№ 65
гр. Провадия, 09.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130100178 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от
„******” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ******, жк. „******,
****** ******, ****** срещу А. А. М., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ****** за
признаване за установено между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: 46,87лева дължими за периода от 20.02.2021г. до
19.03.2021г. по договор за ****** от 16.02.2021г., от която сума в размер на 39,76лева
частично непогА.о задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги и сума в размер на 2,12лева вноска по договор за
лизинг от 16.02.2021г. за ****** и сума в размер на 4,99лева за Застраховки; 31,10лева
дължими за период от 20.03.2021г. до 19.04.2021г. по договор за ****** от 16.02.2021г., от
която 23,99лева представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за мобилни услуги, сума в размер на 2,12лева вноска по договор за лизинг
от 16.02.2021г. за ****** и сума в размер на 4,99лева за Застраховки; 31,10лева дължими за
период от 20.04.2021г. до 19.05.2021г. по договор за ****** от 16.02.2021г., от които
23,99лева представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги, сума в размер на 2,12лева вноска по договор за лизинг от
16.02.2021г. за ****** и сума в размер на 4,99лева за Застраховки; 40,28лева дължими
лизингови вноски за периода от 20.06.2021г. до 19.07.2021г. по договор за лизинг от
16.02.2021г. за ******; 299,35лева неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за ****** от 16.02.2021г., от които 116,28лева – формирана като сбор от три месечни
абонаментни такси и сума в размер на 183,07лева, представляваща разлика между цената на
устройство ****** без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
мобилни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-
1
20.10.2023г. до окончателното погасяване на задълженията, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 665/27.10.2023г. по ч.гр.д.
№ 1173/2023г. по описа на ПРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща я молба: Между страните
на 16.02.2021г. са били сключени договор за мобилни услуги за номер **********, договор
за лизинг на ****** и застрахователна полица № ****** „Смартфон протект“.
По договора за мобилни услуги на ответника е предоставен мобилен телефонен
апарат „******”. На основание чл. 5 от договора мобилното устройство е закупено на
преференциална цена от 49,99лева, при стандартна цена от 309,90лева, което ще рече, че е
била уговорена индивидуална отстъпка за него от 259,51лева.
Застрахователната полица се сочи да е била активирана при сключване на договора за
мобилни услуги. Същата е била сключена със ******. На база вътрешните отношения между
ищеца като застрахователен агент и застрахователното дружество, ищецът е бил
упълномощен да получава месечната вноска по застрахователната полица. Съгласно
уговореното в чл. 4.5 от полицата, премията се дължи ежемесечно съгласно условията на
абонаментния план по договора за мобилни услуги и на основание чл. 4.12.1, такава премия
не се дължи само за първия месец. Застраховката и покритието съгласно чл. 4.10 са
уговорени за неопределен срок с месечни застрахователни периоди и срещу заплащане на
месечна премия, съгласно ОУ за застраховка на устройство Смартфон протект и Смартфон
протект+, в който ОУ, пар. V, т.9, б.а е разписано и правото на оператора да получава
месечната премия.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на дължимата
цена за месечни абонаментни такси за ползвани услуги. Не е изпълнил и задължението си за
плащане на дължимата лизингова цена по сключения договор за лизинг.
Поради неизпълнение на задължението си да заплати задълженията си, операторът е
прекратил едностранно договорните отношения на 14.07.2021г. на основание чл. 11, ал. 1 ОУ
на договора за лизинг и мобилни услуги и т.19б ОУ, като съответно е преустановил достъпа
на абоната до мрежата си.
Това му е дало основание и да начисли договорна компенсаторна неустойка по реда
на раздел I, т. 9 от договора за мобилни услуги и раздел IV, т.2 от допълнителните
споразумения. Размерът й сочи да се равнява на сумата от сбора на три стандартни за
програмата месечни абонаментни такси, т.е сумата от 116,28лева. На същото основание от
договора е била начислена и неустойка явяваща се разлика между стандартната цена на
предоставеното устройство за ползване на услуги и платената при закупуването му, която в
случая възлизала на сумата от 183,07лева.
За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За
установяване съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по
чл. 415 ГПК. Това обосновава правния му интерес от така предприетата форма на защита.
2
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му от съда особен представител.
Оспорва ответникът да е ползвал услуги за сумата от 109,07лева, претендирани като
задължения от предходни периоди, поради липса на доказателства за предоставяне и
потребяване на услуги. Сочи да е неясно как е формирано задължението, с оглед начина на
отразяването му в издаваните фактури. Не било ясно и кога и как сумата от 1,52лева е била
предплатена от абоната, предвид твърденията да липсва плащане и защо тази сума е била
включвана в издадените три фактури.
По отношение на лизинговите вноски в размер на 40,28лева твърди неравноправност
на клаузата на чл. 12, ал. 2 ОУ, защото липсвал ясен критерий за тяхната предсрочна
изискуемост, при липса на указание за причина за прекратяване на договора за мобилни
услуги, дали просрочието обхваща едно или няколко плащания, какво е естеството на тези
плащания. Отделно от това счита, че това уговаряне е в разрез с изискването за
равнопоставеност на страните, от който произтичало и изискването за уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост. Затова счита, вземането да не е валидно
възникнало.
Оспорва задължението за неустойки.
Счита, че с клаузата за неустойка формирана като разлика в цената на предоставено
мобилно устройство се заобикаля максималния размер на неустойката договорен с КЗП на
10.01.2018г.- три месечни абонаментни такси. Такова договаряне счита да е в противоречие с
добросъвестността и водещо до значително неравновесие между правата на търговеца и
потребителя. При това договаряне твърди да се постига кумулиране на две неустойки, което
счита да е в нарушение на добрите нрави и справедливостта и правело клаузата нищожна. За
едно и също неизпълнение, кумулирането на две различни и едновременно дължими
санкции, водело и до надхвърляне обезпечителната и обезщетителна функции на
неустойката, правейки я неравноправна по см. на чл. 143, т. 5 ЗЗП, вкл. и като
неиндивидуално договорена. След това се оспорват твърденията да е налице неизпълнение
обосноваващо приложимост на клаузата за неустойка. Счита, че в случая не намира
приложение клаузата на чл. 75 от ОУ предвиждаща едностранно прекратяване от оператора
на договора при неизпълнение задължения на потребителя по част III или при условията на
т. 19б и т. 19в, поради което и прекратяването на договора счита, че е следвало да се
извърши с писмено предизвестие, което право ищецът не е упражнил. В случая нямало
уговаряне за начин на уведомяване при предсрочно прекратяване на договора, но счита, че
това трябва да стане в писмена форма и да е достигнало до абоната, както разписва чл. 87,
ал. 1 ЗЗД. Нямало и данни ищецът да е предоставил срок за изпълнение, след изтичане на
който договорът да се счита прекратен.
Неустойката се оспорва и по размер. В тази връзка се сочи да е неясно определена,
защото месечната абонаментна такса се твърди да е 23,99лева, а трикратният размер на
3
търсената неустойка 116,28лева.
Накрая оспорва действителността на договора за мобилни услуги. Оспорва да е
налице индивидуално договаряне, както и ОУ да са били приети от ответника. Твърди
договорът да е по бланка и при предварително зададени от оператора условия, което е
изключило възможността му да влияе на тяхното съдържание. Уговарянето сочи да
противоречи и на добросъвестността, доколкото облагодетелствало само оператора с
възможност да получи имуществена облага при прекратяване на договора, без такава
възможност да е предвидена за потребителя при прекратяване на договора от негова страна.
Искането е за отхвърляне на исковите претенции в цялост.
В съдебно заседание ищецът и ответникът редовно уведомени не се представляват.
Ищецът депозира молба по хода на делото постъпила след о.с.з.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 1173/2023г. по описа
на Районен съд- Провадия, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между
вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да
бъдат установени като настъпили следните факти: че между страните са валидно сключени
процесните договор за мобилни услуги, договор за лизинг и застрахователна полица; че е
изправна страна по договора за лизинг, т.е предоставил е държането на вещта срещу
уговорена цена; размер на актуалната към 16.02.2021г. и преференциалната цена на
предоставеното мобилно устройство и размер на дадената отстъпка от цената му;
осъществяване на предпоставките даващи му основание едностранно да прекрати
договорните отношения с ответника и момент на това прекратяване; наличие на уговорени
неустойки и размер на претенцията за тях; договаряне размера на неустойката в
съответствие с типични разходи и обичайна печалба.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 16.02.2021г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** за срок от 24месеца при стандартен месечен абонаментен план от
23,99лева на месец, а след изтичане на срока 34,99лева. С подписването му е уговорено още,
че потребителят получава мобилно устройство ****** при стандартна цена от 309,90лева,
ползваната отстъпка от която е 259,91лева и обща лизингова цена 49,99лева. Изрично
потребителят е декларирал, че с подписването на договора му е било предадено
4
устройството. С предоставянето на устройството, потребителят е сключил и с „******“
******, чрез ищеца като застрахователен агент, договор за застраховка на устройство
„Смартфон протект“, полица № ****** с предмет- ремонт или подмяна на застрахованото
устройство. Уговорено е, че договорът се сключва за неопределено време, но с максимален
срок от пет години, с месечни застрахователни периоди и срещу заплащане на месечна
премия в размер на 4,99лева. За първия месец на застрахователното покритие не се дължи
премия. Плащането на застраховката се извършва съобразно месечния абонамент към
мобилния оператор, който се явява и упълномощено да получава от потребителя месечна
вноска по застрахователната полица. Прекратяването на договора е предвидено чрез
едномесечно уведомление до застрахователя отправено във всеки момент от действие на
полицата.
В ОУ към договора е уговорена неустойка в случай на прекратяване ползването на
услугите за съответния номер през първоначалния срок по вина или по инициатива на
потребителя в размер на всички най- високи според условията на плана месечни абонаменти
за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок по договора, но за не повече от
три месеца. Ако са били дадени отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти,
потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най- ниския и най-
високия месечен абонамент за плана съответстваща на оставащия срок на договора. Когато е
предоставено и устройство за ползване на услуги, съгл. посоченото в договора или
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и неустойка в
размер на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа на
оператора действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
подписването му /в брой или съотв. обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато
съответства на оставащия срок на договора. С изрични декларации, потребителят е
удостоверил получаването от оператора на екземпляр от ОУ и съгласие с тях, както и
информация по чл. 4, ал. 1 ЗЗП, т.е търговецът е изпълнил задължението си по предоставяне
по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на предлаганите
услугите.
На 16.02.2021г. е сключен договор за лизинг на ****** при обща лизингова цена от
50,97лева, платима на 23 месечни вноски от по 2,12лева всяка. Съгласно чл. 1, ал. 2
лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най- малко 10дни преди
изтичане срока на договора и след като заплати допълнителна сума от 2,12лева. Ал. 3
предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, устройството подлежи на
връщане в срок до месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят
може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако не изпълни
задължението си за връщане на устройството, респ. не заяви в писмена форма, че желае да
го върне, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на
2,12лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на чл. 12 от ОУ към договора,
5
които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в случай на неизпълнение на задължение за
плащане, лизингодателят може да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си
по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска
връщане на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или
последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ месечните
вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни
услуги, както и в случай на забава в плащане на задълженията по договора за лизинг.
По делото са приобщени като писмени доказателства процесните фактури с детайлно
извлечение по тях, остойностяващи задълженията на ответника по процесните договори,
както и ОУ на мобилния оператор по повод предоставяне на електронни съобщителни
услуги, договора за лизинг, договора за застраховка, вкл. като приложения към заповедното
производство.
При липса на оспорване на представените извлечения от електронната система на
телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и детайлно
индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените
съобщителни услуги. Това ще рече, че сумите са начислени за осъществени услуги, поради
което потребителят дължи цената за тях. Задълженията на мобилния оператор са определени
в сключения с ответника потребителски договор и по същество се свеждат до това
операторът за поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да
не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези
съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни
услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените
в условията по договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема
на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност, ответникът не е твърдял
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските
устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният оператор е задължен с отчитане на
трафика- консумирани от абоната входящи и изходящи услуги, служещо в основание за
определяне ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение. В
заключение, сумите са начислени за осъществени услуги, поради което потребителят дължи
цената за тях. Дължими се явяват на основание чл. 11, чл. 23, т. б ОУ и начисляваните
абонаментни такси, доколкото за периода на начисляването им липсват данни, респ.
доказателства за прекратяване на договорните отношения между страните и прекратяване
достъпа до услугата. При определяне на тяхната стойност съдът съобрази, заключението на
в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза, което като обективно дадено, въз основа
на ангажираните по делото доказателства, и неоспорено от страните бива кредитирано в
цялост. Съобразно заключението на експерта, ведно с разясненията дадени при
изслушването му, се изяснява следното: Задължението за предоставени услуги и месечен
абонамент за периода по договора за мобилни услуги от 16.02.2021г. е в размер на 50,30лева
/100,59лева общо задължение по фактури-30,33лева задължение от предходни периоди,
които не касаят настоящия договор-19,96лева по договора за застраховка/. Размерът на
6
начислените неустойки е 299,35лева, от която 87,48лева три месечни абонаментни такси и
28,80лева пропуснати ползи за бъдещи периоди и 183,07лева разлика между цената на
мобилното устройство без абонаментен план и преференциалната цена. Дължимите
лизингови вноски са 48,76лева. Плащане на задълженията в.л. не е установило.
Следователно вземането за цена на предоставени услуги и абонаментни такси за
периода следва да се уважи до размера от 50,30лева. Включеното задължение за минали
периоди от 30,33лева, предвид разяснението на експерта, че не касае процесния договор, не
може да бъде признато за дължимо.
Предмет на претенцията са и застрахователните премии от 14,97лева. Задължението
за тях произтича от сключен от ответника със ****** чрез посредничеството на ищеца като
застрахователен агент, договор за имуществена застраховка на устройство „Смартфон
протект“, полица № ******/16.02.2021г., с който е застраховано мобилното устройство
предоставено му във връзка с договора за мобилни услуги. Дължимата по него
застрахователна премия е 4,99лева, а застрахователното покритие касае рискове повреда и
кражба. При тези факти, няма основание да се признае дължимост на това задължение в
полза на ищеца. Сключвайки договора, той не е договарял за себе си, а от името и за сметка
на застрахователя, съгл. чл. 313 КЗ. Т.е правоимащият да търси изпълнение на задължение за
застрахователна премия е застрахователят, като страна по договора, а не застрахователния
агент. На него само застрахования може да противопостави възражения относно
съществуването, прекратяването и изпълнението на договора. Без значение в това
отношение е, че ищецът е упълномощен да получава от потребителя месечните вноски на
база вътрешни отношения със застрахователя, за което е бил уведомен съгласно разписаното
в раздел V,т.9 ОУ към полицата. Това оправомощаване не го прави кредитор и титуляр на
вземането, така че да може да изисква неговото принудително събиране, при липса и на
данни да е удовлетворил действителния кредитор, в който случай основанието на вземането
му би било и друго. Нещо повече, няма данни по делото и ищецът като застрахователен
агент, а не застрахователят, да е уведомил изрично ответника, че има право да събира
застрахователни премии от името и за сметка на застрахователя, както разписва чл. 313, ал. 2
КЗ. Претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Предмет на иска са суми представляващи дължими лизингови вноски по договора за
лизинг от 16.02.2021г. Както се посочи, съгласно чл. 4 от него, с подписването му
лизингополучателят е декларирал получаването на вещта, поради което и съдът приема, че
лизингодателят е изпълнил това си задължение. Корелативно на него е това на
лизингополучателя да плаща дължимата цена за това ползване. Наличието на финансово-
кредитния елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и
последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за
ползването- лизингови вноски, разкрива характеристиките на договор за финансов лизинг,
който не страда от пороци водещи до неговата недействителност. Договорът валидно
обвързва страните по него, поради което и при липса на твърдения за плащане, дължимите
лизингови вноски начислени до соченото прекратяване на облигационната връзка са на
7
общо основание дължими. Предсрочно изискуемите лизингови вноски са начислени общо,
по аргумент, че предвид неизпълнение на задължение по плащане на задълженията на
ответника по договорите е упражнено правото по чл. 12, ал.1 от ОУ, а именно с писмено
уведомление до лизингополучателя, последният е известен, че след изтичане на предоставен
срок за плащане на дължимите лизингови вноски, оставащите до края на договора ще се
считат обявени за изцяло предсрочно изискуеми. Реално, тази клауза има характер на
неустоечна такава. Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е
от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните
на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само
в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Доколкото в
случая вредата на лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора лизингова
цена и предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя,
то следва да се приеме, че този вид неустойка не излиза извън присъщата й обезщетителна
функция, поради което и тази клауза от ОУ е действителна. Претенцията се явява доказана в
своето основание. Размерът е установен от експерта- 48,76лева, няма плащане на
задължението, поради което претенцията се явява основателна за пълния заявен размер от
46,64лева.
По отношение на неустойката явяващи се разлика между стандартната цена на
предоставени устройства и дължимата преференциална такава по договора, съдът приема
следното:
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е дало основание за
едностранно предсрочно прекратяване на договорните правоотношения е преустановяване
плащането от страна на потребителя- ответник на дължимите суми за предоставени и
потребени мобилни услуги, разписано в чл. 71 ОУ. Ответникът не е твърдял да е изпълнявал
точно задълженията си договора.
В съответствие с чл. 19б. б.”в” и чл. 75 ОУ- разписващи право на оператора при
неплащане на дължимите по договорите задължения, да прекрати едностранно договора и да
прекъсне достъпа до мрежата си, той е упражнил това си право, съответно е преустановил
начисляването на месечни абонаментни такси по договора и на 20.07.2021г. е начислил
еднократно неустойки.
Видно от детайлната разпечатка към фактурата от 20.05.2021г., че за периода 20.04-
20.05.2021г. вече липсва изходящ трафик и ползвани услуги, и стойност на такива не е
начислявана. Налична е само стойност на задължения за месечна абонаментна такса и такива
от предходен период. С фактурата от 20.07.2021г. вече е начислена неустойка, всички
дължими лизингови вноски по договора плюс стари задължения. От отчетеното
потребление до 19.05.2021г. е видимо, че достъп до мрежата за изходящи повиквания е бил
наличен, въпреки неплащане на остатък от предходен период. За следващите отчетни
8
периоди 20.03.2021г.-19.04.2018г. и 20.04-19.05.2021г. няма изходящ трафик и ползвани
услуги, но услугата все още е била достъпна, тъй като към 20.07.2021г. е фактурирано
частично сторниране от дължимата абонаментна такса с кредитното известие. С издаването
на кредитното известие, доставчикът недвусмислено е изявил волята си да не предоставя
услуга занапред и е престанал начисляването на абонаментите такси. Вместо това е
начислил неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната. Това поведение следва
да се квалифицира като неформален израз на воля за едностранно прекратяване на договора,
а достигането му до насрещната страна е било осигурено чрез самото фактуриране, за което
клиентът е уведомен при сключването на договора. Същевременно, при договорен начин да
получава фактурата в електронен формат /при липса на нарочно искане за получаване на
хартиен носител/ чрез оторизиран достъп по клиентския си номер през дигиталните канали
на оператора, същият е поел задължението сам да се информира за издадените фактури на
договорената дата- 20-о число на месеца. Затова, следва да се приеме за установено
довършването на фактическия състав, пораждащ прекратяването за напред на облигация с
продължително изпълнение. Вън от горното, ищецът е представил и покана до ответника от
20.06.2021г. с предоставена възможност в 10- дневен срок да изпълни задължението си, след
безрезултатното изтичане на който е предупреден и че договорът ще бъде прекратен и
последиците от това. Едностранното прекратяване в резултат действия на клиента
принципно позволява освобождаването му от оказал се неудобен за него срок или цена, но
същевременно лишава доставчика от очакван фиксиран по размер приход. Явно е, че
прекратяването на срочния договор засяга съществено само интереса на доставчика. Затова
и предвидимите за търговеца вреди не могат да се простират до края на уговорения срок, но
несъмнено обхващат период на търсене на сделка на покритие, с която да се замести
загубения клиент. Ето защо, с договаряне на неустойка, определена като сбор от три
месечни абонамента, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо
обезщетение. Затова и клаузата регламентираща нейната дължимост е действителна.
Претенцията за тази неустойка се търси в размер на 116,28лева. Уговорената в случая обаче
абонаментна такса е 29,16лева, при липса на данни за предоговаряне условията по договора,
което ще рече, че дължимата неустойка е 87,48лева. Разликата от 28,80лева не формира това
задължение, а друго- пропуснати ползи за бъдещи периоди, което не е предмет на
претенцията и няма основание за присъждането му само на това основание. Тази претенция
следва да се уважи до този размер и отхвърли за разликата до 116,28лева.
