Определение по дело №232/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 483
Дата: 20 юни 2022 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Нели Георгиева Батанова
Дело: 20223600500232
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 483
гр. Шумен, 20.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500232 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Подадена е частна въззивна жалба от от „ББР МИКРОФИНАНСИРАНЕ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес управление: гр. София 1000, район Средец, ул. „Дякон Игнатий"
№ 1, представлявано от В.Р.Г.- Председател на Съвета на директорите и И.Б.Ц.-Зам. председател
на Съвета на директорите и Изпълнителен директор чрез пълномощника им главен юрисконсулт
Р.М.Р. срещу Определение №234/17.03.2022 г., постановено по ч.г.д. № 44/2022 г. по описа на
НПРС, с което се спира по отношение на Т. К.Т., ЕГН- **********, от гр. С.З., ул. №, вх. , ет., ап.,
принудителното изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение №6/11.01.2022 г., издадена по ч.
гр. д. №44/2022 г. на Районен съд гр. Нови Пазар, и образуваното въз основа на Изпълнителен лист
№7/11.01.2022 г. изпълнително дело №104/2022 г. на частен съдебен изпълнител Д.З., вписана в
КЧСИ с рег.№*.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо,
неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и с установената
съдебна практика. Счита, че Съдът неправилно се е обосновал и е приложил разпоредбата на
чл.420 от ГПК. Намира, че неправилно първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че
по делото са представени убедителни писмени доказателства за недължимост на паричното
задължение, за чието предварително изпълнение е издадена процесната Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като към момента на произнасянето си със заповедта за незабавно
изпълнение Съдът е разполагал с тези доказателства. Освен това счита, че Съдът неправилно е
подложил на тълкуване правния статут на длъжника Т. К.Т., който с подписването на нотариалния
акт за учредяване на договорна ипотека и на договора за кредит № 485/13.11.2015 г. ведно с всички
изменения към него, е потвърдил уговорената между него и кредитополучателя Р.Р.В.
солидарност. Моли да се отмени обжалваното Определение № 234/17.03.2022 г. постановено по ч.
гр. д. № 44/2022 г. по описа на Районен съд град Нови Пазар и да се отхвърли молбата на
длъжника Т. К.Т. за спиране на изпълнението по отношение на тези съдебни актове.
Ответникът по частната жалба Т. К.Т., чрез упълномощения си адвокат И.С. И., от АК -
С.З. в законоустановения срок е депозирал отговор. Счита, че частната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а обжалваното Определение следва да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения защо длъжникът може да черпи права от писмените доказателства,
представени от заявителя, за да обоснове молбата си за спиране на принудителното изпълнение в
хипотезата на чл.420, ал.2 от ГПК. Излага съображения, че съдът не може да бъде ограничаван в
преценката си относно изложените от длъжника защитни възражения и правни доводи, тъй като с
произнасянето си по искането за спиране на принудителното изпълнение той не разрешава спора за
1
дължимостта на вземането по същество. Освен това счита за неоснователен доводът на
жалбоподателя, че в обжалваното определение заповедният съд неправилно е подложил на
тълкуване правния статут на длъжника Т.Т., по чиято молба е постановено спирането на
изпълнението относно вида и основанието на отговорност и дали тя е погасена, тъй като това е
въпрос по същество, който не може да получи своя отговор в настоящото производство, а следва
да бъде разрешен в исковото производство по чл.422 от ГПК. На този етап и в това производство е
достатъчен фактът, че въпросът за вида и основанието на солидарната отговорност е спорен в
отношенията между кредитора и длъжника.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна срещу
обжалваем съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Атакуваното определение е от категорията на
актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед изрично предвидената му обжалваемост в разпоредбата
на чл. 420, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
С обжалваното Определение №234/17.03.2022 г., постановено по ч.г.д. № 44/2022 г. по
описа на НПРС, се спира по отношение на Т. К.Т., ЕГН-**********, от гр. С.З., принудителното
изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение №6/11.01.2022 г., издадена по ч. гр. д. №44/2022 г.
на Районен съд гр. Нови Пазар, и образуваното въз основа на Изпълнителен лист №7/11.01.2022 г.
