Решение по КНАХД №510/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Доби – Лес“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище [населено място], обл.Бургас, [улица], представлявано от управителя Д. Т. Г., депозирана чрез процесуален представител Р. Д. – адвокат от АК – [населено място], срещу Решение № 244 от 02.10.2025г., постановено по АНД № 1248/2025г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г, № 0074831 на ОДМВР - [населено място], с който на „Доби – Лес“ ЕООД на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Със същото решение съдът е осъдил „Доби – Лес“ЕООД да заплати в полза на ОДМВР – [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева и в полза на бюджета на съдебната власт – 8,57 лева, представляващи заплатени пътни разноски на свидетел, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. В тази връзка се сочи, че в потвърдения от районния съд ЕФ не се съдържа описание на вмененото на дружеството нарушение на чл.638, ал.4 от КЗ, доколкото не е посочено, че се касае за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Счита се, че този пропуск представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващ издадения санкционен акт и представляващ основание за неговата отмяна. Оспорват се и изводите на съда, че ЕФ правилно е издаден срещу касационния жалбоподател, а не срещу „Лес - Транс“ЕООД с [ЕИК], фигуриращ като собственик на процесното ремарке в талоните за регистрация на същото. Сочи се, че за прехвърляне на собствеността не е достатъчно сключване на договор, а е необходима и промяна на регистрацията в КАТ. Навеждат се и твърдения за несъответствия в описаните в ЕФ и отразените в снимковия материал към него цвят и оси на ремаркето, обуславящи неопределеност и липса на индивидуализация на същото, за които предходната инстанция не е изложила мотиви. По наведените съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него ЕФ.

В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответната страна, ОД на МВР – [населено място], в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И. С., която оспорва предявената жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. При условията на евентуалност, при отмяна на санкционния акт, пледира за редуциране на договореното и платено от „Доби – Лес“ ЕООД адвокатско възнаграждение, поради неговата прекомерност.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 12.02.2025г. в 14.40 часа на път I – 2 км.99+840 /разклон за [населено място]/, в област Шумен с АТСС – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера „ARH CAM S 1“ №11743с3, била засечена и отчетена скорост на движение на МПС с ремарке за товарен автомобил „КЬОГЕЛ АВЕ 18“ с рег. № [рег. номер] от 91 км/ч., при максимално допустима скорост – 60км/ч., въведена с пътен знак В26. При обработката на заснетото нарушение било установено, че ремаркето за товарен автомобил „КЬОГЕЛ АВЕ 18“ с рег. № [рег. номер] било без сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. При направена справка в АИС било констатирано, че ремаркето се води собственост на „Лес - Транс“ ООД с [ЕИК], [населено място]. За нарушението от ОДМВР – [населено място] бил издаден Електронен фиш серия „Г” №73350, посредством който била ангажирана отговорността на „Лес - Транс“ ООД, на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Във връзка с издадения ЕФ серия „Г” №73350, „Лес - Транс“ ООД депозирало заявление в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, че процесното ремарке за товарен автомобил „КЬОГЕЛ АВЕ 18“ с рег. № [рег. номер] било продадено на „Доби - Лес“ ЕООД с [ЕИК] на 30.08.2016г., съгласно Договор №7473 от 30.08.2016г. Като доказателство за извършената покупко – продажба, към заявлението било представено и удостоверение, издадено от нотариус М. А.. Въз основа на представените доказателства от ОД на МВР – [населено място] бил издаден процесния ЕФ серия Г №0074831, с който на „Доби - Лес“ ЕООД, на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че атакуваният ЕФ е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на събраните по делото доказателства е заключил, че вмененото на „Доби – Лес“ЕООД нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е установено по безсъмнен начин и нарушителят законосъобразно е подведен под отговорност на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ. Въз основа на изложените аргументи предходната инстанция е приела, че атакуваният пред нея санкционен акт не страда от порок, водещ до неговата незаконосъобразност, поради което го е потвърдила. Със същото решение в тежест на санкционирания субект са присъдени и направените деловодни разноски, съответно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, присъдени в полза на ОДМВР – [населено място], 8,57 лева пътни разноски на свидетел и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, присъдени в полза на бюджета на съдебната власт.

