РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Белоградчик, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200141 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Р. Й. от гр. В., обл.В., ул. ”....” № .., вх. ..,
ет.., ап..., с ЕГН **********, срещу НП № 432/09.06.2022 г. на Директора на
РДГ-Берковица, с което за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ вр.
чл.53 ал.7 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, му е наложено
наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ вр.
чл.53 ал.7 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите.
В жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП, с
наведени доводи за липса на авторство към деянието, т.е. отрича се
извършването му от Й., излагат се доводи и за процесуални нарушения
според жалбоподателя – позоваване от АНО в НП на констативен протокол, с
който нарушителят не е запознат, не му е връчен. В с. з. жалбоподателят се
явява лично и с процесуален представител – адвокат, който заявява, че
поддържа жалбата. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по
делото, но е депозирала писмено становище по казуса – за неоснователност на
жалбата, респ. за отхвърлянето й и потвърждаване на издаденото НП.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
1
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
В хода на извършвани проверки в рамките на своята компетентност на
контролен орган, служители на ИАГ, посетили на 05.04.2022 г. землището на
с. И., обл. В., като същевременно поискали съдействие и от страна на
компетентните местни органи - РДГ-Берковица и ТП-ДГС-Белоградчик.
Жалбоподателят Г. Й., като лицензиран лесовъд, бил получил на 31.03.2022 г.
Позволително за сеч с № 0661792, за добив на общо 74,00 пл. куб. м. дърва от
отдел 23, подотдел „ц“, землище на с. И., обл. В., имот – собственост на ФЛ и
с кад. № 32370.157.39. Съгласно това Позволително, сечта следвало да си
извърши в периода 03.04.-30.06.2022 г., като в същото време се и извозят
материалите от сечището. Служителите на ИАГ и РДГ-Берковица забелязали
оформени извозни пътища / три броя/ на терена, които просеки липсвали в
технол. план на сечището, а и отрязаните дървета при направата им – не били
отбелязани, както следвало – с боя, на определена височина /различна от
маркировката на подлежащите на сеч дърва за добив по позволително/. Въз
основа на видяното Г. Б. – служител на РДГ-Берковица съставил на място КП
№ 143943, като в него се подписал и колегата му – свид. Н., с предписание за
съставяне на АУАН на лицето, получило позволителното за сеч.
Й. съобщил, че преди няколко дни е установил сам незаконна сеч в
имота и е подал сигнал за това към контролни органи. Но според свид. Н. този
сигнал касаел съседен имот, а не проверения. Така Н. съставил и АУАН №
432/07.04.2022 г. на Й., като свидетел на съставянето на акта , в него се
подписал друг служител на РДГ-Берковица, но в акта Н. се е позовал на КП №
143943/05.04.22 г. Актът е съставен за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ вр.
Чл.53 ал.7 от Наредба № 8/11г. за сечите в горите, извършено от Й., свързано
с откритите три броя извозни пътища, които липсвали в технол. план и не
били отбелязани с боя дърветата, оформящи ги, по протежение на пътищата, в
отдел „23 ц“ землище на с. И., Нарушението било осъществено според
актосъставителя в периода 03.04-05.04.2022 г. – от датата на позволяване на
сечта до извършената проверка.
На 09.06.2022 г. въз основа на акт № 432/07.04.22 г. е издадено
обжалваното по настоящето дело НП 432/2022 г. на Директора на РДГ-
Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната
на атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за безспорно установени фактите на констатирани от контролните органи на
2
05.04.2022 г., налични три броя извозни пътища в имот от ГФ, отдел 23-ц, в
землището на с. И. обл.В., за който имот правото на добив било на Г. Й. – въз
основа на позволително за сеч - № 0661792/31.03.2022 г., и негов получател е
жалбоподателят. Служителите на ИАГ и РДГ-Берковица Н. и Б., на 05.04.2022
г. са констатирали неоспоримо приетите от съда за истинни факти – в горския
имот в землището на с. И., имало отрязани дървета, без предварително да са
били обозначени, като оформящи, извозни пътища.
Съдът приема за установено по делото, и че тези пътища не са
фигурирали в технол. план, изготвен и одобрен за сечището, въпреки не
представянето на съда на този именно документ, като доказателство – плана.
Но от показанията на свид. Н., както и КП № 0143943 от 05.04.22 г., и при не
оспорването от жалбоподателя въобще на така твърдения факт – съдът
намира за доказан същия – наличието на план, в който не фигурират тези
пътища.
Съдът обаче отчита на първо място неправилна, некоректна текстовата
квалификация на приписаното на нарушителя деяние, с което е най-малкото
затруднено или въобще невъзможно той да разбере в какво точно е обвинени
и как / срещу какво/ да организира защитата си.
Описанието на нарушението с думи, възпроизвежда констатациите
налични извозни пътища, в определени брой и размери – дължина и ширина.
Няма обаче посочено поведение – действие или бездействие, на нарушителя,
което той да е извършил/не извършил, а да е бил длъжен, за да се осъществи
състав на нарушение от него именно – от Г. Й.. Действително в чл.257 ал.1 т.1
и т.2 от ЗГ, се вменява отговорност на лицата, получили позволително за сеч,
за определено поведение – по т.1 бездействие или ненавременно действие,
изразено в общо казано „не упражнен контрол“ , при упражняване
правомощията си – изпълнение на задължения всъщност, а по т.2 – действия,
свързани с оформяне на надлежна документация. Но в казуса, поставен пред
съда, той не вижда конкретика, представляваща изпълнително деяние – в
случая по т.1 ал.1 чл.257 от ЗГ, както е посочено цифром. В АУАН и НП има
„съобщаване“ на факти, установени на проверяваното сечище. ПротИ.правно
поведение на Й. – няма приписано. Не се сочи какво не е извършил той, при
така установените факти от контролните органи. Тази неяснота е в
протИ.речие с изискването на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН, като задължителен реквизит на един АУАН или следващото го НП.
Едва в писмената си защита, АНО е заявил, че намира за доказано обвинение
към Й., изразено в „не упражнен контрол и допускане направата на извозни
пътища, не отразени в плана и на терен“, подобно обвинение – за „не
упражнен контрол и за допустителство…“ в АУАН и НП – няма.
Относно довода за позоваване на НП на документ – КП №
143943/05.04.22 г., който не е бил връчен при съставянето му на проверения
нарушител, съдът не намира за допуснато съществено процесуално
нарушение, накърнило правата, и в частност – правото на защита, на Г. Й.. В
3
АУАН същият изрично се споменава. Лицето, обвинено в извършване на
админ. нарушение, има впоследствие, след издаване на НП, правото и
възможността да се запознае с преписката по случая и съобразно
доказателствата в нея да заеме позиция и организира защитата си. Право на
преценка на АНО е от кои събрани доказателства ще се възползва при
вземане на своето решение. Не връчването на самия КП № 143943/05.04.22 г.,
съставен спрямо Й. е поведение на съставителя му и би следвало да е
обусловено от присъствието или не на нарушителя на мястото към този по-
късен момент, без да е имало задължение при проверката да е присъствал този
нарушител.
Доколкото се твърди от жалбоподателя, че е имало подаден от него
сигнал на спешен телефон – за установена от самия него / Й./ неправомерна
сеч в имот, в който той е имал правото да извършва добив на дървесина, то
свид. Н. поясни в с.з. – че да, такъв сигнал е имало ,но той е бил за друг,
съседен имот на проверения и посочен в АУАН.
По сочените по-горе мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като цяло е незаконосъобразно и неправилно, и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 432/09.06.2022 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Г. Р. Й. от гр. В., обл.В., ул. ”....” №
..., вх. ., ет.., ап....с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.257 ал.1
т.1 от ЗГ вр. чл.53 ал.7 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, му е
наложено наказание „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1
т.1 от ЗГ вр. чл.53 ал.7 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА РДГ - Берковица, с адрес гр. Берковица, обл. Монтана, ул.
„Митрополит Кирил” № 13, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Й. от гр. В, обл.В, ул. ”...."
вх. ет. ап., с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5