изпълнително дело №104/2022 г. на частен съдебен изпълнител Д.З., вписана в КЧСИ с рег.№*.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1, изр. 1 ГПК възражението не спира принудителното
изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение в случаите на чл. 417, т. 1-9 ГПК, освен ако
длъжникът не представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД /пред
съд/. С изменението на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г. е предвидена
възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение, подлежаща на
незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените доказателства може да се
направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането, сключен с
потребител. Всяка една от тези хипотези е самостоятелно основание за спиране на изпълнението.
Искането не е ограничено със срок и може да се заяви не само пред съда в заповедното
производство, но и пред съда, който разглежда исковото производство / чл. 420, ал. 5 ГПК/.
Предмет на настоящата въззивна частна жалба е дали са установени предпоставките,
обосноваващи спирането на изпълнителното производство – като привременна мярка (на
основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК).
Настоящият състав счита, че такива писмените доказателства са представени още от
заявителя и че не съществува пречка длъжникът да черпи права от тях, за да обоснове молбата си
за спиране на принудителното изпълнение в хипотезата на чл.420, ал.2 от ГПК. Производството по
чл.418 от ГПК е формално и едностранно, обусловено от представените от заявителя писмени
доказателства и изложените от него твърдения за релевантните обстоятелства. До момента на
връчване на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника липсва състезателното начало в
производството и последният не може да се защити пред заповедния съд, като представи
доказателства и/или изложи правни доводи и възражения по представените такива от заявителя. От
надлежното уведомяване на длъжника, съгласно чл. 418, ал. 5 ГПК, зависят възможностите му да
упражни своевременно процесуалните си права на защита срещу издадената заповед за
изпълнение. При допуснато незабавно изпълнение длъжникът може да се брани по два начина –
чрез обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 ГПК или чрез
искане за спиране по реда на чл. 420 ГПК.
Производството по чл.420 от ГПК предоставя непосредствена възможност на оспорващия
длъжник за защита пред заповедния съд от евентуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, като тази възможност е предвидена нормативно именно за да компенсира липсващото
до този момент състезателно начало. Твърдението си, че вземането не се дължи той може да
обоснове с всякакви правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти, които
пораждат съмнения относно съществуването на вземането, разколебават удостоверителната сила
на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и са в състояние
2
да мотивират извод за вероятно несъществуване на процесното вземане, както и такива, които да
сочат вероятна основателност на тезата, че лицето не дължи на кредитора.
Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК предвижда занижен стандарт за доказване като
длъжникът следва да представи единствено писмени доказателства. В хода на съдебната фаза от
заповедното производство и ако противоправността се извлича от самата договорна разпоредба,
характер на писмени доказателства има всеки приобщен документ по делото, вкл. писмения
договор с кредитора и др. За целите на предвиденото в закона спиране на принудителното
изпълнение, съдът дължи формална преценка на представените писмени доказателства и тяхното
съответствие с твърдяните от молителя факти и обстоятелства. Според изменената разпоредба на
чл. 420, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 100/2019 г. /, е необходимо представяне на "писмени доказателства", а
не на "убедителни писмени доказателства. Законовата формулировка "вземането не се дължи" е
лаконична и не съдържа ограничаващи я критерии и длъжникът може да обоснове с всякакви
правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти твърдението си за недължимост
на сумата, които следва да подкрепи с писмени доказателства. Касае се за доказателства, които да
разколебаят удостоверителната сила на документа, въз основа на който е издадена заповедта за
незабавно изпълнение и да оправдаят спиране на изпълнението. Преценката е винаги конкретна и
тя се основава на представените в заповедното производство документи - тези, представени със
заявлението по чл. 417 от ГПК, както и такива, представени с възражението и искането за спиране
от страна на длъжника.
Целта на производството по чл. 420 ГПК е без да се предрешава същинския
материалноправен спор относно съществуването на вземането, да се предотврати излишното
усложняване на правоотношението, в случай на вече проведено принудително изпълнение, при
отричане впоследствие по съдебен ред на съществуването на изпълняемото право, което пък би
довело до необходимост от осъществяване на редица действия за премахване на последиците от
станалото вече неоснователно принудително изпълнение. Безспорно е, че пълното доказване на
претенциите на ищеца се извършва в производството по същество, докато в производството по чл.
420 ГПК съдът преценява единствено наличието на вероятности и си служи с обосновани
предположения, които могат да бъдат опровергани, но с допускането им, той предотвратява по-
тежки последици от простото забавяне на удовлетворяването на кредитора.
Както в ипотечния нотариален акт, така и в договора за кредит, са налични уговорки
(клаузи), регламентиращи насрещните права и задължения между кредитора и кредитополучателя.
Но и в двата документа липсват уговорки (клаузи), включително препращащи такива,
регламентиращи насрещни права и задължения между кредитора и съдлъжниците, от които да
може да се изведе по безспорен и категоричен начин правното основание и същественото
съдържание на поетата от последните солидарна отговорност да отговарят пред кредитора за
връщане на паричната сума, предоставена в заем на кредитополучателя.
Въпросът относно вида и основанието на солидарната отговорност и това дали тя е
погасена към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е въпрос по същество, който не
може да получи своя отговор в настоящото производство, а следва да бъде разрешен със сила на
пресъдено нещо в исковото производство по чл.422 от ГПК. Възражението за изтекла погасителна
давност е материалноправно възражение и също може да бъде преценявано единствено в исковото
производство, където да се събират доказателства и правят евентуални оспорвания относно
валидното възникване на задължението, момента на изискуемостта на задълженията, съответно
спиране и прекъсване на давността. Възражението за изтекла погасителна давност само по себе си
не е достатъчно да обоснове, че вземанията на взискателя са погасени, тъй като изтичането на
предвидения в закона давностен срок е свързано не само с обикновеното изминаване на определен
период от време, но и с други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Произнасянето по възражението за изтекла погасителна давост е въпрос по същество, който също
може да бъде разгледан единствено в общия исков процес.
За настоящото производство обаче е достатъчен фактът, че въпросът за вида и
основанието на солидарната отговорност е спорен в отношенията между кредитора и солидарния
длъжник, като отговорът му по същество не може да бъде даден в това производство, но
същевременно той е от решаващо значение за съществуването или несъществуването на
3
вземането, по отношение на което е допуснато принудителното изпълнение. А всичко това
разколебава удостоверителната сила на представения от заявителя документ по чл.417 от ГПК,
като обуславя възможност претендираното вземане да не се дължи от молителя, инициирал
производството по чл.420. ал.2 от ГПК. При горната преценка за възможна дължимост или
промяна в размера на предявените вземания, както по отношение лихвите по договора, така и по
отношение на главницата, предварителното принудително изпълнение е рисково, поради което
следва да бъде спряно.
При така приетите за установените правнорелевантни факти и изложените правни доводи
настоящият състав намира, че по делото са представени писмени доказателства за наличие на
предпоставките по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, поради което въззивната частната жалба е
неоснователна, а определението на НПРС като законосъобразно и правилно трябва да бъде
потвърдено.
Доколкото с настоящото определение не се прегражда по-нататъшното развитие на делото,
нито се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие,
настоящото определение не подлежи на касационен контрол. ( Определение № 163 от 09.02.2010 г.
по ч. т. д. № 9/ 2010 г., първо Т. о. на ВКС; Определение № 509 от 13.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 448/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 1080 от 30.12.2011 г. по ч. т. д. № 968/ 2011 г., второ т. о.
на ВКС; т. 8 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Поради което и водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №234/17.03.2022 г., постановено по ч.г.д. № 44/2022 г. по
описа на НПРС, с което се спира по отношение на Т. К.Т., ЕГН-**********, от гр. С.З., ул. №, вх. ,
ет., ап., принудителното изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение №6/11.01.2022 г.,
издадена по ч. гр. д. №44/2022 г. на Районен съд гр. Нови Пазар, и образуваното въз основа на
Изпълнителен лист №7/11.01.2022 г. изпълнително дело №104/2022 г. на частен съдебен
изпълнител Д.З., вписана в КЧСИ с рег.№*.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4