Решение по дело №3848/2024 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 324
Дата: 20 юни 2025 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20242330103848
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Ямбол, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело №
20242330103848 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от
«Агромеис» ЕООД - гр. Шумен против «Тера Билд» ЕООД - гр. Стралджа, с искане да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
*******/2024 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 10 250 лв.- главница, сумата от
общо 3 044, 47 лв. мораторни лихви за забава за посочени периоди, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че през месец февруари 2023 г. ищцовото
дружество продало на ответника семена слънчоглед от вида Mas 85SU agrostart ,
веднъж 50 торби с единична цена 250 лв. с ДДС , или общо 12 500 лв. и втори път през
месец април 5 торби с единична цена 250 лв. с ДДС, или общо 1250 лв. За
извършената продажба и получаване на стоката от ответното дружество била издадена
фактура № *******24.02.2023 год.на стойност 12 500 лв. с ДДС и фактура №
*******/05.04.2023 год. на обща стойност 1250 лв. с ДДС, от които били заплатени
само 3500 лв. по първата. Общата дължима сума останала в размер на 10 250 лв., която
не била платена от ответника, въпреки многобройните покани да бъде извършено
плащането. Ищецът счита, че върху сумата от 10 250 лв. ответникът дължи и лихви за
забава, в размер на мораторни лихви – общо 3044, 47 лв. , за посочени периоди.
За дължимите суми ищецът подал пред ЯРС заявление по чл.410 ГПК, по което
съдът образувал ч.гр.д. № *****/2024 г. и издал заповед на изпълнение срещу
длъжника, но последният възразил, поради което се предявява настоящият иск.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил писмен отговор от
ответното дружество.
В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, чрез когото
1
поддържа иска.
Ответното дружество , редовно уведомено, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№*******/2024 год. по описа на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. В предвидения
в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за
изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това
заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от фактура № *******/05.04.2022 год. с издател
ответното дружество и доставчик ищеца, за сумата от 1250 лв. , стойност на семена
слънчоглед, с дата на данъчно събитие 05.04.2022 год. и копие от фактура №
*******24.02.2022 год. с издател ответното дружество и доставчик ищеца за сумата от
12 500 лв., стойност на семена слънчоглед, с дата на данъчно събитие 24.02.2022 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а на ответника да доказва плащане, респ. основания за недължимост на
сумата.
За спорното правоотношение намират приложение разпоредбите на чл.327, вр.с
чл.318 и сл. ТЗ, уреждащи договора за търговска продажба. Търговската продажба е
консенсуален, неформален договор, за сключването му е достатъчно да се постигне
съгласие между страните, като от този момент на постигане на съгласието страните са
обвързани и дължат определените според съдържанието на договора престации. Тъй
като същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба, този
факт подлежи на установяване в процеса от ищеца, за да се приеме, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение. Разбира се, само възникването
на правоотношението не е достатъчно, за да е налице основание за плащане от страна
на купувача. Това негово задължение възниква при изпълнение на договора от страна
на продавача, т.е. с извършване на доставката, за продавача ще възникне правото да
иска заплащане на цената от страна на купувача, или фактът на доставката също
следва да е установен.
Безспорно и категорично се установява от събраните по делото доказателства-
фактури с издател ответното дружество, че страните са били обвързани от валидно
търговско правоотношение, по силата на което са сключили неформален договор за
покупко – продажба на стоки – семена слънчоглед, обективиран в представените по
делото фактури от 24.02. и 05.04.2022 год. Приложените фактури могат да се приемат
като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква
специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, като обаче те
трябва да съдържат всички необходими елементи, квалифициращи договора за
2
продажба като такъв - вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на
лицата, съставили фактурата, съответното време и място, каквито реквизити се
съдържат в процесните фактури.
В процесния случай получаването на стоката, в посочено количество и при
уговорената цена , не е оспорено в процеса от ответника.Претенцията не е оспорена и
по размер, включително в процеса не са наведени твърдения или ангажирани
доказателства за извършено плащане на исковата сума. Ищецът е признал неизгоден за
себе си факт, постъпило плащане в размер на 3500 лв. по фактура №
*******24.02.2022 год., който следва да бъде взет предвид в процеса. Ето защо и съдът
приема, че искът за главница се явява основателен и доказан в пълния си предявен
размер от 10 250 лв. и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая в неоспорените фактури е вписана дата
на падежа – съответно 24.02.2022 и 05.04.2022 год. Изчислена с онлайн калкулатор
законната лихва за забава върху незаплатената сума по фактура от 24.02.2022 год. в
размер на 9000 лв., след приспадане на признатото плащане от 3500 лв. е в размер на
2685, 39 лв. за периода 24.02.2022 – 16.08.2024 год., а върху незаплатената сума от
1250 лв. по фактура от 05.04.2022 год. е в размер на 359, 08 лв. , за периода 05.04.2022
– 16.08.2024 год.
Предвид изложеното, искът за заплащане на мораторна лихва следва да бъде
уважен в посочените размери.
Съгласно ТР на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В
този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното производство в пълен размер – 2265,90 лв., предвид
уважаване на иска.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски за настоящата
инстанция в размер на общо 2265, 90 лв.- заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТЕРА БИЛД“ЕООД , ЕИК
************* , че дължи на «АГРОМЕИС»ЕООД, ЕИК *********** , следните суми,
за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *******/2024 г. по описа
на ЯРС, а именно: 10 250 лв. - главница; 2 685, 39 лв. – мораторна лихва за периода
24.02.2022-16.08.2024 год., 359, 08 лв. – мораторна лихва за периода 05.04.2022-
16.08.2024 год. , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
20.08.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ТЕРА БИЛД“ЕООД , ЕИК ************* да заплати на
«АГРОМЕИС»ЕООД, ЕИК ***********, сумата от 2 265, 90 лв. – разноски за
3
заповедното производство и сумата от 2 265, 90 лв. - разноски за настоящото
производство.


Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4