№ 697
гр. Варна, 18.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502674 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по:
1) Въззивна жалба вх. № 296710/23.08.2021 г. от К.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Каменар, обл. Варна, .., чрез адв. В.Т. - ВАК, срещу Решение № 262419 от
04.08.2021 г., постановено по гр. д. № 1973/2021 г. по описа на ВРС, ХХI състав, в частите,
с които са отхвърлени предявените от К.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Каменар,
обл. Варна, .., срещу е.ж, ЕГН **********, искове с правно основание чл. 108 от ЗС по
отношение на недвижимите имоти:
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35701.501.1.2 по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР,
засягащо самостоятелния обект, със Заповед №18/12402/17.12.2020 г. на Началника на СГКК
- Варна, адрес на имота: с. Каменар, п.к. 9026, .. като самостоятелният обект се намира на
етаж 2 в сграда с идентификатор 35701.501.154.1, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 35701.501.154,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно,
посочена в документа площ: 100 кв.м, прилежащи части: тавански помещения, ниво: 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
35701.501.154.1.1, над обекта – няма;
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35701.501.154.1.4 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК
и КР, засягащо самостоятелния обект, със Заповед № 18/12402/17.12.2020 г. на Началника на
СГКК - Варна, адрес на имота: ..., като самостоятелният обект се намира на етаж минус 1 в
сграда с идентификатор 35701.501.154.1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 35701.501.154, предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: едно, посочена в документа
площ: 16,50 кв. м, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
35701.501.154.1.3, под обекта - няма, над обекта -35701.501.154.1.1, съгласно схема № 15-
1171263/17.12.2020 г. на СГКК - Варна.
1
Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано в обжалваните части, като настоява за неговата отмяна и уважаване на
предявените искове. Заявява, че в уточняващата искова молба ищците са посочили, че от
момента на построяване на сградата и от придобиване на собствеността върху ид.ч. от
земята през 1992 г. до смъртта на общия наследодател на ищците – Петър П., процесните
ид.ч. от земята, жилището, прилежащите части – тавански помещения, и гаража са владяни
от него непрекъснато и необезспокоявано. Счита, че първоинстанционният съд в нарушение
на процесуалните правила както в доклада по делото, така и в решението си напълно е
игнорирал заявения от ищците оригинерен способ за придобиване на правото на собственост
върху процесните имоти. В тази връзка настоява настоящата инстанция да даде указания на
страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на
относими доказателства, които не са извършени в първата инстанция, на основание чл. 266,
ал. 3 от ГПК. Прави искане за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на
трима свидетели в режим на водене за установяване на заявеното от ищците давностно
владение на процесните обекти от техния наследодател за периода от 1992 г. до неговата
смърт, както и че в посочения период ответницата не е проявявала никакви претенции и не е
демонстрирала намерение за своене.
Оспорва извода на първоинстанционния съд, че тъй като между страните по договора
за групов строеж – наследодателят на ищците и ответницата, след построяване на сградата
не била извършена доброволна делба съгласно чл. 192, ал. 4 от ЗТСУ (отм.), не можело да се
приеме, че Петър П. е придобил правото на собственост върху процесното жилище -
апартамент на ет. 2 от жилищната сграда, ведно с прилежащите му тавански помещения,
както и върху процесния гараж, предвид това, че до откриване на наследството не се
доказва такива самостоятелни обекти на правото на собственост да са възникнали.
Застъпва, че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с два диспозитива,
тъй като същият е достигнал до извода, че процесните имоти не са самостоятелни обекти -
собственост на едно лице, а същите са съсобствени между ищците и ответницата. Счита, че
съдът е следвало да посочи за каква идеална част евентуално е уважен предявеният иск по
чл. 108 ЗС, ако приеме, че са налице и останалите предпоставки за уважаване на
ревандикационния иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Е.П., чрез адв. П.В., депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано и настоява за неговото потвърждаване. Противопоставя се на направените с
въззивната жалба доказателствени искания, като счита същите за преклудирани; в
евентуалност иска допускане до разпит на трима свидетели при режим на водене за
установяване на обстоятелствата относно твърдяното владение на процесните имоти от
наследодателя на ищците. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК Ц.П. не е депозирал писмен отговор.
2) Въззивна жалба вх. № 297082/30.08.2021 г. от Ц.П., ЕГН ********** с адрес: гр.
Варна, .., чрез адв. В.Т. - ВАК, срещу Решение № 262419 от 04.08.2021 г., постановено по гр.
