Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие. С решение от 26.10.2012 година, постановено по гр. дело № 1922 по описа на Г. районен съд за 2012 година, молбата на А. Т. П. по чл. 8 и сл. от ЗЗДН против Й. З. Й. е отхвърлена като неоснователна. Отказано й е издаване на заповед за защита. Осъдена е да заплати направените от ответника разноски. Решението е обжалвано от А. Т. П. с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо претенциите според предявеното. Претендира разноски за две инстанции. Позовава се на процедурни нарушения при постановяване на атакуваното решение и противоречието му с материалния закон. Събраните по делото доказателства, установяващи простъпките на ответника, били напълно игнорирани от първостепенния съд. Игнорирана била и доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Ответникът по жалбата - Й. З. Й. – е изложил доводи за безпорочност на атакуваното решение. Напуснал е семейния дом и с това осуетил възможността жалбоподателката да инициира конфликти и да търси съдебна защита по реда на ЗЗДН. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните, приема: Искане по чл. 12 от Закона за защита срещу домашното насилие. Молителката - А. Т. П. - излага в молбата си, че ответникът, неин бивш съпруг, й оказва физически тормоз. На 16.09.2012 година между 13,00 и 15,00 часа в съвместно обитаваното им жилище й нанесъл побой, като я блъскал във врата, изхвърлил я от стаята, където се намирала. По реда на настоящото производство претендира спрямо ответника да бъдат наложени мерките за защита задължаване за въздържане от извършване на домашно насилие, отстраняване от съвместно обитаваното жилище за срок от осемнадесет месеца, забрана да приближава жилището, местоработата и местата за социален отдих на молителката, както и да му се наложи глоба в размер на 1 000 лв. Ответната страна – Й. З. Й. – отрича да е извършвал приписваните му деяния. Твърди производството по делото да е образувано с цел да бъде отстранен от жилището, което обитават заедно с молителката. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: Не се спори, че страните са бивши съпрузи и живеят в едно жилище. В хода на делото ответникът го е напуснал и понастоящем живее другаде. Този факт също се признава от страните. На 16.09.2012 година в следобедните часове ответникът е блъскал молителката, отправяйки закани и заплахи за по-тежка саморазправа – приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН във връзка с обясненията на ответника в съдебното заседание 02.10.2012 година. Въпреки че обяснява поведението си с твърдение молителката да е осуетила достъпа му да общия дом, притискайки вратата, зад която се е намирала, ответникът не отрича, че е употребил сила, за да влезе в жилището. Не спори че този инцидент между двамата е прераснал в скандала, за който разпитаните свидетели сочат. Въпросните факти съдът намира да запълват хипотезата на чл. 2, ал. 1, предложение първо, трето и четвърто от ЗЗДН и да сочат доказаността на претенцията по основание. Ответникът е осъществил акт на физическо и психическо насилие спрямо молителката, а това налага санкционирането му по реда на настоящото производство. Доводите, развити в обратна насока, не могат да бъдат споделени. Дори да е налице неправомерно поведение от страна на молителката, то не санира стореното от ответника. Още по-малко му създава права да използва насилие. Съображението, че доказателствата по делото не сочат на отразените в молбата за защита деяния не равни на самата позиция на ответника. В цитираните по-горе обяснения той по същество не отрича изнесеното от молителката, а му дава своя интерпретация и сочи факти, които според неговото мнение оправдават действията му: „… посягайки към вратата, на която съпругата ме беше от вътрешната страна, а аз бях отвън … лявата ми ръка случайно попадна на касата. Умишлено от нейна страна вратата беше притисната и се наложи, въпреки неколкократно отправената молба от моя страна, да използвам сила, за да не ми счупи пръстите, в смисъл да бутна, да се облегна на касата …. „ . Фактът, че ответникът е напуснал общия на страните дом не елиминира опасността от насилие и свързаната с това нужда от защита. Жилището е съсобствено на страните и свободния достъп на всеки от тях би ескалирал ново напрежение. Самата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН законът третира като нарочно, а не субсидиарно, доказателство – 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН. Обстоятелството, че в следващата алинея на текста законът позволява заповед за защита да бъде издадена единствено и само въз основа на въпросната декларация не я дисквалифицира като редовен доказателствен способ, а отчита обстоятелството, че отношенията между близки хора се обичайно развиват в интимна обстановка и далеч от хорски очи. Заради това фактите на домашно насилие биха били недоказуеми в повечето случаи, ако се прилагат само традиционните доказателствени средства. С оглед на изострените отношения между страните, поведението на ответника, индицирано от изявленията му по приложеното гр.дело № ...по описа на Г. районен съд за 20120 година: в постигнатата спогодба той е поел задължение да не извършва домашно насилие, нещо което не е изпълнил, предвид установените по настоящото дело деяния, съдът приема, че следва да се приложат и трите претендирани от молителката мерки за защита. Срокът за втората и третата мярка следва да се определи на 12 месеца, предвид наложителността да се уредят имотните отношения между бившите съпрузи относно съсобственото жилище. Очевидно е, че не могат да живеят съвместно, заради конфликтността на отношенията им, но мерките за защита следва да гарантират, че процесът на бъдещото прекратяване на съсобствеността няма да бъде съпроводено с насилие. Липсата на нарочни доказателства за имотното състояние на ответника налага глобата по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН да бъде определена в размер на предвидения от закона минимум – 200 лв. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че молителката има право на разноски за две инстанции, по делото установени като сума от 715 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 26.10.2012 година, постановено по гр. дело № 1922 по описа на Горнооряховски районен съд за 2012 година, вместо което постановява: Задължава Й. З. Й., ЕГН: * понастоящем живущ в гр. Г.О., ул. „Е. Й.” № .. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. Т. П., ЕГН: * от гр. С., ул. „Х. А.” №.... Отстранява, по реда на чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие, Й. З. Й., ЕГН: * понастоящем живущ в гр. Г.Оряховица, ул. „Е.Й.” №..., от съвместно обитаваното със А. Т. П., ЕГН: * съсобствено жилище в гр. С., ул. „Х. А.” № ... за срок от дванадесет месеца, считано от 31.01.2013 година. Забранява на Й. З. Й., ЕГН: * понастоящем живущ в гр. Г.Оряховица, ул. „Е. Й.” № .. да приближава А. Т. П., ЕГН: * на по-малко от двадесет метра, жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, освен при изричното й съгласие и в присъствие на трето лице за срок от дванадесет месеца, считано от 31.01.2013 година. Налага на Й. З. Й., ЕГН: * понастоящем живущ в гр. Г.О., ул. „Е. Й.” № ... глоба в размер на 200/двеста/ лв., на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие. Осъжда Й. З. Й., ЕГН: * понастоящем живущ в гр. Г.О., ул. „Е. Й.” №...да заплати на А. Т. П., ЕГН: * от гр. С., ул. „Х. А.” № 8 сумата от 700/седемстотин лева/ лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Да се издаде заповед за защита. Преписи от решението и заповедта за защита да се връчат на страните и на РПУ С.. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |