Р Е
Ш Е Н
И Е
№...……../01.07.2025 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно
заседание, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
като се
запозна с т.д. № 8207 по описа за 2015 г, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид задължителните указания дадени му с определени №1288/13.05.2025г по
в.ч.гр.д. № 1110/2025 на САС, 12-ти състав, намира че следва да разгледа
повторно молбите от 09.12.24 и от 06.01.2025г на „Р.п.“ ЕООД и „В.П.“ ЕООД за
поправка на ДАТАТА на влизане в сила
на решението от 31.01.2018г постановено по т.д. № 8207/2015г. по описа на СГС,
ТО, 7- ми състав.
Предвид изричните указания на въззивната
инстанция, съдът се произнася с решение, макар да не вижда причина да кръсти
актът си по този начин, тъй като с него не се взема отношение по материалното
право, предмет на спора между страните, разрешен с влязлото в сила решение,
нито коригира грешка между мотиви и диспозитив на решението. Отразяването на
дата на влизане на съдебния акт в сила е техническа дейност, заради което именно
първоначалния акт е именуван разпореждане, а не решение. Не без значение е и възможността
за неговия инстанционен контрол. Противно на приетото от въззивната инстанция,
настоящият състав счита, че тази техническа дейност, респ. отказът за нейното
извършване, не подлежат на инстанционен контрол, тъй като нито е предвидено изричното
им обжалване, нито актът прегражда защитата или дава такава на други материални
отношения между страните. Затова и независимо как ще бъде кръстен актът на
настоящия състав, резултатът не подлежи на контрол от горната инстанция /така определение
№ 451/11.02.2025г по ч.гр.д. №68/2025г на I
ТО на ВКС/. Цитираното в акта на САС определение на ВКС касае различна
хипотеза, а именно поправка на краен съдебен акт в охранителен производство,
каквото настоящото не е.
По съществото на молбите. Както е
посочено в разпореждането от 11.10.2024г, върху решението се удостоверява
датата на неговото окончателно стабилизиране, която съвпада с датата, на която
изтича срока за въззивно обжалване на най-късно уведомената страна или дата, на
която влиза в сила разпореждането на съда за връщане на просрочена или
нередовна въззивна жалба. Върху решението съдът не отразява дата на влизането
му в сила за отделните страни, било те другари или не. Ако някоя страна счита,
че спрямо нея решението влиза в сила на другата дата, различна от посочената,
няма пречки в отделно производство да твърди и доказва това обстоятелство, но
това не е основание за поправка на удостоверяването, най-малко защото
твърденията не покриват хипотеза на чл.247 ГПК. Отделен е и въпроса, че за
другарите, изтичането на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК спрямо един от тях, не е
равнозначно на влизане на решението в сила спрямо него, предвид възможността
която чл.265 ГПК му дава за присъединяване към въззивната жалба на друг другар.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите от 09.12.24 и от 06.01.2025г на „Р.п.“
ЕООД и „В.П.“ ЕООД за поправка на дата на влизане в сила на решението от
31.01.2018г постановено по т.д. № 8207/2015г. по описа на СГС, ТО, 7- ми състав
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: