МОТИВИ към ПРИСЪДА №14/29.01.2018 г. по НОХД №810/2017г.,
изготвени на 09.02.2018 г.
С. районна прокуратура е внесла
обвинителен акт против подсъдимия Г.Й.И. за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият И.
се отказа от услугите на упълномощения от него защитник и поиска да му бъде
назначен служебен защитник. Съдът допусна правна помощ по отношение на
подсъдимия, след което му назначи определен от С. адвокатска колегия служебен
защитник. Подсъдимият И. поиска делото да се разгледа по общия ред.
Подсъдимият в съдебно заседание се
призна за виновен и лично и чрез служебния си защитник моли съда да му наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца, както и да не му се
налага наказание „Глоба”.
Представителят на РП- С. в съдебно
заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на подс. И. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от ДВЕ години и ШЕСТ месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим,
както и наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На подс. И. била извършена проверка от служители на РУ
на МВР- С. свидетелят П.А. и колегата му Т. Р.. Полицейските служители
проследили преди това със служебния автомобил лекия автомобил марка „Форд
Мондео” и след като същият спрял в центъра на с. Т., общ. С. поискали от водача,
подс. И. документи за самоличност и за управлявания от него автомобил. Св. А.
забелязал, че свидетелството за управление на МПС на името на подс. И. е с
изтекъл срок на валидност на 14.11.2015г., т. е. той е неправоспособен водач,
поради което поискал съдействие от свои колеги от КАТ- С.. На място се отзовал
св. Н.С. заедно с колегата си С. Ч., служители на сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР- С.. На подс. И. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение.
По делото са приложени две наказателни постановления,
а именно: НП №17- 0814- 000012/22.02.2017г. на Началника на РУ на МВР- С.а към
ОД на МВР- Я., влязло в сила на 14.03.2017г. и НП №16- 0237- 000275/16.06.2016г.
на Началника на РУ на МВР- А. към ОД на МВР- Б., влязло в сила на 20.07.2016г.
От тези две наказателни постановления е видно, че се касае за наложени административни
наказания, затова че подс. И. е управлявал МПС без да е правоспособен водач.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по време
на съдебното следствие свидетели Н.С. и П.А., тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия, събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира писмените доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, затова че на
05.04.2017г. в с. Т., общ. С.управлявал МПС лек автомобил „Форд Мондео” с рег. №…
в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП №17- 0814- 000012/22.02.2017г.
на Началника на РУ на МВР- С. към ОД на МВР- Я., влязло в сила на 14.03.2017г.
и НП №16- 0237- 000275/16.06.2016г. на Началника на РУ на МВР- А. към ОД на
МВР- Б., влязло в сила на 20.07.2016г. за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление извършил такова деяние.
Деянието подс. И. е извършил с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Той е знаел, че реално не притежава свидетелство
за управление на МПС, тъй като е изтекъл срока на валидност на притежаваното.
Знаел е, че е неправоспособен водач, но въпреки това се е качил на управлявания
от него автомобил и го е управлявал на 05.04.2017г. в с. Т., общ. С.. Той е
знаел, че издаденото му свидетелство за управление на МПС е било валидно до
14.11.2015г. След тази дата неговото свидетелство за управление е било невалидно
и той не е бил правоспособен водач. Въпреки това подс. И. два пъти е управлявал
моторно превозно средство и са му наложени административни наказания по чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП, т. е. за управление без да притежава съответно свидетелство
за управление на МПС. Единият път му е наложено такова наказание от Началника
на РУ на МВР- А. към ОД на МВР- Б., а именно с НП №16- 0237- 000275/16.06.2016г.,
влязло в сила на 20.07.2016г., а втория път такова наказание му е наложил
Началника на РУ на МВР- С. към ОД на МВР- Я., а именно с НП №17- 0814- 00012/22.02.2017г.,
влязло в сила на 06.03.2017г. Деянието по настоящото производство подс. И. е
извършил на 05.04.2017г., т. е. в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с тези две наказателни постановления. Ето защо съдът следва
да приеме, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин както от
показанията на двамата служители на реда, така и от събраните по делото писмени
доказателства.
От приложената по делото справка от полицията
за нарушител/водач е видно, че подс. И. е неправоспособен водач, тъй като
притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е било валидно до
14.11.2015 година, т. е. след тази дата същото е невалидно, поради което той се
счита за неправоспособен. От същата справка е видно, че и многократно подс. И.
е бил наказван по административен ред за различни нарушения по Закона за
движение по пътищата.
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и в неспазването
на императивните разпоредби на ЗДвП.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете самопризнанието на подсъдимия.
Съдът констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно предишни осъждания на подсъдимия, обуславящи и лошите
му характеристични данни, както и множеството наказания по Закона за движението
по пътищата.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да наложи на подсъдимия И., съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. В разпоредбата на чл.343в,
ал.2, вр. ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от една до
три години и глоба от 500 до 1200 лева. С оглед постигане целите на генералната
и специалната превенция съдът счете, че следва да наложи на подс. И. наказание
при условията на чл.54, ал.1 от НК, а не както предлага защитника на подсъдимия
при условията на чл.55 от НК. Съдът счита, че не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от изключително естество.
Напротив налице са повече утежняващи отколкото смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Разглеждайки приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимия е видно, че той е многократно осъждан и са му налагани различни по
вид наказания. Явно подсъдимият не се поправя, а продължава да извършва
престъпления. Както бе посочено по- горе от приложената по делото справка за
нарушител/водач е видно, че са му налагани множество административни наказания
за нарушения по Закона за движение по пътищата. Въпреки това явно той не си е
взел поука, а е продължил да извършва такива нарушения и в крайна сметка
извършил и последните две, обуславящи впоследствие извършване деянието по
настоящото производство. Ето защо съдът счита, че с наказание „Лишаване от
свобода” под минималния предвиден размер не ще се постигнат целите на
наказанието. Тези цели биха се постигнали с наказание в средния размер, а
именно за срок от ДВЕ години. Съдът счита, че освен с наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ години целите на генералната и специалната превенция
биха се постигнали и с налагане на кумулативно предвиденото наказание „Глоба”,
което е най- подходящо да бъде в размер на 700 лева. В този вид съдът счита
наказанията за справедливи и отговарящи в максимална степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Наказанието „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ
години подс. И. следва да изтърпи ефективно, тъй като не са налице условията за
прилагане института на условното осъждане. Както бе посочено по- горе от
справката за съдимост на подс. И. е видно, че той е многократно осъждан на
лишаване от свобода. Последното наказание, а именно общото наказание, определено
му по ЧНД №369/2015г. на Сливенски районен съд „Лишаване от свобода” за срок от
ДВЕ години той е изтърпял на 10.05.2016г. Ето защо наложеното наказание по
настоящото производство на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража той следва да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим, тъй като не е изтекъл срок от 5 години от изтърпяване
на последното наложено наказание „Лишаване от свобода”, което не е отложено за
изпитателен срок по чл.66 от НК.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: