Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16961/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М.Й.Г., ЕГН**********, с адрес *** срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 15000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 54/2016г. по описа на ОД на МВР- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по НОХД №459/2017г. по описа на ВОС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва считано от 28.02.2017г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 11.09.2012г. ищецът станал едноличен собственик на „Фуудс Трейд“ ЕООД, след прехвърляне на дялове от съдружниците му, като промяната била вписана в Търговския регистър на 18.09.2012г. Счетоводството се водило от съпругата му и от др. счетоводители, които изготвяли и подавали СД по ЗДДС прд ТД на НАП, подписвани от ищеца. Дневниците за покупки и продажби на дружеството били подавани по ел.път. Твърди се, че въпреки воденото редовно счетоводство, на 28.02.2017г. с постановление на ВОП той бил привлечен, като обвиняем по д.п. №54/2016г. по описа на ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1, т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 НК, като му била взета МНО „подписка“. Впоследствие, поради констатирани процесуални нарушения от наблюдаващи прокурор, разследващият извършил ново привличане на обвиняемия, с постановление от 29.03.2017г. за същото престъпление. Във връзка с обвинението на 26.04.2017г. е внесен обвинителен акт във ВОС срещу ищеца, за което било образувано НОХД 459/2017г. По време на съдебното производство и в пледоарията си по същество, прокурорът не поддържал обвинението. Съдебното производство приключило с оправдателна присъда за ищеца, влязла в законна сила на 30.12.2017г. Независимо от оневиняването му, ищецът се чувствал притеснен и неспокоен от факта, че е бил подсъдим, което се отразило неблагоприятно на ежедневието му. Това довело и до смущаване на съня му. През периода от повдигане на обвинението срещу него до оправдаването му, в живота му настъпила промяна, отразила се неблагоприятно на отношенията в семейството му, с познати и роднини. Изпитвал срам, защото бил злепоставен пред обществото, като фалшификатор на документи. На всички роднини следвало да обяснява, че не върши данъчни престъпления и да се оправдава за това. Неоснователните обвинения срещу него смутили обичайния му работен режим, като вместо да упражнява спокойно дейността на дружеството си, той се занимавал с преглед на документи, счетоводни справки и издирване на недобросъвестни доставчици. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че не са ангажирани доказателства за действително претърпяните неимуществени вреди от ищеца. Отделно от това се сочили негативни преживявания, настъпили след постановяване на оправдателната присъда. Не били представени доказателства за продължителността на нак. производство и интензивността на процесуално-следствените действия. Не били представени доказателства за датата на влизане в сила на оправдателния съдебен акт. Размерът на претендираното обезщетение бил силно завишен и не съответствал а критериите за справедливост. От друга страна сочи, че нак. производство срещу него приключило в кратък срок, в рамките само на 10 месеца, както и че по отношение на него в била взета най-леката МНО. Искането е за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на това стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В настоящия случай се търси ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на ищеца от Прокуратурата за обвинение в извършване на престъпление и предаването му на съд затова, след като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда. За да бъде ангажирана отговорността на държавата задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т.е в причинна връзка с конкретното действие от страна на държавното обвинение, в случая- незаконното обвинение. И тъй като тези вреди не се презюмират, то те подлежат на доказване от лицето, което ги е търпяло. Отговорността е обективна, т.е вината не се изследва.
По делото са приобщени материали по НОХД №459/2017г. по описа на ВОС, ведно с д.п.№ 54/2016г. по описа на ОД на МВР-Варна. От тях се установява, че: На 28.02.2017г. с постановление на разследващ полицай, докладвано по реда на чл.219 ал.1 НПК на прокурор, ищецът бил привлечен, като обвиняем по д.п. №54/2016г. по описа на ОД на МВР-Варна за извършено престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1, т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 НК, за това, че в периода 09.02.2011г.-12.06.2014г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Фуудс Трейд“ ЕООД, в особено големи размери- 22939,52лева, като потвърдил неистина в СД по ЗДДС и му била взета МНО „подписка“. С постановление от 10.03.2017г., наблюдаващия прокурор по делото указал на разследващия да бъде извършено ново привличане на обвиняемия, съобразно с неговите права. На 29.03.2017г. ищецът отново бил привлечен, като обвиняем за същото престъпление, в присъствието на защитник, като отново му била взета МНО „подписка“. Във връзка с обвинението на 26.04.2017г. е внесен обвинителен акт във ВОС срещу ищеца, за което било образувано НОХД 459/2017г. С разпореждане от 02.05.2017г. Съдия-докладччикът по делото го насрочил за разглеждане в о.с.з., като е потвърдил взетата по отношение на подс. Г. МНО „подписка“. По делото били проведени общо пет о.с.з., като с Присъда от 14.12.2017г. ищецът бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1, т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 НК, а МНО “подписка“ била отменена. Постановената присъда не е протестирана и същата е влязла в законна сила на 30.12.2017г.
