Решение по дело №650/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 456
Дата: 27 юли 2018 г. (в сила от 17 септември 2018 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20185640100650
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 456

27.07.2018г. гр. Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Хасковски Районен съд   четвърти граждански                                               състав

на трети юли                                                                     две хиляди и осемнадесета  година в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА                                                            

 

Секретаря Елена Стефанова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№650 по описа за  2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.45, ал.1 и ал.3 от ЗАП – за установяване на дължимо обезщетение за имуществени вреди.

Ищцата твърди, че на 22.03.2017г. между страните бил сключен договор за превоз на пътници и личен багаж с автобус по редовна маршрутна линия от Стара Загора до Катерини – Гърция. Обективиран бил в билет за превоз №1723416 от същата дата, като датата на отпътуване била на следващия ден – 23.03.2017г. Ищцата се възползвала от Бонус програма на ответника «Бонус Плюс», при която се натрупвали точки при закупуване на билет, а към датата на закупуване тя имала натрупан определен брой точки и ги използвала за бонус билет, като предвид това не заплатила сума. Така предоставения билет бил на нулева стойност. На 23.03.2017г. ищцата се качила на автобус с рег.№ *******, който бил с лого на ответника, от Стара Загора и била с ръчен багаж и два броя куфари. Куфарите били чекирани от шофьорите и върху тях били поставени багажни разписки с №43576 и 43577. На ищцата били дадени 2 броя багажни стикери със същите номера. При слизане от автобуса в Катерини ищцата установила, че един от куфарите / с багажна разписка №43576/ липсвал в багажното отделение и по всяка вероятност бил откраднат. Уведомила шофьорите В. Д. и О. Х. , които съставили протокол за липсващия багаж съобразно ОУ и установената практика. Уведомила незабавно по телефона и офисите на ответника в Пловдив, Хасково и Солун. В следващите дни не получила отговор за разследване на обстоятелствата, а само уклончиво ѝ обяснили, че не се знаело как станала кражбата. На четвъртия ден при позвъняванията на ищцата в централния офис на ответника престанали да вдигат телефоните. Ищцата изпратила покана за доброволно изпълнение и заплащане на обезщетение за единица багаж на 29.03.2017г. на официалния мейл на дружеството. В отговор те поискали да им изпрати оригиналите на билета и придружаващите стикери. Ищцата изпратила копия от исканите документи, като последвал неясен отговор на 24.04.2017г. /изх.№39/ за това, че ищцата била пътувала със свръх багаж от 3 куфара, от които единият не бил чекиран. Твърдели и че шофьорите оттегляли подписите си от протокола за липсващ багаж. Ищцата получила и обаждане от лице на развален български език, което не се легитимирало, но отправило множество заплахи и поискало тя да остави фирмата намира и да не сигнализира ИА АА повече, тъй като агенцията вече била информирана и била назначена проверка. Междувременно ищцата подала сигнали до ЕПЦ за съдействие, до ИА АА и до МТИТС, от където получила отговор за приложимото законодателство. На 13.07.2017г. отново изпратила покана за доброволно изпълнение с искане за заплащане на обезщетение, като приложила и получения отговор. Ищцата живеела и работела в Гърция и оттам били закупени по-голямата част от вещите в загубения багаж. Стойността им била 1986,37 лева или 304,90 лева и 859,72 евро, равняващи се на 1681,47 лева. Описва подробно вещите – 1/ - Ел.четка за изправяне на коса на стойност 99.90 лв. закупена на 02.01.2017г. посредством фискален бон № DT388644/02388644 от „Студио модерна България"ЕООД; 2/ -слънчеви очила Reyban на стойност 205 лева, закупени на 13.11.2016г. посредством фискален бон № ZK102858/50115121 от „Джой фешън"ЕООД; 3/-дамска пижама на стойност 40 евро закупена на 30.12.2016г. посредством касов бон № 0032 от „Николаос Й.Коцифис" РГърция; 4/ -черна еластична рокля на стойност 40 евро, закупена на 16.01.2016г. посредством изходящ касов бон № 0022/00006138 от „Йосиф Цалис" РГърция; 5/ -черна дамска жилетка на стойност 24.95 евро закупена на 15.02.2017г. посредством данъчна квитанция № 00003426 от „INTIMISSIMI МИРИНИ" ООД РГърция; 6/ -блуза с мотиви от естествена кожа на стойност 90.00 евро закупена на 08.02.2016г. посредством касов бон № 09001437 от „Катерина Нациу" РГърция; 7/ -спортно долнище на стойност 49 евро, закупено на 07.02.2017г. посредством изходящ касов бон № 0008 от „Търговия със спортни стоки Спарта" РГърция; 8/ -черен официален панталон на стойност 50 евро, закупен на 28.01.2017г. посредством касов бон № 1X01003943 от „Деспина Велиссари" РГърция;

9/ -дамски пантофи на стойност 27 евро, закупени на 18.04.2014г. посредством касов бон № IY01011471 от „Йоанна П.Валцопулу" РГърция; 10/ - тениска на стойност 9.99 евро, закупена на 03.01.2017г. посредством данъчна квитанция № 000115 от „Теранова" РГърция; 11/ -пила за нокти керамична на стойност 13 евро, закупена на 06.06.2015г. посредством касов бон № YK09004000 от „Анна Камарату" РГърция; 12/ -бельо на стойност 11 евро, закупено на 30.12.2016г. посредством касов бон № 5852 от „CHEN MICHAEL LEIHANG" РГърция; 13/ -червена блуза с голи рамене на стойност 24.95 евро и колие Стефани златисто на стойност 9.95 евро, закупени на 07.02.2017г. посредством банков превод и касов бон серия 403 № 0148827 от „Панайотис Хр.Терзидис" РГърция; 14/ -пуловер бял трико на стойност 30 евро, закупен на 24.10.2015г. посредством касов бон № Ф112004746 от „Харилаос Торофиас" РГърция; 15/ -синя дънкова риза на стойност 27.00 евро, закупен на 08.03.2016г. посредством касов бон № 09005026 от „Конст.Наврозиду" РГърция; 16/ -рокля Gambia на стойност 19.99 евро, закупена на 05.02.2016г. посредством касов бон № 12000145 от „MANGO GARMENT" РГърция; 17/ -маратонки Nike на стойност 45 евро, закупени на 15.01.2017г. посредством касов бон № 10000382 от „Зиогас спорт" РГърция; 18/ -панталон тип клин на стойност 29.99 евро, закупени на 21.02.2017г. посредством касов бон № 10001644 от „Бершка Гърция" РГърция;  19/ -кожени червени боти на стойност 129.90 евро, закупени на 31.12.2016г. посредством касов бон от „АД за облекла и платове" РГърция; 20/ -панталон Bodytalk на стойност 55 евро, блуза Champion на стойност 18 евро и - блуза Bodytalk на стойност 29 евро, закупени на 02.03.2016г. посредством касов бон № 04038 от „Samaras store mike" РГърция; 21/ -бански цял на стойност 48 евро, закупен на 19.01.2017г. посредством касов бон № 000041 от „Зиогас спорт" РГърция; и други дрехи и пособия в т.ч. клин на стойност 38 евро. Предвид разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗАП отговорността на превозвача била ограничена до сума не по-голяма от 1000 лева. Предвид изложеното за ответното дружество възникнало задължение да заплати обезщетение на основание чл.45, ал.1 във вр. с чл.3 от ЗАП, което до настоящия момент не било изпълнено. Не можели да уредят отношенията си доброволно. Искали и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№62/2018г. Съдът разпоредил издаването на заповед за изпълнение, но длъжникът възразил, поради което и се предявявал иска по чл.415 от ГПК. Иска да се признане за установено по отношение на ответника, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение на основание чл.45, ал.1 във вр. с чл.3 от ЗАП, ведно със законната лихва от 05.01.2018г. до окончателно изплащане, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати направените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество не постъпва отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен билет за автобусен превоз №1723416, закупен от ответното дружество на 22.03.2017г., за пътуване по линия Стара Загора – Пирея, до Катерини на 23.03.2017г. от 12.05 часа, ищцата е била пътник на място 28. Заедно с билета са представени багажни разписки №43577 и 43576. С представените фискални бонове и фактура, както и от извлечението за извършени трансакции, се доказва закупуването на описаните в исковата молба вещи /л.7-13/.  

Видно от протокол от 23.03.2017г., съставен от В. Д. и О. Х.  – шофьори, при слизането на ищцата на спирка Катерини на 23.03.2017г. се установило, че куфар с багажна разписка №43576 липсвал от багажното отделение и бил откраднат.

Между страните по делото е осъществена кореспонденция от 29.03.2017г. и 24.04.2017г. и 13.07.2017г.

На 02.04.2017г. ищцата е поискала съдействие при уреждане на създалите се отношения от Европейски потребителски център. На следващия ден – 03.04.2017г. тя е подала и жалба до ИД на Автомобилна Администрация. При ИА АА е образувана преписка по постъпилата жалба.