Настоящият състав на касационната съдебна инстанция намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил неправилни и незаконосъобразни изводи за липса на допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение. Съображенията за това са следните:

Касационният жалбоподател е подведен под отговорност на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр.с чл.641, т.1 от КЗ за неизпълнение на административно задължение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

В разпоредбата на чл. 461 от КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член е посочена "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Както правилно е отбелязал предходният съдебен състав, по силата на чл.481, ал.1 от КЗ в актуалната за казуса редакция, ремаркетата и полуремаркетата се приравняват на МПС за целите на задължителното застраховане. В същото време по силата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че именно „Доби - Лес“ЕООД е собственик на посоченото по-горе ремарке за товарен автомобил „КЬОГЕЛ АВЕ 18“ с рег. № [рег. номер], предвид удостовереното от нотариус М. А., че на 30.08.2016г. пред нея е изповядана сделката за продажба на ремаркето на „Доби – Лес“ЕООД и същата е вписана в Общия регистър с № 7473 от 30.08.2016г. Безспорно е установено и, че на 12.02.2025г. въпросното ремарке е управлявано по главен път I-2, км. 99+840, без по отношение на същото да е имало валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност". Поради изложеното съдът намира, че касационният жалбоподател, в качеството си на собственик на посоченото по-горе превозно средство, във връзка с притежаването и използването на което и по отношение на което не е имало валидна застраховка "Гражданска отговорност", действително е осъществил от обективна страна административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ. Разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ изрично предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. В настоящия случай наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на касатора в качеството на собственик на посоченото превозно средство, налагайки му предвидената в разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ имуществена санкция в предвидения в посочената разпоредба размер от 2000 лева.

В същото време обаче настоящият състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство и са довели до накърняване правото на защита на касационния жалбоподател. Видно от текстовата част на ЕФ, след описание на мястото, на което е било извършено заснемането на ремаркето за товарен автомобил с помощта на автоматизираното техническо средство, са посочени данни, касаещи различен вид административно нарушение – въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение, пътния знак, с който същото е въведено, допустимия толеранс, който уредът отчита и др., касаещи евентуално административно нарушение, представляващо движение с несъобразена с пътните знаци скорост. В същото време е посочено, че с описаното автоматизирано техническо средство е било констатирано нарушение на Кодекса за застраховане, без да е налице съответно текстово посочване на конкретното административно нарушение. Едва в диспозитивната част на електронния фиш е отразено, че наказанието се налага за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП предвижда фишът да съдържа описание на нарушението. В обжалвания ЕФ липсва конкретизация на съставомерните от обективна страна елементи на нарушението, съответно няма описание на конкретното нарушение от обективна страна. С посочването в ЕФ на административно-наказателната разпоредба на чл. 638, ал. 4 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, не може да се замества изискуемото от закона описание на нарушението. Липсата на текстово описание на същото е довело до неяснота и невъзможност касаторът да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил, а от тук и до невъзможност да организира защита си в пълен обем. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги, дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми, води до нарушение на правото на защита на санкционирания субект, което от своя страна обуславя незаконосъобразност на постановения санкционен акт.

Поради това, като е потвърдил ЕФ, приемайки, че допуснатата неяснота при описване на нарушението не съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо това да бъде постановено ново решение по съществото на спора, отменящо електронния фиш.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените деловодни разноски пред първата инстанция. Видно от материалите по АНД № 1248/2025г. по описа на ШРС, касационният жалбоподател е представляван от процесуален представител – адвокат, който е изготвил иницииращата съдебното производство жалба и не е осъществявал процесуално представителство в хода на самото съдебно производство. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 25.05.2025г., „Доби-Лес“ЕООД е заплатило на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, при минимално предвидено такова според чл.18, ал.1, във вр. с чл.2, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 250 лева. Ето защо и доколкото ответникът по касационната жалба своевременно е отправил възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на спора, адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано от 700 на 400 лева, респективно в полза на „Доби –Лес“ЕООД следва да бъдат присъдени деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева, а претенцията над 400 лева до пълния претендиран размер от 700 лева – отхвърлена. В тежест на ОДМВР – [населено място] следва да бъдат възложени и платените от бюджетните средства на съда разноски за свидетел в размер на 8,57 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 244/02.10.2025г., постановено по АНД № 1248 по описа за 2025г. на Районен съд – гр.Шумен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г, № 0074831 на ОДМВР - [населено място], с който на „Доби – Лес“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище [населено място], обл.Бургас, [улица] на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОДМВР – [населено място] да заплати на „Доби – Лес“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище [населено място], обл.Бургас, [улица], представлявано от управителя Д. Т. Г., адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Доби – Лес“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище [населено място], обл.Бургас, [улица], представлявано от управителя Д. Т. Г., за присъждане на адвокатско възнаграждение за сумата над 400 (четиристотин) лева до пълния претендиран размер от 700 (седемстотин) лева.

ОСЪЖДА ОДМВР – [населено място] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Шумен деловодни разноски в размер на 8,57 лева (осем лева, петдесет и седем стотинки).

Решението е окончателно.