С цел доказване твърденията на ищеца относно търпяните неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство по делото бе разпитан свидетелят Симеон Николаев Кафадаров /бивш служител при ищеца/. Той разказва, че е започнал работа при ищеца през 2015г., като организатор склад, тъй като последният бил спокоен работодател, който обсъждал процеса на работа и свидетелят го харесвал, като такъв. В края на януари месец 2017г. Г. влязъл в болница. Впоследствие от колеги разбрал, че работодателят му има проблеми с Прокуратурата. Твърди, че след този период бил променен, като станал по -дръпнат, без настроение и не се усмихвал. Отначало свидетелят помислил, че това се дължи на здравословните му проблеми, но впоследствие от служители във фирмата разбрал, че е заради делото му за ДДС. Твърди, че отношенията на Г. с колегите се променили коренно, което довело и до неговото напускане на фирмата през 2018г. Сочи, че целият колектив разбрал за проблемите на ищеца, което не му се отразило добре.
По делото е разпитана и свидетелката Ивелина Стоянова Иванова, живееща на семейни начала с ищеца, като нейните показания се ценят с резервите на чл. 172 ГПК. Същата работи и като счетоводител във фирмата „Фуудс Трейд“ ЕООД. Свидетелката твърди, че през м. януари 2017г. ищецът постъпил в болница, а след това е започнало и делото в съда срещу него. Това довело до много проблеми за ищеца, вкл. психически, станал разсеян, изолирал се от приятели и от колеги, не искал да говори с никого, бил потиснат и не обръщал внимание дори на детето им. Тъй като всички били разбрали за делото му, той се отдръпнал, за да не дава обяснения по случая. Станал раздразнителен, не можел да спи, чувствал се огорчен, защото истинските виновници останали ненаказани. Състоянието му се подобрило след приключване на делото, но все още се чувствал зле, бил под стрес и следял по - откъсо нещата. Продължавал да ходи на кардиолог и имал висок холестерол.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води на извод, че в настоящия случай всички елементи от фактическия състав на правото са налице.
Безспорно е между страните, че срещу ищеца е водено досъдебно производство №54/2016г. по описа на ОД на МВР- Варна, за извършено престъпление от общ характер по чл.255 ал.3 във вр. с ал.1, т.2 и 7 вр. чл.26 ал.1 НК, по което е бил привлечен в качеството на обвиняем, както и че впоследствие е предаден на съд по образувано НОХД 459/2017г. по описа на ВОС, приключило с оправдателна присъда, влязла в законна сила.
По претенцията за репариране на претърпени неимуществени вреди: Обезщетението се определя в съответствие с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД, като се държи сметка за установените по делото обстоятелства. Съобразно константната съдебна практика, съдът следва да има предвид при определяне размерът на справедливото обезщетение, редица факти като: продължителността на наказателното преследване и в двете фази на процеса – досъдебна и съдебна фаза, преценка за проведено ефективно разследване в разумен срок, тежест на повдигнатото и поддържано обвинение, вид и срок на търпяна мярка за неотклонение, данните за психическото състояние и емоционални страдания и неудобства, претърпени от лицето, данните за отражението на наказателното преследване върху физическото и душевно здраве на пострадалия, начина му на живот и ценностна система, отзвука на поддържаното обвинение в обществото, семейството и близък приятелски кръг, с оглед преценката за накърняване на честта и доброто име на пострадалия. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено икономически условия на живот.
