№ 1342
гр. Варна , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501171 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивната жА.а № 273903/23.02.2021г. от
СВ. Р. СЛ., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „...“ № ..., чрез адв. Д.Т., против решение
№ 260223/27.01.2021г. по гр.д. № 4918/2020г. на 47-ми състав на ВРС, с което е отхвърлена
исковата му претенция, насочена срещу бившата му съпруга А.. БЛ. П., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „...“ № ..., за изменение на основание чл. 57, ал.2, изр. 3 СК на размера
на определения с решение № 3223/03.08.2017 г., постановено по гр. д. № 11233/2016 г. по
описа на РС-Варна наем за ползване на семейното жилище, находящо се в град Варна, ул.
„...“ № ..., който А.. БЛ. П., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „...“ № ... заплаща, за
разликата над 92,50 лева до 125.00лв. месечно, като последно посочената сума представлява
1/3ид.ч. от определената от вещото лице наемна цена от 370.00лв.
Счита първоинстанционнното решение в обжалваната част за неправилно, тъй като
при определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете
от брака, следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на
жилището, а не само стаята, която му служи за спалня. Доколкото раждането на другото
дете на ответницата намалява ползваната жилищна площ от дъщерята на страните, счита, че
при определяне на размера на наема , следва да се вземе предвид именно факта на ползване
на процесното жилище и от другото дете на ответницата.
Моли се за решение, с което да бъде отменено решението на ВРС в обжалваната част
и исковата му претенция за разликата над присъдената сума от 92.50лв. до 125.00лв.,
представляваща 1/3 от общо установения размер на наемната цена за ползването на
семейното жилище от 370.00лв. да бъде уважена. Моли се и за присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от А.. БЛ. П., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „...“ № ... не е постъпил.
Производството е образувано по жА.а вх. № 268932/04.02.2021г. от П.П.И., ЕГН
1
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „...“ № ..., срещу решение № 260148/21.01.2021г. по гр.д.
№ 8388/2020г. на 8-ми състав на ВРС, с което са
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявен е иск с правно осн. чл.57, ал. 2, предл. 3 от СК от СВ. Р. СЛ. ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Варна, ул. „...“ № ..., насочен срещу А.. БЛ. П., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „...“ № ... за изменение размера на определения му наем
за ползването от нейна страна на семейното жилище, по силата на решение №
3223/03.08.2017г. по гр. д. № 11233/2016 г. на ВРС от 62.50 лева на 250 лева месечно,
считано от датата на подаване исковата молба – 18.05.2020 г. ведно със законната лихва
върху главницата, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
задължението. Излага, че с ответницата А.. БЛ. П. са бивши съпрузи. Бракът им е бил
прекратен с развод с посоченото по-горе решение № 3223/03.08.2017 г. по гр. д. №
11233/2016 г. на ВРС. С това решение ползването на семейното жилище, придобито по
време на брака им в режим на СИО е било предоставено на съпругата, която упражнява
родителските права по отношение на роденото от брака им през 2007т. дете И., като тя е
бела осъдена да му заплаща месечна наемна цена в размер на 62.50 лв. В исковата молба са
наведени доводи за настъпила съществена промяна в обстоятелствата, при която е определен
размерът на наема за ползване на семейното жилище. От 2016 г. до настоящия момент
наемните нива са се повишили. Освен това семейното жилище се обитава не само от дъщеря
им И. и бившата му съпруга, но и от новия й съпруг/партньор и новороденото им дете.
Моли се за за уважаване на предявения иск и присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А.. БЛ. П. ЕГН **********, адрес: град Варна,
ул. „...“ № ..., чрез адв. Ж.А. е представила писмен отговор. Не оспорва, че с ищеца СВ. Р.
СЛ. са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с посоченото в исковата молба решение,
както и че е предоставено ползването на семейното жилище, където отглежда детето им И.
