Определение по гр. дело №7708/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 50747
Дата: 11 декември 2025 г. (в сила от 11 декември 2025 г.)
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20251110107708
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50747
гр. София, 11.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20251110107708 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Н. А., чрез адв. С. К.,
срещу „*********************” ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2600 лева, представляваща дължимо
нетно трудово възнаграждение за периода от 01.12.2024 г. до 13.01.2025 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 636 лева, представляваща стойността на дължими
ваучери за храна за периода м. 10.2024 г. – м. 01.2025 г., вкл., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
В исковата молба се твърди, че през процесния период между страните съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 24.10.2024 г.,
със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „машинен оператор“ в
ответното дружество при нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 2200 лева и
ваучери за храна на стойност 200 лева на месец. Ищецът постъпил на работа на 28.10.2024 г.
и стриктно и добросъвестно изпълнявал своите трудови задължения до 13.01.2025 г. Но
работодателят не му заплатил начислените във фишовете за работна заплата ваучери за
храна за м. октомври и м. ноември 2024 г., а за м. декември 2024 г. и м. януари 2025 г.
служителят не получил нито дължимото му трудово възнаграждение, нито ваучерите за
храна. Затова през м. януари 2025 г. предприел действия по прекратяване на трудовия си
договор с ответника, което било направено със заповед от 10.01.2025 г., считано от
13.01.2025 г. Въпреки това натрупаните до този момент задължения не били погасени от
страна на работодателя. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
1
„*********************” ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило
становище по същата.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и
не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. съществуването на валидно трудово правоотношение между него и ответното
дружество, възникнало по силата на трудов договор от 24.10.2024 г. и съществувало през
процесния период, по силата на който работодателят му възложил да изпълнява длъжността
„машинен оператор“;
2. размера на дължимите за исковия период трудови възнаграждения и стойност на
ваучерите за храна;
3. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил претендираните суми, както и всички
факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да
бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба
задачи от № 3.1 до № 3.5, вкл. Искането в частта за задача № 3.6 следва да бъде оставено без
уважение, доколкото ищецът не е претендирал мораторна лихва върху главниците. По
доказателственото искане по т. 2 от исковата молба съдът ще се произнесе след спазване на
изискванията на чл. 192, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 2600 лева, представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за
периода от 01.12.2024 г. до 13.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 269, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 636 лева, представляваща стойността на дължими ваучери за храна за периода м.
10.2024 г. – м. 01.2025 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По делото няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не
се нуждаят от доказване.
2
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. съществуването на валидно трудово правоотношение между него и ответното
дружество, възникнало по силата на трудов договор от 24.10.2024 г. и съществувало през
процесния период, по силата на който работодателят му възложил да изпълнява длъжността
„машинен оператор“;
2. размера на дължимите за исковия период трудови възнаграждения и стойност на
ваучерите за храна;
3. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е изплатил претендираните суми, както
и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
исковата молба от № 3.1 до № 3.5, вкл. Определя възнаграждение на вещото лице в размер
на 400 лева, платими от бюджета на съда. НАЗНАЧАВА за вещо лице М.П.Г., специалност:
счетоводна отчетност, който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на
съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза със задача № 3.6 от исковата молба.
По доказателственото искане по т. 2 от исковата молба съдът ще се произнесе след
спазване на изискванията на чл. 192, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 09.03.2026 г. от
13,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3