РЕШЕНИЕ
гр.София,30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 11621 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.07.2020 г. по гр.д.
№56440/17 г., СРС, ГО, 127 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, установителни
искове по реда на чл. 422 ТПК с правно основание чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че К.Б.Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1511,66 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., в имот с абонатен номер 243812,
представляващ апартамент № 42, находящ се в гр.
София, ж.к. “*******, ведно със законната лихва върху сумата от 25.05.2017 г.
(датата на подаване на заявлението по чл. 410 ТПК) до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 47,11 лв., представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 25.05.2017 г.до окончателното
изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 01.06.2017 г. по ч.гр.д. № 33099/2017 г. по описа на СРС,
127 състав., като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 136,17 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.11.2015 г. -27.04.2017 г.и за сумата от 9,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
15.11.2015 г. -27.04.2017 г.
ОСЪЖДА К.Б.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на
общо 76, 91 лв. и разноски за исковото
производство в размер на общо 627, 74 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Срещу постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени решението и да отхвърли исковете.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Съдът, след като обсъди
по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима, следва да бъдат разгледани по същество
.
Предявен е иск с правно
основание чл.415 ал.1 ГПК,вр.155
ЗЕ .
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че
е доставил на ответника топлинна енергия по силата
на общи условия,
приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
период не е заплатил дължимата цена. Моли съда
да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
С въззивната
жалба се твърди,че неправилно съдът приел наличие на облигационно отношение
между страните без да е налице сключен писмен договор между тях.Възражението е
неоснователно.Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия,
сключен при Общи условия, съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Общите условия
за продажба на топлинна енергия
(ОУ) са станали задължителни за ответника.
Предлагат се от топлопреносното предприятие и се одобряват от ДКЕВР. Влизат в сила 30 дни след публикуването
им в поне един централен и един местен всекидневник
и без да е нужно одобрение от потребителя. Прилагат се и за
заварени потребители.
В
случая следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. чл.
150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените
в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат
в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Ответникът /въззивник/ не установи да
е упражнил правото си да възрази
срещу цитираните ОУ, предвид което може
да се направи
обоснован извод, че ги приема.
Неоснователно е възражението ,че не е
налице договор между „Т.С.“ ЕАД и фирмата топлинен счетоводител„Нелбо инженеринг“Такъв е сключен на 06.11.2007 г.,приложен
по делото като доказателство.
Възражението,че съдът неправилно отказал
да приеме представени от ответника писмени доказателства с флаш
памет и описани подробно в списък с отговора на исковата молба е
неоснователно.Съдът не е приел тези доказателства ,тъй като за част от
доказателствата са допуснати експертизи,а останалите –неотносими
към предмета на спора.
С въззивната
жалба се твърди,че ответната страна е лишена от представителство по делото.Правна
помощ е поискана от ответника.Съдът е указал,че молителят следва да представи
декларация за материално и гражданско състояние относно обстоятелства по чл.23
ал.3 ЗПП.В срока за изпълнение на указания постъпила молба,към която не е била
приложена декларация,поради неизпълнение на указанията не е допусната правна помощ.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционото
решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е
Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2020 г. по гр.д.
№56440/17 г., СРС, ГО, 127 с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.