и е осъдена да заплаща на ищеца месечен наем в размер на 62.50 лева. Семейното жилище
се състои от една стая с кухненски бокс и детската стая, ползвана от родената от брака им
дъщеря И. С.а. Признава, че има родено още едно дете-момченце на две години, но твърди,
че не живее с неговия баща и не се намалена използваната от дъщеря им жилищна площ.
Оспорва още, че месечна наемна цена за подобно жилище в размер на 500.00лв. е
прекомерно завишена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните и представените по делото писмени доказателства се
установява, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 17.09.2005
г., е прекратен с развод, на осн. чл. 49, ал. 1 от СК с решение № 3223/03.08.2017 г. по гр. д.
№ 11233/2016 г. на ВРС, упражняването на родителските права по отношение на роденото
от брака им дете И. СветоС.а С.а, р. 01.03.2007г. е предоставено на майката, ползването на
семейното жилище, находящо се в град Варна, ул. „...“ № ..., е предоставено на нея, като е
осъдена да заплаща на бившия си съпруг месечна наемна цена в размер на 62.50 лв. , на осн.
чл. 57, ал. 1, вр. Ал. 2 от СК.
Видно от НА № 80, том 3, рег. № 6942, дело № 407 от 15.05.2008 г. на нотариус
Ж.Кирчева , по време на брака си бившите съпрузи СВ. Р. СЛ. и А.Б. С.а са закупили
недвижим имот, а именно: ателие № 6, находящо се в гр. Варна, ул. „...“ № ..., придобит от
тях в режим на СИО. Жилището се състои от вховно антре, стая с кухненски бокс и тераса,
втора стая и баня-тоалет.
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата СОЕ, дадено компетентно и
безпристрастно, макар и оспорено от ответницата. Вещото лице е посочил, че средната
2
пазарна месечна наемна цена на имота, представляващ ателие № 6, находящо се в гр. Варна,
ул. „...“ № ..., е 370.00лв. От приетото по делото заключение по допусната съдебно
оценителна експертиза се установява, че месечният наем относно процесния имот възлиза
на 370 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че имотът се състои от входно
антре, хол, който е с кухненска част, спалня, която се ползва като детска стая, в която има
само едно легло. В хола има детско креватче и тази стая се използва за отглеждане на дете.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 57, ал. 2,
предл. 3 от СК.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от ВРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на подадената от Ж. К. молба по чл. 57, ал. 2, изр. 3 СК за
присъждането на месечен наем в увеличен размер за ползването на семейното жилище от
бившата му съпруга А.. БЛ. П., като основателна и доказана до размера на 92.50лв., но
неоснователна за горницата до 125.00лв. Съвкупният анализ на събрания по делото
доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд, че е налице основание за
изменение размера на дължимата за ползването на бившето семейно жилище наемна цена
по реда на чл. 57, ал. 2, изр. 3 СК , тъй като, считано от датата на първоначалното й
определяне с решение № 3223/03.08.2017г. по гр.д. № 11233/2016г. на 20-ти състав на ВРС
по реда на чл. 57, ал. 2, изр. 1 СК , до датата на подаване на исковата молба за изменение на
тази наемна цена- 19.05.2020г., е настъпило изменение на обективните условия, при които се
развива наемното правоотношение между страните, като са променени пазарните условия и
наемните цени на недвижимите имоти с характеристиките на процесното жилище, т. е.
настъпила е промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 3 СК .
Установява се от доказателствата по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с посоченото по-горе решение № 3223/03.08.2017г. по гр.д. № 11233/2016г. на 20-
ти състав на ВРС, по силата на което семейното жилище, находящо се в град Варна, ул. „...“
№ ..., представляващо съпружеска имуществена общност, съгласно НА № № 80, том 3, рег.
№ 6942, дело № 407 от 15.05.2008 г. на нотариус Ж.Кирчева, прекратена с развода е
предоставено за ползване на ответницата А.. БЛ. П., упражняваща прлава по отношение на
роденото от брака дете И., р. 01.03.2007г. Със същото решение А.. БЛ. П. е осъдена, на
основание чл. 57, ал. 2 СК да заплаща на СВ. Р. СЛ. месечна наемна цена за ползването в
размер на 62.50лв. Видно от мотивите на решението, посочената наемна цена е определена
за половината от 1/2ид.ч. от жилището, при зачитане правата на детето И., р. 01.03.2007г. да
ползва останалата част от имота, съобразно нормата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 СК .