д. № 1973/2021 г. по описа на ВРС, ХХI състав, в частите, с които са отхвърлени
предявените от Ц.П., с адрес: гр. Варна, .. срещу е.ж, ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 108 от ЗС по отношение на недвижимите имоти:
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35701.501.1.2 по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР,
засягащо самостоятелния обект, със Заповед №18/12402/17.12.2020 г. на Началника на СГКК
- Варна, адрес на имота: с. Каменар, п.к. 9026, .. като самостоятелният обект се намира на
етаж 2 в сграда с идентификатор 35701.501.154.1, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 35701.501.154,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно,
2
посочена в документа площ: 100 кв.м, прилежащи части: тавански помещения, ниво: 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
35701.501.154.1.1, над обекта – няма;
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35701.501.154.1.4 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-69/30.01.2020 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК
и КР, засягащо самостоятелния обект, със Заповед № 18/12402/17.12.2020 г. на Началника на
СГКК - Варна, адрес на имота: с. Каменар, п.к. 9026, ул. „Цар Асен” № 4-А, като
самостоятелният обект се намира на етаж минус 1 в сграда с идентификатор 35701.501.154.1,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 35701.501.154, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда,
брой нива на обекта: едно, посочена в документа площ: 16.50 кв.м, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 35701.501.154.1.3, под обекта - няма, над
обекта -35701.501.154.1.1, съгласно схема № 15-1171263/17.12.2020 г. на СГКК - Варна.
Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано в обжалваните части, като настоява за неговата отмяна и уважаване на
предявените искове. Заявява, че в уточняващата искова молба ищците са посочили, че от
момента на построяване на сградата и от придобиване на собствеността върху ид.ч. от
земята през 1992 г. до смърта на общия наследодател на ищците – Петър П., процесните
ид.ч. от земята, жилището, прилежащите части – тавански помещения, и гаража са владяни
от него непрекъснато и необезспокоявано. Счита, че първоинстанционният съд в нарушение
на процесуалните правила не е дал указания за уточняването на наведените от ищците
фактически твърдения относно евентуално твърдяното оригинерно придобивно основание,
съответно доказването му. Настоява настоящата инстанция да даде указания на ищците да
уточнят дали твърдят евентуално придобиване на собствеността върху процесните имоти от
наследодателя им и на основание давностно владение, упражнявано от последния в периода
от 1992 г. до неговата смърт. В тази връзка прави искане за допускане на гласни
доказателствени средства чрез разпита на трима свидетели при условията на водене за
установяване на давностно владение, упражнявано от наследодателя на ищците в посочения
период.
Застъпва становище, че представеният договор за разпределение от 11.06.1987 г. не
притежава характеристиките на договор за групов строеж. Счита, че договорът за
разпределение следва да бъде ценен като разпределение по смисъла на чл. 192, ал. 4 от
ЗТСУ, съответно като договор за доброволна делба по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗС.
Счита, че първоинстанционният съд е следвало да уважи претенция по чл.108 от ЗС
до обема на собственост на ищците, а не да я отхвърля изцяло.
Евентуално настоява за постановяване на решение, с което ответницата да бъде
осъдена да предаде владението върху ½ ид.ч. от процесните имоти общо на двамата ищци.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Е.П., чрез адв. П.В., депозира писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба, Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано и настоява за неговото потвърждаване. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК К.П., чрез адв. В.Т. – ВАК, депозира писмен отговор, с
който счита подадената въззивна жалба за основателна и настоява за нейното уважаване.
Сочи, че поддържа доводите и твърденията в депозираната жалба и се присъединява към
направените с нея доказателствени искания. Настоява за отмяна на решението в
обжалваните части, евентуално настоява за постановяване на решение, с което ответницата
да бъде осъдена да предаде владението върху ½ ид.ч. от процесните имоти общо на двамата
ищци.
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл. 260 ГПК
– подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържат
останалите необходими приложения.
Настоящият състав, като съобрази заявеното в депозираната искова молба, както и в
3
уточняващата такава, намира, че направените искания във въззивна жалба вх. №
296710/23.08.2021 г. и въззивна жалба вх. № 297082/30.08.2021 г. следва да бъдат оставени
без уважение, доколкото нито в исковата молба, нито в уточняващата я молба са въведени
твърдения за придобиване на процесните обекти въз основа на изтекла в полза на
наследодателя на ищците придобивна давност. Предвид липсата на такова позоваване,
исканията се явяват неоснователни.
С оглед на гореизложеното, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 296710/23.08.2021 г. от К.П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Каменар, обл. Варна, .., подадена чрез адв. В.Т. -
ВАК, срещу Решение № 262419 от 04.08.2021 г., постановено по гр. д. № 1973/2021 г. по
описа на ВРС, ХХI състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 297082/30.08.2021 г. от Ц.П.,
ЕГН **********с адрес: гр. Варна, .., подадена чрез адв. В.Т. - ВАК, срещу Решение №
262419 от 04.08.2021 г., постановено по гр. д. № 1973/2021 г. по описа на ВРС, ХХI състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените доказателствени искания във въззивна
жалба вх. № 296710/23.08.2021 г. и вх. № 297082/30.08.2021 г.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 2674 по описа за 2021 г. на ОС – Варна,
за 21.03.2022 г.,14:00 ч. , за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4