 

 

 

 

 

 

 

 

Като свидетел по делото е разпитана Н.Г.С.– майка на ищцата, която дава показания, че си спомня пътуването на дъщеря си на 23.03.2017г. Преди пътуването ищцата била отседнала при нея и за пътуването приготвили два куфара със събран багаж. Единият куфар бил черен и голям с покъщнина и хранителни продукти, а другият – по-малък и с колелца, бил с бельо и обувки. В него имало ел.четка за коса, слънчеви очила, пила за нокти, дамска рокля и свидетелката си спомняла вещите, тъй като помагала при събирането и ги подавала на дъщеря си. Този куфар изчезнал. Когато се качила дъщеря ѝ в автобуса, свидетелката видяла, че в двата куфара били чекирани и на тях имало бележки, след което били поставени в автобуса. Дъщеря ѝ пристигнала в Гърция и ѝ се обадила, че куфара с дрехите, ботите, панталоните, рокли – целият багаж на дъщеря ѝ, го нямало, изчезнал. Тогава разбрала от дъщеря си, че последната се обадила във фирмата, на шофьорите и си търсила правата от МТранспорта и други институции.

По делото е назначена експертиза и представено заключение, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвено и възприема изцяло. Съгласно заключението пазарната цена на вещите, описани в исковата молба като намиращи се в липсващия куфар, включително стойността на куфара, общо била 1222,89 лева, като била взета средната пазарна стойност на нови изделия от същия вид и обезценяването – физическо, функционално и икономическо.  

Видно от приложеното ч.гр.д. №62/2018г. на Хасковски РС по заявление на ищцата е издадена Заповед за изпълнение №32/09.01.2018г. на парично задължение срещу ответника – длъжник в заповедното производство. Освен за сумите, предмет на настоящото исково производство, в заповедното производство съдът се е произнесъл и относно направените в заповедното производство разноски.  Заявлението е постъпило в съда на 05.01.2018г. – чрез куриер, като съдът е уважил искането и за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от Закона за автомобилните превози с договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена. В чл.37, ал.1 от ЗАвП е предвидено задължението на превозвача да издаде багажна разписка на пътника за всеки отделен багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса, която съобразно ал.2 на същия член установява принадлежността на багажа към пътника.  

 

 

 

Съобразно правилото на чл.38 от ЗАвП от представените по делото фискален бон за закупен билет за автобусен превоз и багажна разписка №43577 и 43576 се установява, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за превоз, съгласно който ответното дружество се е задължило да извърши превоз на ищцата и багажа ѝ на 23.03.2017г. по линията гр.Стара Загора – Катерини Гърция. От събраните свидетелски показания, както и от протокола от 23.03.2017г.,  се установи, че този превоз е бил осъществен, като при слизането си в Катерини, Гърция, ищцата не намирила единият от двата куфара, които били предадени в багажното отделение на автобуса, за което своевременно бил уведомен превозвача.

 

 

 

 

Договорът за превоз на багаж е допълнително съглашение на страните по превозното правоотношение, когато багажът е извън нормите на личния багаж на пътника. По правило той е неформален договор и спазването на писмена форма не е условие за неговата действителност, а е задължение на превозвача, установено в полза на пътника. Багажната разписка е доказателство за вписаните в нея данни, но предвид, че в настоящия случай такива, освен пореден номер на разписката, не са вписани, установяването на вида и съдържанието на багажа е допустимо с всички доказателствени средства.

 

 

 

 

Според чл.45, ал.1 и ал.3 ЗАвП превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса или повреда на багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, включително за времето, през което са били съхранявани, като имуществената му отговорност е ограничена до 1 000 лева за всяка багажна единица. Ищцата подробно е описала вещите, които са били в куфара, както и те се установяват от свидетелските показания  

 

 

 

и представените фискални бонове, квитанции и фактури, с което се доказва, че вещите са в нейно държане и че тя е била техен собственик. 

 

 

 

 Имуществената отговорност на превозвача е ограничена до размера от 1000 лева, който се явява максималния подлежащ на присъждане такъв и при доказаност, че ищцата е претърпяла вреди вреди в размер от 1222,89 лева, представляващ стойността на изгубените при превоза вещи, предявеният иск се явява изцяло основателен.

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед крайния извод в полза на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски – 25 лева д.т. и 200 лева адв.възнаграждение  в заповедното производство, 25 лева – д.т. и 200 лева адв.възнаграждение в исковото производство, като и сумата за експертиза 180 лева.

 

 

 

 

Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И  :

     ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕООД АРДА-ТУР – Хасково, ЕИК *********, че дължи на Р.Р.Б., ЕГН **********,***, сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващо се на дължима от ответника стойност на изгубен багаж по сключен договор за превоз, осъществен на 23.03.2018г. от гр.Стара Загора до гр.Катерини, Гърция, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.01.2018г. до окончателното изплащане, за което има издадена заповед за изпълнение по гр.д.№62/2018г. на ХРС.

 ОСЪЖДА ЕООД АРДА-ТУР – Хасково, ЕИК *********, да заплати на Р.Р.Б., ЕГН **********, направените разноски – 25 лева д.т. и 200 лева адв.възнаграждение  в заповедното производство, 25 лева – д.т., 200 лева адв.възнаграждение и сумата за експертиза 180 лева в исковото производство.

      Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.

 

     

      Съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г. Д.