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното
производство СОЕ, средният пазарен месечен наем за цялото жилище възлиза на 370.00лв.
При изслушване на заключението вещото лице е обяснило, че детската стая е с едно легло и
очевидно се ползва от детето И., а в хола /където спи майката А.Б. Попава, защото това е
единствената друга стая в ателието/ има бебешко легло. С оглед изложеното, предвид
наличните по делото доказателства за изменение на средната пазарна месечна наемна цена
за имоти с характеристиките на процесното жилище, считано от датата на влизане в сила на
първоначалното решение по чл. 57, ал. 2, изр. 1 СК , до датата на подаване на молбата за
изменение на наемната цена- 19.07.2020г., в посока повишаването й, налице е основание за
изменение на същата по съдебен ред до размер на сумата 92.50лв., представляваща
половината от 1/2 от определената от вещото лице месечна наемна цена от 370.00лв., при
зачитане правата на детето И., р. 01.03.2007г. по чл. 57, ал. 2, изр. 2 СК .
3
Недоказано остава, че в бившето семейно жилище живее и новият съпруг/партньор
на А.. БЛ. П..
Неоснователни са оплакванията във въззивната жА.а, че първоинстанционният съд не
е отчел намалената жилищна площ на детето И., щом в жилището се отглежда и другото
дете на бившата му съпруга и тогава определянето на наемната цена следва да се определи
като 1/3 от общия размер, в случая 370.00лв.
Детето И. обаче се отглежда при непроменени жилищни условия, в сравнение с тези
при постановяване на предходното решение, с което съдът се е произнесъл по иска с правно
осн. чл. 57, ал. 1 от СК. Ползва самостоятелно спалнята/детската стая и общо хола и
сервизните помещения, а другото дете на А.. БЛ. П. ползва другата стая-хола заедно с майка
си и може да се приеме, че това е нейната част от съсобствеността. Освен това, видно още от
въззивното решение № 218/09.02.2018г. по в.гр.д. № 2399/2017г. на ВОС-ГО, с което е
потвърдено решение № 3223/03.08.2017г. по тр.д. № 11233/2016г. на 20-ти състав на ВРС,
включително и в частта по иска с правно осн. чл. 57, ал. 1 от СК, е станало известно на съда
и е обсъждано, че процесното жилище се обитава от А.П., детето И., новият партньор на
майката и детето им. При тези съображения и тъй като релевираните в жА.ата на СВ. Р. СЛ.
доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение се явяват
неоснователни, въззивникът не може да постигне като краен резултат увеличаване на
размера на определения от първоинстанционния съд месечен наем за ползването на бившето
семейно жилище за разликата над присъдените 92.50лв. до претендираните 125.00лв.
Въззивната жА.а, с която е сезиран настоящият съд, е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, респективно постановеното от ВРС в отхвърлителната му част решение за
разликата над 92.50лв. до размера на 125.00лв., като правилно в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
В останалата си част въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано.
При този изход на настоящото съдебно производство въззиваемата не дължи
сторените от въззивника разноски за въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Няма искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемата. Съдът не дължи
произнасяне в този смисъл, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260223/27.01.2021г. по гр.д. № 4918/2020г. на 47-ми
състав на ВРС, с което е отхвърлена исковата претенция на СВ. Р. СЛ., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ул. „...“ № ..., насочена срещу бившата му съпруга А.. БЛ. П., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „...“ № ..., за изменение на размера на определената с
решение № 3223/03.08.2017 г. по гр.д. № 11233/2016 г. на 20-ти състав на ВРС, наемна цена
за ползването на семейното жилище, находящо се в град Варна, ул. „...“ № ..., който тя му
дължи, за разликата над 92,50 лева до 125.00лв. месечно, на основание чл. 57, ал.2, предл. 3
от СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията нап чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5