В договора за мобилни услуги, общата стойност на вещта с абонаментния план е
определена на 49,99лева, отстъпката от стандартната цена е 259,91лева, а стандартната цена
на устройството без абонаментния план е 309,90лева. Този вид неустойка е уговорен като
допълнение към неустойката за предсрочно прекратяване съизмерима в максимален размер
на тримесечни абонаменти такси по договора. Уговарянето й в размер на отстъпката от
редовната цена на устройството, без абонаментен план съответна на оставащия срок от
договора, съдът приема, че не обуславя извод за необосновано висока неустойка по смисъла
на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, нито договаряне в противоречие с добрите нрави. Дължимото
обезщетение е съответно на предвидимия размер на вредите на доставчика. Същият е
9
договарял тази цена на устройството, именно защото е очаквал дългосрочното обвързване с
потребителя и потребяване от него на услуги за определен период от време. С
прекратяването на договора преди изтичане на уговорения срок, реално негативните
последици за оператора са измерими с редовната цена на устройството, такава каквато
страните я биха уговорили без сключване на договора за ползване на мобилни услуги, при
това за остатъка до края на периода, което прави размерът й определяем / по формулата-
цена на отстъпката : 24м.= Х умножено по броя на оставащите месеци/. Потребителят е бил
наясно с обстоятелството, че получава устройството на преференциална цена, като в
договора е посочена и редовната такава. По волята на страните същите са се съгласили по
начин, който да гарантира изпълнението на задълженията на абоната /обезпечителна
функция/, да осигури обезщетяване на оператора за евентуалните вреди при неизпълнение
/обезщетителна функция/, както и да санкционира неизправния потребител чрез заплащане
на допълнителна парична сума в полза на изправната страна измерима със стойността на
получената отстъпка от цената /санкционна функция/. Сключвайки договора страните
подхождат с намерение за неговото точно изпълнение, което респ. би изключило
задействане на неустоечната клауза. От друга страна, основната функция на
компенсаторната неустойка е именно стимулиране изпълнение от потребителя, като по този
начин се обезпечава финансовия интерес на кредитора. Дължимостта й е последица именно
на виновното неизпълнение от страна на абоната обусловило едностранното прекратяване на
правоотношение от доставчика. Претенцията е доказана по основание, а и по размер-
183,07лева, предвид експертното заключение.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива
в настоящото производство са в общ размер на 1205лева, от които 480лева адв.
възнаграждение с ДДС по договор за правна защита от 08.11.2024г., 125лева платена за
исковото производство държавна такса, по 300лева за възнаграждение за в.л. и особен
представител. Или общият размер на разноските дължими в полза на ищеца, съобразно
уважената част на исковата претенция е 986,91лева.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца
и сторените от него разноски в заповедното производство. Направени са такива в общ
размер на 505лева, от които 25лева за платена ДТ и 480лева платено адв. възнаграждение.
Или общият размер на разноските дължими в полза на ищеца съобразно уважената част на
исковата претенция е сумата от 413,60лева.
Ответникът е представляван в процеса от особен представител, поради което и в
негова полза разноски не се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „******” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ******, жк.
„******, ****** ******, ****** съществува вземане срещу ответника А. А. М., ЕГН
********** с настоящ адрес с. ****** за сумите, както следва: 50,30лева представляваща
дължима за периода от 20.02.2021г. до 19.05.2021г. цена на абонаментни такси и такси за
потребление на мобилни услуги по договор за ****** от 16.02.2021г.; 46,64лева,
представляваща сбор от дължими лизингови вноски за периода от 20.02.2021г. до
19.07.2021г. по договор за лизинг от 16.02.2021г. за ******; 270,55лева представляваща сбор
от неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за ****** от 16.02.2021г., от
който 87,48лева – формирана като сбор от три месечни абонаментни такси и сума в размер
на 183,07лева, представляваща разлика между цената на устройство ****** без абонаментен
план и преференциалната цена по сключения договор за мобилни услуги, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда- 20.10.2023г. до окончателното
погасяване на задълженията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 665/27.10.2023г. по ч.гр.д. № 1173/2023г. по описа на
ПРС, като отхвърля иска за цена на абонаментни такси и такси за потребление на мобилни
услуги за разликата над 50,30лева до пълния заявен размер от 87,74лева; иска за неустойка
формирана като сбор на три месечни абонаментни такси за разликата над 87,48лева до
пълния заявен размер от 116,28лева; 14,97лева, представляваща сбор от дължими
застрахователни премии по договор за застраховка на устройство „Смартфон протект“,
полица № ******/16.02.2021г. за периода от 20.02.2021г. до 19.05.2021г., на основание чл.
422 ГПК.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ****** да заплати на
„******” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ******, жк. „******,
****** ******, ******, сумата от 986,91лева, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски пред първа инстанция съразмерно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ****** да заплати на
„******” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ******, жк. „******,
****** ******, ****** сумата от 413,60лева, представляваща направени в производството
по ч.гр.д. № 1173/2023г. по описа на ПРС съдебно- деловодни разноски съразмерно
уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
11