РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Бургас , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА Х. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20202120105098 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД –
гр.Бургас против Ж. С. Ж. и М* С* Ж., за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответниците дължат разделно на ищцовото дружество сумата от 222.84 лв. - припадащата
им се част от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена
вода в периода от 20.01.2017 год. до 21.01.2020 год., възлизаща общо на 334.26 лв., ведно с
припадащата им се мораторна лихва от 27.60 лв. от общо 41.41 лв., начислена за периода от
25.03.2017 год. до 05.03.2020 год. и законната лихва, начиная от 09.03.2020 год. до
окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/ 2020 год. на БРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им
основание е в чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на
ищцовото дружество, който моли за уважаването им. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
Преписи от исковата молба и приложенията са редовно връчени на
ответниците.
С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 08.02.2021 год.,
на основание чл.232 от ГПК, поради заявен от процесуалния представител на ищцовото
1
дружество отказ от иск по отношение на ответника Ж.Ж. и за сумите от 111.42 лв. -
припадащата му се част от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и
пречистена вода в периода от 20.01.2017 год. до 21.01.2020 год., възлизаща общо на 334.26
лв., ведно с припадащата му се мораторна лихва от 13.80 лв. от общо 41.41 лв., начислена за
периода от 25.03.2017 год. до 05.03.2020 год. и законната лихва, начиная от 09.03.2020 год.
до окончателното плащане, производството по делото е прекратено, като е останало висящо
относно дължимостта на припадащите се на ответника М.Ж. суми.
Бургаският районен съд, като взе предвид твърденията на ищцовата страна
и наличните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ответникът е и е бил съсобственик на водоснабдения имот, находящ се в гр.Б*,
ул.“***, през процесния период. В тази насока са наличните по делото нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № ****/ 1999 год. на нотариус, вписан
под № **в НК, издаден на С* С* Н*, както и удостоверение за наследници на същата,
според което след смъртта си, същата е оставила за свои наследници трима низходящи, сред
които и ответника.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза,
във водоснабдения имот - оградено дворно място с еднофамилна едноетажна жилищна
сграда, е изградена водомерна шахта, в която е монтиран един български водомер за студена
вода, а общото количество потребена вода възлиза на 215 куб.м. Описани са в табличен вид
начислените количества, като същите са съпоставени с издадени от ищцовото дружество 30
бр. фактури, остойностени на 334.26 лв.
Разпитана по делото, св. П. – отчетник в ищцовото дружество заявява, че
познава имота, съсобствен на ответника, както и че от 16 години отчита водомера.
Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в
които показанията към началната и крайна дата на периода са от „видян“ отчет, т.е. реално
отчетен.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на
предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете
за основателни.
Тъй като ответникът е бил съсобственик на водоснабдения имот, по силата на
изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004 год., между страните е
валидно учредено облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и
2
канализационни услуги на територията на водния оператор - ищец.
По това облигационно правоотношение операторът е изпълнил задължението
си и за процесния период е доставил вода в имота, съсобствен на Ж., чието количество
възлиза на 215 куб.м. Освен, че оспорване на този факт от страна на ответника не е
направено, за това свидетелстват множеството установени факти в тяхната взаимовръзка –
от една страна, макар в карнетите да не фигурира подпис на получателя на услугите,
последващите показания се засичат/съответстват на предходните такива; през целия исков
период записаните в карнетите показания са от „видян“ отчет; при посещението си вещото
лице по съдебно-техническата експертиза е заварило показания, които надвишават крайните
за периода. От всичко казано дотук се налага извода, че през водомера е преминала вода,
чието количество възлиза на отчетеното и ответникът дължи нейната стойност, съобразно
правата си в съсобствеността върху водоснабдения имот.
Липсват доказателства в обратна насока, поради което следва да се приеме, че
Ж. и съсобствениците му притежават по 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота, а
оттам - че той дължи 1/3 от общата стойност на потребената вода или 111.42 лв.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответника за заплащане
на посочената в горния абзац сума, следователно предявеният главен иск е основателен.
Основателността му, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица основателност на акцесорния иск – за дължимост на мораторна лихва. На
основание чл.162 от ГПК, съдът определя размера й на 49.20 лв., начислена върху всяко
месечно задължение, за периода от 25.03.2017 год. до 05.03.2020 год., поради което и този
иск следва да се уважи за предявения размер. Основателен е и искът за законната лихва
върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 09.03.2020 год. /арг.
чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
Дължими са и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството
по ч.гр.д. № *****/ 2020 год., възлизащи на 25 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД се
следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно
оттеглянето на искове и основателността на останалите висящи такива, възлиза на 272.50
лв., в т.ч. държавна такса, депозит вещо лице и свидетел, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП
вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. Ж. от гр.Българово, ул.“****, ЕГН -
**********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас, кв. “******* представлявано от Г*Т* сумата от 111.42 лв. -
припадащата му се част от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и
пречистена вода в периода от 20.01.2017 год. до 21.01.2020 год., възлизаща общо на 334.26
лв., ведно с припадащата му се мораторна лихва от 13.80 лв. от общо 41.41 лв., начислена за
периода от 25.03.2017 год. до 05.03.2020 год. и законната лихва, начиная от 09.03.2020 год.
до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *****/ 2020 год. на БРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Ж. да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД
деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № ****/ 2020 год. на БРС в размер на 25
лв., както и за настоящото производство, в размер на 272.50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4