В случая наказателното производство срещу ищеца и в двете му фази е продължило десет месеца. Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Обвинението обаче касае тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК, доколкото предвиденото за него наказание е от три до осем години лишаване от свобода вкл. и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. По отношение на ищеца е била взета най - леката мярка за неотклонение „подписка”, която по никакъв начин не е ограничила негови конституционно гарантирани права, като правото на свобода, свободно придвижване и пр. Мярката е търпяна десет месеца, доколкото е наложена с постановлението от 28.02.2017г. и е отменена с постановяване на оправдателната присъда на 14.12.2017г. Забавяне на наказателното производство няма. След повторното му привличане в качеството му на обвиняем на 29.03.2017г., е изготвен ОА, внесен в съда на 26.04.2017г., а делото е приключило окончателно с оправдателна присъда на 14.12.2017г. В този смисъл настоящият състав преценява, че наказателното производство е в рамките на изискването и представите за разумен срок, залегнало и в чл. 6, т.1 ЕКЗПЧОС, съобразно установените от ЕСПЧ критерии- обстоятелствата по делото, сложността му, поведението на ищеца и на съответните държавни органи, и значението на делото за ищеца, макар в случая претенцията да не се основава на твърдения за накърняване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Органите на разследването и прокуратурата, като упражняваща контрол, не са проявили бездействие през продължителни периоди от време.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че ищецът е търпял неимуществени вреди във вид на негативни психически изживявания. В този смисъл съобразени бяха събраните гласни доказателства. Същите биват кредитирани от съда относно релевантните за спора факти, доколкото свидетелите разказват за лично възприето от тях емоционално състояние на ищеца в този период и доколкото не са налице доказателства опровергаващи изложеното няма, то няма повод за поставянето им под съмнение, ценени и с резервите на чл. 172 ГПК.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, съдът съобразява единствено изложеното от тях, че ищецът е бил притеснен от воденото срещу него наказателно производство, доколкото е нямал субективно съмнение относно невинността си за конкретното вменено му противоправно деяние. Същият е изживя негативните емоции, стрес и притеснения от това конкретно водено срещу него наказателно производство. Било е злепоставено името на фирмата му, с която същият продължава да осъществява дейност и към настоящия момент. Здравословното състояние на ищеца няма данни да е повлияно и да е резултат от действия на ответника, доколкото безспорно установените здравословни проблеми на ищеца датират отпреди той да бъде привлечен като обвиняем по конкретното дело. Така че тези твърдения остават недоказани. Всичко изложено обоснова извод, че ищецът е търпял негативни емоции и душевен дискомфорт, породени поради причина наличие на водено срещу него наказателно производство. При определяне паричния еквивалент на справедливото им обезщетяване, съдът съобрази обстоятелството, че от наличните по делото доказателства, не може да се направи извод, че те обосновават присъждане на исканото обезщетение в размер на 15хил.лв. Не може да се направи извод от наличните по делото доказателства и че интензитетът на търпяните вреди е в степен, предизвикала трайни психични нарушения у ищеца. Събраха се доказателства единствено за останало неприятно субективно усещане у ищеца.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав преценява, че справедливото обезщетяване на претърпяните от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на сумата от 3000лв. За горницата до пълния заявения размер претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за лихви: Съгласно т.4 от ТР № 3/2004 год. на ОСГК, при незаконни актове на правозащитните органи, началният момент на забавата, съответно дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на оправдателната присъда. Следователно, претенцията за лихви следва да бъде уважена, считано от дата - 30.12.2017г., когато е влязла в сила оправдателната присъда.
На основание чл. 9а, ал.2 ЗОДОВ разноските в настоящото производство не се внасят предварително, а съобразно чл.10, ал.3 , изр.1 от същия закон, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид частичната основателност на исковата претенция разноските от 10лева за държавна и 2лв.преводна такса следва да бъдат присъдени, доколкото поемането им в цялост се дължи от ответника.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал.3 изр.2 ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят разноски за възнаграждение за един адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие от 13.07.2020г. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 200лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.Г., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 3000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 54/2016г. по описа на ОД на МВР- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по НОХД №459/2017г. по описа на ВОС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва считано от 30.12.2017г., до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 3000лева до пълния заявен размер на претенцията от 15000лева и искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение считано от от 28.02.2017г., на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.Г., ЕГН********** сумата от 200лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.Г., ЕГН********** сумата от 12лева представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: