Решение по дело №522/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на А. М. А., против отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № 251000-9359 от 24.03.2025 г., издаден от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Бургас.

Жалбоподателят А. твърди, че е подал заявление по ЗДОИ с което поискал информация от МВР по единадесет посочени въпроса. Въпросите му по т. 1 - 7 били препратени по компетентност на директора на ОДМВР Бургас, който отказал да му отговори със сега обжалваното решение, считайки, че исканата информация не е обществена. Изразява несъгласие с мотивите на органа и ги оспорва, като излага позицията си относно приложението на съответните правила за движение по пътищата и посочва конкретни факти, които застрашават пътната безопасност. Иска отмяна на оспорения отказ и претендира разноски. В писмено становище от 09.04.2025 г. жалбоподателят се позовава на други решения на органи на МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), в които се приема, че поискана информация по сходни въпроси е обществена. Заявява, че постановеният отказ му пречи да си състави мнение за дейността на органа и неговите правомощия. Поддържа искането за отмяна на отказа и претендира разноски. Жалбоподателят доразвива тезите си в съдебно заседание, като допълва още едно основание за незаконосъобразност - в оспорения акт не е посочена възможността за обжалването му. Направените оплаквания съдът квалифицира като основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК - съществено нарушение на административно-производствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби.

Ответникът - директор на ОДМВР Бургас, в съдебното заседание, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт А. И., оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, VІІ-ми състав, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по постъпило в МВР чрез платформата за достъп до обществена информация, заявление рег. № 812104-126/25.02.2024 г. от жалбоподателя А. А., с което същият е направил искане на основание разпоредбите на ЗДОИ да му бъде предоставена следната информация: 1. При знак „Само за пешеходци“, поставен на Стария мост при „Пода“, позволено ли е навлизането на МПС (моторни превозни средства) по Стария мост и движение по черния път с излизане на път Е87?; 2. Позволено ли е излизането на МПС от черния път покрай сградата при „Пода“, минавайки покрай знака Г14 и включване в движението по път Е87?; 3. Има ли знак, указващ посоката на движение за водачите на МПС в края на черния път?; 4. За кои дейности е допустимо в този район, преминаването по Стария мост и по черния път след него в посока Бургас?; 5. При конкуренция по черния път между МПС и велосипед, кой следва да отстъпи, като се има предвид, че това е пешеходно-велосипедна зона, съгласно указанията на РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите) - Бургас?; 6. Къде е средата на отсечката (черния път) след Стария мост в посока Е87?; 7. Как МВР изчислява средата на тази S-образна отсечка?; 8. Трябва ли и, ако да, в какъв срок следва МВР да се произнесе по подадени сигнали срещу действия и бездействия на служители на МВР?; 9. Длъжни ли са служителите на МВР, да дадат отговори на въпроси по казус, с който са сезирани от питащия, и по който са направили проверка?; 10. В кои случаи е недопустимо, да отговарят на поставени въпроси, засягащи правата и интересите на питащия? и 11. Нарушени ли са етичните правила на МВР, когато служител на МВР приема едни показания за достоверни, а други - не, без да дава отговор на поставените въпроси? В заявлението не е посочена предпочитаната форма за предоставяне на информацията, но е посочен електронен адрес за връзка, а освен това то е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация.

С решение рег. № 812104-161/11.03.2025 г., директорът на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, отговорил на въпросите по точки от т. 8 до т. 11, че сигналите по реда на АПК се разглеждат съобразно разписаната в кодекса процедура, както и по утвърдените в МВР нарочни Вътрешни правила, а по отношение на полицейските служители са приложими разпоредбите на приетия Етичен кодекс. По отношение на останалите въпроси - от т. 1 до т. 7, заявлението било изпратено на ОДМВР Бургас за произнасяне по компетентност.

Така се стигнало по издаването на оспореното в настоящото съдебно производство писмо изх. № 251000-9359 от 24.03.2025 г., издадени от директора на ОДМВР Бургас. С него органът приел, че е валидно сезиран с процесното заявление да отговори на въпросите от т. 1 до т. 7. Цитирал е съдържанието на чл. 2 ЗДОИ, с което е дадена легална дефиниция за „обществена информация“. Посочил е, че общественият живот представлява живота на обществото като група хора, поради което всяка информация свързана с този живот има характера на обществена, но тя трябва да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на органа, като е свързана с правомощията и дейността му. Намерил е, че в случая поставените въпроси са свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване и отговорите могат да бъдат открити в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за приложението му (ППЗДвП). Тези отговори не могат да дадат информация на заявителя за живота на обществото като група хора, поради което не са свързани с обществения живот и няма да му дадат възможност за си състави мнение за дейността на ОДМВР Бургас. Поради това е преценено, че търсената информация не представлява обществена такава. Посочено е, че писмото следва да се изпрати за заявителя на посочения от него електронен адрес. Не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба.

Допълнително в съдебното производство жалбоподателят представя решение с непосочена сигнатура на неустановен орган от МВР, с което на заявление по ЗДОИ с въпроси: „Коя обща норма урежда въпроса кое е с предимство в кръгово кръстовище? Кой е с предимство в кръгови кръстовища с повече от една лента в кръга и на изходите, с които има знак Б1 на всеки вход към кръстовището?“, е отговорено, че ЗДвП и последното му изменение са публикувани в съответните броеве на Държавен вестник (ДВ), а в съответната глава е приложима обща норма по питането. Посочени са и електронни портали на които разпоредбите могат да бъдат намерени. Представени са две снимки на които е заснет автомобил, паркиран на черен път. Представено е решение № РД-ОИ-98/26.10.2021 г. с което председателят на АПИ е отговорил по реда на ЗДОИ на въпроси свързани с поставени пътни знаци, конкретните места на поставяне, кръстовищата и местоположения. Представено е писмо изх. № ЗДОИ-23(2)/16.08.2024 г. с което директорът на РИОСВ Бургас е отговорил на А. А. на въпроси, поставени по реда на ЗДОИ, свързани с велосипедната алея, движението и видеонаблюдението в местност Пода.

Други относими доказателства не са ангажирани от страните по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е отказ за предоставяне на достъп до обществена информация от т. 1 до т. 7 на подадено от А. А. заявление рег. № 812104-126/25.02.2024 г., обективиран в писмо с изх. № 251000-9359 от 24.03.2025 г., подписано от директора на ОДМВР Бургас.

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, подало заявлението за достъп, срещу годен за оспорване акт - отказ за предоставяне на достъп до обществена информация и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Подаденото заявление за достъп до обществена информация е съобразено с изискванията на чл. 26, ал. 1 ЗДОИ за формите за предоставяне на достъп и съдържа задължителните реквизити по чл. 25, ал. 1 ЗДОИ.

Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ - в срока по ал. 1 органите по чл. 3 или изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Чл. 32 ЗДОИ предвижда, че когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя, а срокът произнасяне започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление.

В случая оспореното решение за отказ е постановено на 24.03.2025 г., след като заявлението е препратено на директора на ОДМВР Бургас на 11.03.2025 г., т. е. в законоустановения срок. Органът, издал оспорения акт е задължен субект за предоставяне на обществена информация по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. При издаването на акта не е допуснато нарушение на формата на акта, което да е довело до неговата незаконосъобразност. На подаденото заявление е отговорено в писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 59 АПК и чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, който изисква писмено уведомяване на заявителя за решението на органа по подадено заявление.

Съдът намира, че решението е постановено в съответствие с процесуалните правила, като органът не е допуснал съществени административно-производствените нарушения, водещи до отмяна на акта на процесуално основание. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК поставя изискване актът да съдържа и означение пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Процесният акт действително не съдържа подобен реквизит, но това не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, което да опорочава акта единствено и само на това основание. Неспазването на изискването на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК е скрепено от законодателя със съответната санкция за административния орган, като чл. 140, ал. 1 АПК определя, че в такива случаи срокът за обжалване по съдебен ред се удължава на два месеца, като така са гарантирани правата на адресата на акта. Възражението в тази насока на жалбоподателя не може да бъде споделено.

Решението за отказ е издадено при правилно приложение на съответните материалноправни разпоредби и при съответствие с целта на закона

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в ЗДОИ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от този закон обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Обществена информация представляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл. 10 и чл. 11 ЗДОИ са дефинирани видовете обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации – „официална“ и „служебна“.

Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Предмет на оспорения отказ - за предоставяне на информация по от т. 1 до т. 7 от заявлението не е обществена информация по смисъла на ЗДОИ, тъй като данните, достъп до които иска не са създадени и съхранявани МВР и в частност ОДМВР Бургас.

Търсената информация по всички точки изисква изразяване на мнение по приложение на предвидените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение на участниците в конкретни ситуации (т. 1, т. 2, т. 3 и т . 5), наличието на пътни знаци (т. 3) и географски обекти и техни изчисления (т. 6 и т. 7).

Вярно е, че във въпросите на жалбоподателя личи загриженост за пътната безопасност на процесното място за участниците в движението и особено за велосипедистите, които са силно уязвими. От начина по който тези въпроси са зададени следва обаче, че част от исканата информация засяга пряко прилагане на правилата за движение, а тълкуване на правни норми от задължения субект по начина по който е поискано в заявлението, е недопустимо. Наличието на пътни знаци на определени места може лесно да бъде установено от правните субекти чрез оглед.

Освен това, за да се предостави достъп до посочена информация, същата следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод направено искане. Така е както при искането за тълкуването на приложимите правила за движението при конкретни пътни ситуации, така и при искането за изчисление на географски обекти - средата на пътни отсечки. Гарантираното право на достъп до обществена информация се ограничава до съществуващите документи, като органите нямат задължение да създават такива, да извършват огледи на място или да тълкуват закона, за да удовлетворят заявления за достъп до информация.

Целта на ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена информация е да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от тях да събират, обработват и съхраняват.

Следователно правото на достъп по реда на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена информация. Ето защо следва да се приеме, че с процесното заявление, което не е удовлетворено, не се иска обществена информация по смисъла на чл. 2, вр. чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Това, че други държавни органи имат различно виждане по въпроса, съгласно административните актове на които се позовава жалбоподателят, не може да бъде противопоставено нито на настоящия орган - директорът на ОДМВР Бургас, а още по-малко на съда. По силата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 АПК, задължителни и то по конкретен казус, са само влезлите в сила съдебни решения. Единствено общозадължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, са тълкувателните решения и тълкувателните постановления, по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, но жалбоподателят не се позовава на такива.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на А. А. е неоснователна, респективно обжалваният от него административен акт е законосъобразен, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този резултат на делото, с оглед направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид ниската фактическа и правна сложност, както и извършените действия, съдът счита, че следва да присъди възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. А., против отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № 251000-9359 от 24.03.2025 г., издаден от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас.

ОСЪЖДА А. М. А., [ЕГН], адрес: гр. Бургас, ул. Лорна 16, да заплати на Министерство на вътрешните работи, разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване, съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация.