№ 889
гр. П., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430104896 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от *** АД
против В.Г. П., с посочено правно основание чл. 415 от ГПК с обща цена на
исковете 739, 36 лв. Съдът, е сезиран с искане да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на *** – П. АД исковата сума за консумирана топлинна енергия.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частното гражданско
дело, както и направени деловодни разноски.
Фактическите твърдения в исковата молба са следните:
Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В.Г. П. . Вземането произтича от
следните обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия. С
разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 2621 / 2021 г. по описа на
Районен съд - гр. П. е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение
против длъжника. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, е предявявавен иск за установяване на съществуването на
вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
1
топлоснабден имот - апартамент, находящ в гр. П..
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането са следните: като собственик/ползвател на топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „***" от
дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „***" бр. 239/13.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ
от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ / в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в
забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е
2
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Представена е като доказателство по делото приложената към
исковата молба справка-извлечение по пера за задълженията, формиращи
искането за главница.
Приложени са писмени доказателства в подкрепа на твърденията
в исковата молба .
Твърди се, че ответникът, видно от приложеното в производството
по чл. 410 от ГПК, по описа на Районен съд - гр. П. извлечение от сметка за
абонатен номер е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и
не е погасил задължението си.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се оспорва искът.
В публичното заседание *** АД се представлява от ЮРК. С.Ц., с
пълномощно по делото, поддържа иска. ВЛ. Г. П., се представлява от особен
представител адв. Ч., която поддържа писмения отговор.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Правната квалификация на предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск е
по чл. 415 ГПК. В законоустановения едномесечен срок от получаване на
съобщението е предявявен искът относно вземането, поради което е
допустим.
В тежест на ищеца е да докаже претендираното вземане по основание и
размер, както и че е изправната страна по договора.
В тежест на ответната страна е да докаже наличието на факти,
погасяващи или изключващи претендираното от ищеца вземане.
Ищецът не е изпълнил задължението при условията на пълно и
главно доказване да докаже претенцията си.
Оп приложеното ЧГД се установява, че ответникът не е бил уведомен
лично, за да направи възражение против заповедта за изпълнение.
Несериозно е позоваването на ищцовото дружество на общите условия по
сключения договор, които не са връчени на ответника своевременно, а се
3
препраща към публикацията във вестник *** и вестник ***. Длъжниците
не са длъжни да четат вестници, а задължение на ищцовото дружество е да им
връчи книжата в подходящ за четене шрифт.
При този изход на делото, разноските се възлагат на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТВРЪЛЯ предявения иск от *** АД *** П. АД, БУЛСТАТ: ***, Адрес
(седалище/адрес управление): гр.П., ***, Й.В.В. - Изпълнителен директор,
против В.Г. П., ЕГН **********, гр. П., Ж.К ***, общ. П., обл. П. ДА с
посочено правно основание чл. 415 от ГПК с обща цена на исковете 739, 36
лв, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - П., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4