№ 1076
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100512294 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20084307 от 21.03.2023 г. по гр.д. № 2041/2021 г. по описа на СРС,
161 с-в, са отхвърлени предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИ*******
по реда на чл.422 ГПК установителни искове, както следва:
срещу К. И. Т., ЕГН **********, с адрес-гр.София, ул*******, положителен
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за сумата
265,73 лв. със законна лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането-цена на
доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение през
периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. съгласно общи фактури №**********/31.07.2015 г.,
№**********/31.07.2016 г. и №**********/31.07.2017 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, Ж.К.******* аб.№******* за която сума е издадена
срещу Г.К.Ж. Заповед от 09.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№50886/2018 г. на Софийски районен съд, I г.о.-161 състав и
положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД за сумата 53,06 лв.-
мораторна лихва за периода 16.09.2015 г.- 20.07.2018 г. върху главницата, за която
сума е издадена срещу Г.К.Ж. Заповед от 09.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№50886/2018 г. на Софийски районен съд, I г.о.-
161 състав;
срещу Л. С. М., ЕГН *******, с адрес-гр.София, ж.к. ******* ап.26,
1
положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150
ЗЕ за сумата 265,73 лв., със законна лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането-
цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение
през периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. съгласно общи фактури
№**********/31.07.2015 г., №**********/31.07.2016 г. и №**********/31.07.2017 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, Ж.К*******, аб.№******* за
която сума е издадена срещу Г.К.Ж. Заповед от 09.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№50886/2018 г. на Софийски районен съд, I г.о.-
161 състав и положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД за
сумата 53,06 лв.-мораторна лихва за периода 16.09.2015 Г.-20.07.2018 г. върху
главницата, за която сума е издадена срещу Г.К.Ж. Заповед от 09.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№50886/2018 г. на
Софийски районен съд, I г.о.-161 състав и
срещу И. Д. К., EFH **********, с адрес-гр.София, ж.к.******* *******,
положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150
ЗЕ за сумата 265,73 лв. със законна лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането-
цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение
през периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. съгласно общи фактури
№**********/31.07.2015 г., №**********/31.07.2016 г. и №**********/31.07.2017 г. за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, Ж.К.*******. ******* аб.
№******* за която сума е издадена срещу Г.К.Ж. Заповед от 09.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№50886/2018 г. на
Софийски районен съд, I г.о.-161 състав и положителен установителен иск по чл.422,
ал.1 ГПК вр.чл.86 ЗЗД за сумата 53,06 лв.-мораторна лихва за периода 16.09.2015 Г.-
20.07.2018 г. върху главницата, за която сума е издадена срещу Г.К.Ж. Заповед от
09.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№50886/2018 г. на Софийски районен съд, I г.о.-161 състав.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана в срока по чл.259, ал.1
ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Излага съображения, че
обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.
Позовава се на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката съгласно, която "потребител
на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице – собственик или
ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Сочи, че с представените пред първата
инстанция доказателства е установено, че ответниците са ползватели на имота, за който
са били доставяни количества ТЕ съответни на исковата стойност, която не е била
заплатена. Отправя искане за отмяна на решението и уважаване на исковете.
Претендира разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника И. Д. К., в който е изложено становище за нейната неоснователност. Заявява,
че не са представени доказателства за собственост и право на ползване върху
топлоснабдения обект за исковия период, поради което фактическите констатации и
правни изводи в постановеното от СРС решение са правилни. Моли съда да потвърди
обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
С подадено писмено становище от 01.02.2024 г. ответникът К. И. Т. излага
становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че не са представени
доказателства за собственост и право на ползване върху топлоснабдения обект за
исковия период, поради което фактическите констатации и правни изводи в
постановеното от СРС решение са правилни. Моли съда да потвърди обжалваното
съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
В с.з. на 07.02.2024 г. ответникът Л. С. М. излага становище за неоснователност
на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение като
правилно и законосъобразно.
Третото лице – помагач на ищеца „Т.С.” ЕООД, не е депозирало в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК становище по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
Основният спорен въпрос в производството по делото е дали през процесния
период между страните по делото е съществувало валидно договорно правоотношение
за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
3
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
"потребители на топлинна енергия".
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че
наследодателят на ответниците Г.К.Ж., поч. в хода на процеса след подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – на 24.09.2018 г. е била наемател на имота, за който са
били доставяни по твърдения на ищеца количества ТЕ на стойност, която не е
заплатена и възлиза на исковите претенции. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот,
под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в
сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители
на топлинна енергия за битови нужди с качеството им на ползватели на топлоснабден
имот. Това обстоятелство е спорно в отношенията между страните, доколкото
4
ответниците своевременно са оспорили качеството си на потребители
на топлинна енергия на топлоснабдения имот
Ангажираните по делото доказателства не обосноват извода, че през исковия
период ответниците са собственици/ ползватели или наематели на имота. Идентичен
извод се следва и за праводателя им - Г.К.Ж.. По отношение на последната, като
първоначален длъжник и ответник в производството, не са ангажирани доказателства
за притежавано право на собственост или право на ползване за топлоснабдения имот.
Същевременно, чрез представените пред първата инстанция доказателства е
установено, че същата е била наемател на имота, който е общинско жилище /писмо на
район Младост/. Доказателства за сключване на договор за доставка на ТЕ в имота с
нея не са представени от ищеца.
Същевременно в проведеното производство са представени доказателства, че
ответникът К. И. Т. се е отказал от наследството на Г.К.Ж. /вписан под
№439/12.03.2021 г./.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството,
че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване по
отношение на топлоснабдения имот през исковия период и съответно, че имат
качеството на клиент на топлинна енергия през този период.
Ето защо ответниците не са надлежно пасивно материално -правно легитимиран
да отговарят по предявените срещу тях искове, поради което същите се явяват
неоснователни. Поради това и не следва да се обсъжда въпроса относно стойността на
реално доставената топлинна енергия през исковия период за процесния топлоснабден
имот за претендираните от ответниците задължения.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника К. И.
Т. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 300.00 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв.Д.К.Д. от САК.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20084307 от 21.03.2023 г. по гр.д. № 2041/2021 г.
по описа на СРС, 161 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИ*******, да заплати на К. И. Т., ЕГН **********, сумата от 300.00 лв.- разноски за
5
настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца:
„Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6