
материалите по делото и прегледа наличната документация при ищеца и третото лице
помагач да даде отговор на въпросите, посочени в исковата молба, като даде
заключение във втори вариант относно дължимите суми за периода след
21.06.2018 г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Т. и ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 300 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
УКАЗВА на ответника, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната,
която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните и на третото лице
помагач. На ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. На третото
лице помагач да се изпрати препис от исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4